Апатията днес е по-страшна от цензурата
Проклятието на днешна България е, че бе построена върху машинация - това умъртви всичко Страхът убива свободата, споделя поетът-драматург Стефан Цанев
- Стефане, изтъркаляха се 30 година от началото на прехода. Равносметката е ужасяваща - загиваща нация, подкупен политически хайлайф, беднотия, мизерия и морална деградация. Защо ни се случи всичко това - и през днешния ден " да пъшкаме под руините на социализма ", както казваш в новата ти пиеса " Убийството на Богородица "?
- Проклятието на днешна България е в това, че актуалната наша страна бе построена върху една нагла неправда, върху една машинация - това умъртви всичко. Спомнете си митингите, милионите възторжени хора по площадите, празнуващи края на диктатурата - къде са в този момент тези възторжени хора? Какво се случи? Докато народът викаше по площадите: Да живей свободата! Да живей демокрацията! - няколкостотин души заграбиха основаното от същия този народ през миналия половин век. Народът беше ограбен, народът беше излъган. Последствието от ограбването е бедността, което обаче не е най-страшното. По-разрушително се оказа следствието от измамата, от подигравката - народът се почувства простак, това промени народопсихологията, измамата ражда злоба, само че този път няма външен зложелател, към който да насочи омразата си - и българският народ намрази себе си. Това унищожи душата му. И най-страшното: по кое време се случи всичко това? Когато пристигна свободата и демокрацията. Да доведеш хората до такава степен да се отвратят от свободата и демокрацията, да закопнеят за " положителното остаряло време " - това бе историческо закононарушение.
- Но пък имаме свободата да приказваме - кой каквото си желае. И от това нищо не произлиза с изключение на експанзия, жлъч, окалване. Защо и към думите нямаме почит?
- Народът беше принуден да мълчи дълго време, половин век, и насъбраното безмълвие избухна като спукан абсцес, гнойта му още се разнася из интернет форумите и разните обществени мрежи. Гнусно е. Мисля, че болшинството от хората нямат разбиране от силата на словото, не знаят, че думите могат да нараняват, могат да убиват, хората не подозират, че стават убийци. И самоубийци. Защото неприятните думи са подли - те се връщат назад и удрят в тил този, който ги изговаря. Скучните думи - също. Гледам по малкия екран предизборните диспути - Господи, тези хора (повечето) не усещат ли, че приказват срещу себе си? Особено рисково е живото слово - може да приказваш умни и правилни неща, само че зависи по какъв начин ги казваш, зависи по какъв начин изглеждаш, една погрешна интонация, един неправилен жест, една преиграна гримаса могат да извърнат смисъла на думите наобратно.. Политиците и държавниците са артисти на голяма сцена и би трябвало да знаят, че тя преувеличава като лупа както положителното, по този начин и неприятното. В този смисъл споделям, че Отровното трио, че и президентът, с неприятните си словесни осъществявания обърнаха митинга срещу държавното управление в отбрана на държавното управление. И противоположното: положителната дума, казана откровено или изобретателно, може да прави чудеса. Ако кажеш добра дума за съперника си, за съперника си, за врага си - печелиш ти, а не той. Но ние сме скъперници на положителните думи даже към околните си. Да наругаеш някого, да го охулиш - о, няма да пропуснеш! Оратори през днешния ден не съществуват.
- А те стават същински водачи!
- Сигурно знаете случая със Стамболов: в Народното събрание ще се гласоподава избор на съмнение на неговото държавно управление, той произнася от трибуната такава тирада, че най-после всички депутати, в това число тези, които са желали оставката му, стават на крайници и го приветстват. Ако през днешния ден се роди подобен оратор, той може да вземе властта без да има зад себе си никаква партия, тъй като след него ще тръгне народът. Уви, няма.
- Защо нацията ни осиротя откъм водачи?
- За водач се желаят доста качества, събрани в една персона. Качества вътрешни, духовни и качества външни, физически. Всичко би трябвало да е същинско, с цел да вдъхва доверие. Капка двуличие убива всичко. Тези качества в един човек се срещат рядко. Понякога индивидът не е отговорен - подобен си е, родил се е подобен, не можеш да коригираш физиката си. Но би трябвало да се съобразяваш с това. Не може да викаш: " Мутри, вън! ", а самичък да приличаш на мутра. И най-важното: умният водач се огражда с хора по-умни от него, а не с простаци, с цел да наподобява той най-умен. Това животно у нас обаче не се среща. Точно противоположното.
- Затова ли се сринаха престижите?
- Издигането в йерархията на обществото, в политиката, а и в изкуството, е съпроводено с неизбежно самозабравяне, би трябвало да имаш доста мощен темперамент и безмилостна самопреценка, с цел да устоиш. Но самохвалството в политиката е пагубно, тъй като води освен теб, само че и обществото към неуспех.Помниш ли при започване на 2000 година в едно изявление ти разказвах: Слушах онлайн по малкия екран отчета на премиера Костов пред Народното събрание. Затворих очи и изпаднах в унес: в каква благоденствуваща страна пребивавам... Беше ми хубаво, бях благополучен. Лошото бе, че най-после трябваше да си отворя очите. Нямаше ли кой да каже на Костов, че колкото повече се тупаш в гърдите, толкоз повече хората не ти имат вяра и ти обръщат тил? Спомняте ли си речта на Чърчил, когато поема ръководството на Англия, откакто Хитлер стартира да бомбардира Лондон: " Британци, не мога да ви обещая нищо друго с изключение на кръв и сълзи! " Е, по какъв начин да не застанеш зад подобен човек?
- Защо десницата на Прехода се спомина?
- Дясната политика нормално се счита за политика на богатите, на тези, които желаят да запазят статуквото - излъганият сегашен наш народ, с право или без право, счита богатите хора за измамници и мошеници, по тази причина не поддържа десните партии, въпреки че тези, които го ограбиха, пристигнаха отляво.
- А за какво тогава левицата не съумя да извоюва преобладаваща позиция в страната?
- Почти два милиона българи живеят под екзистенц минимума, небогати и онеправдани - за какво не припознават за своя Българска социалистическа партия, нали тя е ужким партия на бедните и онеправданите? Отговорът се крие в това " ужким ". Защото, в случай че Българска социалистическа партия беше в действителност такава, на каквато се прави, щеше да печели всички избори с над 60%. Но народът не обича лицемерите. И още нещо: изначало Българска социалистическа партия се пишеше наследница на Българска комунистическа партия, с цел да притегли гласовете на алените бабички. Глупаво е да влачиш на гърба си с изключение на своите, и непознати грехове. На България й би трябвало нова съвременна същинска лява партия, необременена с минало.
- Какво от предишното ни тежи през днешния ден?
- Миналото се оказа по-упорито, в сравнение с чакахме. Изминаха 30 година, откогато Българска комунистическа партия бе оповестена от Народното събрание за незаконна организация, не ти ли се коства малко необичайно, че 30 години по-късно президент на демократична България е бил член на същата тази партия? Ама не ми казвайте: такива бяха времената, постановяваше да бъдем членове на тази партия, другояче... Иначе какво? Българска комунистическа партия наброяваше 500-600 хиляди членове, по какъв начин успяваха да съществуват останалите 6,5 милиона простосмъртни българи? Помня по какъв начин натискаха Коста Цонев да стане член на партията, с цел да го създадат национален актьор, той пред целия спектакъл съобщи: " Ако стана национален актьор, ще стана, тъй като съм надарен, а не тъй като съм член на партията. " И стана национален актьор, без да е член на партията. Е, да, по-лесно беше да се издигнеш, да направиш кариера, в случай че станеш член на партията - това са оправданията на бездарните и на кариеристите. И те не престават и през днешния ден да са кариеристи. Понякога ме хваща боязън като се огледам: в близост все хора от някогашната комунистическа номенклатура, все фрагменти на някогашната Държавна сигурност! Не се ли родиха други почтени мъже, други почтени дами - докога все тези хора? ДОКОГА?
- За тези 30 година преход се роди едно ново потомство, което не познава тоталитаризма, само че не изтика напред своите млади водачи. Днес на политическата сцена не престават да стоят партийни динозаври. Това не е ли наша социална драма?
- Не драма, това е нещастието ни. Защо Финландия е най-щастливата страна за живеене? Ами тъй като се ръководи от 30-годишни красиви, чисти и усмихнати девойки. Докато ние не подменим напълно остарялата компрометирана генерация, хора с лаком нрав, лицемери и мошеници, блюдолизци и сатрапи по едно и също време - нищо ново не може да се случи в България, ще дъвчем и ще предъвкваме едни и същи празни приказки.
- Хвърляш тежко обвиняване с думите си: " Ний омърсихме свободата, ний убихме демокрацията в зародиша й, ний убихме Богородица, преди да е родила Христос ". Не се ли страхуваш, че няма да бъдеш свестен или пък тези, които схванат какво им казваш, ще те подминат с безмълвие?
- Понякога с носталгия си напомням времената, когато поради думи гонеха, наказваха, уволняваха, изселваха, зачеркваха думите, забраняваха ги, горяха ги, можеше да те убият, само че няма да подминат думите ти без внимание. Днес не разстрелват. Не бесят. Не горят. Дори не не разрешават. Просто не четат. Твоят глас е глас в пустиня. Все едно, че те няма. Че не те е имало. И няма да те има. На твоя зов - отговорът е безмълвие. Апатията, Валерия, е по-страшна от цензурата.
- Пиесата ти " Калигула " не видя огромна българска сцена. Кой се уплаши от облика на диктатурата, налагана с демократични средства от хора със мощна харизма - това е главната тематика в тази кървава комедия?
- Не знам. Всички театри в България, на които я дадох, ми дадоха отговор с безмълвие. Само един спектакъл ми отговори. Ето отговора. От уместност зачертавам имената. " Уважаеми господин Цанев,Пиша Ви по отношение на постъпилото от Ваша страна предложение пиесата " Заговорът на Калигула " да бъде прегледана за режисура в Театър..... След като деликатно се запознахме с текста и организирахме няколко диалога с..., за жалост би трябвало да призная, че не считам заглавието за уместно за нашия репертоар. Намирам " Заговорът на Калигула " за толкоз надълбоко отчайваща по отношение на живота и хората в света и в частност в страната ни през днешния ден, че не мога да си показва театрално решение на драматургията, което да не изпрати от салона феновете изцяло омерзени от себе си и от рода си. А имам възприятието, че в залата ни идват хора, които биха могли да създадат нещо да не се загубим изцяло във вероятния мрак на бъдещето.Мрак, който имам вяра, не е изцяло настъпил. И заради тази (може би наивна) вяра е подбудено и съображението ми по отношение на " Заговорът на Калигула ".Вашата драматургия има своята основна диря в актуалната история на Театър.. и се надявам, че този отвод няма да Ви обиди или обезкуражи да ни потърсите още веднъж с други свои произведения.Най-искрено,..... " Сложил съм си това благо писмо в рамка и съм го окачил на стената пред работната ми маса - да го виждам всякога, като седна да пиша, и да не не помня, че цензурата не е умряла.
- Смяташ ли че, Европа се нуждае от нов подем, а България - от ново Възраждане? Ако не се случи - какво ще стане?
- Много ме учудваха преди време думите на Плутарх от Херонея, изречени преди 20 века: Бедствията докарали страната до такова състояние, че, обезверени от свободата, хората желаели някакво по-малко иго. Как може свободата да е иго?! - мислех си аз. Обаче не минаха и пет години от рухването на диктатурата и разбрахме, че да си свободен по никакъв начин не било елементарно, че по-лесно беше, когато имаше кой да мисли вместо нас и да взема решение всичко вместо нас - в този момент самичък би трябвало да мислиш, самичък да решаваш всичко, няма го към този момент оправданието, че някой различен е отговорен за твоите неуспехи и несгоди. Така бавно лека в хората настава отмалялост от свободата и се ражда носталгията по ония времена, когато " различен мислеше вместо нас, различен действаше вместо нас "... Като прибавим към тази носталгия износването, амортизирането и компрометирането на доста от демократичните механизми - всичко вещае промяната на демокрацията с различен тип по-годно ръководство и в случай че следваме баналната цикличност при промяната на политическите системи - иде ред отново на диктатурата, в тази ситуация - на олигархията, на плутокрацията. Богатите и в този момент ръководят света, само че лицемерно, " надянали демократични маски ". Но както виждаме, маските стартират да падат, в доста страни този развой е в ход, и за позор на демокрацията - в днешната спешна Коронавирус обстановка продиктаторските режими се оправят по-добре. А положителният образец на неприятните е изключително инфекциозен и, както наподобява - у нас се задава същото. Даже ми се мержелее там нейде в демократичната мъгла един военачалник, надянал демократична маска...
- Каква е ролята на елитите в този развой? На политиците? На интелектуалците?
- Да погледнем отново какво ни споделят по този въпрос античните. Аристотел: " Ако свободата и равноправието, както мислят някои, са част от демокрацията, те могат да имат смисъл единствено в случай че всеки човек взе участие равностойно в ръководството на страната. " И неговият преподавател Платон: " Хората, които се мислят за прекомерно умни, с цел да се занимават с политика, са осъдени да бъдат ръководени от простаци. " Какво мога да прибавя?
- Все повече се трансформираме в лутащи се хора, обладани от страхове. Как тогава ще се роди новият свят?
- Страхът убива свободата. Не е свободен нито който се опасява, нито който всява боязън. А за новия свят - не мога да кажа нищо по-умно от баналното: нов свят може да се роди от нови хора. Не от нас.
/Епицентър, със съкращения/
- Стефане, изтъркаляха се 30 година от началото на прехода. Равносметката е ужасяваща - загиваща нация, подкупен политически хайлайф, беднотия, мизерия и морална деградация. Защо ни се случи всичко това - и през днешния ден " да пъшкаме под руините на социализма ", както казваш в новата ти пиеса " Убийството на Богородица "?
- Проклятието на днешна България е в това, че актуалната наша страна бе построена върху една нагла неправда, върху една машинация - това умъртви всичко. Спомнете си митингите, милионите възторжени хора по площадите, празнуващи края на диктатурата - къде са в този момент тези възторжени хора? Какво се случи? Докато народът викаше по площадите: Да живей свободата! Да живей демокрацията! - няколкостотин души заграбиха основаното от същия този народ през миналия половин век. Народът беше ограбен, народът беше излъган. Последствието от ограбването е бедността, което обаче не е най-страшното. По-разрушително се оказа следствието от измамата, от подигравката - народът се почувства простак, това промени народопсихологията, измамата ражда злоба, само че този път няма външен зложелател, към който да насочи омразата си - и българският народ намрази себе си. Това унищожи душата му. И най-страшното: по кое време се случи всичко това? Когато пристигна свободата и демокрацията. Да доведеш хората до такава степен да се отвратят от свободата и демокрацията, да закопнеят за " положителното остаряло време " - това бе историческо закононарушение.
- Но пък имаме свободата да приказваме - кой каквото си желае. И от това нищо не произлиза с изключение на експанзия, жлъч, окалване. Защо и към думите нямаме почит?
- Народът беше принуден да мълчи дълго време, половин век, и насъбраното безмълвие избухна като спукан абсцес, гнойта му още се разнася из интернет форумите и разните обществени мрежи. Гнусно е. Мисля, че болшинството от хората нямат разбиране от силата на словото, не знаят, че думите могат да нараняват, могат да убиват, хората не подозират, че стават убийци. И самоубийци. Защото неприятните думи са подли - те се връщат назад и удрят в тил този, който ги изговаря. Скучните думи - също. Гледам по малкия екран предизборните диспути - Господи, тези хора (повечето) не усещат ли, че приказват срещу себе си? Особено рисково е живото слово - може да приказваш умни и правилни неща, само че зависи по какъв начин ги казваш, зависи по какъв начин изглеждаш, една погрешна интонация, един неправилен жест, една преиграна гримаса могат да извърнат смисъла на думите наобратно.. Политиците и държавниците са артисти на голяма сцена и би трябвало да знаят, че тя преувеличава като лупа както положителното, по този начин и неприятното. В този смисъл споделям, че Отровното трио, че и президентът, с неприятните си словесни осъществявания обърнаха митинга срещу държавното управление в отбрана на държавното управление. И противоположното: положителната дума, казана откровено или изобретателно, може да прави чудеса. Ако кажеш добра дума за съперника си, за съперника си, за врага си - печелиш ти, а не той. Но ние сме скъперници на положителните думи даже към околните си. Да наругаеш някого, да го охулиш - о, няма да пропуснеш! Оратори през днешния ден не съществуват.
- А те стават същински водачи!
- Сигурно знаете случая със Стамболов: в Народното събрание ще се гласоподава избор на съмнение на неговото държавно управление, той произнася от трибуната такава тирада, че най-после всички депутати, в това число тези, които са желали оставката му, стават на крайници и го приветстват. Ако през днешния ден се роди подобен оратор, той може да вземе властта без да има зад себе си никаква партия, тъй като след него ще тръгне народът. Уви, няма.
- Защо нацията ни осиротя откъм водачи?
- За водач се желаят доста качества, събрани в една персона. Качества вътрешни, духовни и качества външни, физически. Всичко би трябвало да е същинско, с цел да вдъхва доверие. Капка двуличие убива всичко. Тези качества в един човек се срещат рядко. Понякога индивидът не е отговорен - подобен си е, родил се е подобен, не можеш да коригираш физиката си. Но би трябвало да се съобразяваш с това. Не може да викаш: " Мутри, вън! ", а самичък да приличаш на мутра. И най-важното: умният водач се огражда с хора по-умни от него, а не с простаци, с цел да наподобява той най-умен. Това животно у нас обаче не се среща. Точно противоположното.
- Затова ли се сринаха престижите?
- Издигането в йерархията на обществото, в политиката, а и в изкуството, е съпроводено с неизбежно самозабравяне, би трябвало да имаш доста мощен темперамент и безмилостна самопреценка, с цел да устоиш. Но самохвалството в политиката е пагубно, тъй като води освен теб, само че и обществото към неуспех.Помниш ли при започване на 2000 година в едно изявление ти разказвах: Слушах онлайн по малкия екран отчета на премиера Костов пред Народното събрание. Затворих очи и изпаднах в унес: в каква благоденствуваща страна пребивавам... Беше ми хубаво, бях благополучен. Лошото бе, че най-после трябваше да си отворя очите. Нямаше ли кой да каже на Костов, че колкото повече се тупаш в гърдите, толкоз повече хората не ти имат вяра и ти обръщат тил? Спомняте ли си речта на Чърчил, когато поема ръководството на Англия, откакто Хитлер стартира да бомбардира Лондон: " Британци, не мога да ви обещая нищо друго с изключение на кръв и сълзи! " Е, по какъв начин да не застанеш зад подобен човек?
- Защо десницата на Прехода се спомина?
- Дясната политика нормално се счита за политика на богатите, на тези, които желаят да запазят статуквото - излъганият сегашен наш народ, с право или без право, счита богатите хора за измамници и мошеници, по тази причина не поддържа десните партии, въпреки че тези, които го ограбиха, пристигнаха отляво.
- А за какво тогава левицата не съумя да извоюва преобладаваща позиция в страната?
- Почти два милиона българи живеят под екзистенц минимума, небогати и онеправдани - за какво не припознават за своя Българска социалистическа партия, нали тя е ужким партия на бедните и онеправданите? Отговорът се крие в това " ужким ". Защото, в случай че Българска социалистическа партия беше в действителност такава, на каквато се прави, щеше да печели всички избори с над 60%. Но народът не обича лицемерите. И още нещо: изначало Българска социалистическа партия се пишеше наследница на Българска комунистическа партия, с цел да притегли гласовете на алените бабички. Глупаво е да влачиш на гърба си с изключение на своите, и непознати грехове. На България й би трябвало нова съвременна същинска лява партия, необременена с минало.
- Какво от предишното ни тежи през днешния ден?
- Миналото се оказа по-упорито, в сравнение с чакахме. Изминаха 30 година, откогато Българска комунистическа партия бе оповестена от Народното събрание за незаконна организация, не ти ли се коства малко необичайно, че 30 години по-късно президент на демократична България е бил член на същата тази партия? Ама не ми казвайте: такива бяха времената, постановяваше да бъдем членове на тази партия, другояче... Иначе какво? Българска комунистическа партия наброяваше 500-600 хиляди членове, по какъв начин успяваха да съществуват останалите 6,5 милиона простосмъртни българи? Помня по какъв начин натискаха Коста Цонев да стане член на партията, с цел да го създадат национален актьор, той пред целия спектакъл съобщи: " Ако стана национален актьор, ще стана, тъй като съм надарен, а не тъй като съм член на партията. " И стана национален актьор, без да е член на партията. Е, да, по-лесно беше да се издигнеш, да направиш кариера, в случай че станеш член на партията - това са оправданията на бездарните и на кариеристите. И те не престават и през днешния ден да са кариеристи. Понякога ме хваща боязън като се огледам: в близост все хора от някогашната комунистическа номенклатура, все фрагменти на някогашната Държавна сигурност! Не се ли родиха други почтени мъже, други почтени дами - докога все тези хора? ДОКОГА?
- За тези 30 година преход се роди едно ново потомство, което не познава тоталитаризма, само че не изтика напред своите млади водачи. Днес на политическата сцена не престават да стоят партийни динозаври. Това не е ли наша социална драма?
- Не драма, това е нещастието ни. Защо Финландия е най-щастливата страна за живеене? Ами тъй като се ръководи от 30-годишни красиви, чисти и усмихнати девойки. Докато ние не подменим напълно остарялата компрометирана генерация, хора с лаком нрав, лицемери и мошеници, блюдолизци и сатрапи по едно и също време - нищо ново не може да се случи в България, ще дъвчем и ще предъвкваме едни и същи празни приказки.
- Хвърляш тежко обвиняване с думите си: " Ний омърсихме свободата, ний убихме демокрацията в зародиша й, ний убихме Богородица, преди да е родила Христос ". Не се ли страхуваш, че няма да бъдеш свестен или пък тези, които схванат какво им казваш, ще те подминат с безмълвие?
- Понякога с носталгия си напомням времената, когато поради думи гонеха, наказваха, уволняваха, изселваха, зачеркваха думите, забраняваха ги, горяха ги, можеше да те убият, само че няма да подминат думите ти без внимание. Днес не разстрелват. Не бесят. Не горят. Дори не не разрешават. Просто не четат. Твоят глас е глас в пустиня. Все едно, че те няма. Че не те е имало. И няма да те има. На твоя зов - отговорът е безмълвие. Апатията, Валерия, е по-страшна от цензурата.
- Пиесата ти " Калигула " не видя огромна българска сцена. Кой се уплаши от облика на диктатурата, налагана с демократични средства от хора със мощна харизма - това е главната тематика в тази кървава комедия?
- Не знам. Всички театри в България, на които я дадох, ми дадоха отговор с безмълвие. Само един спектакъл ми отговори. Ето отговора. От уместност зачертавам имената. " Уважаеми господин Цанев,Пиша Ви по отношение на постъпилото от Ваша страна предложение пиесата " Заговорът на Калигула " да бъде прегледана за режисура в Театър..... След като деликатно се запознахме с текста и организирахме няколко диалога с..., за жалост би трябвало да призная, че не считам заглавието за уместно за нашия репертоар. Намирам " Заговорът на Калигула " за толкоз надълбоко отчайваща по отношение на живота и хората в света и в частност в страната ни през днешния ден, че не мога да си показва театрално решение на драматургията, което да не изпрати от салона феновете изцяло омерзени от себе си и от рода си. А имам възприятието, че в залата ни идват хора, които биха могли да създадат нещо да не се загубим изцяло във вероятния мрак на бъдещето.Мрак, който имам вяра, не е изцяло настъпил. И заради тази (може би наивна) вяра е подбудено и съображението ми по отношение на " Заговорът на Калигула ".Вашата драматургия има своята основна диря в актуалната история на Театър.. и се надявам, че този отвод няма да Ви обиди или обезкуражи да ни потърсите още веднъж с други свои произведения.Най-искрено,..... " Сложил съм си това благо писмо в рамка и съм го окачил на стената пред работната ми маса - да го виждам всякога, като седна да пиша, и да не не помня, че цензурата не е умряла.
- Смяташ ли че, Европа се нуждае от нов подем, а България - от ново Възраждане? Ако не се случи - какво ще стане?
- Много ме учудваха преди време думите на Плутарх от Херонея, изречени преди 20 века: Бедствията докарали страната до такова състояние, че, обезверени от свободата, хората желаели някакво по-малко иго. Как може свободата да е иго?! - мислех си аз. Обаче не минаха и пет години от рухването на диктатурата и разбрахме, че да си свободен по никакъв начин не било елементарно, че по-лесно беше, когато имаше кой да мисли вместо нас и да взема решение всичко вместо нас - в този момент самичък би трябвало да мислиш, самичък да решаваш всичко, няма го към този момент оправданието, че някой различен е отговорен за твоите неуспехи и несгоди. Така бавно лека в хората настава отмалялост от свободата и се ражда носталгията по ония времена, когато " различен мислеше вместо нас, различен действаше вместо нас "... Като прибавим към тази носталгия износването, амортизирането и компрометирането на доста от демократичните механизми - всичко вещае промяната на демокрацията с различен тип по-годно ръководство и в случай че следваме баналната цикличност при промяната на политическите системи - иде ред отново на диктатурата, в тази ситуация - на олигархията, на плутокрацията. Богатите и в този момент ръководят света, само че лицемерно, " надянали демократични маски ". Но както виждаме, маските стартират да падат, в доста страни този развой е в ход, и за позор на демокрацията - в днешната спешна Коронавирус обстановка продиктаторските режими се оправят по-добре. А положителният образец на неприятните е изключително инфекциозен и, както наподобява - у нас се задава същото. Даже ми се мержелее там нейде в демократичната мъгла един военачалник, надянал демократична маска...
- Каква е ролята на елитите в този развой? На политиците? На интелектуалците?
- Да погледнем отново какво ни споделят по този въпрос античните. Аристотел: " Ако свободата и равноправието, както мислят някои, са част от демокрацията, те могат да имат смисъл единствено в случай че всеки човек взе участие равностойно в ръководството на страната. " И неговият преподавател Платон: " Хората, които се мислят за прекомерно умни, с цел да се занимават с политика, са осъдени да бъдат ръководени от простаци. " Какво мога да прибавя?
- Все повече се трансформираме в лутащи се хора, обладани от страхове. Как тогава ще се роди новият свят?
- Страхът убива свободата. Не е свободен нито който се опасява, нито който всява боязън. А за новия свят - не мога да кажа нищо по-умно от баналното: нов свят може да се роди от нови хора. Не от нас.
/Епицентър, със съкращения/
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ