Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет ще проведе днес заседание

Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет ще организира през днешния ден съвещание за чуване на претендента и избор на шеф на Националната следствена работа.

Процедурата за избор на шеф на Национална следствена служба бе открита с решение на Висш съдебен съвет, до присъединяване в избора бе позволен Борислав Борослав Сарафов – заместител на основния прокурор при Върховна касационна прокуратура. Прокурор Сарафов е единствен участник в процедурата, а кандидатурата му бе препоръчана от членовете на Прокурорската гилдия Евгени Диков, Пламена Цветанова, Пламен Найденов, Даниела Машева и Сотир Цацаров, основен прокурор на Република България.

Изслушването на Сарафов ще бъде предавано онлайн на интернет страницата на Висш съдебен съвет. Той ще бъде показан от вносител на предлагането, след което Комисията по атестирането и състезанията ще рапортува на Колегията постъпилите оферти, мнения, резултати от инспекции и изводи за притежаваните от претендента професионални качества. Комисия „ Професионална нравственос “ ще рапортува постъпилите оферти, резултати от инспекции и изводи за притежаваните от претендентите нравствени качества.

Сарафов ще отбрани концепцията си за работа като шеф на Национална следствена служба и ще дава отговор на въпроси на членове на Прокурорската гилдия, в това число и на постъпили такива от неправителствени и професионални организации.

Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет би трябвало да одобри решението за избор на шеф на Национална следствена служба с болшинство не по-малко от 8 гласа от членовете си.

[i]Борислав Сарафов има над 22 години общ юридически стаж, от който 21 години в органите на правосъдната власт като следовател и прокурор. Професионалната му кариера стартира като стажант – арбитър в Софийски градски съд. В интервала ноември 1994 година – януари 1996 година е контрольор в Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ към Министерство на правораздаването, след което до 18.02.2001 година е следовател в Окръжен следствен отдел – София. От 19.02.2001 година до 31.05.2001 година е заместител областен прокурор в Районна прокуратура – Сливница. Бил е прокурор в Окръжна прокуратура – София от 01.06.2001 година до 05.11.2016 година, като в интервала 06.11.2006 година - 01.03.2007 година е командирован във Върховна административна прокуратура, след което до 17.12.2009 година е командирован във Върховна касационна прокуратура. От 17.12.2009 година до 22.12.2010 година е заместник-административен началник, заместител апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София, командирован във ВКП. От 30.06.2011 година до 17.01.2013 година е административен началник на Апелативна профилирана прокуратура. От 18.01.2013 година до сегашния миг Борислав Сарафов е заместител на основния прокурор при ВКП. Награждаван е през 2002 година от Висш съдебен съвет със служебна признателност и грамота за високи професионални и нравствени качества и три пъти от основния прокурор на Република България надлежно през 2009 година, 2012 година и 2014 година [/i]

В мнението по отношение на притежаваните нравствени качества от Борислав Сарафов признато от Комисията по професионална нравственос към Прокурорската гилдия с решение по протокол № 33/21.11.2017 година е посочено, че претендентът съблюдава условията регламентирани в Кодекса за етично държание на българските магистрати и има нужните нравствени качества, с цел да бъде назначен за шеф на Национална следствена служба.

В отчета по отношение на притежаваните от претендента за шеф на Национална следствена служба професионални качества Комисията по атестирането и състезанията при Прокурорската гилдия с решение по протокол № 36/28.11.2017 година въз основа на тестваните документи и след разбор на данните, съдържащи се в наличните и достоверни обществени източници на информация, смята че липсват данни поставящи под подозрение притежаването на професионални качества от Борислав Сарафов за заемане на длъжността, за която кандидатства.

В Концепцията си претендентът декларира решителност натовареността с каузи на Национална следствена служба да доближи оптимални равнища, които да разрешат както качествено и срочно следствие по предоставените досъдебни производства, по този начин и рационално уплътняване на работното време, се акцентира в известие на Висш съдебен съвет. Посочена е нуждата от срочно осъществяване на състезания за запълване на свободните щатни длъжности за следователи; усъвършенстване работата на профилираните отдели, разпределение на досъдебните производства на правилото на инцидентния асортимент настрана от настояванията за правна помощ. Предлага се използване на правилата за специализация, екипност и взаимоотношение на следователите с наблюдаващите прокурори, лица и органи, чиито специфични познания, опит или пълномощия в избрани области са нужни за процеса на доказване в границите на наказателното произвеждане, както и с представители на други държавни или интернационалните структури. Все по-активно ще се употребява актуалната форма на следствие – така наречен JIT (съвместни екипи за разследване).

В Концепцията се подчертава върху активността по методическото управление на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и обезпечаване на оптимално натоварване на следствените отдели от окръжните прокурори. Предвидени са ограничения във връзка с самодейна медийна политика за разпространение на постигнатите триумфи в активността на НСлС; интензивно и дейно потребление на инструментите за поощрения и наказания; повишение професионалната подготовка на следователите.

Предвидени са ограничения за активизиране на следствията в дълбочина, като с изключение на инкриминираното закононарушение се открива и наблюдава генерирания незаконен капитал и неговата промяна. Подобен метод ще сътвори опция за откриване на спомагателна незаконна активност с финансов темперамент. Обосновава се нуждата от дейна тактика при следствието и за редовно определяне на връзки сред закононарушенията и директно или индиректно обвързваните с тях лица и имущество, на аспекти на проведената престъпност, на стопански, финансови и други закононарушения, включително изпирането на пари, както и взаимоотношение с КОНПИ по вземането на ограничения за застраховане на нелегално добито имущество с оглед последващото му лишаване.

В концепцията са показани ограничения предвиждащи възстановяване на работата с движимостите лица, измежду които основаване на механизми за привличане на одобрени експерти с високо равнище на експертиза и интегритет в нужните области; структуриране от Национална агенция за приходите и Агенцията за държавна финансова ревизия на звено от специалисти, на които да се разпорежда даването на експертни мнения по наказателните производства, касаещи финансови и данъчни престъпления; основаване на централизиран фонд „ Съдебни експертизи “ към Министерство на правораздаването. /БГНЕС