Прокуратурата ще плати 100 000 лв. лихва заради невърнати навреме 95 000 лв.
Прокуратурата е наказана да заплати над 100 000 лв. на жена, на която преди 13 години са били конфискувани като материално доказателство по дело 95 000 лв., без тя да е обвинена по него и без да е било нужно парите да бъдат арестувани. Едва преди две години прокуратурата е върнала конфискуваната сума на дамата, а в този момент е наказана да заплати над 100 000 лв. законна рента за интервала, в който парите са били арестувани, разказва " Лекс ".
Решението е на Софийския градски съд (СГС), пред който дамата е завела иск против прокуратурата по Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД).
Парите били конфискувани от вкъщи ѝ във Варна на 13 декември 2010 година, дружно с мобилен телефон и други движимости. Те станали материални доказателства по следствие за данъчни закононарушения против незнаен причинител, който осъществявал нелегално счетоводство и употребявал документи с погрешно наличие пред Национална агенция за приходите. Жената обаче била разпитана единствено един път като очевидец при започване на следствието, а обвинителен акт е бил импортиран чак през 2017 година против зърнопроизводител, който две години по-късно е бил оневинен от Софийски градски съд. Присъдата е оставена в действие дефинитивно през 2020 година, само че тогава съдът не се произнесъл по материалните доказателства. Така въпросните 95 000 лв. на дамата останали още една година в прокуратурата и тя подала нова молба до съда, след което чак през май 2021 година от държавното обвиняване ѝ превели сумата.
От наказателното дело против зърнопроизводителя става ясно единствено, че дамата, от която са били конфискувани парите, се срещнала с него през същата 2010 година, когато е почнало и следствието. Тя работела като секретарка и дружно със секретарката на подсъдимия правели информации и помагали в счетоводството.
Още преди делото да влезе в съда, дамата е подала молба за връщане на конфискуваните ѝ движимости. Прокурорът разрешил да ѝ върнат единствено мобилния телефон, само че не и парите.
От държавното обвиняване са оспорили желае с мотив, че връщането на конфискуваните материални доказателства преди края на наказателното дело не е обвързване, а се позволява единствено по изключение и с позволение на прокурора. Освен това са подчертали, че дамата не е обжалвала постановлението от 2016 година, с което наблюдаващият прокурор не е почел молбата да ѝ върне парите.
В решението си арбитър Гергана Коюмджиева показва първо случаите, в които е допустимо да са противоправни дейностите на прокурора при бранене на материални доказателства. Те са прегледани в решение на висшия съд и най-общо са: когато движимостите не са свързани с престъплението; когато прокурорът откаже да върне движимостта, без това да е обвързвано със усложнение на разкриването на обективната истина и без движимостта да е предмет на административно нарушение; когато движимостта не е опазена до края на делото или не е върната по-късно на притежателя.
Съдът отбелязва, че задържането на избрана движимост като материално доказателство е обосновано, в случай че има спор за право върху същата движимост, само че другояче основанието за задържането на движимост, благосъстоятелност на трето лице е нелегално. Така Софийски градски съд приема, че в тази ситуация е налице противоправно държание на прокуратурата.
Съдът изяснява, че делото не е водено против дамата, а тя единствено е разпитана като очевидец и с нея не са реализирани други процесуално-следствени дейности, нито пък парите са били подлагани на експертиза.
След това арбитър Коюмджиева отбелязва, че следствието е траяло доста по-дълго от плануваните в Наказателно-процесуален кодекс периоди, а дамата по този начин и не е привлечена към наказателна отговорност, което е налагало прокурорът деликатно да разиска дали не е трябвало да върне парите още преди внасянето на делото в съда. Съдът акцентира също, че щом също така делото е завършило с оправдателна присъда, то всички дейности на проверяващите, от които са произтекли вреди и са били рестриктивни за участниците в производството, подлежат на обезщетение.
Имуществените вреди в случая са пропуснати изгоди от това, че притежателят на конфискуваните средства е бил лишен от тях за посочения интервал.
Затова се дължи законна рента за веселба, която репарира стойностно минималната изгода, пропусната поради противоправното деяние, изяснява съдът и пресмята, че законната рента за над десетте години, в които сумата на дамата е била арестувана и която прокуратурата би трябвало да заплати е 101 146,80 лв.. Прокуратурата е наказана настрана да заплати и над 8000 лв. разходи по делото.
Решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
РЕЦИДИВ
Заради приключилото с оправдателна присъда дело за данъчни закононарушения, прокуратурата е иззела като материално доказателство още 100 000 лв. от различен очевидец, който също не е бил обвинен. И той е чакал повече от 10 години, с цел да си получи парите, след което също е завел иск по Закон за задълженията и договорите против прокуратурата и по него тя към този момент е дефинитивно осъдена да му заплати над 106 000 лв. обезщетение за нелегално арестуваните пари.
