Проф. Вислав Лукашевски е един от водещите социални психолози в

Проф. Вислав Лукашевски е един от водещите обществени психолози в Полша и създател на доста книги. Той има вяра, че хората са положителни и могат да се развиват, и обича да изяснява, че потреблението на думата „ нелепост “ не е симптом за разсъдък.

Вярвам, че човек може да се промени. Човек може да работи върху смяната си, само че първо би трябвало да се научи по какъв начин. Има едно общоприето поверие, че с цел да се промениш, е задоволително да се стегнеш малко и да събудиш вътрешната си мотивация. Но не това е пътят. За да се промениш е нужно да смениш територията, психическото поле, в което функционираш, тъй като това поле е източникът на всички неприятни навици и навици, които работят автоматизирано. Карл Маркс е бил прав, като е споделил, че ако промениш света на човек и той ще се промени. Но първо би трябвало да промениш света.

Ако имаме вяра в неизменното, оставаме слепи за всичко, което му опонира. Всеки сигнал за промяна е мощно обезпокоителен, тъй като върви против упованията ни. Зад това убеждение неизбежно започваме да затваряме мозъците и сърцата си и да блокираме постъпващата сила и информация. Превръщаме се във тънък филтър, през който пропускаме единствено това, което ни устройва, и оставаме слепи за всичко, което може да е в противоречите с него.

Като резултат, много бързо развиваме убеждението, че сме доста крепко стъпили на земята – нещата са такива, каквито са, както постоянно са били, и както постоянно ще бъдат. Нищо, че живеем в свят, който Зигмунд Бауман назова „ течен модернизъм “.

Тези, които назовавам „ защитниците на вярата “ са на процедура обречени на това отношение. Те ревниво имат вяра в убежденията си. Те непрекъснато са нащрек. Но в действителност са непоследователни. Защото тези бранители на неизменимото в действителност желаят да върнат предишното, а фактът, че искаш да върнеш предишното, значи, че искаш нещо незабавно да се промени.

Противно на вярванията, редът не съдържа в себе си разсъдък. Всяка подредена структура престава да генерира нови хрумвания. Става стерилна, въпреки да е практична. Липсва й дори капка полуда. Има неща, които са незаменими – човек има потребност от придвижване, от битка, от импулс…

Основата на разсъдъка е разнообразието, не еднаквостта. Със сигурност не и реда. Хората, които си въобразяват че разумността е в прецизната класификация, бъркат.

Популярното мислене, че рационален е този, който е просветен и сладкодумен, е извънредно опростяване. Не вярвам, че съществува библиотека, в която можеш да си набавиш разсъдък, при положение, че го търсиш единствено в библиотеките. Няма да събереш разумност и в случай че ограничаваш себе си единствено до събиране на информация. Дори и да е в голямо количество и с изключително високо качество.

Есенцията на разума се крие в това, което назовавам социализация на личността, тя се крие във връзката с другите хора, в разговора.

Дори човек да говори на себе си – нещо, което си коства да вършиме – ще зародят разнообразни гледни точки, ще стартира разговор, неведнъж много плевел разговор. Не бива да забравяме, че всеки от нас има повече от едно Аз, и всяко едно от тях има нещо друго да каже. Разбира се, това е напълно първичната форма на разговор.

Не се лъжете, робството към момента съществува. Съвсем скоро слушах група в действителност богати хора да се състезават кой плащал на украинската си прислужница минимум.

Разумността е страничен артикул на разнообразието от човешката активност. Тя не е резултат на акт на волята, по тази причина определяна сама за себе си, тя няма да стигне надалеч. Основното нещо е, въпросът за облагата във времето. В течение на къс интервал от време, най-голямата компенсация постоянно идва от егоистични дейности – тук мога да спечеля пари, ще направя някои изкусни маневри, ще получа своето, какво ми пука за останалите?

Този метод е ефективен, само че не е рационален. Когато погледнем дълготрайната вероятност, се оказва, че машинациите и егоистичните дейности са ни довели до обществен колапс. Макар и стопански да ни наподобява печелившо, в един миг всичко стартира да се разпада. Струва ми се, че изгубването на категорията „ повсеместен интерес “, „ всеобщо благо “ е основната уязвимост на нашето общество. Разумът не ни оказва помощ изключително.

Мисля, че в този начин на мислене има прекалено много неточности. Това разбиране, че в случай че дам на един нещо, някой различен губи. Това е концепцията за живота като игра с нулев резултат – когато един печели, различен губи. Но това не е по този начин. Можете да дадете на детето си и едновременно с това да дадете на детето на някой различен. И нищо неприятно няма да се случи.

Веднъж в парка наблюдавах прелестна сцена. На една скамейка седеше кърмеща майка, а на прилежащата – майка с бебе в количка. В момента, в който детето видя гърдите й то протегна ръчички, при което кърмещата майка сподели: „ Дай го насам “, и го постави на другата си гърда. Можеше да си каже: „ Няма да му дам, тъй като по този начин ще лиша моето дете “. А това не е по този начин. Останал съм с усещането, че този тип разсъждения са просто оправдание за егоизма.

Една от основите на разумността е убеждението, че си приличаме. От няколко хиляди години четем в Библията историята на Яков, или пък епоса за Гилгамеш, и всички разбираме за какво става въпрос. Когато дъждовна капка падне на носа ни, се усещаме по подобен метод. Това е основата.

Ние сме вманиачено концентрирани върху разликите посред ни. Съвсем автоматизирано рисуваме контрасти, само че не сме научени да търсим приликите.

Съвсем елементарен образец: попитахме част от хората какви са съгласно тях приликите сред тях и Сталин. „ Никакви “, отговори всеки един от тях. След което ги попитахме какви са приликите между тях и Майка Тереза, болшинството отговори същото. След което им зададохме провокативния въпрос: „ Какви са приликите сред теб и един облак? “. Хората ме гледаха с взор: „ Тоя е анормален “. Всъщност, и облаците и хората са направени най-вече от вода.

Обикновено игнорираме този значим факт: хората са съвсем идентични.

Вегетарианците много по-рядко дехуманизират другите. Защото ние сме сходни освен на другите хора, но също и на животните. Но като цяло имаме огромен проблем с животинската част от себе си. Отказът да приемем животинското в себе си е повсеместен, тъй като, оказва се, мисълта за тази час от нас разсънва екзистенциален боязън. Когато на човек му бива упомената животинската му природа, той стартира да се опасява от гибелта и самотата. Животинската ни страна се възприема единствено като нещо обидно.

А това дали някой има добра връзка с животните постоянно приказва за качествата му за съпричастие. Защото ние сме сходни освен на другите хора, само че и на доста други детайли в природата. Може да наподобява пресилено, или пък сантиментално, само че това е доста ценна гледна точка към живота. Будистите са покрай това светоусещане, те възприемат единството във вселената. Това е образец, който си коства да се следва. Източната философия, е малко пасивна, само че това е по-добре от нищо.

Желанието да промениш света е основна характерност на живия човек – желанието да имаш ефект върху обкръжението си. Но да си концентриран напълно върху това, което можеш да направиш за себе си, е ограничаващо. Хубаво е да изследваш това, което би могло да бъде положително за всички.

В другите места по света е друго, само че като цяло хората са уверени, че Другият е неприятен. Веднъж във Вроцлав организирах опит. Спирах минувачите и ги питах, съгласно тях какъв процент от хората към нас – а към нас имаше навалица – са благи, дружелюбни, добри, почтени и така нататък Според тези минувачи, 80% от хората на улицата са егоисти, нечестни, незаслужаващи доверие. Като цяло – неприятни. Тези резултати бяха повторени от още доста опити.

Например, учителите твърдят, че неприятните възпитаници са четири пъти повече от положителните. Струва ми се, че това е една от бариерите към рационалните връзки с другите.

Да не се оставяш да те заблудят е мъдро, само че не е рационално. Моят дядо беше рационален човек, с голям жизнен опит. Той вярваше, че на децата не трябва да се дават пари, тъй като се разглезват. Те би трябвало да си ги заслужат. Така че играеше на карти с нас за пари. И губеше. Това беше рационално, тъй като той беше страховит картоиграч. Но по този метод той оформи у нас убеждението, че би трябвало да сме изобретателни. Макар да мамеше.

Като цяло ние непрекъснато заблуждаваме себе си, като променяме спомените си. Мразя да чета биографии, защото не им имам вяра. Те са комбинация от истина и небивалица. Всички си имаме различно лице за всяка обстановка и това е резултат от потребността от приспособяване към другите.

Разумно е да си свързан с действителността. Разумно е да знаеш, че имаш резултат върху обкръжението си, но не всичко зависи от теб. Има си разнообразни условия. В едни човек подхожда почтено и намерено, само че в други не може.

Подчинението не е разумно нещо. Също както и анархията не е рационално нещо. Когато се чудим кое е разумно, би трябвало да използваме една позабравена дума: надеждност. Да може да се разчита на някой има доста общо с решението дали да се свържеш с този човек.

Разумността причинява страдание. Защото тя стартира с желанието да обединиш несъгласията. Освен това има риск постоянно да оставаш неразбираем. В този смисъл, да си рационален, понякога изисква мазохистична жила.

Животът без глупост би бил освен неосъществим, само че и нездравословен. Не мога да си показва по какъв начин живот, който непрекъснато върви без спънки, може да е удовлетворяващ. Това би било скучно. А и би трябвало да запазиш някаква разумност и за себе си, не можеш постоянно да я изливаш върху света към себе си.

Не обичам думата „ малоумен “ и „ нелепост “. Тя е двусмислена. Предпочитам по-деликатната форма „ неблагоразумен “.

Аз съм много щастлив с някои от неразумните неща, които съм правил в живота си. Може би не благополучен, но сигурно не скърбя за тях. Правил съм и много неразумни неща, за които скърбя, даже се срамя.

Освен това много разумни неща можеш да постигнеш, в случай че ги свършиш по неблагоразумен метод.

Има проучване, което показа, че в случай че помолиш хората да се държат рационално, те тъкмо по този начин и ще се държат. Във всеки случай – доста по-разумно от останалите, което всъщност показва, че имаме капацитета и качествата да вършим това всеки ден. Но обстоятелствата, в които живеем някак си не ни предизвикат да го вършим.

Има смисъл да се опитваме да бъдем рационални, тъй като това усилва вероятността в действителност да станем. Но в случай че през днешния ден подпишем пакт със себе си, че от идната година ще бъдем 3% по-разумни, не би било рационална концепция.