Професор Шмит, войната в Украйна бушува повече от година. Малко

...
Професор Шмит, войната в Украйна бушува повече от година. Малко
Коментари Харесай

Путин и Си Дзинпин: психография на едно особено приятелство

Професор Шмит, войната в Украйна бушува повече от година. Малко преди тя да стартира Пекин и Москва договориха “партньорство без граници ”. Преди дни другарството още веднъж бе очебийно при визитата на Си Дзинпин в Москва. Доколко това толкоз пропагандирано другарство сред двете страни е и другарство на двамата водачи?

Дирк Шмит: Смятам, че смисъла на персоналното другарство сред Путин и Си се подценява. Отношенията сред двете страни носят отпечатъка на разбирателството посред им. Те се усещат близки, даже другари. Точно това разбиране беше употребявано и по време на държавното посещаване. Си Дзинпин, който сигурно не е по никакъв начин прочувствен, го изрази по безусловно същия метод: те седят един против различен, Путин го поздравява, а по-късно Си Дзинпин споделя: “Президентът Путин, моят доста добър другар ”. Точно по този метод думите му бяха предадени и в Китай. Това издава изключително качество на връзките и сигурно не е просто израз на празна вежливост.

Първото пътешестване на Си Дзинпин в чужбина като държавен глава беше в Москва през 2013 година. Още тогава той сподели на Путин, че двамата имали " подобен темперамент ". Откъде произлиза това разбиране?

Дирк Шмит: В биографиите им има паралели: те са от едно и също потомство, разликата във възрастта им е единствено няколко месеца. И двамата са израснали в марксистко-ленинска система. Това значи, че Путин схваща метода на мислене на Си, появлиян от структурите на Комунистическата партия. И противоположното, Си Дзинпин познава съветската история, за която Путин постоянно приказва. Си е наследник на непосредствен сподвижник на Мао. Неговият татко Си Чжунсюн е бил един от водещите фрагменти, отговаряли за връзките с Русия. Си нееднократно е казвал в изявленията, че като дете е бил повлиян и от съветската литература, че татко му му е носил дарове от Русия.

Също по този начин е значимо да се означи, че бащата на Си Дзинпин, Си Чжунсюн, е бил преследван като съветски разузнавач през 1960-те години - по времето на Мао. Той е бил считан за прекомерно другарски надъхан към Русия. Освен това и двамата са претърпели упадъка на автократичната система в Съветския съюз. Си Дзинпин постоянно е подлагал на критика разпадането на Съветския съюз - от началото на мандата си до през днешния ден. Путин и Си гледат на това събитие по еднакъв метод. Гледната точка и на Путин, и на Си е, че този провал се дължи на неспособността на някогашния руски водач Михаил Горбачов.

Друг аспект, по който и двамата имат сходно виждане, е загрижеността от така наречен цветни революции, които навлизат в техните сфери на ръководство извън - от Съединени американски щати или Запада.

От 2013 година насам Си и Путин са се срещали минимум 40 пъти. Какво развиване са претърпели техните връзки? 

Дирк Шмит: Те се задълбочават. Във връзка с последното посещаване неведнъж се загатна, че двамата са си разменили дарове. Знаем, че доста от срещите на Си Дзинпин и Путин са били на четири очи. През 2019 година в границите на срещата на Шанхайската организация за съдействие Путин е честитил рождения ден на Си Дзинпин и му е поднесъл торта и сладолед. Документирано е от вътрешния им кръг, че са се посещавали в хотелските си стаи и са разговаряли уединено. Това е извънредно рядко в подобен подтекст, тъй като и двамата са доста мнителни. Фактът, че са култивирали такава непосредственост през последните 10 години, е нещо извънредно. 

Матрьошки с облиците на Путин и СиСнимка: Natalia Kolesnikova/AFP/Getty Images

Когато Си и Путин са били млади, Съветският съюз е бил “големият брат ” на Китай. Как наподобява обстановката през днешния ден?

Дирк Шмит: Виждаме поврат в тези връзки. Сега Русия очевидно се е трансформирала в дребния сътрудник, в придатък. Това не е добре за съветската душа, само че обстановката е такава: Русия е изолирана, а Китай е единствената значима страна, която застава до Русия и я поддържа. Разбира се, до стадия, в който Китай рискува самичък да се сблъска със наказания от страна на Запада.

Четох коментар на съветски анализатор, който сподели: “Ще се превърнем в нещо като колония за експорт на първични материали ”. Това е доста сурово изявление, само че в него има доза истина. Сега да вземем за пример четем доколко Русия от ден на ден разчита на потреблението на китайския юан за реализиране на търговия и даже за осъществяване на заплащания в границите на Русия. Това ясно демонстрира неравнопоставеността сред двете страни.

Какво значат околните връзки сред Си и Путин и “безграничното партньорство ” сред двете страни във връзка с войната в Украйна и възможната поддръжка на Китай за Кремъл?

Дирк Шмит: На първо място, прави усещане, че терминологията за “безгранично партньорство ” към този момент се употребява относително рядко. Не мисля, че този термин въобще се е споменавал през последните два-три дни. От китайска позиция е ясно, че те не се обвързват абсолютно с Русия, а желаят да запазят еластичност. Основен принцип на китайската външна политика е нуждата от тактическа еластичност.

Стратегическата ориентировка е пределно ясна: Русия е нужна и тя е решаващият сътрудник в един многополюсен международен ред, ориентиран против Съединени американски щати. На този стадий връзките са близки. Но Китай явно следва личните си ползи и в този момент се възползва от обстановката в Русия, с цел да се доставя на ниска цена с газ и петрол, въглища и всевъзможни други запаси.

Проф. Дирк ШмитСнимка: Marco Urban

Китай има огромен интерес от това Русия да не излезе безусловно победител от тази война, само че пък и да не приключи напълно неподходящо за нея. Китай се нуждае от Русия. Китай има 4200 километра обща граница с Русия. За Китай би било безусловно призрачен сюжет, в случай че господството на Путин се срине, а Русия – по някакъв метод – се приобщи към Запада. За Китай това би означавало да има 4200-километрова граница до собствен непосреден съперник. Това би било доста сериозен проблем за сигурносттана Пекин.

Спекулира се и за доставки на оръжие. 

Дирк Шмит: Не бих го изключил. Но Китай би го направил по подобен метод, че да може да отхвърля. Например като доставя на Русия през трети страни - през Турция, през Азербайджан или през Емирствата. Вече имаше сходни известия.

Китай е извънредно ловък в заобикалянето на глобите. Спомнете си за поддръжката му за Северна Корея в продължение на доста години. Не бива да се подценява Китай. В края на краищата, в случай че ножът опре до кокала, мисля, че Китай ще употребява всички средства и лостове, с цел да обезпечи оцеляването на Русия под управлението на Путин.

Професор Дирк Шмит преподава в катедрата по китайска политика и стопанска система в университета в Трир.

Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР