Отиде си един от най-големите интелектуалци на нашето време
Проф. Никола Георгиев си отиде на 82 години. Той беше един от най-големите интелектуалци на днешното време. Преподава Теория на литературата повече от 45 години в Софийския университет "Климент Охридски ".
Гуру е на голям брой филолози в Алма Матер, които препълват залите на лекциите му и го слушат с същинско поклонение. Наричан е "Бога, Господа, Малкия Аристотел. " Някои го смятат за ексцентрик и чешит.
Преди измененията е считан за отстъпник, даже през 60-70-те години вършат опити да го уволнят. Обвиняват го, че преподава "разни буржоазни хрумвания ". "Друг път... ", дава отговор на предложенията да стане член на комунистическата партия, написа dir.bg.
След 10 ноември 1989 година също не е измежду любимците - новата власт не е удовлетворена, че не е получила безапелационна поддръжка от него. Но все пак го канят за дипломат, културно аташе, даже за президент. Той отхвърля.
Роден е на 24 ноември 1937 година в Казанлък. Завършва гимназия в София и Българска лингвистика в Софийския държавен университет. През 1972 година пази дисертация на тематика "Лириката. Развой на понятието. Същност ".
Става лекар на филологическите науки с дисертация на тематика "Цитиращият човек в художествената литература " (1995), професор по доктрина на литературата в Софийския университет (1995).
Ръководител на Катедрата по доктрина на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 - 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания.
Чете лекции по Обща доктрина на литературата и културата, поетика, изразителност, разбор на литературното произведение, стихознание, фолклор, съветска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови трендове и подходи в интерпретацията на обособените произведения.
Изследвания на проф. Никола Георгиев са оповестени в голям брой задгранични издания - на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.
Доктор хонорис идея на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски ". Носител на Хердерова премия за литература (2000) и на Националната премия за литературна рецензия "Иван Радославов и Иван Мешеков ".
Гуру е на голям брой филолози в Алма Матер, които препълват залите на лекциите му и го слушат с същинско поклонение. Наричан е "Бога, Господа, Малкия Аристотел. " Някои го смятат за ексцентрик и чешит.
Преди измененията е считан за отстъпник, даже през 60-70-те години вършат опити да го уволнят. Обвиняват го, че преподава "разни буржоазни хрумвания ". "Друг път... ", дава отговор на предложенията да стане член на комунистическата партия, написа dir.bg.
След 10 ноември 1989 година също не е измежду любимците - новата власт не е удовлетворена, че не е получила безапелационна поддръжка от него. Но все пак го канят за дипломат, културно аташе, даже за президент. Той отхвърля.
Роден е на 24 ноември 1937 година в Казанлък. Завършва гимназия в София и Българска лингвистика в Софийския държавен университет. През 1972 година пази дисертация на тематика "Лириката. Развой на понятието. Същност ".
Става лекар на филологическите науки с дисертация на тематика "Цитиращият човек в художествената литература " (1995), професор по доктрина на литературата в Софийския университет (1995).
Ръководител на Катедрата по доктрина на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 - 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания.
Чете лекции по Обща доктрина на литературата и културата, поетика, изразителност, разбор на литературното произведение, стихознание, фолклор, съветска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови трендове и подходи в интерпретацията на обособените произведения.
Изследвания на проф. Никола Георгиев са оповестени в голям брой задгранични издания - на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.
Доктор хонорис идея на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски ". Носител на Хердерова премия за литература (2000) и на Националната премия за литературна рецензия "Иван Радославов и Иван Мешеков ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ