Хипермаркетите в България подкрепят въвеждането на депозитна система
Производството на опаковки и ръководството на отпадъците от тях е стопански комплициран и значим бранш, който генерира общ оборот от 370 милиарда евро на европейско равнище. Той има забележителна роля и капацитет за превръщането на Европа в чиста, устойчива и кръгова стопанска система, която е в сходство с Европейския зелен пакт, пишат от Европейската комисия.
Действащата Директива по отношение на опаковките и отпадъците от опаковки, въведена през 1994 година, не съумя да понижи негативното им влияние върху околната среда. Секторите, в които не съумя да реализира усъвършенстване, са несъразмерното опаковане; увеличението на количествата нерециклируеми опаковки в опаковъчния микс; объркващото етикетиране, което затруднява потребителите при сортирането; и доста слабото потребление на рециклирано наличие в пластмасовите опаковки, което значи голяма загуба на скъпи запаси.
За да се насърчи повторната приложимост или повторното пълнене на опаковки, за фирмите в целия Европейски Съюз ще се ползват наложителни цели за повторна приложимост или наново пълнене на опаковки, да вземем за пример ястията или напитките за у дома. Също по този начин ще има известна стандартизация на форматите на опаковките и ясно етикетиране на опаковките за многократна приложимост.
В предлагането също по този начин са планувани наложителни депозитни системи за връщане на пластмасови бутилки и алуминиеви кутии за питиета. Според новите правила на Брюксел до 2025 година би трябвало да рециклираме 77% от пластмасовите бутилки за еднократна приложимост. Всяка нова бутилка би трябвало да съдържа 25% рециклиран материал.
Вариант за реализиране на тези критерии е депозитната система, която се ползва към този момент в 12 страни, а още 13 възнамеряват да я вкарат. В България занапред започваме да водим диалог по този въпрос.
Зелени хрумвания
По време на събитие на Сдружението за съвременна търговия (СМТ), което се организира през днешния ден в София, стана ясно, че представителите на огромните вериги в България изцяло поддържат въвеждането на депозитна система в страната и са на мнение, че тя ще е от изгода за всички по веригата – от производителите до крайния консуматор.
Депозитна система в България би трябвало да има и самите производители на питиета имат полза от това. Това не е самоцел. От зелените хрумвания пораждат бизнес решения и депозитната система е образец за това “, сподели основният изпълнителен шеф на „ Лидл България “ Милена Драгийска.
Според нея с въвеждането на системата производителите на питиета ще имат по-евтин и по-добър достъп до суровина.
Ако България не успее да извърши квотите за събиране, всички ние ще платим жестоки наказания, които ще бъдат наложени от Европейската комисия “, споделя още тя.
На същото мнение бяха и представителите на „ Кауфланд България “, които са безапелационни, че е най-логично и елементарно за потребителите да връщат бутилките в обекта, от който са закупени напитките.
Устойчивото развиване е в основата на нашата активност във всички посоки. Ние, като производител на нашите лични марки, имаме голяма отговорност. Към 2021 година към този момент 33% от пластмасата, която се влага в опаковките на продуктите от личната ни марка, са от рециклиран материал. До 2025 година си слагаме за цел най-малко 50% от инвестиции материал в опаковките да е рециклиран “, заяви Цонка Иванова-Терзиева, шеф маркетинг и доставяне на DM България
Пазар на труда
Сред главните проблеми на ритейл бизнеса в България са неналичието на фрагменти и демографската рецесия, стана ясно от думите на представителите на хипермаркетите „ Лидл “, „ Кауфланд “, „ Фантастико “, DM и SOpharmacy. Затова голямо перо от разноските на фирмите в бранша е точно образованието на личния състав и неговото задържане. Освен това част от веригите залагат на дуално образование и голям брой стажантски стратегии взаимно с разнообразни университети в страната.
Инвестицията в чиновници е доста значима. Работим взаимно с 12 гимназии “, сподели Цонка Терзиева.
За Светослав Гаврилов, изпълнителен шеф на „ Фантастико “, също неналичието на фрагменти е огромен проблем. Затова компанията работи по три стратегии – едната е ориентирана към възпитаници, а другата – към студенти. „ Кауфланд България “ пък напомни, че имат взаимна Академия с УНСС.
Притиснати от демографията и неналичието на работна ръка, виждаме бъдещето в преквалификацията и образованието. За предходната година сме вложили 382 000 лева единствено за вътрешни образования “, сподели Иван Георгиев, шеф на Дирекция „ Администрация и финанси “ в „ Кауфланд България “.
Действащата Директива по отношение на опаковките и отпадъците от опаковки, въведена през 1994 година, не съумя да понижи негативното им влияние върху околната среда. Секторите, в които не съумя да реализира усъвършенстване, са несъразмерното опаковане; увеличението на количествата нерециклируеми опаковки в опаковъчния микс; объркващото етикетиране, което затруднява потребителите при сортирането; и доста слабото потребление на рециклирано наличие в пластмасовите опаковки, което значи голяма загуба на скъпи запаси.
За да се насърчи повторната приложимост или повторното пълнене на опаковки, за фирмите в целия Европейски Съюз ще се ползват наложителни цели за повторна приложимост или наново пълнене на опаковки, да вземем за пример ястията или напитките за у дома. Също по този начин ще има известна стандартизация на форматите на опаковките и ясно етикетиране на опаковките за многократна приложимост.
В предлагането също по този начин са планувани наложителни депозитни системи за връщане на пластмасови бутилки и алуминиеви кутии за питиета. Според новите правила на Брюксел до 2025 година би трябвало да рециклираме 77% от пластмасовите бутилки за еднократна приложимост. Всяка нова бутилка би трябвало да съдържа 25% рециклиран материал.
Вариант за реализиране на тези критерии е депозитната система, която се ползва към този момент в 12 страни, а още 13 възнамеряват да я вкарат. В България занапред започваме да водим диалог по този въпрос.
Зелени хрумвания
По време на събитие на Сдружението за съвременна търговия (СМТ), което се организира през днешния ден в София, стана ясно, че представителите на огромните вериги в България изцяло поддържат въвеждането на депозитна система в страната и са на мнение, че тя ще е от изгода за всички по веригата – от производителите до крайния консуматор.
Депозитна система в България би трябвало да има и самите производители на питиета имат полза от това. Това не е самоцел. От зелените хрумвания пораждат бизнес решения и депозитната система е образец за това “, сподели основният изпълнителен шеф на „ Лидл България “ Милена Драгийска.
Според нея с въвеждането на системата производителите на питиета ще имат по-евтин и по-добър достъп до суровина.
Ако България не успее да извърши квотите за събиране, всички ние ще платим жестоки наказания, които ще бъдат наложени от Европейската комисия “, споделя още тя.
На същото мнение бяха и представителите на „ Кауфланд България “, които са безапелационни, че е най-логично и елементарно за потребителите да връщат бутилките в обекта, от който са закупени напитките.
Устойчивото развиване е в основата на нашата активност във всички посоки. Ние, като производител на нашите лични марки, имаме голяма отговорност. Към 2021 година към този момент 33% от пластмасата, която се влага в опаковките на продуктите от личната ни марка, са от рециклиран материал. До 2025 година си слагаме за цел най-малко 50% от инвестиции материал в опаковките да е рециклиран “, заяви Цонка Иванова-Терзиева, шеф маркетинг и доставяне на DM България
Пазар на труда
Сред главните проблеми на ритейл бизнеса в България са неналичието на фрагменти и демографската рецесия, стана ясно от думите на представителите на хипермаркетите „ Лидл “, „ Кауфланд “, „ Фантастико “, DM и SOpharmacy. Затова голямо перо от разноските на фирмите в бранша е точно образованието на личния състав и неговото задържане. Освен това част от веригите залагат на дуално образование и голям брой стажантски стратегии взаимно с разнообразни университети в страната.
Инвестицията в чиновници е доста значима. Работим взаимно с 12 гимназии “, сподели Цонка Терзиева.
За Светослав Гаврилов, изпълнителен шеф на „ Фантастико “, също неналичието на фрагменти е огромен проблем. Затова компанията работи по три стратегии – едната е ориентирана към възпитаници, а другата – към студенти. „ Кауфланд България “ пък напомни, че имат взаимна Академия с УНСС.
Притиснати от демографията и неналичието на работна ръка, виждаме бъдещето в преквалификацията и образованието. За предходната година сме вложили 382 000 лева единствено за вътрешни образования “, сподели Иван Георгиев, шеф на Дирекция „ Администрация и финанси “ в „ Кауфланд България “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ