Как да уловим рака възможно най-рано
Програми в международен мащаб се борят с карцинома на гърдата и дебелото черво Скринингът предопределя ефикасното лекуване
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Както към този момент е ставало дума тук, от изключителна значимост е диагностицирането на злокачествените тумори допустимо най-рано, което предопределя ефикасното лекуване и оптималната преживяемост.
За страдание, в множеството случаи, диагнозата се слага въз основата на изявена симптоматика, а това е стадий в които туморът към този момент се е развил и популяризирал. Ранното разкриване на рака, преди появяването на признаците, е в основата на т.нар раков скрининг, който е една от най-важните социално-медицински действия на опазването на здравето на всяка развита страна. Раковият скрининг дефинира изискванията и дейностите по ранното разкриване на тумори в огромни групи от популацията, които нямат изява или друга демонстрация на рак, са обединени от едни и същи рискови фактори или фамилна обремененост.
В рамките на скринингови стратегии, които са контролирани от страната, се организират постоянни и периодически характерни проби и прегледи при здрави хора, за ранно разкриване на безсимптомно раково заболяване. За да бъде потребен и изчерпателен скринингът той би трябвало да включва и хора в риск, които са в мъчно налични региони на страната или по избрани аргументи имат усложнения да употребяват съответни здравни грижи където живеят, в това число и здравно-неосигурените.
Няколко такива стратегии съществуват в международен мащаб - за карцином на гърда, на дебело черво, на простата, като провеждането им е потвърдило ранното разкриване на злокачествените тумори и обвързваното с това понижаване на смъртността от тези болести.
В тази публикация ще представим скрининга за рак на гърдата и на рак на дебелото черво*
Скрининг за рак на гърдата (млечната жлеза)
При данни от мамографията за израстък - консултация със експерт по хирургия на гърдата (гръден хирург) за осъществяване на дебелоиглена биопсия
Ракът на гърдата (рак на млечната жлеза - РМЖ) е онкологично заболяване, зараждащо в епителните (тапициращи) кафези на млечните жлези или канали, от което страдат главно дами. То е едно от най-социално значимите болести в света и визира към една от всеки осем дами в страните със междинна дълготрайност на живота над 70 година
В международен мащаб рак на гърдата се среща при към 1.7 милиона дами всяка година и е причина за към 500 000 смъртни случая. Той е вторият най-често срещан рак в света, само че е най-диагностицираният при дами.
Според данни от Национален раков указател в България от 2017 година ракът на гърдата е преди всичко по периодичност при дамите и съставлява 26,8 % от всички онкологични болести при тях. 72,8% е петгодишната релативна преживяемост от рак на гърдата в България. Тя е 11,1% по-ниска от междинната за Европа (83,9%).
В съпоставяне с множеството други типове рак, този на гърдата има много удобна прогноза. Това се дължи от една страна на опцията за ранно разкриване на болестта посредством налично и характерно проучване - мамограф, а от друга - на множеството нови ефикасни лечебни благоприятни условия.
Това е и повода ракът на гърдата да е на пето място като причина за смъртност измежду онкологичните болести по света, предшестван от други туморни локализации, при които диагностиката и лекуването са доста затруднени.
До момента в България профилактичните прегледи за рак на млечната жлеза бяха наложително съпроводени с клинично проучване от експерт за дами до 50 година, а при дами над 50 година се извършваше мамография на всеки 2 години. От 2022 година към клиничното проучване на млечни жлези за дами до 50 година се прибавя и ултразвуково проучване.
Оформени са групи за дами с рискови фактори за развиване на злокачествено новообразувание на млечната жлеза, като в тях се включват всички дами над 18 година с най-малко един от следните индикатори: фамилна анамнеза за рак на млечната жлеза при майка, сестра или дъщеря; персонална анамнеза за лекуван различен карцином; доброкачествена дисплазия на млечната жлеза; продължителна приложимост (над 5 години) на естрогенни препарати; ранно менархе (? 10-годишна възраст); първо раждане на възраст? 35 година
Рак на дебелото черво
(колоректален карцином)
Колоректалният карцином (КРК) е едно от най-честите онкологични болести и при двата пола и съставлява 9.7% (1 360 602 нови случаи) в структурата на онкологичните болести в международен мащаб през 2018 година
България заема приблизително място както по заболяемост, по този начин и по смъртност измежду останалите страни в света.
Когато се преглеждат разликите на заболяемостта и смъртността по пол, прави усещане по-голямото засягане на мъжете спрямо дамите в световен мащаб. В България по данни Национален раков указател през 2014 година фактическата заболяемост е 41.1 на 100 000 мъже и 35.0 на 100 000 дами.
Тенденцията към повишаване се резервира и при двата пола, по-изразено при мъжете. Възрастово-специфичната заболяемост се усилва след 40 години, като доближава своя пик при 75-79 годишни мъже и 80-84 годишни дами. 90% е петгодишната преживяемост при диагноза в ранен етап, който може да бъде открит с постоянни годишни скринингови проучвания. 71% от болните доближават до 5-годишна преживяемост, в случай че болестта е открито в по-късен етап и има разпространяване в близките тъкани или лимфни възли. Само 14% оцеляват 5 години след слагане на диагнозата в късен етап, когато болестта е достигнало до по-далечни елементи на тялото.
Програмите за предварителна защита и скрининг могат да понижат смъртността от колоректален карцином с близо 30% до 2030 година
България, Гърция, Латвия и Румъния са единствените страни в Европейски Съюз, които не организират скринингови акции за колоректален карцином.
*Данните са показани в план на Национален проект за битка с рака в Р България
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected] Както към този момент е ставало дума тук, от изключителна значимост е диагностицирането на злокачествените тумори допустимо най-рано, което предопределя ефикасното лекуване и оптималната преживяемост.
За страдание, в множеството случаи, диагнозата се слага въз основата на изявена симптоматика, а това е стадий в които туморът към този момент се е развил и популяризирал. Ранното разкриване на рака, преди появяването на признаците, е в основата на т.нар раков скрининг, който е една от най-важните социално-медицински действия на опазването на здравето на всяка развита страна. Раковият скрининг дефинира изискванията и дейностите по ранното разкриване на тумори в огромни групи от популацията, които нямат изява или друга демонстрация на рак, са обединени от едни и същи рискови фактори или фамилна обремененост.
В рамките на скринингови стратегии, които са контролирани от страната, се организират постоянни и периодически характерни проби и прегледи при здрави хора, за ранно разкриване на безсимптомно раково заболяване. За да бъде потребен и изчерпателен скринингът той би трябвало да включва и хора в риск, които са в мъчно налични региони на страната или по избрани аргументи имат усложнения да употребяват съответни здравни грижи където живеят, в това число и здравно-неосигурените.
Няколко такива стратегии съществуват в международен мащаб - за карцином на гърда, на дебело черво, на простата, като провеждането им е потвърдило ранното разкриване на злокачествените тумори и обвързваното с това понижаване на смъртността от тези болести.
В тази публикация ще представим скрининга за рак на гърдата и на рак на дебелото черво*
Скрининг за рак на гърдата (млечната жлеза) При данни от мамографията за израстък - консултация със експерт по хирургия на гърдата (гръден хирург) за осъществяване на дебелоиглена биопсия
Ракът на гърдата (рак на млечната жлеза - РМЖ) е онкологично заболяване, зараждащо в епителните (тапициращи) кафези на млечните жлези или канали, от което страдат главно дами. То е едно от най-социално значимите болести в света и визира към една от всеки осем дами в страните със междинна дълготрайност на живота над 70 година
В международен мащаб рак на гърдата се среща при към 1.7 милиона дами всяка година и е причина за към 500 000 смъртни случая. Той е вторият най-често срещан рак в света, само че е най-диагностицираният при дами.
Според данни от Национален раков указател в България от 2017 година ракът на гърдата е преди всичко по периодичност при дамите и съставлява 26,8 % от всички онкологични болести при тях. 72,8% е петгодишната релативна преживяемост от рак на гърдата в България. Тя е 11,1% по-ниска от междинната за Европа (83,9%).
В съпоставяне с множеството други типове рак, този на гърдата има много удобна прогноза. Това се дължи от една страна на опцията за ранно разкриване на болестта посредством налично и характерно проучване - мамограф, а от друга - на множеството нови ефикасни лечебни благоприятни условия.
Това е и повода ракът на гърдата да е на пето място като причина за смъртност измежду онкологичните болести по света, предшестван от други туморни локализации, при които диагностиката и лекуването са доста затруднени.
До момента в България профилактичните прегледи за рак на млечната жлеза бяха наложително съпроводени с клинично проучване от експерт за дами до 50 година, а при дами над 50 година се извършваше мамография на всеки 2 години. От 2022 година към клиничното проучване на млечни жлези за дами до 50 година се прибавя и ултразвуково проучване.
Оформени са групи за дами с рискови фактори за развиване на злокачествено новообразувание на млечната жлеза, като в тях се включват всички дами над 18 година с най-малко един от следните индикатори: фамилна анамнеза за рак на млечната жлеза при майка, сестра или дъщеря; персонална анамнеза за лекуван различен карцином; доброкачествена дисплазия на млечната жлеза; продължителна приложимост (над 5 години) на естрогенни препарати; ранно менархе (? 10-годишна възраст); първо раждане на възраст? 35 година
Рак на дебелото черво
(колоректален карцином)
Колоректалният карцином (КРК) е едно от най-честите онкологични болести и при двата пола и съставлява 9.7% (1 360 602 нови случаи) в структурата на онкологичните болести в международен мащаб през 2018 година
България заема приблизително място както по заболяемост, по този начин и по смъртност измежду останалите страни в света.
Когато се преглеждат разликите на заболяемостта и смъртността по пол, прави усещане по-голямото засягане на мъжете спрямо дамите в световен мащаб. В България по данни Национален раков указател през 2014 година фактическата заболяемост е 41.1 на 100 000 мъже и 35.0 на 100 000 дами.
Тенденцията към повишаване се резервира и при двата пола, по-изразено при мъжете. Възрастово-специфичната заболяемост се усилва след 40 години, като доближава своя пик при 75-79 годишни мъже и 80-84 годишни дами. 90% е петгодишната преживяемост при диагноза в ранен етап, който може да бъде открит с постоянни годишни скринингови проучвания. 71% от болните доближават до 5-годишна преживяемост, в случай че болестта е открито в по-късен етап и има разпространяване в близките тъкани или лимфни възли. Само 14% оцеляват 5 години след слагане на диагнозата в късен етап, когато болестта е достигнало до по-далечни елементи на тялото.
Програмите за предварителна защита и скрининг могат да понижат смъртността от колоректален карцином с близо 30% до 2030 година
България, Гърция, Латвия и Румъния са единствените страни в Европейски Съюз, които не организират скринингови акции за колоректален карцином.
*Данните са показани в план на Национален проект за битка с рака в Р България
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ