Прокуратурата плаща 100 000 лева на оправданите по делото за крадените танкове „Майбах“
Прокуратурата е наказана да заплати общо 100 000 лв. компенсации на двама от оправданите по делото за кражба на танкове „ Майбах “. След като процесът за танковете завърши след близо 9 години с оправдателни присъди, някогашният боен Алексей Петров и германецът Матеус Майер са завели и спечелили каузи против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ).
И двамата са желали да бъдат обезщетени с по 150 000 лв. за претърпените от необятно отразявания развой неимуществени вреди, а Петров е претендирал и близо 11 000 лв. разноскиq mrte fye Lex News.
Скандалните разкрития за кражбата на танкове бяха оповестени в края на 2007 година, а в началото някогашният зам.-шеф на поделението в Ямбол Алексей Петров и третият обвиняем по делото немец Томас Гмайер бяха наказани на по 4 години затвор, до момента в който Матеус Майер получи условна присъда. Тезата на обвиняването беше, че машините са изнасяни в чужбина, тъй като съставляват интерес за колекционери, а двамата германци – музейни специалисти, пристигнали в България точно с тази цел. Ставаше дума за вкопани в земята немски танкове „ Панцер “ IV от Втората международна война с мотори „ Майбах “. След първичните присъди Военно-апелативният съд върна делото и последва оправдаване и за тримата подсъдими на три инстанции, като делото завърши дефинитивно преди 3 години.
На две инстанции по-късно Алексей Петров завоюва делото по ЗОДОВ, а Бургаският апелативен съд му присъди обезщетение от 60 000 лв. за неимуществените вреди, както и 10 800 лв. за разноските. Върховният касационен съд пък реши неотдавна да допусне касационно обжалване само по настояването на прокуратурата за понижаване на размера на адвокатското заплащане.
В хода на делото майор Петров е показал доказателства, че процесът против него е бил необятно отразяван, бил е показван по какъв начин го водят в правосъдна зала с белезници и случилото се сринало престижа му. Приятели и сътрудници са отдръпнали, почнали присмехулно да се обръщат към него с „ Альоша танкиста “. Случаят тотално обърнал живота му, като преди този момент бил предан на армията, патриотично надъхан офицер.
Първоначално Окръжният съд в Сливен му присъжда 80 000 лв. за страданията и 10 800 лв. за разходи, само че по-късно апелативните съдии в Бургас понижиха компенсацията за неимуществени вреди до 60 000 лв.. Според тях няма доказателства, че Петров не е могъл да си откри работа след напускането на армията и не е имал задоволително пари, а като доказателство за това е посочено, че е получил обезщетение при напускането от 30 000 лв., а по-късно работел като шеф на мебелна компания.
От своя страна, германецът Матеус Майер към този момент дефинитивно завоюва делото против прокуратурата, която е наказана да му заплати обезщетение от 30 000 лв.. В този случай Върховен касационен съд не видя никакви учредения за допускане до касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд.
В него бургаските съдии решиха, че Майер би трябвало да бъде заплатен за задържането под стража за две седмици, за негативите от необятното отразяване на процеса, който продължи 8 години и половина, както и за това, че е бил упрекнат в непозната страна, надалеч от околните си. Съдът е оценил и пенсионната възраст на Майер, който е на 67 години, като написа, че поради това понася по-тежко негативите от неоснователното обвиняване.
Според съдиите справедливото обезщетение е даже 35 000 лв., само че то е понижено с 5000 лв., тъй като в хода на процеса германецът се е отклонил от адреса в Ямбол, където е трябвало да бъде и е отпътувал за Германия. Това стана причина за издирването му и последвалото произвеждане по екстрадиция, което съдът прави оценка като съпричиняване на забавения излаз на делото. Съдиите в Германия при отхвърлиха екстрадицията с претекст, че е липсвало желание за кражба.
В последна сметка прокуратурата ще би трябвало да заплати повече на оправданите, в сравнение с са коствали въпросните танкове. В хода на делото стана ясно, че те даже не са се водели на доклад като постоянни танко-огневи точки, а като легендировачни. Затова и движимостите лица са им дали единствено сантиментална стойност.
„ Както е известно, за осъществяване на наказателна отговорност за незаконно лишаване на непознати движимости е съответстваща междинната пазарна цена, каквато инкриминираното имущество не има (поради статута им на непотребни за армията и снети от доклад за да бъдат бракувани) “, се споделяше в оправдателното решение на Върховен касационен съд. Нещо повече, висшите съдии подчертаха, че даже армията не е установила неналичието на старите танкове, защото откритите след това наличия даже надхвърляли броя на водените на доклад.
„ Друг е въпросът, че бракуваната военна техника е скъпа предвид на нейната историческа и културна стойност, неведнъж превишаваща цената ѝ на веществен актив, и точно тази ѝ полезност е привлякла вниманието на немските музейни специалисти “, се споделяше в решението на Върховен касационен съд.
И двамата са желали да бъдат обезщетени с по 150 000 лв. за претърпените от необятно отразявания развой неимуществени вреди, а Петров е претендирал и близо 11 000 лв. разноскиq mrte fye Lex News.
Скандалните разкрития за кражбата на танкове бяха оповестени в края на 2007 година, а в началото някогашният зам.-шеф на поделението в Ямбол Алексей Петров и третият обвиняем по делото немец Томас Гмайер бяха наказани на по 4 години затвор, до момента в който Матеус Майер получи условна присъда. Тезата на обвиняването беше, че машините са изнасяни в чужбина, тъй като съставляват интерес за колекционери, а двамата германци – музейни специалисти, пристигнали в България точно с тази цел. Ставаше дума за вкопани в земята немски танкове „ Панцер “ IV от Втората международна война с мотори „ Майбах “. След първичните присъди Военно-апелативният съд върна делото и последва оправдаване и за тримата подсъдими на три инстанции, като делото завърши дефинитивно преди 3 години.
На две инстанции по-късно Алексей Петров завоюва делото по ЗОДОВ, а Бургаският апелативен съд му присъди обезщетение от 60 000 лв. за неимуществените вреди, както и 10 800 лв. за разноските. Върховният касационен съд пък реши неотдавна да допусне касационно обжалване само по настояването на прокуратурата за понижаване на размера на адвокатското заплащане.
В хода на делото майор Петров е показал доказателства, че процесът против него е бил необятно отразяван, бил е показван по какъв начин го водят в правосъдна зала с белезници и случилото се сринало престижа му. Приятели и сътрудници са отдръпнали, почнали присмехулно да се обръщат към него с „ Альоша танкиста “. Случаят тотално обърнал живота му, като преди този момент бил предан на армията, патриотично надъхан офицер.
Първоначално Окръжният съд в Сливен му присъжда 80 000 лв. за страданията и 10 800 лв. за разходи, само че по-късно апелативните съдии в Бургас понижиха компенсацията за неимуществени вреди до 60 000 лв.. Според тях няма доказателства, че Петров не е могъл да си откри работа след напускането на армията и не е имал задоволително пари, а като доказателство за това е посочено, че е получил обезщетение при напускането от 30 000 лв., а по-късно работел като шеф на мебелна компания.
От своя страна, германецът Матеус Майер към този момент дефинитивно завоюва делото против прокуратурата, която е наказана да му заплати обезщетение от 30 000 лв.. В този случай Върховен касационен съд не видя никакви учредения за допускане до касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд.
В него бургаските съдии решиха, че Майер би трябвало да бъде заплатен за задържането под стража за две седмици, за негативите от необятното отразяване на процеса, който продължи 8 години и половина, както и за това, че е бил упрекнат в непозната страна, надалеч от околните си. Съдът е оценил и пенсионната възраст на Майер, който е на 67 години, като написа, че поради това понася по-тежко негативите от неоснователното обвиняване.
Според съдиите справедливото обезщетение е даже 35 000 лв., само че то е понижено с 5000 лв., тъй като в хода на процеса германецът се е отклонил от адреса в Ямбол, където е трябвало да бъде и е отпътувал за Германия. Това стана причина за издирването му и последвалото произвеждане по екстрадиция, което съдът прави оценка като съпричиняване на забавения излаз на делото. Съдиите в Германия при отхвърлиха екстрадицията с претекст, че е липсвало желание за кражба.
В последна сметка прокуратурата ще би трябвало да заплати повече на оправданите, в сравнение с са коствали въпросните танкове. В хода на делото стана ясно, че те даже не са се водели на доклад като постоянни танко-огневи точки, а като легендировачни. Затова и движимостите лица са им дали единствено сантиментална стойност.
„ Както е известно, за осъществяване на наказателна отговорност за незаконно лишаване на непознати движимости е съответстваща междинната пазарна цена, каквато инкриминираното имущество не има (поради статута им на непотребни за армията и снети от доклад за да бъдат бракувани) “, се споделяше в оправдателното решение на Върховен касационен съд. Нещо повече, висшите съдии подчертаха, че даже армията не е установила неналичието на старите танкове, защото откритите след това наличия даже надхвърляли броя на водените на доклад.
„ Друг е въпросът, че бракуваната военна техника е скъпа предвид на нейната историческа и културна стойност, неведнъж превишаваща цената ѝ на веществен актив, и точно тази ѝ полезност е привлякла вниманието на немските музейни специалисти “, се споделяше в решението на Върховен касационен съд.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ