Симфония за метални тръби, пазарски чанти и ъглошлайф -
ПРОЛОГ
Мисля, че чух това комплицирано немско име за първи път някъде към 1990 година. И го чух не от различен, а от оня, чието име не трябва да се загатва - от негово величество Красимир Неделин ака Крезо от Контрол.
Стояхме, помня, на някаква трамвайна спирка на Стамболийски (по това време аз живеех в квартал " Разсадника " ) и Крезо слушаше музика на уолкмен (който е млад, не знае какво е уолкмен и нямам и желание да изяснявам, щото защо му е на някой юноша да знае какво това допотопно нещо с касети). Когато попитах " Какво слушаш? ", той каза " Einstürzende Neubauten " .
Не запомних добре името, само че ми се стори доста смешно. Всъщност немският език от време на време може да звучи пъклен смешно, заради характерната си структура и извънредно комплицирани за произнасяне дълги думи...
Малко по-късно седях в квартирата си с моя другар Вельо Васев, пиехме на ниска цена джин и слушахме предаването на Ясен Петров по Радио Експрес. И там още веднъж чух името " Einstürzende Neubauten " . Само че към този момент чух и техни песни. Които не бяха песни, а структури от разнообразни индустриални шумове. Тогава разбрах и че " Einstürzende Neubauten " си има превод - " Разрушаване на нови здания ". Прозвуча ми безсмислено. Днес, като виждам по какъв начин е застроено морето (например Несебър), си мисля, че " Einstürzende Neubauten " би трябвало да се трансформира в избирателен слоган на бъдещия кмет на града.
Последен спомен - ходя по " Раковска ", а годината е някъде към 1993. Виждам един дребен музикален магазин. Влизам вътре и си закупувам няколко касети - три албума на " Лайбах " и два на " Einstürzende Neubauten " - " Haus der Lüge " и " Tabula Rasa ". Мрачно е. Повечето ми другари към този момент са отпътували на открито и в никакъв случай повече няма да се върнат...
Прибирам се вкъщи и пущам Хитачито. И необичайно - споделям си - " Ех, в никакъв случай няма да мога да видя сходна тайфа онлайн "...
I ГЛАВА
Мисля, че през 2018, един ден, до момента в който се чудех какво да върша, взех решение да ревизира какво се случва с моята обичана немска индъстриъл тайфа. И тогава взех да диря в интернет дали има концерти. Оказа се, че да, " Einstürzende Neubauten " свирят, само че рядко. Например, тъкмо в тази година имаха концерт в Мюнхен, в залата на филхармонията.
Но имаше няколко спънки да посетя този концерт. Билети до Мюнхен - извънредно скъпи в този интервал на годината. От порядъка на 200 евро в посока. Билети за концерта - търпима цена, да кажем към 50-60 евро за билет - някак могат да се преглътнат. Спане в Мюнхен - там беше другата драма. Сметнах всичко и се оказа, че би трябвало да взема заем, с цел да отида дружно със фамилията си.
А, загатнах ли, че манията ми по бандата се трансферира върху цялото ми семейство? Е, към този момент го загатвам.
Последва още един опит за посещаване на концерт на групата. Само че той бе похлупен непосредствено от Коронавирус. Но в края на 2021 видях, че турнето на " Einstürzende Neubauten " ще се състои и че има билети. Уви, не наоколо. Но...в Милано. А на 80 километра от Милано живеят нашите доста близки другари и стремително се впуснахме в организация.
26 май 2022 година. Немска индустриална музика в Италия...
Звучи като начало на трета международна война...Но крещя да не се майтапим тъкмо с тая тематика тъкмо през днешния ден...
II ГЛАВА
Прескачам всички следващи реминесценции и размисли.
Малко думи за " Einstürzende Neubauten ". Бандата е немска, основана е в Западен Берлин. Групата е повече от ексцентрична за доста хора, тъй като музикалните принадлежности не са ѝ задоволителни. Музикантите свирят на пружини, варели, тенекии, бормашини, флексове и каквото още се сетите.
Например на железна кофа...
Фронтмен и идеолог на групата е Бликса Баргелд. Който бързо е видян от Ник Кейв и се трансформира в съществена фигура в " Бед Сийдс ". Там двамата творят един до друг в продължение на 10 години - от 1983 до 1993 година.
Бликса освен е главен китарист на мрачния австралийски просветител Ник Кейв, само че е и втори главен артист на групата. Например, той пее част от куплетите на " The Weeping Song ".
Паралелно с работата си в " Бед Сийдс " обаче Бликса продължава да работи и с " Einstürzende Neubauten ". Впрочем това води до съществено взаимно въздействие.
Установих го през 2017, когато гледах онлайн Ник Кейв в Белград - част от стила на Бликса към момента е вътре в музиката на Ник Кейв.
Установявам го и при започване на концерта в Милано.
III ГЛАВА
Дискотека " Алкатраз " се намира покрай центъра на Милано. Простичко е - слизате на Бергамо, карате към час и половина и паркирате съвсем пред дискотеката. В Милано се стига бързо, единствено в случай че хванете метрото и не се объркате коя линия закъде е.
Концертът е разгласен за 21.00 часа. Имаме време да разгледаме катедралата, която към този момент е затворена. На площада пред катедралата, дружно с всичките творби на изкуството, които ме остъавят без мирис, виждам мерки - големи екрани и доста младежи, насядали на площада.
Причината е повече от ясна - следва да бъде излъчен първи епизод от 4 сезон на сериала на Нетфликс " Stranger Things ".
Само че аз нямам време за сериали в този момент (иначе тъкмо този сериал е много крепък и мисля да виждам и 4 сезон, другите съм ги гледал). Успяваме да забележим няколко забележителности, да хапнем нещо небрежно, да пием по една бира " Морети " и в 20,55 ч. сме пред входа на " Алкатраз ".
Няколко неща, които е хубаво да знаете, в случай че сте в Милано. В метрото и на концерти маските са наложителни. Нещо повече - макар че си купих маска за еднократна приложимост, защитата на вратата ме върна, с цел да си купя друга, с по-добра отбрана (колко необичайно и какво съвпадане - на гардеробната две симпатични италианки ги продават по 3 евро парчето).
И към 21.00 ч. сме в клуба (който е клуб и дискотека едновременно).
Ето по какъв начин наподобява публиката малко преди " Einstürzende Neubauten " да излязат на сцената.
Клуб " Алкатраз " е огромен. Като споделям " огромен ", не се майтапя - у нас клуб с сходни размери няма. По данни на уеб страницата на клуба, той събира над 3000 души, а измежду звездите, които са свирили там в последно време, ще ви дам единствено няколко имена - Адел, Ред хот чили пепърс, Джъстийн Бийбър.
И, несъмнено, Васко Роси. Съвет от мен - в случай че отидете в Италия на посетители, не казвайте, че не знаете кой е Васко Роси. Моментално ще ви пренебрегват и ще гледат на вас като второкласен човек. Както и не казвайте, че харесвате френска кухня - това е непростителен грях в италианския Север.
А в този момент е време да се върнем на концерта...
Часът е някъде към 21.10. Без никаква подготовка, без никакви специфични резултати, без каквото и да било " Einstürzende Neubauten " се качват на сцената.
Бликса и компания са барнати в черно. Бликса е с костюм, има и специфичен грим на очите си - типичен дарк уейв имидж.
" Бонасера " - споделя Бликса и се стартира.
На сцената има какво ли не. Нещо, което е сходно на раздрънкан мотор от автомобил. Метални тръби, всевъзможни неща, които не се учат в час по инструментознание (а аз съм учител по инструментознание в университет и мога умерено да направя сходна констатация).
Бликса стартира с песента " Wedding ".
Групата има необикновен състав. Китаристът Jochen Arbeit е избрал да свири на няколко модела китара, които обаче са по-скоро присъщи за джаз музиката, в сравнение с за класическия индъстриъл, подобен, какъвто го познаваяме от банди като " Министри " или пък " Найн инч нейлс ".
Основна фигура в бандата се явява басистът Alexander Hacke. Не за друго, а тъй като музиката на " Einstürzende Neubauten " има модална конструкция - нормално бас линията е остинатна, върху нея останалите надграждат къде посредством синтезатори, къде посредством особените си принадлежности. Но без баса на чичо ви Александър всичко е довиждане. И като споделям " чичо ви ", не се майтапя изключително...
Alexander Hacke - бас китара и мустак
IV ГЛАВА
Няма да ви изяснявам дълго какъв брой комплицирано е да се озвучи група като " Einstürzende Neubauten ". И по какъв начин Бликса през ария се караше на озвучителите на сцената. Защото сложността на това да озвучаваш несъществуващи принадлежности е надалеч по-голяма от тази да озвучиш елементарен сет на тайфа.
Всеки даже малко образован озвучител знае по какъв начин да озвучи бас китара. Има си даже подготвени пресети - зареждаш и си подготвен.
Обаче по какъв начин се озвучават няколко пазарски чанти, на които се свири с палки за барабани? Впрочем вижте сами...
Бях гледал на видео концерти на бандата от последните години. И те не бяха дълги като един рок концерт, да вземем за пример. В Барселона Бликса и компания свириха час и 10 минути Очаквах нещо сходно и тук, в Милано. И частите вървяха, а Бликса презентира едно от тях:
" Когато от време на време записваме, в паузите си измисляме разнообразни произшествия. И по този начин измислихме една ария, в която има 4 такива - звуците в тази 4-минутна тетралогия са въодушевени от офанзива от космоса, естествено злополучие, радиация " - споделя Бликса. И следва композиция, която приключва с тон на синтезатор, а Бликса споделя: " Ето, това е радиация в космоса " .
Трябва да имате изключително възприятие за комизъм, с цел да оцените това, само че тези от нас, които са се занимавали с история на музиката на 20 век, знаем, че има цялостен раздел в авангарда от началото на века, който носи името " съответна музика " и който на процедура съставлява симфония от железни тръби, скърцащи порти и всевъзможни индустриални шумове, които влизат в една музикална партитура.
На Валери Симеонов му поисквам прелестно четене на този текст...
В една от песните се пее за Коронавирус. Бликса прецизира - " Когато я писах, нямаше никаква корона и нямах никаква концепция какво ще се случи години по-късно ".
В някакъв миг отивам до бара, с цел да си взема бира. Има бира, само че цената ѝ не е, по какъв начин да кажа... абе да кажа, че е 5 евро и че малко ми досвидя, но въпреки всичко си взех. И ми прави усещане публиката.
Това несъмнено не е младежка аудитория. Повечето хора са мои набори или малко по-млади от мен пичове и мацки. Някои са татуирани, други с косици, трети - като мен - към този момент са без кос. Но като цяло това са някогашни дарк уейв почитатели и несъмнено си проличава.
Тук някъде Бликса прави няколко много мудни части и аз откривам, че държанието му е съвсем като това на Ник Кейв. Само че Бликса е някак по-статичен (в интерес на истината е поостарял и понатежал, гледах го в едно немско кулинарно предаване, където приготвяше паста, очевидно и той като мен обича да си похапва).
Концертът свършва някъде към 22.40. Поглеждам часовника си и си споделям - час и 20 минути, малко повече от Барселона.
Само че публиката стартира да скандира и виждам по какъв начин от екипа на бандата стартират трескаво да вадят разнообразни нови тръби, железа и какво ли още не. Например - количка от супермаркет...
И тук бандата излиза на бис.
Все още нищо не сме видяли. Предстои ни да забележим по какъв начин бандата ще свири на бидон за кисело зелье...
Знаете ли по какъв начин звучи бидон за кисело зелье? Като огромен тъпан, като джембе, като кахон. А бе звучи като част от добре измислена комбинация, в която всеки тон има своето значение.
Бандата свири още 3 песни и още веднъж се прибира. Следва втори бис, който приключва с тоталната вакханалия на име " Rampe " (уточнявам, че видеото е от остарял концерт на групата от 2012 в Париж).
Тук Бликса свири на остаряло радио, звуците са повече от злокобни, а в края всичко приключва в тотална вакханалия, което хвърля публиката в възторг.
Светлините светват, а часът е 23.25. Концертът продължи 2 часа. И приключи със симфония от железни тръби, пазарски чанти и ъглошлайф.
" Ужас " - ще си кажат някои от нас.
" Вие сте тъпи копелета " - ще отвърнем останалите.
ЕПИЛОГ
Тръгваме си и се качваме в колата на Масимо, нашия гид и фамилен другар (Масимо е огромен пич и е брачен партньор на кумата ни Милена, която изгледа с нас концерта). Докато напущаме региона на " Алкатраз " и аз се любувам на нощно Милано, се сещам за онази 1990, когато за първи път чух за " Einstürzende Neubauten ".
И се запитвам какъв ли бих бил през днешния ден, в случай че не бях чул Бликса при започване на 90-те. Какво ли, за бога, би се случило с тъпия ми живот, в случай че вместо " Einstürzende Neubauten ", бях чул наример хисарския поп.
А след това се сещам, че в действителност чух хисарския поп преди " Einstürzende Neubauten ". И се укротявам, че очевидно въпреки всичко съм имал някакви качества. Макар и малко, само че съм ги имал...
Предстоеше ми неколкодневно посещение в Италия. Щях да видя езерата Лаго д Орта и аго Маджоре, да хапна вкусна италианска паста и да се пребия в банята, щото доста хубаво не е на хубаво.
Но, мамка му, всичките тези години очакване, с цел да чуя този двучасов концерт си костваха. Така, както си струваше да очаквам, с цел да чуя онлайн Ник Кейв, Меднес, Dead can Dance, Лайбах, дъ Кюър.
И ме е гняв, че Франк Запа и Бауи си отидоха, а не можах да ги виждам онлайн, гняв ме е и че несъмнено ще пропусна Ролинг Стоунс, само че в последна сметка човек не може да направи всичко в тоя живот...
А в този момент ви оставям. Някакви се спречкали в Народното събрание, а от терасата на Народното събрание ги следили посетители...
Нееее, това не е индъстриъл. Това е кючек.
Халал да ви е. Да ви приседне на всички, взели участие в тоя пърформанс.
Май това беше всичко. Първи юни е ден на детето. Аз бях дете за няколко дни. Време е да се усещам отново пораснал...
Мисля, че чух това комплицирано немско име за първи път някъде към 1990 година. И го чух не от различен, а от оня, чието име не трябва да се загатва - от негово величество Красимир Неделин ака Крезо от Контрол.
Стояхме, помня, на някаква трамвайна спирка на Стамболийски (по това време аз живеех в квартал " Разсадника " ) и Крезо слушаше музика на уолкмен (който е млад, не знае какво е уолкмен и нямам и желание да изяснявам, щото защо му е на някой юноша да знае какво това допотопно нещо с касети). Когато попитах " Какво слушаш? ", той каза " Einstürzende Neubauten " .
Не запомних добре името, само че ми се стори доста смешно. Всъщност немският език от време на време може да звучи пъклен смешно, заради характерната си структура и извънредно комплицирани за произнасяне дълги думи...
Малко по-късно седях в квартирата си с моя другар Вельо Васев, пиехме на ниска цена джин и слушахме предаването на Ясен Петров по Радио Експрес. И там още веднъж чух името " Einstürzende Neubauten " . Само че към този момент чух и техни песни. Които не бяха песни, а структури от разнообразни индустриални шумове. Тогава разбрах и че " Einstürzende Neubauten " си има превод - " Разрушаване на нови здания ". Прозвуча ми безсмислено. Днес, като виждам по какъв начин е застроено морето (например Несебър), си мисля, че " Einstürzende Neubauten " би трябвало да се трансформира в избирателен слоган на бъдещия кмет на града.
Последен спомен - ходя по " Раковска ", а годината е някъде към 1993. Виждам един дребен музикален магазин. Влизам вътре и си закупувам няколко касети - три албума на " Лайбах " и два на " Einstürzende Neubauten " - " Haus der Lüge " и " Tabula Rasa ". Мрачно е. Повечето ми другари към този момент са отпътували на открито и в никакъв случай повече няма да се върнат...
Прибирам се вкъщи и пущам Хитачито. И необичайно - споделям си - " Ех, в никакъв случай няма да мога да видя сходна тайфа онлайн "...
I ГЛАВА
Мисля, че през 2018, един ден, до момента в който се чудех какво да върша, взех решение да ревизира какво се случва с моята обичана немска индъстриъл тайфа. И тогава взех да диря в интернет дали има концерти. Оказа се, че да, " Einstürzende Neubauten " свирят, само че рядко. Например, тъкмо в тази година имаха концерт в Мюнхен, в залата на филхармонията.
Но имаше няколко спънки да посетя този концерт. Билети до Мюнхен - извънредно скъпи в този интервал на годината. От порядъка на 200 евро в посока. Билети за концерта - търпима цена, да кажем към 50-60 евро за билет - някак могат да се преглътнат. Спане в Мюнхен - там беше другата драма. Сметнах всичко и се оказа, че би трябвало да взема заем, с цел да отида дружно със фамилията си.
А, загатнах ли, че манията ми по бандата се трансферира върху цялото ми семейство? Е, към този момент го загатвам.
Последва още един опит за посещаване на концерт на групата. Само че той бе похлупен непосредствено от Коронавирус. Но в края на 2021 видях, че турнето на " Einstürzende Neubauten " ще се състои и че има билети. Уви, не наоколо. Но...в Милано. А на 80 километра от Милано живеят нашите доста близки другари и стремително се впуснахме в организация.
26 май 2022 година. Немска индустриална музика в Италия...
Звучи като начало на трета международна война...Но крещя да не се майтапим тъкмо с тая тематика тъкмо през днешния ден...
II ГЛАВА
Прескачам всички следващи реминесценции и размисли.
Малко думи за " Einstürzende Neubauten ". Бандата е немска, основана е в Западен Берлин. Групата е повече от ексцентрична за доста хора, тъй като музикалните принадлежности не са ѝ задоволителни. Музикантите свирят на пружини, варели, тенекии, бормашини, флексове и каквото още се сетите.
Например на железна кофа...
Фронтмен и идеолог на групата е Бликса Баргелд. Който бързо е видян от Ник Кейв и се трансформира в съществена фигура в " Бед Сийдс ". Там двамата творят един до друг в продължение на 10 години - от 1983 до 1993 година.
Бликса освен е главен китарист на мрачния австралийски просветител Ник Кейв, само че е и втори главен артист на групата. Например, той пее част от куплетите на " The Weeping Song ".
Паралелно с работата си в " Бед Сийдс " обаче Бликса продължава да работи и с " Einstürzende Neubauten ". Впрочем това води до съществено взаимно въздействие.
Установих го през 2017, когато гледах онлайн Ник Кейв в Белград - част от стила на Бликса към момента е вътре в музиката на Ник Кейв.
Установявам го и при започване на концерта в Милано.
III ГЛАВА
Дискотека " Алкатраз " се намира покрай центъра на Милано. Простичко е - слизате на Бергамо, карате към час и половина и паркирате съвсем пред дискотеката. В Милано се стига бързо, единствено в случай че хванете метрото и не се объркате коя линия закъде е.
Концертът е разгласен за 21.00 часа. Имаме време да разгледаме катедралата, която към този момент е затворена. На площада пред катедралата, дружно с всичките творби на изкуството, които ме остъавят без мирис, виждам мерки - големи екрани и доста младежи, насядали на площада.
Причината е повече от ясна - следва да бъде излъчен първи епизод от 4 сезон на сериала на Нетфликс " Stranger Things ".
Само че аз нямам време за сериали в този момент (иначе тъкмо този сериал е много крепък и мисля да виждам и 4 сезон, другите съм ги гледал). Успяваме да забележим няколко забележителности, да хапнем нещо небрежно, да пием по една бира " Морети " и в 20,55 ч. сме пред входа на " Алкатраз ".
Няколко неща, които е хубаво да знаете, в случай че сте в Милано. В метрото и на концерти маските са наложителни. Нещо повече - макар че си купих маска за еднократна приложимост, защитата на вратата ме върна, с цел да си купя друга, с по-добра отбрана (колко необичайно и какво съвпадане - на гардеробната две симпатични италианки ги продават по 3 евро парчето).
И към 21.00 ч. сме в клуба (който е клуб и дискотека едновременно).
Ето по какъв начин наподобява публиката малко преди " Einstürzende Neubauten " да излязат на сцената.
Клуб " Алкатраз " е огромен. Като споделям " огромен ", не се майтапя - у нас клуб с сходни размери няма. По данни на уеб страницата на клуба, той събира над 3000 души, а измежду звездите, които са свирили там в последно време, ще ви дам единствено няколко имена - Адел, Ред хот чили пепърс, Джъстийн Бийбър.
И, несъмнено, Васко Роси. Съвет от мен - в случай че отидете в Италия на посетители, не казвайте, че не знаете кой е Васко Роси. Моментално ще ви пренебрегват и ще гледат на вас като второкласен човек. Както и не казвайте, че харесвате френска кухня - това е непростителен грях в италианския Север.
А в този момент е време да се върнем на концерта...
Часът е някъде към 21.10. Без никаква подготовка, без никакви специфични резултати, без каквото и да било " Einstürzende Neubauten " се качват на сцената.
Бликса и компания са барнати в черно. Бликса е с костюм, има и специфичен грим на очите си - типичен дарк уейв имидж.
" Бонасера " - споделя Бликса и се стартира.
На сцената има какво ли не. Нещо, което е сходно на раздрънкан мотор от автомобил. Метални тръби, всевъзможни неща, които не се учат в час по инструментознание (а аз съм учител по инструментознание в университет и мога умерено да направя сходна констатация).
Бликса стартира с песента " Wedding ".
Групата има необикновен състав. Китаристът Jochen Arbeit е избрал да свири на няколко модела китара, които обаче са по-скоро присъщи за джаз музиката, в сравнение с за класическия индъстриъл, подобен, какъвто го познаваяме от банди като " Министри " или пък " Найн инч нейлс ".
Основна фигура в бандата се явява басистът Alexander Hacke. Не за друго, а тъй като музиката на " Einstürzende Neubauten " има модална конструкция - нормално бас линията е остинатна, върху нея останалите надграждат къде посредством синтезатори, къде посредством особените си принадлежности. Но без баса на чичо ви Александър всичко е довиждане. И като споделям " чичо ви ", не се майтапя изключително...
Alexander Hacke - бас китара и мустак
IV ГЛАВА
Няма да ви изяснявам дълго какъв брой комплицирано е да се озвучи група като " Einstürzende Neubauten ". И по какъв начин Бликса през ария се караше на озвучителите на сцената. Защото сложността на това да озвучаваш несъществуващи принадлежности е надалеч по-голяма от тази да озвучиш елементарен сет на тайфа.
Всеки даже малко образован озвучител знае по какъв начин да озвучи бас китара. Има си даже подготвени пресети - зареждаш и си подготвен.
Обаче по какъв начин се озвучават няколко пазарски чанти, на които се свири с палки за барабани? Впрочем вижте сами...
Бях гледал на видео концерти на бандата от последните години. И те не бяха дълги като един рок концерт, да вземем за пример. В Барселона Бликса и компания свириха час и 10 минути Очаквах нещо сходно и тук, в Милано. И частите вървяха, а Бликса презентира едно от тях:
" Когато от време на време записваме, в паузите си измисляме разнообразни произшествия. И по този начин измислихме една ария, в която има 4 такива - звуците в тази 4-минутна тетралогия са въодушевени от офанзива от космоса, естествено злополучие, радиация " - споделя Бликса. И следва композиция, която приключва с тон на синтезатор, а Бликса споделя: " Ето, това е радиация в космоса " .
Трябва да имате изключително възприятие за комизъм, с цел да оцените това, само че тези от нас, които са се занимавали с история на музиката на 20 век, знаем, че има цялостен раздел в авангарда от началото на века, който носи името " съответна музика " и който на процедура съставлява симфония от железни тръби, скърцащи порти и всевъзможни индустриални шумове, които влизат в една музикална партитура.
На Валери Симеонов му поисквам прелестно четене на този текст...
В една от песните се пее за Коронавирус. Бликса прецизира - " Когато я писах, нямаше никаква корона и нямах никаква концепция какво ще се случи години по-късно ".
В някакъв миг отивам до бара, с цел да си взема бира. Има бира, само че цената ѝ не е, по какъв начин да кажа... абе да кажа, че е 5 евро и че малко ми досвидя, но въпреки всичко си взех. И ми прави усещане публиката.
Това несъмнено не е младежка аудитория. Повечето хора са мои набори или малко по-млади от мен пичове и мацки. Някои са татуирани, други с косици, трети - като мен - към този момент са без кос. Но като цяло това са някогашни дарк уейв почитатели и несъмнено си проличава.
Тук някъде Бликса прави няколко много мудни части и аз откривам, че държанието му е съвсем като това на Ник Кейв. Само че Бликса е някак по-статичен (в интерес на истината е поостарял и понатежал, гледах го в едно немско кулинарно предаване, където приготвяше паста, очевидно и той като мен обича да си похапва).
Концертът свършва някъде към 22.40. Поглеждам часовника си и си споделям - час и 20 минути, малко повече от Барселона.
Само че публиката стартира да скандира и виждам по какъв начин от екипа на бандата стартират трескаво да вадят разнообразни нови тръби, железа и какво ли още не. Например - количка от супермаркет...
И тук бандата излиза на бис.
Все още нищо не сме видяли. Предстои ни да забележим по какъв начин бандата ще свири на бидон за кисело зелье...
Знаете ли по какъв начин звучи бидон за кисело зелье? Като огромен тъпан, като джембе, като кахон. А бе звучи като част от добре измислена комбинация, в която всеки тон има своето значение.
Бандата свири още 3 песни и още веднъж се прибира. Следва втори бис, който приключва с тоталната вакханалия на име " Rampe " (уточнявам, че видеото е от остарял концерт на групата от 2012 в Париж).
Тук Бликса свири на остаряло радио, звуците са повече от злокобни, а в края всичко приключва в тотална вакханалия, което хвърля публиката в възторг.
Светлините светват, а часът е 23.25. Концертът продължи 2 часа. И приключи със симфония от железни тръби, пазарски чанти и ъглошлайф.
" Ужас " - ще си кажат някои от нас.
" Вие сте тъпи копелета " - ще отвърнем останалите.
ЕПИЛОГ
Тръгваме си и се качваме в колата на Масимо, нашия гид и фамилен другар (Масимо е огромен пич и е брачен партньор на кумата ни Милена, която изгледа с нас концерта). Докато напущаме региона на " Алкатраз " и аз се любувам на нощно Милано, се сещам за онази 1990, когато за първи път чух за " Einstürzende Neubauten ".
И се запитвам какъв ли бих бил през днешния ден, в случай че не бях чул Бликса при започване на 90-те. Какво ли, за бога, би се случило с тъпия ми живот, в случай че вместо " Einstürzende Neubauten ", бях чул наример хисарския поп.
А след това се сещам, че в действителност чух хисарския поп преди " Einstürzende Neubauten ". И се укротявам, че очевидно въпреки всичко съм имал някакви качества. Макар и малко, само че съм ги имал...
Предстоеше ми неколкодневно посещение в Италия. Щях да видя езерата Лаго д Орта и аго Маджоре, да хапна вкусна италианска паста и да се пребия в банята, щото доста хубаво не е на хубаво.
Но, мамка му, всичките тези години очакване, с цел да чуя този двучасов концерт си костваха. Така, както си струваше да очаквам, с цел да чуя онлайн Ник Кейв, Меднес, Dead can Dance, Лайбах, дъ Кюър.
И ме е гняв, че Франк Запа и Бауи си отидоха, а не можах да ги виждам онлайн, гняв ме е и че несъмнено ще пропусна Ролинг Стоунс, само че в последна сметка човек не може да направи всичко в тоя живот...
А в този момент ви оставям. Някакви се спречкали в Народното събрание, а от терасата на Народното събрание ги следили посетители...
Нееее, това не е индъстриъл. Това е кючек.
Халал да ви е. Да ви приседне на всички, взели участие в тоя пърформанс.
Май това беше всичко. Първи юни е ден на детето. Аз бях дете за няколко дни. Време е да се усещам отново пораснал...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ