Тасев: Държавното участие в сделката за ЧЕЗ бе обречено
- Проф. Тасев, за какво държавното присъединяване в договорката за ЧЕЗ бе обречено?
- Абсолютно вярно бе, че страната не се включи в договорката за ЧЕЗ. Ще попитате за какво?
Първата реакция на премиера Бойко Борисов беше, че това е частно правна договорка, по-късно обаче последваха политически демарши, а министър-председателя закупи опита в политиката и стартира да ползва модерни способи. И в математиката има подобен способ да докажеш нещо, допускайки противното, когато виждаш парадокса на позволеното. Ако той бе застанал зад тезата, че "не ", "не " или на отрицанието, щеше да се надигне една вълна, която щеше да го залее. Премиерът отстъпи и в този момент както виждате няма някой, който да каже, че това е било неточност с изключение, несъмнено, на избрани политически среди. Но болшинството от специалистите незабавно споделиха "не " на държавно присъединяване.
Първо по този начин страната щеше да влезе в несъгласие с висящото арбитражно дело във Вашингтон. Стана ясно, че има уговорка, при която Върбакова се задължава да спомага, което е естествено, тъй като би трябвало да се разпитват очевидци, би трябвало да се прегледа документи и така нататък, затова продавачът се е защитил от позиция на информация. Очевидно тези каузи са много продължителни, тъй че има такава уговорка. И в случай че влезе страната, тя автоматизирано би трябвало да одобри тази уговорка, което е нонсенс-държавата се изправя против страната.
- Нямаше ли страната, в случай че бе влезнала в тази договорка да въздейства и на ценообразуването?
- Да това щеше да е второто несъгласие. Вие говорите за претенции за повишение на цената на електрическата енергия. Трябва да се знае, че регулаторът КЕВР не подвига цените, а сдържа повдигането им по отношение на настояванията на съответните сдружения. И какво щеше да стане - още веднъж страната против страната. Защото, в случай че страната бе влезнала в ЧЕЗ, щеше да се получи, че тя желае повдигане цената на тока. Принципно настояванията на сдруженията за повдигане на цената на тока са минимум, с цел да се влага в мрежата, в противоположен случай след време ще се окаже, че ние имаме централи, но нямаме мрежа, а по-добре е да нямаме централи, а да имаме мрежа, тъй като ток някак си и на някаква цена ще купим. Ако не се влага се получава Калифорнийския синдром, когато от прекомерно мощната рестрикция, чисто пазарна всеки самичък понижава цената - не се влага в мрежа, централи, системата се срутва и тогава цените стават доста по-високи от първичните.
Третото несъгласие бе, че щеше да се обезсмисли самата договорка. Ако да речем страната влиза с 34% в договорката, то за Върбакова оставаха 33%. Тогава каква е логиката?
- А законодателството ни дава ли задоволително гаранции да не бъдат нарушени ползите на потребителите?
- Това го твърдяха с изключение на мен, мнозина, че съществуващото законодателство дава задоволителни гаранции, с цел да не се нарушат ползите на потребителите. Т.е. влизането на страната в договорката освен, че не е разумно, само че то влиза в несъгласие и с третия енергиен пакет. Защото ние по силата на третия пакет разделихме отвесната интеграция в енергетиката и несъмнено, противоположното връщане е много неприятно, тъй като ще последва реакция от Европа. Имаше съперници, които казаха-ето чешките сдружения са държавни, Електрисите дьо Франс е държавно, единствено че когато стартира натиска на Европа, те желаеха и получиха право на дерогация /съгласие на Европа тази мярка, която те дефинират един избран интервал от време да не се прилага/. Но никой не е споделил какъв брой време да не се ползва. А откакто един път са се съгласили, да се връщате назад, това към този момент е невероятно. Това е същото както, в случай че счупите едно гърне да го лепите.
Най-важното е, че промяната на собствеността не въздейства на процесите на регулация и на ценообразуване. Във всички случаи настояването на ЧЕЗ за повдигането на цената, както на останалите не е обвързвано със промяната на собствеността и предстои на регулация. КЕВР не е регистриращ орган, а е регулиращ. Аз да речем желая 10%-15% по-висока цена, по-късно сяда регулаторът и стартира да работи по специфичния сметкоплан, който се отличава от нормалните счетоводни сметкопланове, има доста действия, които не се регистрират при ценообразуването и не се вземат поради. Тогава КЕВР взима огромния червен молив и стартират да драскат и изясняват за какво. Регулаторът не е всевластен, той може да зачертае и да обоснове, само че в случай че тази аргументация не е задоволително добра, има Върховен административен съд, който би трябвало да се произнесе. Виждате по какъв начин е построена системата в страната, с цел да може да няма произвол на държавните институции. Инструментът на регулатора са решенията, които са административен акт, а те подлежат на обжалване в 14 дневен период. Има доста такива институции, които работят и дават гаранция, че нито страната ще прекрачи закона, нито ще се даде опция на самите естествени монополи да изискат и получат висока цена.
- Бизнесът изиска страната да си върне "Марица Изток " 1 и 3, допустимо ли е?
- Тази работа с Мариците няма да стане и единствено се подвежда обществото. Нали имаше опит да се употребява полския модел, даже беше препоръчан и проектозакон. Аз като го видях и паднах от смях, тъй като там написа Закон за предварително преустановяване активността на американските централи, а в член 1-ви урежда обезщетенията. До края на преференциалния интервал остават пет години за тройката, а осем години за единицата, щем, не щем би трябвало да си го дочакаме този период. Ще кажем, че ще прекратим контракта, а в действителност ние прекратяваме този формат на контракта, а подписваме различен, който не трансформира паричния поток към централите. В противоположен случай ще имаме маджарски модел на арбитражни каузи. Дори аз се пошегувах, че има и български вид за това, че на първо време изяждаме 100 тояги на голо, по-късно една торба сол и най-после въпреки всичко си плащаме и ставаме за срам.
Много деликатно би трябвало да се работи, тъй като тази материя е толкоз сензитивна и не би трябвало да се заиграва с възприятията на хората, резултатът по-късно е противоположен. Да речем ще кажат ние тук ги поставихме на колене, а по-късно цената на тока скача, тъй като има други аргументи за това нещо. И представете си тогава по какъв начин ще реагират хората, на които са основани едни свръх упования.
- Абсолютно вярно бе, че страната не се включи в договорката за ЧЕЗ. Ще попитате за какво?
Първата реакция на премиера Бойко Борисов беше, че това е частно правна договорка, по-късно обаче последваха политически демарши, а министър-председателя закупи опита в политиката и стартира да ползва модерни способи. И в математиката има подобен способ да докажеш нещо, допускайки противното, когато виждаш парадокса на позволеното. Ако той бе застанал зад тезата, че "не ", "не " или на отрицанието, щеше да се надигне една вълна, която щеше да го залее. Премиерът отстъпи и в този момент както виждате няма някой, който да каже, че това е било неточност с изключение, несъмнено, на избрани политически среди. Но болшинството от специалистите незабавно споделиха "не " на държавно присъединяване.
Първо по този начин страната щеше да влезе в несъгласие с висящото арбитражно дело във Вашингтон. Стана ясно, че има уговорка, при която Върбакова се задължава да спомага, което е естествено, тъй като би трябвало да се разпитват очевидци, би трябвало да се прегледа документи и така нататък, затова продавачът се е защитил от позиция на информация. Очевидно тези каузи са много продължителни, тъй че има такава уговорка. И в случай че влезе страната, тя автоматизирано би трябвало да одобри тази уговорка, което е нонсенс-държавата се изправя против страната.
- Нямаше ли страната, в случай че бе влезнала в тази договорка да въздейства и на ценообразуването?
- Да това щеше да е второто несъгласие. Вие говорите за претенции за повишение на цената на електрическата енергия. Трябва да се знае, че регулаторът КЕВР не подвига цените, а сдържа повдигането им по отношение на настояванията на съответните сдружения. И какво щеше да стане - още веднъж страната против страната. Защото, в случай че страната бе влезнала в ЧЕЗ, щеше да се получи, че тя желае повдигане цената на тока. Принципно настояванията на сдруженията за повдигане на цената на тока са минимум, с цел да се влага в мрежата, в противоположен случай след време ще се окаже, че ние имаме централи, но нямаме мрежа, а по-добре е да нямаме централи, а да имаме мрежа, тъй като ток някак си и на някаква цена ще купим. Ако не се влага се получава Калифорнийския синдром, когато от прекомерно мощната рестрикция, чисто пазарна всеки самичък понижава цената - не се влага в мрежа, централи, системата се срутва и тогава цените стават доста по-високи от първичните.
Третото несъгласие бе, че щеше да се обезсмисли самата договорка. Ако да речем страната влиза с 34% в договорката, то за Върбакова оставаха 33%. Тогава каква е логиката?
- А законодателството ни дава ли задоволително гаранции да не бъдат нарушени ползите на потребителите?
- Това го твърдяха с изключение на мен, мнозина, че съществуващото законодателство дава задоволителни гаранции, с цел да не се нарушат ползите на потребителите. Т.е. влизането на страната в договорката освен, че не е разумно, само че то влиза в несъгласие и с третия енергиен пакет. Защото ние по силата на третия пакет разделихме отвесната интеграция в енергетиката и несъмнено, противоположното връщане е много неприятно, тъй като ще последва реакция от Европа. Имаше съперници, които казаха-ето чешките сдружения са държавни, Електрисите дьо Франс е държавно, единствено че когато стартира натиска на Европа, те желаеха и получиха право на дерогация /съгласие на Европа тази мярка, която те дефинират един избран интервал от време да не се прилага/. Но никой не е споделил какъв брой време да не се ползва. А откакто един път са се съгласили, да се връщате назад, това към този момент е невероятно. Това е същото както, в случай че счупите едно гърне да го лепите.
Най-важното е, че промяната на собствеността не въздейства на процесите на регулация и на ценообразуване. Във всички случаи настояването на ЧЕЗ за повдигането на цената, както на останалите не е обвързвано със промяната на собствеността и предстои на регулация. КЕВР не е регистриращ орган, а е регулиращ. Аз да речем желая 10%-15% по-висока цена, по-късно сяда регулаторът и стартира да работи по специфичния сметкоплан, който се отличава от нормалните счетоводни сметкопланове, има доста действия, които не се регистрират при ценообразуването и не се вземат поради. Тогава КЕВР взима огромния червен молив и стартират да драскат и изясняват за какво. Регулаторът не е всевластен, той може да зачертае и да обоснове, само че в случай че тази аргументация не е задоволително добра, има Върховен административен съд, който би трябвало да се произнесе. Виждате по какъв начин е построена системата в страната, с цел да може да няма произвол на държавните институции. Инструментът на регулатора са решенията, които са административен акт, а те подлежат на обжалване в 14 дневен период. Има доста такива институции, които работят и дават гаранция, че нито страната ще прекрачи закона, нито ще се даде опция на самите естествени монополи да изискат и получат висока цена.
- Бизнесът изиска страната да си върне "Марица Изток " 1 и 3, допустимо ли е?
- Тази работа с Мариците няма да стане и единствено се подвежда обществото. Нали имаше опит да се употребява полския модел, даже беше препоръчан и проектозакон. Аз като го видях и паднах от смях, тъй като там написа Закон за предварително преустановяване активността на американските централи, а в член 1-ви урежда обезщетенията. До края на преференциалния интервал остават пет години за тройката, а осем години за единицата, щем, не щем би трябвало да си го дочакаме този период. Ще кажем, че ще прекратим контракта, а в действителност ние прекратяваме този формат на контракта, а подписваме различен, който не трансформира паричния поток към централите. В противоположен случай ще имаме маджарски модел на арбитражни каузи. Дори аз се пошегувах, че има и български вид за това, че на първо време изяждаме 100 тояги на голо, по-късно една торба сол и най-после въпреки всичко си плащаме и ставаме за срам.
Много деликатно би трябвало да се работи, тъй като тази материя е толкоз сензитивна и не би трябвало да се заиграва с възприятията на хората, резултатът по-късно е противоположен. Да речем ще кажат ние тук ги поставихме на колене, а по-късно цената на тока скача, тъй като има други аргументи за това нещо. И представете си тогава по какъв начин ще реагират хората, на които са основани едни свръх упования.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ