Невероятни разкрития. Странната история на уникалния храм на Орфей
ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, особено за " Стандарт "
Буквално през вчерашния ден завърши окончателното откриване на фамозното светилище край с. Татул, Момчилградско. На процедура то продължи цели две десетилетия с спирания от по няколко години. След като първоначално бе проучена централната част на светилището, през 2022-2023 година на близкото хълмче се откри „ изчезналото звено “ – паметните монументи от римската и средновековната ера. Ето че в този момент мога да опиша извънредно любопитната история на това място, което дори тукашните селяни от турски генезис назовават почтително „ Кая Башъ “ – „ Голямата канара “.
-->
Пресечената пирамида със символичния гроб и тайнствената ниша настрана на скалата „ Кая Башъ “ край Татул
Големите археологически открития постоянно стартират от нечия щастлива хипотеза. В цялостна мощ това се отнася до нашумялото тракийско светилище при Татул. То е един от трите огромни паметника на неповторимата мегалитна просвета в Източните Родопи. Каменният връх на невисокия и изявен рид е завършен от инструментите на индивида като пресечена пирамида. Отгоре на изравнена площадка е издълбан четириъгълен саркофаг, насочен на изток. Той е ограбен още в древността, само че личат жлебовете, където в миналото е лягала покриващата плоча. Странично е издялан втори саркофаг, този път под висок арковиден свод. Ниско в стената на горната камера е изработен отвор, от който посредством изсечен канал някаква незнайна като тип течност се е стичала в долната.
Прочутата „ гробница “ на Орфей - предизвикателство за днешните учени
По канарата са издълбани и други елементи – стълбища, засечки за през днешния ден несъществуващи зидове, ниши за полагане на даровете. Уникален е триметровият издялан напряко в камъка бунар с дребен квадратен отвор от горната страна. Това е бил заветен бунар, където античните жреци са полагали остатъците от принасяните на боговете блага. Непосредствено от запад терасата е подравнена точно и е изсечено четириъгълно легло за основния олтар на светилището. При разкопките са открити фрагменти от глинения бордюр на олтара с красиви скотски фигури и растителни орнаменти. Той прилича на откритите през 50-те години на ХХ в. монументи от основното светилище на траките-одриси в столицата им Севтополис край Казанлък.
Изображение на именития Орфей от епохата
А щастливата хипотеза бе на видния историк Иван Венедиков, която преди повече от половин век изследва забележимите елементи от мегалитния комплекс. Тогава той изрече забавната догадка, че там са съхранявани останките на популярен тракийски държател. Става дума за траурен бит, водещ началото си от тъмната ера преди Троянската война и обвързван с дебрите на необятните Родопи. Идеята е била царят-жрец на траките да бъде и след гибелта си медиатор сред боговете и елементарните хора. Местата, където лежали останките на владетелите ставали светилища (хероони), предпазващи локалното население от заболявания и бедствия.
Според Венедиков най-близко удостоверение за изповядвания в миналото при Татул обред са легендите за погребването на фамозния цар-жрец, артист и прорицател, родения в Родопите Орфей. Някои антични създатели оповестяват, че след разкъсването от вакханките на Дионис, чиито основен сановник самичък бил, прахът му е комплициран в затворена урна и положен върху висока колона. По този метод и в гибелта си антроподемонът Орфей е покрай боговете, само че в същото време слънчевите лъчи не трябва да допират неговите кости. Подобен бит е разказан и за различен прочут родопски цар на траките, участвалия в Троянската война Резос. След убийството му от ръката на подлия Одисей, неговата майка го погребва в тъмна пещера високо в скалите на великата планина. Там той обитава като полубог и прорицател на Дионис-Загрей. Древните историци настояват, че родопските светилища на Орфей и Резос отблъсквали чумата и предпазвали локалното население от всевъзможни беди.
По-късно основоположникът на тракологията, Александър Фол, също се стопира на неповторимото родопско светилище и е безапелационен по отношение на идентификацията на Татул: „ Ние сме изправени пред тайнствени свещени места на хората от микенския свят, които изповядват култа към Слънцето там, където се усещат по едно и също време свързани с небесните и подземните сили – пред гроба на героя, пред гроба на вожда и жреца, пред гроба на Орфей, съединил в мита си всички дружно ”.
Ако за Резос се знае, че е царувал някъде в южните елементи на Родопите, към богатата на злато и сребро планина Пангей, то за Орфей даже не е известно дали е действителна или чисто митологична персона. Неговото царство се търси в Югозападна Тракия, Беломорието и Родопите. В систематизиран тип другите хипотези обрисуват територията му сред реките Струма и Марица, в Родопите и прилежащата крайбрежна линия на Егейско море. Времето на неговия живот се дефинира в къснобронзовия интервал, епохата на Троя и Микена, на именитите герои от най-прочутата война в човешката история Ахил, Хектор, Парис и Одисей.
Преди време сред България и Гърция породи спор за произхода на Орфей. Проблемът е в това, че траките не са записвали своите антични митове, а това са сторили елините близо хиляда години по-късно. Именно старогръцкият стихотворец Ибик в VІ в. прочие Хр. за пръв път загатва името на Орфей. Всички по-късни антични създатели приказват за неговия тракийски генезис. Великият Есхил го назовава „ тракиеца Орфей ”, а Конон и Страбон дефинират даже племената, влизащи в царството му – едони, одриси, живелите директно до Източните Родопи кикони. По легендата господ Дионис подарява с тракийското царство дядото на Орфей, Харопс. Също по този начин го научава на тайнствените мистерии и обреди, които в съвършенство владее неговият внук.
Макар тракиец от Родопите и Беломорието, Орфей става и популярен старогръцки воин. В края на ІV в. прочие Хр. писателите от Александрийския музейон преработват старите тракийски легенди и основават известните на всеки митове за пътешествието с аргонавтите в дирене на златното руно, за слизането в подземния свят в търсене на обичаната Евридика и за разкъсването на артиста от менадите на Дионис. Може би най-показателен за сливането в едно на тракийските и старогръцките претекстове е митът за гибелта на Орфей. По него артистът е разтерзан от тракийските дами, тъй като отвличал мъжете им с дни. После те хвърлят главата и неговата „ тракийска ” лира в река Марица, по която те доближават до о-в Лесбос в Егейско море. Там елините основават храм и мощен фетиш към тракийския воин.
Много забавни данни за култа към Орфей дава нумизматиката. Изображения на Орфей се откриват само върху римските монети от три града в Тракия. Това са Филипопол (Пловдив), Хадрианопол (Одрин) и Траянупол край Бяло море. На тези монети Орфей свири на лира и е седнал върху скала, символизираща неговата татковина, Родопите. И трите града се намират директно до северните, източните и южните поли на Източните Родопи, единствено на по няколко десетки километра от светилището при с. Татул. Очевидно е, че центърът на неговия фетиш би трябвало да се търси в скалистите елементи от източната половина на Великата планина.
Тези бяха данните, от които потегли водената от мен археологическа експедиция. Само разкопките можеха да потвърдят или отхвърлят хипотезата на професорите Иван Венедиков и Александър Фол. И през 2004 - 2007 година тя фактически се удостовери по ослепителен метод.
Буквално през вчерашния ден завърши окончателното откриване на фамозното светилище край с. Татул, Момчилградско. На процедура то продължи цели две десетилетия с спирания от по няколко години. След като първоначално бе проучена централната част на светилището, през 2022-2023 година на близкото хълмче се откри „ изчезналото звено “ – паметните монументи от римската и средновековната ера. Ето че в този момент мога да опиша извънредно любопитната история на това място, което дори тукашните селяни от турски генезис назовават почтително „ Кая Башъ “ – „ Голямата канара “.
-->
Пресечената пирамида със символичния гроб и тайнствената ниша настрана на скалата „ Кая Башъ “ край Татул
Големите археологически открития постоянно стартират от нечия щастлива хипотеза. В цялостна мощ това се отнася до нашумялото тракийско светилище при Татул. То е един от трите огромни паметника на неповторимата мегалитна просвета в Източните Родопи. Каменният връх на невисокия и изявен рид е завършен от инструментите на индивида като пресечена пирамида. Отгоре на изравнена площадка е издълбан четириъгълен саркофаг, насочен на изток. Той е ограбен още в древността, само че личат жлебовете, където в миналото е лягала покриващата плоча. Странично е издялан втори саркофаг, този път под висок арковиден свод. Ниско в стената на горната камера е изработен отвор, от който посредством изсечен канал някаква незнайна като тип течност се е стичала в долната.
Прочутата „ гробница “ на Орфей - предизвикателство за днешните учени
По канарата са издълбани и други елементи – стълбища, засечки за през днешния ден несъществуващи зидове, ниши за полагане на даровете. Уникален е триметровият издялан напряко в камъка бунар с дребен квадратен отвор от горната страна. Това е бил заветен бунар, където античните жреци са полагали остатъците от принасяните на боговете блага. Непосредствено от запад терасата е подравнена точно и е изсечено четириъгълно легло за основния олтар на светилището. При разкопките са открити фрагменти от глинения бордюр на олтара с красиви скотски фигури и растителни орнаменти. Той прилича на откритите през 50-те години на ХХ в. монументи от основното светилище на траките-одриси в столицата им Севтополис край Казанлък.
Изображение на именития Орфей от епохата
А щастливата хипотеза бе на видния историк Иван Венедиков, която преди повече от половин век изследва забележимите елементи от мегалитния комплекс. Тогава той изрече забавната догадка, че там са съхранявани останките на популярен тракийски държател. Става дума за траурен бит, водещ началото си от тъмната ера преди Троянската война и обвързван с дебрите на необятните Родопи. Идеята е била царят-жрец на траките да бъде и след гибелта си медиатор сред боговете и елементарните хора. Местата, където лежали останките на владетелите ставали светилища (хероони), предпазващи локалното население от заболявания и бедствия.
Според Венедиков най-близко удостоверение за изповядвания в миналото при Татул обред са легендите за погребването на фамозния цар-жрец, артист и прорицател, родения в Родопите Орфей. Някои антични създатели оповестяват, че след разкъсването от вакханките на Дионис, чиито основен сановник самичък бил, прахът му е комплициран в затворена урна и положен върху висока колона. По този метод и в гибелта си антроподемонът Орфей е покрай боговете, само че в същото време слънчевите лъчи не трябва да допират неговите кости. Подобен бит е разказан и за различен прочут родопски цар на траките, участвалия в Троянската война Резос. След убийството му от ръката на подлия Одисей, неговата майка го погребва в тъмна пещера високо в скалите на великата планина. Там той обитава като полубог и прорицател на Дионис-Загрей. Древните историци настояват, че родопските светилища на Орфей и Резос отблъсквали чумата и предпазвали локалното население от всевъзможни беди.
По-късно основоположникът на тракологията, Александър Фол, също се стопира на неповторимото родопско светилище и е безапелационен по отношение на идентификацията на Татул: „ Ние сме изправени пред тайнствени свещени места на хората от микенския свят, които изповядват култа към Слънцето там, където се усещат по едно и също време свързани с небесните и подземните сили – пред гроба на героя, пред гроба на вожда и жреца, пред гроба на Орфей, съединил в мита си всички дружно ”.
Ако за Резос се знае, че е царувал някъде в южните елементи на Родопите, към богатата на злато и сребро планина Пангей, то за Орфей даже не е известно дали е действителна или чисто митологична персона. Неговото царство се търси в Югозападна Тракия, Беломорието и Родопите. В систематизиран тип другите хипотези обрисуват територията му сред реките Струма и Марица, в Родопите и прилежащата крайбрежна линия на Егейско море. Времето на неговия живот се дефинира в къснобронзовия интервал, епохата на Троя и Микена, на именитите герои от най-прочутата война в човешката история Ахил, Хектор, Парис и Одисей.
Преди време сред България и Гърция породи спор за произхода на Орфей. Проблемът е в това, че траките не са записвали своите антични митове, а това са сторили елините близо хиляда години по-късно. Именно старогръцкият стихотворец Ибик в VІ в. прочие Хр. за пръв път загатва името на Орфей. Всички по-късни антични създатели приказват за неговия тракийски генезис. Великият Есхил го назовава „ тракиеца Орфей ”, а Конон и Страбон дефинират даже племената, влизащи в царството му – едони, одриси, живелите директно до Източните Родопи кикони. По легендата господ Дионис подарява с тракийското царство дядото на Орфей, Харопс. Също по този начин го научава на тайнствените мистерии и обреди, които в съвършенство владее неговият внук.
Макар тракиец от Родопите и Беломорието, Орфей става и популярен старогръцки воин. В края на ІV в. прочие Хр. писателите от Александрийския музейон преработват старите тракийски легенди и основават известните на всеки митове за пътешествието с аргонавтите в дирене на златното руно, за слизането в подземния свят в търсене на обичаната Евридика и за разкъсването на артиста от менадите на Дионис. Може би най-показателен за сливането в едно на тракийските и старогръцките претекстове е митът за гибелта на Орфей. По него артистът е разтерзан от тракийските дами, тъй като отвличал мъжете им с дни. После те хвърлят главата и неговата „ тракийска ” лира в река Марица, по която те доближават до о-в Лесбос в Егейско море. Там елините основават храм и мощен фетиш към тракийския воин.
Много забавни данни за култа към Орфей дава нумизматиката. Изображения на Орфей се откриват само върху римските монети от три града в Тракия. Това са Филипопол (Пловдив), Хадрианопол (Одрин) и Траянупол край Бяло море. На тези монети Орфей свири на лира и е седнал върху скала, символизираща неговата татковина, Родопите. И трите града се намират директно до северните, източните и южните поли на Източните Родопи, единствено на по няколко десетки километра от светилището при с. Татул. Очевидно е, че центърът на неговия фетиш би трябвало да се търси в скалистите елементи от източната половина на Великата планина.
Тези бяха данните, от които потегли водената от мен археологическа експедиция. Само разкопките можеха да потвърдят или отхвърлят хипотезата на професорите Иван Венедиков и Александър Фол. И през 2004 - 2007 година тя фактически се удостовери по ослепителен метод.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ