Прогонени от родните си места, много афганистанци са обречени на

Прогонени от родните си места, доста афганистанци са обречени на беднотия и апетит. Някои живеят подземен - като сем. Тахер и още близо 100 други. " Умоляваме света: помогнете ни! Умираме. " Трагедията им е неописуема.

Камъни, прахуляк и сив пясък докъдето ти стигне окото. А след това дребни възвишения. Чак при наново вглеждане се вижда, че под тях има убежища. Близо 100 фамилии са вкопали жилищата си подземен в пустинната околност край град Мазар-и-Шариф, с цел да оцелеят.

" За повече не ни стигнаха средствата ", споделя Шейх Тахер и добавя: " Пълнехме чували с пясък, които да ни послужат вместо стени ". Шейх споделя, че не е имал задоволително пари, с цел да си купи дървен материал и да построи същинска къщурка за своето семейство. " Когато премине някой човек отсам, ни пита по какъв начин въобще можем да живеем на това място. Някои даже стартират да плачат. "

" Даваме на детето единствено самун и вода "
Редакцията предлага
Шейх е едвам на 30 години, само че има към този момент дълбоки бръчки по лицето. На единствено няколко квадратни метра подземен живее дружно с жена си Мариам, щерка си Негрис и племенницата си.

Мариам седи на земята, прегъната на две от мощни болки. " Лекарят споделя, че имам жълтеница. " Първоначално купили медикаменти за нея, само че парите им свършили, а лекарят ѝ споделил да не върви повече при него, щом не може да заплаща за лекуването.

Малката Негрис е на съвсем две годинки, само че има тип на доста по-малко дете. " На ден имаме единствено по един дребен самун за дребната - режем го на филии и ги топим във вода, с цел да стане на чорба. Това е всичко, с което можем да я храним в този момент ", споделя Шейх.

Семейство Тахер е насила да си купува даже водата - както и всички останали в спонтанния под земята бежански лагер. В землянките няма даже водна помпа. " Карат водата от друго място с резервоар и я изсипват в една яма, където я съхраняваме ", споделя Шейх. Водата се заплаща, само че защото парите им свършили, в този момент са натрупали задължения към локалния продавач на вода.

Тук в продължение на месеци не е падала и капка дъжд. В доста райони на Афганистан хората са застрашени от огромната суша. Още по-голям е страхът им от наближаващата зима.

Очите на Мариам се пълнят със сълзи, когато споделя за предходната зима. " Имаше толкоз доста сняг, че не смогвах да го изгреба от найлоновите чували, които ни служеха за покрив. А той най-после въпреки всичко се срути под тежестта на снега. Аз бях бременна и изгубих детето от тежкия удар ", споделя тя.

" Умоляваме света - помогнете ни! "

От към този момент година и половина семейство Тахер живее посред каменната пустиня. Те били принудени да изоставен своето село, тъй като се оказали край самата линия на полесраженията сред талибаните и някогашната държавна войска.

Едно време имали дребна къща. Шейх изкарвал от земеделска работа по полето въпреки всичко задоволително пари, с цел да изхранва фамилията си. " Умоляваме света - помогнете ни, с цел да имаме някакво бъдеще! Помогнете ни или възстановете нашето село. Умираме от беднотия и апетит. Дори да се завърнем в родното ни село, там в този момент всичко е в отломки ", споделя Шейх.

Всеки трети гражданин на Афганистан в това време не знае по какъв начин да си обезпечи храна. Обединените народи молиха към всички свои страни членки да окажат помощ на хората в Афганистан в това " най-мрачно за тях време ".