Биоземеделие край мина? Мисия възможна
Производители от Панагюрище изнасят за европейския пазар, продуктите се ревизират във френски и немски лаборатории Около "Асарел-Медет " има над 15 000 декара сертифицирани площи за чиста продукция
Когато чуят за мина, мнозина си показват замърсен въздух, отровени почви и води и голи камънаци, където нищо не вирее. Това обаче напълно не е по този начин. Ако компанията, която стопанисва рудника, е обществено виновна, то нейната активност може да се развива в естетика с природата. Напредналите технологии го разрешават, а и условията за запазване на околната среда са доста огромни. Така в реките край рудниците умерено може да се лови риба, а в близост да се развива земеделие. И то не какво да е, а био, което предстои на най-строг надзор по няколко пъти в годината!
Ето няколко истории на бизнесмени от Панагюрище, които удостоверяват, че биоземеделието край "Асарел-Медет " е задача допустима. Нещо повече - районът е измежду първенците у нас по биопроизводители, а сертифицираните площи са над 15 000 декара.
Веселина дава звук за розовите градини
„ Веселинче, хайде да отглеждаме рози и да вършим розово масло. То не се нуждае от реклама. А цената му е по-висока от тази на златото”. Тези думи на пожарникаря Николай, изречени преди 20 година към брачната половинка му Веселина, поставят началото на едно сполучливо бизнес начинание в Панагюрище, което към този момент има доста почитатели.
В средногорския град преди доста години е имало розови градини, само че още преди Първата международна война този занаят е спрян и пропуснат. Веселина, която е приключила музикална академия, и Николай Ралчеви събират куража да го възродят, макар че си нямат разбиране от земеделие.
Имат обаче оня предприемачески дух, с който панагюрци са известни от много време.
Веселина е от остарял жанр – прародител й Иван Бобеков е брат на революционера Павел Бобеков, бил е опълченец и е измежду първите кметове на града след Освобождението.
Наследницата му се заема с хъс с розовите градини. Тя и брачният партньор й се учат от грешките си и на няколко пъти са на ръба на банкрута. Но не се отхвърлят.
Първоначално засадили рози и лавандула върху 30 декара, а две години по-късно създали и дребната дестилерия „ Ина”.
След първите стъпки в бизнеса с рози на Ралчеви им хрумнала още по-щура концепция – да се захванат с биоземеделие. Напук на публикуваните легенди, че екологията и минно-добивната промишленост са несъвместими.
Фактът, че в региона работи огромната компания „ Асарел-Медет”, въобще не тормозил бизнесмените. "Навремето имаше лист с райони, които са нечисти от минно-добивна активност, само че Панагюрище не беше измежду тях ", връща лентата обратно Веселина. Въпреки това Ралчеви не желали да рискуват и създали инспекции на почвите и водите в акредитирана лаборатория. Всичко било чисто.
„ Първият документ получихме през 2004 година от швейцарската компания IMO, защото у нас към момента нямаше сертифициращи компании ", спомня си Веселина.
Биопроизводството я увлякло, трансформирало мисленето и метода й на живот. "Живея в естетика с природата, усещам се задоволена ", споделя Ралчева.
В нейния офис през 2009 година е записана и Българска асоциация „ Биопродукти” /БАБ/, а тя е първият ръководител на сдружението.
С годините стопанството й се разширявало. Розите към този момент са върху 380 декара, лавандулата – върху 500. С помощта на европари дестилерията е оборудвана за произвеждане освен на стандартно, само че и на биологично чисто масло.
В най-хубавите години „ Ина” създава до 30 кг розово биомасло и до 2 тона биологично лавандулово. За производството на 1 кг розово са нужни 3-4000 т цвят. Цената на еликсира на международните пазари е 7-8000 евро.
95% от продукцията на "Ина " се изнася за водещи производители на висок клас биокозметика и парфюми в Германия и Франция. Най-големият клиент на "Ина " е "Вала козметикс ". 5% от продукцията остава у нас с помощта на онлайн магазина, отворен от сина на Ралчеви - Васил. След като приключил образованието си в Англия, той се върнал в родното Панагюрище, с цел да се включи в фамилното биоземеделие.
„ Не смогваме да задоволим търсенето. Затова взехме решение да отворим нова дестилерия в близкото село Бъта. Тя ще е 2,5 пъти по-голяма, напълно за биопроизводство. Там ще развиваме и благоуханен туризъм, към който към този момент има огромен интерес”, споделя Веселина.
В фамилната плантация на обща повърхност от 3000 декара към този момент се отглеждат и други биокултури – малини, картофи, пъпеши, лук, лимец, ръж, слънчоглед.
„ На биопазара няма разтърсвания, там цените се резервират постоянни, за разлика от стандартните артикули, при които постоянно се случват внезапни амплитуди”, изяснява Веселина.
Примерът на Ралчеви е заразил доста хора от Панагюрище. Над 80 фамилии от района към този момент отглеждат рози, с които си докарват спомагателни доходи.
Не е ли спънка минната промишленост за биопроизводството?
„ Категорично не!”, дава отговор Веселина Ралчева, която в този момент е член на УС на БАБ. „ Искам да опровергая схващането, че минната промишленост е несъвместима с биопроизводството. Четири от моите най-големи парцели се намират наоколо до границите на минното дружество. Издадените документи от сертифициращата компания „ Балкан Биосерт” потвърждават на процедура опциите да се развива биологично земеделие в тези райони”, изяснява Ралчева.
Продуктите ни минават през тройни инспекции
Веселина Ралчева
- Вие изнасяте 95% от създаваните масла в чужбина. Вашите клиенти не се ли тормозят, че напълно наоколо до мястото, където са създадени, има рудник?
- Нашите клиенти всяка година идват в Панагюрище на огледи, вършат ни одити, разхождат се. Много постоянно са питали за мината, само че тя е медна и никого не тормози. По принцип при медните мини няма тежки метали, няма замърсявания на почвата. Ние към този момент 15 години развиваме биоземеделие, имаме документи, всяка година се вършат разбори на продукцията и в никакъв случай не е имало проблем.
- Какво се ревизира?
- Почвите се изследват за тежки метали, а продукцията се ревизира за над 400 субстанции, които се търсят в централизация над 0,001 мг на кг. Тези субстанции се съдържат в другите пестициди и артикули за растителна отбрана. Но също по този начин биха могли да са и в почвата, да се придвижват и по въздух.
- Кои са упълномощените лаборатории, с които работите?
- Специално етеричните масла се ревизират в лаборатории във Франция, Белгия и Германия. Суровата продукция - плодове и зеленчуци, се изследва в България. Има няколко упълномощени лаборатории, най-известната е "Приморис " в Пловдив, с която работят множеството аграрни производители.
Тези проби се взимат всяка година от сертифициращата организация на инцидентен принцип, като тя си избира културите. Отделно ние си вършим проби на други култури, от които те не са взели, с цел да сме сигурни. Клиентите също си вършат проби. Така че всяка година имаме доста, доста проби на най-различни артикули и това може да се наблюдава.
----------------
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
Когато чуят за мина, мнозина си показват замърсен въздух, отровени почви и води и голи камънаци, където нищо не вирее. Това обаче напълно не е по този начин. Ако компанията, която стопанисва рудника, е обществено виновна, то нейната активност може да се развива в естетика с природата. Напредналите технологии го разрешават, а и условията за запазване на околната среда са доста огромни. Така в реките край рудниците умерено може да се лови риба, а в близост да се развива земеделие. И то не какво да е, а био, което предстои на най-строг надзор по няколко пъти в годината!
Ето няколко истории на бизнесмени от Панагюрище, които удостоверяват, че биоземеделието край "Асарел-Медет " е задача допустима. Нещо повече - районът е измежду първенците у нас по биопроизводители, а сертифицираните площи са над 15 000 декара.
Веселина дава звук за розовите градини
„ Веселинче, хайде да отглеждаме рози и да вършим розово масло. То не се нуждае от реклама. А цената му е по-висока от тази на златото”. Тези думи на пожарникаря Николай, изречени преди 20 година към брачната половинка му Веселина, поставят началото на едно сполучливо бизнес начинание в Панагюрище, което към този момент има доста почитатели.
В средногорския град преди доста години е имало розови градини, само че още преди Първата международна война този занаят е спрян и пропуснат. Веселина, която е приключила музикална академия, и Николай Ралчеви събират куража да го възродят, макар че си нямат разбиране от земеделие.
Имат обаче оня предприемачески дух, с който панагюрци са известни от много време.
Веселина е от остарял жанр – прародител й Иван Бобеков е брат на революционера Павел Бобеков, бил е опълченец и е измежду първите кметове на града след Освобождението. Наследницата му се заема с хъс с розовите градини. Тя и брачният партньор й се учат от грешките си и на няколко пъти са на ръба на банкрута. Но не се отхвърлят.
Първоначално засадили рози и лавандула върху 30 декара, а две години по-късно създали и дребната дестилерия „ Ина”.
След първите стъпки в бизнеса с рози на Ралчеви им хрумнала още по-щура концепция – да се захванат с биоземеделие. Напук на публикуваните легенди, че екологията и минно-добивната промишленост са несъвместими.
Фактът, че в региона работи огромната компания „ Асарел-Медет”, въобще не тормозил бизнесмените. "Навремето имаше лист с райони, които са нечисти от минно-добивна активност, само че Панагюрище не беше измежду тях ", връща лентата обратно Веселина. Въпреки това Ралчеви не желали да рискуват и създали инспекции на почвите и водите в акредитирана лаборатория. Всичко било чисто.
„ Първият документ получихме през 2004 година от швейцарската компания IMO, защото у нас към момента нямаше сертифициращи компании ", спомня си Веселина.
Биопроизводството я увлякло, трансформирало мисленето и метода й на живот. "Живея в естетика с природата, усещам се задоволена ", споделя Ралчева.
В нейния офис през 2009 година е записана и Българска асоциация „ Биопродукти” /БАБ/, а тя е първият ръководител на сдружението.
С годините стопанството й се разширявало. Розите към този момент са върху 380 декара, лавандулата – върху 500. С помощта на европари дестилерията е оборудвана за произвеждане освен на стандартно, само че и на биологично чисто масло.
В най-хубавите години „ Ина” създава до 30 кг розово биомасло и до 2 тона биологично лавандулово. За производството на 1 кг розово са нужни 3-4000 т цвят. Цената на еликсира на международните пазари е 7-8000 евро.
95% от продукцията на "Ина " се изнася за водещи производители на висок клас биокозметика и парфюми в Германия и Франция. Най-големият клиент на "Ина " е "Вала козметикс ". 5% от продукцията остава у нас с помощта на онлайн магазина, отворен от сина на Ралчеви - Васил. След като приключил образованието си в Англия, той се върнал в родното Панагюрище, с цел да се включи в фамилното биоземеделие.
„ Не смогваме да задоволим търсенето. Затова взехме решение да отворим нова дестилерия в близкото село Бъта. Тя ще е 2,5 пъти по-голяма, напълно за биопроизводство. Там ще развиваме и благоуханен туризъм, към който към този момент има огромен интерес”, споделя Веселина.
В фамилната плантация на обща повърхност от 3000 декара към този момент се отглеждат и други биокултури – малини, картофи, пъпеши, лук, лимец, ръж, слънчоглед.
„ На биопазара няма разтърсвания, там цените се резервират постоянни, за разлика от стандартните артикули, при които постоянно се случват внезапни амплитуди”, изяснява Веселина.
Примерът на Ралчеви е заразил доста хора от Панагюрище. Над 80 фамилии от района към този момент отглеждат рози, с които си докарват спомагателни доходи.
Не е ли спънка минната промишленост за биопроизводството?
„ Категорично не!”, дава отговор Веселина Ралчева, която в този момент е член на УС на БАБ. „ Искам да опровергая схващането, че минната промишленост е несъвместима с биопроизводството. Четири от моите най-големи парцели се намират наоколо до границите на минното дружество. Издадените документи от сертифициращата компания „ Балкан Биосерт” потвърждават на процедура опциите да се развива биологично земеделие в тези райони”, изяснява Ралчева.
Продуктите ни минават през тройни инспекции
Веселина Ралчева
- Вие изнасяте 95% от създаваните масла в чужбина. Вашите клиенти не се ли тормозят, че напълно наоколо до мястото, където са създадени, има рудник?
- Нашите клиенти всяка година идват в Панагюрище на огледи, вършат ни одити, разхождат се. Много постоянно са питали за мината, само че тя е медна и никого не тормози. По принцип при медните мини няма тежки метали, няма замърсявания на почвата. Ние към този момент 15 години развиваме биоземеделие, имаме документи, всяка година се вършат разбори на продукцията и в никакъв случай не е имало проблем.
- Какво се ревизира?
- Почвите се изследват за тежки метали, а продукцията се ревизира за над 400 субстанции, които се търсят в централизация над 0,001 мг на кг. Тези субстанции се съдържат в другите пестициди и артикули за растителна отбрана. Но също по този начин биха могли да са и в почвата, да се придвижват и по въздух.
- Кои са упълномощените лаборатории, с които работите?
- Специално етеричните масла се ревизират в лаборатории във Франция, Белгия и Германия. Суровата продукция - плодове и зеленчуци, се изследва в България. Има няколко упълномощени лаборатории, най-известната е "Приморис " в Пловдив, с която работят множеството аграрни производители.
Тези проби се взимат всяка година от сертифициращата организация на инцидентен принцип, като тя си избира културите. Отделно ние си вършим проби на други култури, от които те не са взели, с цел да сме сигурни. Клиентите също си вършат проби. Така че всяка година имаме доста, доста проби на най-различни артикули и това може да се наблюдава.
----------------
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ