Кристалина Георгиева: Плаване в един по-нестабилен свят
Програмна тирада на Управляващия шеф на МВФ Кристалина Георгиева
Университет Джорджтаун, Вашингтон, 6 октомври 2022 година
1. Въведение
Благодаря ви, господин ректор ДеДжоя. Благодаря на преподавателите, на уважаемите посетители и другари, както и на всички членове на спортните тимове на Университета в Джорджтаун, които са в тази зала и във всички елементи на света.
Тук, в зала „ Гастон “, заставам пред картина на Атина, гръцката богиня на мъдростта, която е отличен ориентир за това, за което ще приказвам. Световната стопанска система е като транспортен съд, който плава в бурни води. Нуждаем се от мъдростта на всички, с цел да удържим кораба и да преминем през това, което ни следва.
За по-малко от три години преживяхме поредност от разтърсвания.
Първо, пандемията от Covid. След това нахлуването на Русия в Украйна. А към тях и климатични произшествия на всички континенти.
Тези разтърсвания нанесоха неизмерими вреди върху живота на хората. Тяхното комбинирано влияние води до световен скок на цените, изключително на храните и силата, а то от своя страна — до рецесия на разноските за живот.
Преодоляването им се усложнява в допълнение от геополитическата фрагментация.
Преживяваме фундаментална смяна в международната стопанска система:
от свят на относителна предсказуемост — с основаваща се на правила рамка за интернационално икономическо съдействие, ниски лихвени проценти и ниска инфлация…към свят с повече неустойчивост — по-голяма неустановеност, по-голяма икономическа волатилност, геополитически борби и по-чести и опустошителни естествени бедствия — свят, в който всяка страна може да бъде отклонена от курса по-лесно и по-често.
Какво можем да създадем, с цел да предотвратим превръщането на този интервал на нараснала неустойчивост в рисково „ ново обикновено положение “?
На първо място, би трябвало да стабилизираме международната стопанска система, като се оправим с най-неотложните провокации.
И до момента в който се оправяме с рецесиите на днешния ден, би трябвало да съживим световното съдействие и да трансформираме стопанската система си, с цел да изградим резистентност против разтърсванията, които ни чакат в бъдеще.
Ето за какво ние от МВФ призоваваме за ранни и взаимни дейности за прегрупиране и преосмисляне — по какъв начин можем да възприемем по-проактивен метод и по-предпазлив метод на мислене в сравнение с в предишното? И да повишим готовността си да действаме в този момент и дружно.
Това ще бъде акцентът на годишните ни срещи през идната седмица с нашите 190 държави-членки.
2. Потъмняващ небосвод
Позволете ми да стартира с неотложната нужда от стабилизиране на стопанската система поради влошените вероятности пред международната стопанска система.
През октомври предходната година прогнозирахмевъзстановяване от дълбоката рецесия в резултат на Covid. През 2021 година световният напредък доближи 6,1 %. И множеството икономисти, в това число в МВФ, смятаха, че възобновяване ще продължи и инфлацията бързо ще се успокои — значително, тъй като чакахме, че имунизациите ще оказват помощ за превъзмогване на разстройствата в предлагането и ще основат условия за възобновяване на производството.
Това не се случи. Множество разтърсвания, измежду които и безсмислена война, трансформираха напълно икономическата картина. Инфлацията не се оказа преходно събитие, а стана по-устойчива.
Високите цени на силата и храните, по-строгите финансови условия и продължаващите ограничавания в предлагането забавиха растежа. Всички най-големи стопански системи в света забавят растежа си — еврозоната е съществено наранена от намаляването на доставките на газ от Русия; Китай страда от разстройства, свързани с пандемията, и задълбочаващ се спад на пазара на недвижими имоти; а в Съединените щати темпото се забавя, защото инфлацията понижава разполагаемия приход и потиска потребителското търсене, а по-високите лихвени проценти са спирачка за вложенията.
Това от своя страна се отразява на страните с нововъзникващи пазари и разрастващите се страни, защото те са изправени пред понижено търсене на техния експорт, а доста от тях изпитват съществено напрежение от високите цени на храните и силата.
Вече три пъти понижихме прогнозите си за растежа до едвам 3,2 % за 2022 г. и 2,9 % за 2023 г. И както ще видите в обновената ни Прогноза за международната стопанска система идната седмица, ще понижим растежа и за идната година.
Обръщаме внимание, че рисковете от криза се усилват. Според нашите оценки страните, които съставляват към една трета от международната стопанска система, ще преживеят най-малко две поредни тримесечия на спад през тази или идната година. И даже когато растежът е позитивен, той ще се усеща като криза заради свиването на действителните приходи и повишението на цените.
Като цяло до 2026 г. чакаме загуба на промишлена продукция в международен мащаб в размер на към 4 трилиона $. Това е размерът на немската стопанска система – голям спад за международната стопанска система.
И тази обстановка е по-вероятно да се утежни, в сравнение с да се усъвършенства. Несигурността остава извънредно висока в подтекста на войната и пандемията. Възможно е да преживеем още стопански разтърсвания. Рисковете за финансовата непоклатимост нарастват: бързото и безредно преоценяване на активите може да бъде засилено от към този момент съществуващите уязвимости, в това число високия държавен дълг и опасенията за ликвидността в основни сегменти на финансовия пазар.
3. Стабилизиране
И по този начин, по какъв метод политиците могат да стабилизират стопанската система? Ние слагаме акцент върху три целта:
На първо място, опазване на курса за понижаване на инфлацията.
В този случай цената на една неверна стъпка в политиката може да бъде голяма.
Недостатъчното стягане на лихвените проценти би довело до разколебаване и вклиняване на инфлацията, което би основало нужда от това бъдещите лихвени проценти да бъдат доста по-високи и по-трайни, а това би нанесло големи вреди на растежа и на хората.
От друга страна, прекомерно мощното и бързо стягане на паричната политика — освен това синхронизирано в другите страни — може да докара до продължителна криза в доста стопански системи.
Засега по-високите лихвени проценти понижават част от вътрешното търсене, в това число на пазарите на недвижими парцели. Но инфлацията остава настойчиво висока и широкообхватна – което значи, че централните банки би трябвало да продължат да реагират. В сегашната конюнктура това е вярното решение: да се работи уверено, даже когато стопанската система неизбежно се забавя. Това не е елементарно и няма да е безболезнено в близко бъдеще. Но основната цел е да се избегне доста по-голяма и по-дълготрайна болежка за всички.
Вторият непосреден приоритет е да се следва виновна фискална политика — такава, която пази уязвимите, без да усилва инфлацията.
Като се има поради сериозността на рецесията с разноските за живот, държавните управления би трябвало да подхващат фискални ограничения, които са освен краткотрайни, само че и целенасочени — с лазерен фокус върху семействата с по-ниски приходи.
Там, където има възможност високите цени на силата да се запазят, държавните управления биха могли да дават директна помощ на фамилиите с ниски и междинни приходи и да сведат до най-малко потреблението на ценови надзор. Знаем, че управлението на цените за нескончаем интервал от време не е нито оправдано, нито дейно.
Избягването на безразборна фискална поддръжка е от решаващо значение, защото в случай че тя се дава на необятна основа, стимулирането на търсенето ще затрудни още повече битката с инфлацията. С други думи, до момента в който паричната политика натиска спирачките, не трябва да се организира фискална политика, която настава педала на газта. Това би довело до доста тежко и рисково пътешестване.
Третият ни приоритет са взаимните старания в поддръжка на нововъзникващите пазари и разрастващите се стопански системи.
По-силният $, високите разноски по заемите и отливът на капитали нанасят троен удар на доста нововъзникващи пазари и разрастващи се стопански системи. Вероятността за отлив на портфейли от разрастващите се пазари през идващите три тримесечия набъбна до 40 процента. Това може да съставлява съществено предизвикателство за страните с огромни потребности от външно финансиране.
Запазването на гъвкавостта на валутните курсове ще помогне. Но страните биха имали изгода и от по-активен метод и от предприемането на защитни ограничения преди възникването на рецесия. И тук Интегрираната политическа рамка на МВФ може да помогне за калибрирането на най-хубавото допустимо комбиниране от политики, а нашите принадлежности за защитно кредитиране могат да ги поддържат.
В тази конюнктура доста страни се нуждаят от помощ, с цел да се оправят с задълженията, които бяха насъбрани през интервала на рецесията в резултат на Covid. Това е изключително предизвикателство за разрастващите се страни. Повече от една четвърт от нововъзникващите стопански системи са изпаднали в несъстоятелност или търгуват с облигации на проблематични равнища, а над 60 % от страните с ниски приходи са в затруднено състояние или са изложени на висок риск от изпадане в такова състояние. Това покачва риска от задълбочаване на дълговата рецесия в тези страни, а това ще навреди на техните жители, както и на световния напредък и финансовата непоклатимост.
За да се понижи рискът от дългови рецесии, огромните кредитори като Китай и частният бранш са длъжни да подхващат дейности. В поддръжка на разрешаването на дълговите проблеми на страните с ниски приходи е въведена Общата рамка на Г-20. Но този развой би трябвало да стане по-бърз и по-предвидим.
4. Съживяване и промяна
Тези незабавни дейности са от значително значение, само че няма да бъдат задоволителни за възкръсване на международната стопанска система и за създаване на резистентност в интервали на нараснала неустойчивост.
За тази цел са нужни промени за дълбока промяна, а поддръжката на нашите членове в тези старания е главен фокус в работата на Фонда.
Вземете да вземем за пример обществените финанси. Страните могат да употребяват средносрочни фискални рамки, с цел да създадат финансите си по-устойчиви, както и да обезпечат повече пространство в бюджетите си. Това фискално пространство може да се употребява за вложение в хората и в по-производителни стопански системи — в опазване на здравето, обучение и по-стабилни мрежи за сигурност. Същото важи и за цифровата инфраструктура, с цел да се отворят вратите за нововъведения и за авангардни цифрови услуги в държавния бранш, които са по-прозрачни и по-ефективни.
Помислете също по този начин по какъв начин можем да използваме интелигентните политики, по които работим, като да вземем за пример образованието или обезпечаването на цифрово грамотна работна мощ, с цел да помогнем на хората да влязат на пазара на труда и да останат в него, изключително дамите и младежите. Това е позитивен урок, който можем да извлечем от пандемията, с цел да създадем трайни благоприятни условия, които могат да понижат неравенството и да насърчат по-траен дълготраен напредък.
Разбира се, по-дълбоките аргументи за неустойчивостта в света могат да бъдат преодолени само посредством взаимна работа на страните.
Това значи, че би трябвало да се изправите против смразяващия резултат на фрагментацията. Позволете ми да ви дам няколко образеца за това, къде по-силното интернационално съдействие е от решаващо значение:
Трябва да увеличим напъните си за битка с острата продоволствена неустановеност, която в този момент визира голям брой хора, и по-конкретно: 345 милиона души. Тук МВФ оказва помощ с нов „ прозорец за финансиране за превъзмогването на продоволствени разтърсвания “ като детайл на нашето незабавно финансиране, който има за цел да помогне на страните, които са най-засегнати от разтърсвания в изискванията за търговия.
Нуждаем се и от доста по-силно съдействие, с цел да се оправим с екзистенциалната опасност за човечеството — изменението на климата. Можем да преживеем инфлацията, можем да преживеем рецесията, само че не можем да преживеем незатихващата климатична рецесия. Следващия месец ще се организира COP27 — би трябвало да го използваме за по-решителни дейности.
За да подпомогнем прехода към по-зелени и по-устойчиви стопански системи, създадохме първия си инструмент за дълготрайно кредитиране — Доверителния фонд за резистентност и непоклатимост. Вече сме поели задължения за 40 милиарда $ и се стремим да притеглим неведнъж повече частни вложения, което е от решаващо значение за обезпечаването на трилиони долари, нужни за адаптиране и намаляване на последствията.
Със своите политически препоръки МВФ оказва помощ на нашите държави-членки да намерят верния отговор на многочислените рецесии. С напъните си за развиване на потенциала през последните три години сме подкрепили 174 страни в основни области: от активизиране на вътрешни доходи до подкрепяне на устойчивостта на дълга и ръководството на обществените вложения.
А с финансовата си поддръжка оказваме помощ на страните да запазят достъпа си до ликвидност. Само от началото на пандемията сме дали 258 млрд. $ на 93 държави. След нахлуването на Русия в Украйна сме подкрепили 16 държави с близо 90 млрд. $. Това е допълнение към историческото систематизиране на СПТ в размер на 650 млрд. $ през предходната година.
В нашия по-податлив на разтърсвания свят МВФ се засилва и ви давам обещание, че ще продължим да го вършим.
5. Заключение
В умозаключение, позволете ми да се върна към Атина.
Атина е известна и като настойничка на тъкачеството. Ако желаеме да преминем през този интервал на историческа неустойчивост, би трябвало да изтъчем нова икономическа и обществена тъкан, която да е по-здрава и устойчива на напрежението, пред който е изправен светът през днешния ден.
Можем да се оправим: работейки дружно, успяхме да преодолеем най-лошото от рецесията в Covid. Работейки дружно, можем да изградим по-светло и проспериращо бъдеще за всички.
Благодаря Ви!
Университет Джорджтаун, Вашингтон, 6 октомври 2022 година
1. Въведение
Благодаря ви, господин ректор ДеДжоя. Благодаря на преподавателите, на уважаемите посетители и другари, както и на всички членове на спортните тимове на Университета в Джорджтаун, които са в тази зала и във всички елементи на света.
Тук, в зала „ Гастон “, заставам пред картина на Атина, гръцката богиня на мъдростта, която е отличен ориентир за това, за което ще приказвам. Световната стопанска система е като транспортен съд, който плава в бурни води. Нуждаем се от мъдростта на всички, с цел да удържим кораба и да преминем през това, което ни следва.
За по-малко от три години преживяхме поредност от разтърсвания.
Първо, пандемията от Covid. След това нахлуването на Русия в Украйна. А към тях и климатични произшествия на всички континенти.
Тези разтърсвания нанесоха неизмерими вреди върху живота на хората. Тяхното комбинирано влияние води до световен скок на цените, изключително на храните и силата, а то от своя страна — до рецесия на разноските за живот.
Преодоляването им се усложнява в допълнение от геополитическата фрагментация.
Преживяваме фундаментална смяна в международната стопанска система:
от свят на относителна предсказуемост — с основаваща се на правила рамка за интернационално икономическо съдействие, ниски лихвени проценти и ниска инфлация…към свят с повече неустойчивост — по-голяма неустановеност, по-голяма икономическа волатилност, геополитически борби и по-чести и опустошителни естествени бедствия — свят, в който всяка страна може да бъде отклонена от курса по-лесно и по-често.
Какво можем да създадем, с цел да предотвратим превръщането на този интервал на нараснала неустойчивост в рисково „ ново обикновено положение “?
На първо място, би трябвало да стабилизираме международната стопанска система, като се оправим с най-неотложните провокации.
И до момента в който се оправяме с рецесиите на днешния ден, би трябвало да съживим световното съдействие и да трансформираме стопанската система си, с цел да изградим резистентност против разтърсванията, които ни чакат в бъдеще.
Ето за какво ние от МВФ призоваваме за ранни и взаимни дейности за прегрупиране и преосмисляне — по какъв начин можем да възприемем по-проактивен метод и по-предпазлив метод на мислене в сравнение с в предишното? И да повишим готовността си да действаме в този момент и дружно.
Това ще бъде акцентът на годишните ни срещи през идната седмица с нашите 190 държави-членки.
2. Потъмняващ небосвод
Позволете ми да стартира с неотложната нужда от стабилизиране на стопанската система поради влошените вероятности пред международната стопанска система.
През октомври предходната година прогнозирахмевъзстановяване от дълбоката рецесия в резултат на Covid. През 2021 година световният напредък доближи 6,1 %. И множеството икономисти, в това число в МВФ, смятаха, че възобновяване ще продължи и инфлацията бързо ще се успокои — значително, тъй като чакахме, че имунизациите ще оказват помощ за превъзмогване на разстройствата в предлагането и ще основат условия за възобновяване на производството.
Това не се случи. Множество разтърсвания, измежду които и безсмислена война, трансформираха напълно икономическата картина. Инфлацията не се оказа преходно събитие, а стана по-устойчива.
Високите цени на силата и храните, по-строгите финансови условия и продължаващите ограничавания в предлагането забавиха растежа. Всички най-големи стопански системи в света забавят растежа си — еврозоната е съществено наранена от намаляването на доставките на газ от Русия; Китай страда от разстройства, свързани с пандемията, и задълбочаващ се спад на пазара на недвижими имоти; а в Съединените щати темпото се забавя, защото инфлацията понижава разполагаемия приход и потиска потребителското търсене, а по-високите лихвени проценти са спирачка за вложенията.
Това от своя страна се отразява на страните с нововъзникващи пазари и разрастващите се страни, защото те са изправени пред понижено търсене на техния експорт, а доста от тях изпитват съществено напрежение от високите цени на храните и силата.
Вече три пъти понижихме прогнозите си за растежа до едвам 3,2 % за 2022 г. и 2,9 % за 2023 г. И както ще видите в обновената ни Прогноза за международната стопанска система идната седмица, ще понижим растежа и за идната година.
Обръщаме внимание, че рисковете от криза се усилват. Според нашите оценки страните, които съставляват към една трета от международната стопанска система, ще преживеят най-малко две поредни тримесечия на спад през тази или идната година. И даже когато растежът е позитивен, той ще се усеща като криза заради свиването на действителните приходи и повишението на цените.
Като цяло до 2026 г. чакаме загуба на промишлена продукция в международен мащаб в размер на към 4 трилиона $. Това е размерът на немската стопанска система – голям спад за международната стопанска система.
И тази обстановка е по-вероятно да се утежни, в сравнение с да се усъвършенства. Несигурността остава извънредно висока в подтекста на войната и пандемията. Възможно е да преживеем още стопански разтърсвания. Рисковете за финансовата непоклатимост нарастват: бързото и безредно преоценяване на активите може да бъде засилено от към този момент съществуващите уязвимости, в това число високия държавен дълг и опасенията за ликвидността в основни сегменти на финансовия пазар.
3. Стабилизиране
И по този начин, по какъв метод политиците могат да стабилизират стопанската система? Ние слагаме акцент върху три целта:
На първо място, опазване на курса за понижаване на инфлацията.
В този случай цената на една неверна стъпка в политиката може да бъде голяма.
Недостатъчното стягане на лихвените проценти би довело до разколебаване и вклиняване на инфлацията, което би основало нужда от това бъдещите лихвени проценти да бъдат доста по-високи и по-трайни, а това би нанесло големи вреди на растежа и на хората.
От друга страна, прекомерно мощното и бързо стягане на паричната политика — освен това синхронизирано в другите страни — може да докара до продължителна криза в доста стопански системи.
Засега по-високите лихвени проценти понижават част от вътрешното търсене, в това число на пазарите на недвижими парцели. Но инфлацията остава настойчиво висока и широкообхватна – което значи, че централните банки би трябвало да продължат да реагират. В сегашната конюнктура това е вярното решение: да се работи уверено, даже когато стопанската система неизбежно се забавя. Това не е елементарно и няма да е безболезнено в близко бъдеще. Но основната цел е да се избегне доста по-голяма и по-дълготрайна болежка за всички.
Вторият непосреден приоритет е да се следва виновна фискална политика — такава, която пази уязвимите, без да усилва инфлацията.
Като се има поради сериозността на рецесията с разноските за живот, държавните управления би трябвало да подхващат фискални ограничения, които са освен краткотрайни, само че и целенасочени — с лазерен фокус върху семействата с по-ниски приходи.
Там, където има възможност високите цени на силата да се запазят, държавните управления биха могли да дават директна помощ на фамилиите с ниски и междинни приходи и да сведат до най-малко потреблението на ценови надзор. Знаем, че управлението на цените за нескончаем интервал от време не е нито оправдано, нито дейно.
Избягването на безразборна фискална поддръжка е от решаващо значение, защото в случай че тя се дава на необятна основа, стимулирането на търсенето ще затрудни още повече битката с инфлацията. С други думи, до момента в който паричната политика натиска спирачките, не трябва да се организира фискална политика, която настава педала на газта. Това би довело до доста тежко и рисково пътешестване.
Третият ни приоритет са взаимните старания в поддръжка на нововъзникващите пазари и разрастващите се стопански системи.
По-силният $, високите разноски по заемите и отливът на капитали нанасят троен удар на доста нововъзникващи пазари и разрастващи се стопански системи. Вероятността за отлив на портфейли от разрастващите се пазари през идващите три тримесечия набъбна до 40 процента. Това може да съставлява съществено предизвикателство за страните с огромни потребности от външно финансиране.
Запазването на гъвкавостта на валутните курсове ще помогне. Но страните биха имали изгода и от по-активен метод и от предприемането на защитни ограничения преди възникването на рецесия. И тук Интегрираната политическа рамка на МВФ може да помогне за калибрирането на най-хубавото допустимо комбиниране от политики, а нашите принадлежности за защитно кредитиране могат да ги поддържат.
В тази конюнктура доста страни се нуждаят от помощ, с цел да се оправят с задълженията, които бяха насъбрани през интервала на рецесията в резултат на Covid. Това е изключително предизвикателство за разрастващите се страни. Повече от една четвърт от нововъзникващите стопански системи са изпаднали в несъстоятелност или търгуват с облигации на проблематични равнища, а над 60 % от страните с ниски приходи са в затруднено състояние или са изложени на висок риск от изпадане в такова състояние. Това покачва риска от задълбочаване на дълговата рецесия в тези страни, а това ще навреди на техните жители, както и на световния напредък и финансовата непоклатимост.
За да се понижи рискът от дългови рецесии, огромните кредитори като Китай и частният бранш са длъжни да подхващат дейности. В поддръжка на разрешаването на дълговите проблеми на страните с ниски приходи е въведена Общата рамка на Г-20. Но този развой би трябвало да стане по-бърз и по-предвидим.
4. Съживяване и промяна
Тези незабавни дейности са от значително значение, само че няма да бъдат задоволителни за възкръсване на международната стопанска система и за създаване на резистентност в интервали на нараснала неустойчивост.
За тази цел са нужни промени за дълбока промяна, а поддръжката на нашите членове в тези старания е главен фокус в работата на Фонда.
Вземете да вземем за пример обществените финанси. Страните могат да употребяват средносрочни фискални рамки, с цел да създадат финансите си по-устойчиви, както и да обезпечат повече пространство в бюджетите си. Това фискално пространство може да се употребява за вложение в хората и в по-производителни стопански системи — в опазване на здравето, обучение и по-стабилни мрежи за сигурност. Същото важи и за цифровата инфраструктура, с цел да се отворят вратите за нововъведения и за авангардни цифрови услуги в държавния бранш, които са по-прозрачни и по-ефективни.
Помислете също по този начин по какъв начин можем да използваме интелигентните политики, по които работим, като да вземем за пример образованието или обезпечаването на цифрово грамотна работна мощ, с цел да помогнем на хората да влязат на пазара на труда и да останат в него, изключително дамите и младежите. Това е позитивен урок, който можем да извлечем от пандемията, с цел да създадем трайни благоприятни условия, които могат да понижат неравенството и да насърчат по-траен дълготраен напредък.
Разбира се, по-дълбоките аргументи за неустойчивостта в света могат да бъдат преодолени само посредством взаимна работа на страните.
Това значи, че би трябвало да се изправите против смразяващия резултат на фрагментацията. Позволете ми да ви дам няколко образеца за това, къде по-силното интернационално съдействие е от решаващо значение:
Трябва да увеличим напъните си за битка с острата продоволствена неустановеност, която в този момент визира голям брой хора, и по-конкретно: 345 милиона души. Тук МВФ оказва помощ с нов „ прозорец за финансиране за превъзмогването на продоволствени разтърсвания “ като детайл на нашето незабавно финансиране, който има за цел да помогне на страните, които са най-засегнати от разтърсвания в изискванията за търговия.
Нуждаем се и от доста по-силно съдействие, с цел да се оправим с екзистенциалната опасност за човечеството — изменението на климата. Можем да преживеем инфлацията, можем да преживеем рецесията, само че не можем да преживеем незатихващата климатична рецесия. Следващия месец ще се организира COP27 — би трябвало да го използваме за по-решителни дейности.
За да подпомогнем прехода към по-зелени и по-устойчиви стопански системи, създадохме първия си инструмент за дълготрайно кредитиране — Доверителния фонд за резистентност и непоклатимост. Вече сме поели задължения за 40 милиарда $ и се стремим да притеглим неведнъж повече частни вложения, което е от решаващо значение за обезпечаването на трилиони долари, нужни за адаптиране и намаляване на последствията.
Със своите политически препоръки МВФ оказва помощ на нашите държави-членки да намерят верния отговор на многочислените рецесии. С напъните си за развиване на потенциала през последните три години сме подкрепили 174 страни в основни области: от активизиране на вътрешни доходи до подкрепяне на устойчивостта на дълга и ръководството на обществените вложения.
А с финансовата си поддръжка оказваме помощ на страните да запазят достъпа си до ликвидност. Само от началото на пандемията сме дали 258 млрд. $ на 93 държави. След нахлуването на Русия в Украйна сме подкрепили 16 държави с близо 90 млрд. $. Това е допълнение към историческото систематизиране на СПТ в размер на 650 млрд. $ през предходната година.
В нашия по-податлив на разтърсвания свят МВФ се засилва и ви давам обещание, че ще продължим да го вършим.
5. Заключение
В умозаключение, позволете ми да се върна към Атина.
Атина е известна и като настойничка на тъкачеството. Ако желаеме да преминем през този интервал на историческа неустойчивост, би трябвало да изтъчем нова икономическа и обществена тъкан, която да е по-здрава и устойчива на напрежението, пред който е изправен светът през днешния ден.
Можем да се оправим: работейки дружно, успяхме да преодолеем най-лошото от рецесията в Covid. Работейки дружно, можем да изградим по-светло и проспериращо бъдеще за всички.
Благодаря Ви!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ