- Проф. Пимпирев, 29-ата българска полярна експедиция заминава за базата

- Проф. Пимпирев, 29-ата българска полярна експедиция отпътува за базата ни на остров Ливингстън на 30 януари. Този път обаче ще е без Вас - ще я ръководите отдалечено. Как и за какво се стигна до това решение?
- Изминалата година бе ненормална за целия свят, поради пандемията от този меко казано чудноват вирус Ковид-19. Това се отрази и на антарктическата активност на всички страни, които имат бази, полярни стратегии и работят в Антарктика. 29 страни, измежду които и България са непрекъснати консултативни членки на Антарктическия контракт и ръководят този континент.
В резултат на извършените многочислени онлайн съвещания на Консултативния съвет по Антарктическия контракт, Съвета на мениджърите на Националните антарктически стратегии, Научния комитет за антарктически проучвания бяха подхванати доста ограничаващи дейности за сегашния, отиващ си към този момент летен сезон. Знаем, че сега на Антарктида е разгара на лятото. Това е най-активният сезон на Антарктида, назоваваме го сезонът на учените, тъй като в този момент е времето от годината, в което се вършат най-сериозните и най-масовите научни проучвания. Зимата в Антарктида е отдадена на наблюдения на звездното небе, астрофизични и палеоклиматични изследвания. Сериозните биологични, геоложки, геофизични проучвания не могат да се вършат в интервала на непрекъсната мрачевина.
И по този начин - бяха взети доста съществени ограничения, с цел да не се допусне разпространяване на Ковид-19 на Ледения континент. И допреди един месец това бе реализирано - нямаше нито един болен.
- Какво се случи тогава?
- Пробив с чилийски боен транспортен съд. 30 чилийци бяха инфектирани въз основата " Бернардо ОТХигинс "
- По пътя ли се е появила болестта или на континента?
- По пътя. Привнесена бе от екипажа на кораба. Станцията им се намира на Антарктическия полуостров, относително покрай българската. Заразените незабавно бяха превозени назад в Южна Америка, където бяха карантинирани. В момента няма ковид на континента.
- Как се изяснява фактът, че на Антарктида по принцип няма ковид - с климатичните особености или със строгите ограничения за сигурност?
- И с двете. Леденият континент не е мястото, където коронавирусът може да вирее. Обществата на хора, които живеят и работят там, са относително отделени. Живеят в полярни бази. Има контакти, несъмнено, само че в случай че се съблюдават ограниченията, вирусът мъчно може да се съобщи.
- Защо се отсрочи занимаването на полярниците ни, планувано за 12 януари?
- Пак поради вируса. Една седмица, откакто испанският транспортен съд " Есперидес " потегли от Испания към Антарктида, на борда бяха открити инфектирани - макар двуседмичната карантина на екипажа от 52-ма души и негативните проби на всички тях. 30 души бяха инфектирани и корабът се върна в Испания. Прекратено бе неговото присъединяване в Антарктическата стратегия. Нашите полярници трябваше да пътуват с него.
- Сега по какъв начин ще пътуват?
- С другия испански транспортен съд " Сармиенто де Гамбоа ", с който нашите съседи през вчерашния ден откриха двете си антарктически бази " Хуан Карлос I " на о-в Ливингстън и " Габриел де Кастиля " на о-в Дисепшън.
- Какви са дилемите на 29-ата експедиция?
- Най-важното е, че макар компликациите, многократното отсрочване и понижения състав - единствено шест души, експедицията ще се организира. Групата се състои главно от логистици. Сред тях има електроинженери, механици, доктор, несъмнено. Когато полярниците ни бъдат оставени в нашата база на остров Ливингстън, същият транспортен съд ще вземе испанските антарктици. Базите им ще бъдат зазимени и нашите полярници ще останат безусловно сами.
- Какво ще вършат те?
- Шест месеца базата не е била населявана през тъмната, доста студена и снежна полярна зима. Винаги се чакат някакви повреди по постройките, по машините, които би трябвало да бъдат отстранени. Така че първата задача на полярниците ни е да вкарат всички системи в работа. Нашата база е едно малко населено място - няколко къщи, хангари, машини, слънчеви панели, генератори, лодки, моторни шейни.
Работим по Национална стратегия за полярни проучвания, чиято съществена част е научната.
- Кои са акцентите й?
- Изпълняват се 12 научни плана. Те са двугодишни. Миналата година събрахме голямо количество теренен материал и учените има върху какво да работят. В базата ни на остров Ливингстън са оставени доста уреди. Имаме геофизична инсталация, която мери придвижването на земната кора. Районът е доста деен - следят се трусове и вулканична активност. На 50 километра има настоящ вулкан, чието последно изригване беше преди 50 години. Всички данни се дават на международната сеизмологична мрежа. Има няколко метеорологични станции, които мерят метеорологичните индикатори на климата (температура, мокрота, налягане), даже и когато на Ледения континент е зима и нас ни няма там. Захранват се със слънчеви панели. Трябва да се смъкват данните и от тях. Изследването на климатичните промени в Антарктика е една от главните задания на цялата международна научна общност. Нашите станции са включени към международната метеорологична мрежа. За да имаме прогнози за климата, би трябвало да имаме данни от всяка точка на Земята. Имаме мареографска станция, която следи съмненията на морското равнище. Топенето на ледниците към този момент е осезателно и се вижда с просто око в Западна Антарктида, където е базата ни. Данните също са част от международната мрежа. Те са в помощ за взимането на ограничения за ограничение на бързото световно повишение на морското равнище, което може да има пагубни последствия за човечеството.
Записите от уредите ще бъдат свалени и предоставени на учените по плановете, които тази година няма да отидат. Но те ще си завършат проучванията и ще отчетат резултати. Вече са докладвани три нови типа морски безгръбначни, открити в крайбрежната зона.
След няколко месеца следва да обявим конкурс по Националната стратегия за полярни проучвания към Националния център за полярни проучвания, независимо звено на Софийския университет за нови научни планове, които ще стартират да се извършват по време на юбилейната 30-ата експедиция през сезон 2021-2022. Специализирана комисия от хабилитирани учени, работили в Антарктида ще правят оценка препоръчаните планове. Очакваме да аплайват 50 плана. От тях ще се класират най-много 15. Изпълнението на Националната стратегия за полярни проучвания и класирането на планове на конкурсен принцип води приемането на научни резултати, високо ценени от сътрудниците ни полярни откриватели, както от Европа, по този начин и от останалия свят, с които дружно работим в доста тясно съдействие.
Другата задача на 29-ата експедиция е, според от времето, с което имат шестимата ни полярници, да положат основите на новата научна лаборатория.
- Тя с какво финансиране е?
- Тя се финансира От Националната пътна карта за научна инфраструктура, която е част от Европейската пътна карта. Страните, които съществено работят в Антарктида, влагат големи средства. Преди година министърът на образованието и науката на Испания откри тяхната нова сграда в остарялата им база " Хуан Карлос т " на стойност 15 млн. евро. В момента цялостен транспортен съд пътува от Гданск към Антарктида с материалите за градежа на новата полярна станция на Полша. Тя ще е на прилежащия остров Кинг Джордж и коства няколко милиона евро.
- Какви проучвания ще се вършат в новата българска лаборатория?
- Изследвания, които могат да се създадат единствено там и водят до доста съществени научни резултати. Те са в съвсем всички области от науките за земята и живота - биохимия, биология, морска биология, геофизика, геология, минералогия, палеонтология, медицина, климатология и палеоклиматология и други На Антарктида, да вземем за пример, се намират ензими и вещества, от които се вършат нови медикаменти.
- По време на предходната експедиция бяха изолирани микроорганизми - характерни дрожди, които се намират единствено на Ледения континент и за които учените от Института по  микробиология към Българска академия на науките в Пловдив към този момент откриха, че оказват помощ при лекуване на левкемия. Докъде стигна проучването?
- Те са на стадий основаване на медикаменти. Но също като имунизациите против Ковид-19, първо би трябвало да бъдат показани на интернационална комисия за утвърждение.
- Казахте, че бързото повишаване  световното равнище на международния океан е съдбовно. Какви биха били последствията?
- Много крайбрежни и гъсто обитаеми райони на земното кълбо просто ще бъдат залети от морските води. В Европа е застрашена Холандия, в Азия - Шанхай, надолу в Южна Азия Бангладеш... Ще станат невиждани миграции към вътрешността на континентите. Това пък ще докара до огромни проблеми с изхранването на популацията, тъй като ще се случат и промени в климата. В Антарктида световните промени на климата са най-ярко изразени. Измененията на климата ги виждаме и у нас. Тази зима е най-топла, от както въобще се правят измервания на температурата.
- Бяхте загатнал, че в региона въз основата има полиметални руди, а може би и злато...
- Не може би, сигурно има...
- Какво следва, когато се открие злато в българската база в Антарктида?
- Ние сме в регион, в който има стопляне на климата. Скалите са открити изключително през летния интервал. Нашите геолози ги изследват. Районът се свърза с веригата на Андите в Южна Америка. А, Андите са една от най-богатите на медни и полиметални руди планински елементи на земята. Включително на злато и сребро. Медта е извънредно значима за промишлеността - във всяка една батерийка има мед. В момента обаче има мораториум за употребата на тези благосъстояния.
- Докога работи той?
- Още към 25 години. След като изтече, тези 29 страни, измежду които и България, които имат еднакъв глас и право на несъгласие по всички въпроси, ще вземат решение какво да се прави с потребните изкопаеми. Важно да подчертаем, че България ръководи този континент и то наедно с всички велики сили - Съединени американски щати, Япония, Китай, Русия.
- Тоест изцяло допустимо е след приключване на мораториума да добиваме злато и други потребни изкопаеми на Антарктида?
- Да, допустимо е.
- Дава ли си страната сметка за въздействието, което България има в лицето на учените на Антарктида и задоволителна помощ ли Ви оказва - финансова, логистична, техническа?
- Предстои ни юбилейната 30-а експедиция. България участва повече от четвърт век на Ледения континент и го ръководи. Това е доста сериозна външна политика, стопанска система, просвета, туризъм. В началото фактически бе доста мъчно - работехме със спонсори, хранехме се с дажби, без техника и всичко се носеше на ръце. Вече полярните проучвания са държавна политика. Разбира се, Националната стратегия за полярни проучвания би трябвало да бъде разширена о подкрепена с повече средства. Но значимото е, че имаме поддръжката на страната. Не сме напълно сираци.