Проф. Иван Ангелов: С войната в Украйна Русия се бори за оцеляването си
Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на Българска академия на науките
Войните сред Запада и Изтока се водят от 1000 години. Те датират от десети век и минават през редица премеждия – от доста остри национални спорове до близки семейно-битови другарства сред управлващите върхушки. И под доста форми – военни, политически, стопански, обществени, религиозни и така нататък Преобладават обаче враждебните връзки на Запада против Изтока.
Имало е многочислени Шведско – Руски войни сред 1142 и 1809 година, множеството започвани от шведска страна. Много спорове е имало също сред Полша и Русия. В по-нови времена е известна огромната война на Наполеон в 1812 година, стигнала до Москва и нейното опожаряване. През 1918-1920 година, с изключение на присъединяване на Русия в Първата международна война, върху изнемощялата страна се стовари интервенцията на многохилядни армии на Англия, Франция, Германия, Япония, Испания и други страни, дружно с натиска на огромни войскови групи на вътрешните съперници на революцията, водни от царски генерали. Но Русия устоя по знамение.
В още по-ново време, след вероломното нахлуване на Хитлеристка Германия на 22 юни 1941 година, с директното или индиректно присъединяване на съвсем цяла Европа, Съветският съюз оцеля, с цената на 27 млн. жертви, като даде основния принос за тоталното проваляне на Германия през май 1945 година Благодарение на невижданото геройство и героизма на своя народ - страдалец и макар не постоянно най-умелото управление на нейните управници, Русия оцеля като велика страна, а през последните десетилетия – и като незаобиколим поръчител на международния мир, макар деструктивната, мощно враждебна политика на Запада. Всичко това се помни в наши дни от съветските политици и съветския народ и не може да не се отразява при образуването на актуалната съветска вътрешна и външна политика.
Западът сътвори НАТО на 17 Март 1948 година като инструмент против тогавашния Съветски съюз, забравяйки за обезверените молби на Чърчил към Сталин единствено няколко години преди този момент - през зимата на 1945 година, да избавя с ускорена атака на Червената войска от изток, притиснатите и застрашени с заличаване американски и английски армии от немската контра-офанзива в Ардените в Белгия. Седем години по-късно на 14 Май 1955 година Изтокът сътвори Варшавския контракт, с цел да се отбрани от НАТО. През юни 1991 година Варшавският контракт се разпадна, само че НАТО остана, даже форсира разширението си на изток, сякаш с цел да се „ отбранява “.
Сега се радваме на 77 години световен мир, с помощта на относителния паритет в могъщия нуклеарен боеприпас на Америка и Русия – общо към 90-95% от целия международен нуклеарен капацитет. За огромно страдание, този мир беше преустановен със почналата на 24 февруари 2022 година открита гореща война сред Русия и Украйна. Руските военни назовават този спор специфична интервенция и това наверно е тъкмо, само че аз не съм боен и ще я посочвам по-популярно като война, без да недооценявам нейната същина.
Ако би трябвало да съм прецизен, тя наподобява като война сред Русия и Украйна единствено на повърхността, само че Първо, в реалност, тази война не е единствено сред двете страни (Русия и Украйна), а сред Русия и Украйна, дружно с съвсем целия англосаксонски свят и обвързваните с него страни, които я доставят с оръжие, образоват армията й, доставят я с информация, поддържат я политически. Второ, в многовековната история на връзките сред Запада и Изтока, тази война съвсем не е прекъсвала от доста години. И Трето, в реалност това е война сред Русия и Америка, дружно с нейните съдружници. Тази война беше подготвяна в продължение на десетилетия от държавните управления на Съединени американски щати и на някои западноевропейски държавни управления. Четвърто, най-сетне откриха подобаващата страна – реализатор на мократа поръчка, в лицето на Украйна и подобаващото време – въоръжения прелом на Майдана през втората половина на февруари 2014 година
През предходните етапи на многовековните войни сред Запада и Русия имаше интервали, когато Русия (Съветският съюз) изпадаше в доста тежко състояние, само че устоя до в този момент. През последните десетилетия Америка и другите страни от НАТО започнаха нов напън против Съветския съюз. Наред с изпълнената с неточности вътрешна политика на руските държавни управления по времето на Сталин и неговите наследници, и изключително при Горбачов и Елцин, се стигна до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в края на 1991 година, без пушка да пукне!
Главната остатъчна мощ след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е Руската федерация, която беше доведена до тъпо положение по времето на Горбачов и изключително на Елцин. Тогава тя беше де факто ръководена от държавното управление на Съединени американски щати, а нейната стопанска система – от МВФ и Световната банка. Руската управническа система, изключително в стопанската система, беше наситена със западни „ съветници “, основно американци. Най-известен сред тях по това време беше проф. Джефри Сакс. Впоследствие той наподобява малко изтрезня и в този момент е критик на американската политика в Русия и по света.
В Русия се правеше това, което нареждаха американските съветници. А послушниците Горбачов и Елцин бяха обичаните съветски демократи- реформатори за западните управници. В дребна форма ние познаваме всичко това до болежка от реставрацията в България към див балкански капитализъм през последните 32 години.
Това тотално предимство почиваше на солидни стопански, военни, интитуционални, финансови и други действителности. Не зная на какъв брой хора е известно, само че в годините след Втората Световна война, Америка притежаваше и се разпореждаше под една или друга форма с към 50% от международното благосъстояние, при население едвам към 6% от международното. Това беше основата за тоталната американска политическа, военна и финансова доминация над света. През годините и десетилетията след войната настъпваха постепенни промени и изключително – муден спад на американския дял в международната стопанска система.
Американските държавни управления обаче не желаеха да примирят с никакво намаляване на своята тотална доминация.
Това се отразяваше и в техните връзки в началото със Съюз на съветските социалистически републики, а след това с Русия. С натрупването на все по-голям боен капацитет както в нуклеарната област, по този начин и в най-новите съветски военни достижения, където изревариха Съединени американски щати в някои значими области, растеше капацитетът на Русия за по-самостоятелна национална политика, изключително по отношение на Америка и НАТО. Това беше оповестено намерено в шокиращата Запада тирада на Президента Путин в Нюрнберг през 2007 година След тази година капацитетът растеше още по-бързо и военно-политическото самочувствие на Русия се усилваше.
От мемоари на високопоставени персони в съветското управление зная за
следния диалог в Америка по това време: При първото си посещаване във Вашингтон тогавашният нов министър на външните работи на Русия Андрей Козирев (сега живее в Америка), е бил запитан на срещата му с тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати: Каква външна политика ще организира новото управление на Русия? Отговорът на Козирев бил: „ Каквато кажете вие “. Със сервилността си това изненадало даже домакина - американския държавен секретар.
През 1990 година Америка и Съветският съюз водеха доста дейни договаряния за обединяването на Германия. В диалози на тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър и други ръководители на западни страни с Михаил Горбачов е реализирано единодушие за обединяването и за евакуиране на 350-400 хилядната руска войска от Германска демократична република, против заричане от американска страна, че НАТО няма да се реалокира на изток „ нито на инч “ (по думите на Бейкър), без обаче да е скрепено с формален писмен контракт. Това е необикновен пропуск, с цел да не кажа –непростима нелепост от руска страна – да се доверят на устно американско заричане по подобен супер значим международен проблем със големи стратегически последици. Някои добре осведомени хора сочат и други аргументи за това „ недовиждане “. Досетете се какви.
Западът извършва своето заричане. НАТО не се реалокира на изток с „ един инч “, а с 1000-1500 км. – компактно до самата граница на Русия. Руски политици, участници в тези събития пишат, че „ Владимир Путин бил гневен “ след срещата на НАТО на най-високо ниво през 2008 година в Букурещ, където било решено Украйна и Грузия да бъдат поканени за участие в тази организация. Русия тогава е протестирала изрично, само че Западът не й обръща внимание, тъй като е била доста отслабена от ръководството на Елцин.
През тези години руснаците са протестирали неведнъж устно на тази пълзяща експанзия на НАТО, само че тъй като бяха доста отслабнали като страна, не можеха да създадат нищо друго. Оставаше да подарят на Америка символичните ключове на Москва и да ги посрещнат с поклони на Червения площад. И макар тази бездейност и наложително безучастие, в последно време Русия беше жигосана още веднъж като агресор. А действителните агресори - американците и другите страни от НАТО, се самообявиха за „ жертви на съветската експанзия “. На това могат да повярват единствено неосведомените и кръглите наивници.
Аз съм човек с естествен мозък. Мозъкът ми обаче не възприема такива жестоко изкривени лъжовни понятия за „ агресор “ и „ жертва на експанзията “. Трудно ми е да си показва по-голяма политическа надменност от страна на западните политици. Сигурен съм, че и те самите, като естествени хора, знаят, че това не е правилно! Но го повтарят под път и над път. Нима имат вяра, че ще убедят за своята, меко казано, нелогична позиция, стотиците милиони обикновено мислещи хора по света, даже благодарение на сервилните медии, които владеят, в случай че познават най-малко част от обстоятелствата!
Това ускори апетитите на Америка и на обединявания Запад, че в този момент им се отдава шанса най-сетне да унищожават Русия и да лишават големите й територии с несметните й естествени и други благосъстояния. И да я унищожават като военно-политически конкурент на международната сцена. Държавните секретари на Съединени американски щати Хилари Клинтън, Кондолиза Райс и Мадлин Олбрайт даже заявяваха обществено преди години, че „ е незаслужено такива големи територии с техните благосъстояния, да се имат от една районна страна “. Още по-малко от презираната от тях Русия.
Американските секретни служби започнаха да приготвят разнообразни разновидности за последователно отделяне на някогашни руски републики от въздействието на Русия, под формата на по този начин наречените „ цветни революции “.
Украйна, със забележителната си територия от 604 хиляди квадратни километра, 40-милионно релативно квалифицирано население, една от най-развитите някогашни руски републики, производител на доста комплицирани механически артикули (например най-големия товарен аероплан в света „ Антонов “), разнородния етнически, езиков и набожен състав, стратегическо климатично и географско разположение, плодородни земи, огромен производител и експортьор на зърнени храни, получила самостоятелност на 24 август 1991 година, се оказа най-привлекателният вид.
Този голям капацитет обаче не беше употребен. Поради доста неприятно държавно ръководство и огромна корупция, по най-важни стопански индикатори, тя е сред най-бедните страни в света. По данни на Глобалния годишен отчет на Световния стопански конгрес в Женева (Швейцария) за 2019-2020 година Украйна е на 128-мо място сред страните в света по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и на 85-то място по конкурентоспособност. Огромното болшинство от популацията на тази страна живее в беднотия, а едно тъпо малцинство – в неописуемо благоденствие.
Преди 45-50 години още Бжежински (виден международно прочут американски политически анализатор и президентски консултант по сигурността) призоваваше към дейности за отделяне на Украйна от Съветския съюз. Мисля, че в далечното минало неговият наследник беше даже дипломат (или чиновник в посолството) на Съединени американски щати в Украйна и е познавал добре тази страна.
Интересни за нас са изявления на Хенри Кисинжер за Украйна. Ето извадки от негово изказване на 5 Март 2014 година:
„ Решаващ детайл в създалата се спешна обстановка в Украйна са самите украинци. Те живеят в страна със комплицирана история и многоезично население. Западната част на Украйна е била присъединена към Съветския съюз в 1939 година, когато Сталин и Хитлер са делели плячката. Крим в който 60% от популацията е съветско е влезнал в състава на Украйна едвам през 1954 година, когато Никита Хрушчов – украинец по генезис, наградил тази съюзна република в чест на 300-та годишнина от контракта, подписан сред Русия и казаците. В западната част на страната живеят основно католици, в източната преобладаващото болшинство е с съветско православно изповедание. Западът приказва на украински, изтокът – основно на съветски “. И по-нататък:
„ Западът би трябвало да разбере значимостта на Украйна за Русия. За да се развива и оживява тя би трябвало да е сред двете страни (между Запада и Русия – бележката моя). Вместо да се причислява към НАТО, Украйна би трябвало да вземе образец от Финландия, като си сътрудничи със Запада в разнообразни области, само че и да не се конфронтира с Русия “.
„ Западът би трябвало да разбере, че за Русия Украйна в никакъв случай няма да бъде една елементарна непозната страна. Руската история стартира от Киевска Рус. От там потегля и съветското православие. Украйна е била част от Русия епохи наред, само че и преди този момент историята им е била тясно обвързвана. Най-важните сражения за свободата на Русия, като се стартира от Полтавската борба през 1709 година са били водени на Украинска земя “.
„ Черноморският флот, благодарение на който Русия проектира силата си в Средиземноморието, е основан в Кримския град Севастопол въз основа на дълготрайно съглашение. Дори такива популярни дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски упорстваха, че Украйна е неделима част от съветската история, а и от самата Русия “.
„ Съединени американски щати не би трябвало да се отнасят към Русия, като към страна, кривнала от правия път, която би трябвало да бъде снизходително научена на разпоредбите на държание, открити от Вашингтон. Путин е сериозен пълководец в подтекста на съветската история. Разбирането на американските полезности и логика на психиката обаче не е измежду мощните му страни. А разбирането на съветската история и логика на психиката пък в никакъв случай не е било измежду мощните черти на американските политически водачи “.
„ За Запада демонизирането на Владимир Путин не е политика. То е опрощение за неналичието на такава... Лидерите на всички страни би трябвало да преценяват какви са вероятните изходи от спора, а не да се състезават кой може да се наежи най-вече “.
„ Украйна е самостоятелна едвам от 23 години; преди този момент от XIV век насам постоянно е била под нечие непознато ръководство. Затова не е изненадващо, че водачите на страната към момента не са усвоили изкуството на компромиса “.
„ Кризата към Украйна ще приключи едвам когато бъдат уравновесени ползите на всички забъркани страни “.
Какви умни препоръки е дал Кисинжер преди 8 години! И какъв брой жестоко са били подценени от сегашните управници на Америка!
Дродж Кенан, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Москва споделя през Май 2008 година, след решението на Американския Сенат за ратификация на решението за разширението на НАТО: „ Аз мисля, че това е начало на нова студена война. Русия ще реагира остро и това решение ще повлияе на външната им политика. Русия е нападана през 17. век от шведите, през 19. век от французите два пъти от германците през 20. век. Това решение е стратегическа неточност с евентуални епични последствия “.
Американският дипломат Уйлям Бърнс декларира в свое изявление през 2008 година: „ Членството на Украйна в НАТО е прочувствен и невралгичен проблем за Русия. Същото важи и за самата Украйна, където е допустимо да се стигне до вътрешна революция, заради нежеланието на съветското население там за присъединение към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси “.
Американският мъдрец и политически коментатор Ноам Чомски споделя „ Тази рецесия зрееше 25 години, до момента в който Съединени американски щати с пренебрежение отхвърляха съветските паники и двете червени линии на Москва – Грузия и най-много Украйна “.
Такър Карлсон от консервативния американски TV канал Фокс Нюз е задоволително справедлив в оценката си за политическата конюнктура в Украйна. Той сподели: „ Зеленски е деспот. Украинското държавно управление вкарва в пандиза политическите си съперници и реализира цензура “. Това се удостоверява от доста обстоятелства.
В Украйна принудиха рускоезичните новинарски издания да употребяват единствено украински език. Включиха артиста Филип Киркоров в листата на лицата, които заплашват националната сигурност на Украйна и стратегии с негово присъединяване няма да се демонстрират по украинската телевизия.
През януари 2021 година Зелински лиши лиценза и блокира активите на три TV канала, с обвинявания, че популяризират проруска агитация. Международната и Европейската федерция на публицистите осъдиха този ход на украинските управляващи, настоявайки за незабавната й анулация. Това, несъмнено, не стана.
Националният съюз на публицистите в Украйна излезе с позиция, съгласно която „ лишаването на украински жители от достъп до медии и отнемането на правото на труд на стотици публицисти и медии е офанзива против свободата на словото “.
На 19 Март 2022 г.президентът Зелински разгласи строги ограничавания върху активността на 11 политически партии в страната.
А ето и едно изказване на украински народен представител. „ Аз съм национален народен представител от партията на районите, която е в съпротива на днешната украинска власт. Искам да разглася, че властта стигна до там да насочва директни закани за физическо елиминиране на опозиционни политици в Украйна, за отнемане на опозицията от правото на независимост на словото в прламента и отвън него, както и съучастничество в закононарушения освен против опозиционни политици, само че и над техните деца. Тормозът е напълно целеустремен – непрекъснати закани и негласна възбрана на достъп до ефир на опозиционни депутати в множеството украински TV и радио канали. Методите на украинската хунта в битката за власт, в същина в битката за създаване на тирания в Украйна, няма нищо общо с понятието „ народна власт “. Бездействието на интернационалната общественост към въпиюващите обстоятелства припомня повече на съучастничество и безмълвно утвърждение на всички тези закононарушения, осъществявани през днешния ден в Украйна “.
Като чета това изказване на депутатката си задавам въпроса: това за коя страна е написано – за Украйна или за България? И откривам тотално разминаване сред украинската реалност и напудреното й показване от украинските и европейските медии.
Чел съм изявления и на други изтъкнати американски политически анализатори по войната в Украйна, които впечатляват със своята дълбочина. Ето една най-нова обява в списанието „ The Economist” на изтъкнатия проф. Джон Дж. Миършаймър от Чикагския университет, притежател на доста награди за сериозните му политически разбори.
Заглавието на коментара е „ Защо Западът носи главната отговорност за Украинската рецесия “. Предлагам извадки и от тази публикация:
„ Войната в Украйна е най-опасният интернационален спор след Карибската рецесия през 1962 година Разбирането на неговите аргументи е от значително значение, в случай че желаеме да предотвратим утежняването му и да намерим способи да го приключим...
Проблемите към Украйна започнаха на срещата на върха на НАТО в Букурещ през Април 2008 година, когато администрацията на Джордж У. Буш накара Алианса да разгласи, че Украйна и Грузия „ ще станат членове “. Руските водачи реагираха неотложно с отвращение и дефинираха това като екзестенциална опасност за Русия, и дадоха обещание да го осуетят... Според почитан съветски публицист, господин Путин „ е избухнал в гняв “ тогава... Америка обаче подцени алената линия на Москва и продължи напред... Тези старания доведоха в последна сметка до военни дейности (въоръжения прелом – бележката моя) през февруари 2014 година Това принуди застрашения от ликвидиране проруския президент на Украйна Виктор Янукович да избяга от страната... Следващата огромна борба се случи през декември 2021 година и докара до актуалната война. Основната причина беше, че Украйна де факто ставаше член на НАТО...
През декември 2017 година администрацията на Тръмп продаде на Киев „ отбранителни оръжия “, само че действителния им темперамент (отбранителни или нападателни) мъчно можеше да се откри... Други страни от НАТО също започнаха да доставят оръжия на Украйна и да образоват нейните въоръжени сили... Връзките сред Украйна и Америка продължиха да се ускоряват и при администрацията на Байдън...
Не е изненада, че Москва дефинира обстановката като непоносима и през предходната пролет стартира да активизира, като взе и редица други ограничения, само че това нямаше резултат. То накара Русия да провокира цялостно дипломатическо опълчване през декември 2021 година Както сподели съветският външен министър Сергей Лавров: „ достигнахме точката на шупване “...
„ Русия изиска писмена гаранция, че Украйна в никакъв случай няма да стане член на НАТО, а също и още няколко претенции. Последващите договаряния се провалиха, като Блинкен (държавният секретар на Съединени американски щати – бележката моя) съобщи: „ Няма смяна! Няма да има смяна “. Месец по-късно Путин влезе в Украйна, с цел да отстрани опасността, която виждаше в НАТО...
Тази интерпретация на събитията опонира на преобладаващата мантра на Запад, която представяше, че разширението на НАТО няма нищо общо с рецесията в Украйна и вместо това упрекна експанзионистките цели на Русия “.
Според мен, веднаж излъгани през януари 1990 година, че „ НАТО няма да се реалокира на изток даже с един инч “, руснаците не можеха да одобряват още веднъж същата неистина с ново заричане.
„ Руските политици, в това число и Путин, не са говорили в никакъв случай за завземане на нови територии, с цел да пресъздадат Съветския съюз. Господин Лавров означи през януари 2022 година „ ключът към всичко е гаранцията, че НАТО няма да се разшири на изток “.
„ След като рецесията стартира американските и европейските политици не можаха да преценяват, че са я предизвикали, като се стремят да интегрират Украйна в Запада. Те оповестиха, че същинският източник на казуса е реваншизмът на Русия и желанието й да господства, даже да завладее Украйна...
„ Моят прочит на аргументите за спора не би трябвало да е противоречив, (продължава авторът) като се има поради, че доста видни американски специалисти по външна политика предупреждаваха против разширението на НАТО още от края на 90-те години на предишния век “.
Авторът изброява Роберт Гейтс (бивш министър на защитата на САЩ), Ангела Меркел, Никола Саркози и доста други, които се противопоставяха на участието на Украйна в НАТО, тъй като се притесняваха, че това ще вбеси Русия.
„ За съветските водачи това което се случва с Украйна няма нищо общо с осуетявянето на техните имперски упоритости. Тук става дума за оправянето с това, което те считат за директна опасност за бъдещето на Русия. Америка и нейните съдружници ускоряват дейностите си, надявайки се да нанесат унизително проваляне на Путин и може би да провокират отстраняването му... Америка и нейните съдружници може да съумеят да предотвратят съветската победа в Украйна, само че страната ще бъде съществено наранена, в случай че не и разчленена. Освен това има сериозна опасност от ескалация оттатък Украйна, да не гворим за заплахата от нуклеарна война.
Ако Западът освен пречи на Москва по бойните полета на Украйна, като я въоръжава, само че нанася съществени трайни вреди на съветската стопанска система, той на процедура тласка една велика мощ към ръба на пропастта. Тогава Путин може да посегне и към нуклеарните оръжия...
В този миг не е допустимо да се знаят изискванията при които ще бъде позволен спора в Украйна, само че в случай че не разберем дълбоките му аргументи, няма да можем да го приключим преди Украйна да бъде разрушена или НАТО да влезе във война с Русия “.
С това завършвам позоваването на извадки от публикацията на професора от Чикагския университет в списанието The Economist.
От страна на Запада беше осъществена огромна подготвителна работа, апропо и със специфичното образование на няколко хиляди души през 2011-2014 година в Полша, Румъния, Литва, Латвия и Естония, за бъдещи подривни дейности в Украйна. Руското политическо управление и специфичните им служби не може да не са знаели за тази разгърната подготовка с присъединяване на няколко хиляди души, щом кабинетни учени като мен са научили за нея от хиляди километри. Навярно са знаели, само че са бездействали. И са позволили доста груба неточност с тежки стратегически последици.
Те, дружно с управлението на Украйна, ръководено в последните години от президента Янукович, позволиха въоръжения прелом в края на февруари 2014 година единствено няколко часа след подписването на съглашението сред бунтарите на Киевския Майдан и Президента Янукович в неговата резиденция. И това е направено в наличието като гаранти, на тогавашните министри на външните работи на Германия, Франция и Полша. Следователно, най-вероятно с тяхното познание за квалифицирания към този момент прелом, под общото управление на разследващите служби на Съединени американски щати. Тези някогашни западни министри, част от тях към момента живи, в този момент пазят надълбоко безмълвие за посочените събития, на които са били директни очевидци.
Аз не зная дали сегашният президент на Украйна Зеленски и неговият екип са взели участие в преврата, само че те са безспорни политически и идеологически наследници, а може би и персонални другари на превратаджиите. Особено в омразата им против Русия и верността им към Америка и НАТО.
Успехът на този прелом, чийто неоспорим идеолог и уредник съгласно Виктория Нюланд, са американските секретни служби, може да се смята за начало на актуалната най-нова фаза на Третата международна война на Америка против Русия. Русия можеше и трябваше да вземе ограничения още тогава против укрепването на превратаджиите в Киев с доста по-малко старания и по-малко жертви, само че не го направи. Америка и другите страни от НАТО използваха това време за подготовка на бъдещите си дейности по окончателното заличаване на Русия, посредством въоръжаване на украинската войска и промиването на мозъците на украинското население. Повтарям, не за нормално усложняване на връзките и на някаква местна война сред Русия и Украйна, както може да наподобява в този момент на повърхността, а за окончателното очистване на Русия, въпреки че тя се отхвърли от комунистическата си идеология.
Америка прави това в този момент не тъй като Русия е комунистическа страна, а тъй като не може да понася самото битие на все по-могъща Русия като собствен конкурент на международната военно-политическа сцена. Всички сегашни заявления за горещото предпочитание на американските управляващи за преустановяване на войната и за другарство с Русия и съветския народ, са предопределени за наивниците по света и в самата Русия. А те не са малко. Има ги на всеки ъгъл и у нас.
Подготвяха се и военно-политически ограничения за недалечното бъдеще. Може би най-важната от тях беше приемането на Украйна в НАТО като първа решаваща стъпка за унищожителна бъдеща офанзива против Русия. Това трябваше да стане посредством плътното доближаване на територията на НАТО, преситена до прекаленост с неговия боен капацитет, до Москва – единствено на 500-600 км. от региона на Харков в северо-източна Украйна. По оценка на съветските военни експерти това е на 4-5 минути за актуалните ракети, изстреляни от региона на Харков, до съветската столица, което я лишава от нужния най-малко от време, с цел да се приготви за отбрана. Големи съветски градове като Санкт Петербург и Ростов на Дон даже и в този момент са още по-уязвими. На север на границата на Естония с Русия по река Нарва е към 100 км. до Санкт Петербург, а на юг – Ростов на Дон е на към 80 км. от Донбас, а Сталинград - на 150-200 км.
Пак съгласно съветските военни специалисти даже елементарните модерни ракети на НАТО ще доближават съветската територия до Урал и даже Новосибирск и басейна на река Об. Това би означавало завършек на Русия като що годе защитима от набези страна. Защото в този район на Русия се намира по-голямата част от популацията и преобладаващата част от икономическия и военния й капацитет.
Изнемощялата Русия от 10-годишното ръководство на Елцин и повсеместното засищане на управническата система с негови последователи, не можеше да противодейства до скоро на нашествието на НАТО на изток. Тя се провали даже в първата война против дребната Чечения в Северен Кавказ. Както към този момент показах нагоре, Русия тогава на процедура се управляваше от Вашингтон.
Слушал съм запис от тирада на тогавашния съветски президент Елцин пред обща сесия на двете камари на американския конгрес при първото му посещаване във Вашингтон. По-остра антируска и антисъветска тирада от тази не съм чувал и от най-заклетите врагове на Русия. Като я слушах не имах вяра на ушите си! Такава тирада срещу личната си страна надали е произнасял в тази конгресна зала различен гостуващ на Америка задграничен президент! Не имах вяра на ушите си, че съветски президент може да бъде толкоз угодничав пред Америка и да иронизира по този начин язвително своята татковина пред света! Невероятно! Макар и чужденец за Русия, бях сломен тотално!
Президентът Путин сложи обществено завършек на това обидно смирение в известната си тирада пред следващата конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 година С това слово Путин сподели, че от в този момент нататък съветското държавно управление ще работи единствено за личните си национални ползи и за никакви други. Словото му шокира Запада и окуражи приятелите на Русия. Затова западните политици толкоз доста ненавиждат президента Путин, а приятелите на Русия и огромното болшинство от руснаците го почитат и обичат. Най-новите социологически изследвания в Русия преди 2-3 дни демонстрират поддръжка за него към 79,4%.
Независимо, че съперниците му на Запад го вършат на вманиачен, той ще остане вечно с приноса си в съветската история.
За да показват на неосведомения всеобщ жител на света борбата на Русия с Украйна по най-убедителен метод, са избрали най-примитивния. Противниците на Русия подминават напълно аргументите за спора, посочени нагоре от мен, а също и в извадките от изявленията на способени американски анализатори. И свеждат всичко до „ приумиците на демонизирания смахнат Путин “. И нито дума за аргументите и следствията от спора. Истината за спора с Украйна е надалеч по-сложна и доста неуместна за Америка и НАТО. Затова я заобикалят и премълчават.
Руското управление, отпред с Президента Путин извърши голяма работа от началото на 2000-та година по политическото, военното, икономическото, общественото и моралното стабилизиране на Русия при демонски комплицирани условия. От слаба държавица в насипно положение с районно значение (както я назоваха тогава американският президент Барак Обама и неговият държавен секретар Кондолиза Райс), Русия се трансформира в незаобиколима международна политическа и военна мощ. Предстои това да бъде направено и в стопанската система през околните 20-30 години. Жалко че и в тази област изгубиха доста време, заради провежданата неправилна неолиберална икономическа политика. Както съм писал неколкократно в предишното – ръководство на стопанската система без Гайдар, само че по Гайдаровски.
На повърхността в този момент е войната сред два приятелски народа – на Русия и на Украйна. За страдание, Америка и НАТО, благодарение на маниакални локални украински прислужници и заради серия от недоглеждания от съветска страна, съумяха да сблъскат в братоубийствена война два приятелски народа. А може да се каже и още по-точно – две елементи на един народ. Тези нации, и изключително украинският народ ще съжалява в не доста далечното бъдеще за вредата, която си нанася и услугата, която прави на най-големите си врагове на Запад. Да пролива личната си кръв за користните американски ползи.
Ръководителите на Съединени американски щати и НАТО и техните висши военни знаят, че изключително след понесените до в този момент огромни военни загуби, Украйна няма шансове за военна победа и даже за продължителна опозиция против Русия на военното занятие. Техните ползи са да следят от страни по какъв начин се самоизбиват два приятелски народа с американски и други натовски оръжия и за най-цинични американски ползи! Лъжливи западни „ другари “, стремящи да вършат тези наблюдения и да ги доставят с оръжия, колкото е допустимо по-дълго, вместо да прекратят по-скоро тази покруса. Нали не умират американските младежи, а младежите на Русия и Украйна!
Настоящите американски и други обещания на страни от НАТО за доставка на самолети и друго тежко и леко въоръжение за Украйна или „ закрито небе “ за съветски военни полети над Украйна, не могат да трансформират съотношението на военните сили на двете страни или да допринесат за украинска победа. Те могат да допринесат единствено за спомагателни безмислени украински и съветски жертви. Но не жертви от Америка и от други страни на НАТО, тъй като се опасяват да се намесят директно във война против Русия и избират да следят от страни „ сеира на наивна Украйна “ и маниакалността на един артист, който беше определен за Президент с обещанието да реализира мир с Русия. А направи противоположното.
Новите доставки на оръжия на Украйна, не могат да трансформират хода на войната. Това би трябвало да разбере и украинският президент Зеленски в случай че в действителност милее за своя народ, а не се управлява от театрални страсти и внушения от задокеанските си господари. Важните решения в този момент взема не той, а американските му „ другари “, които се управляват от свои американски ползи, а не от ползите на страдащия украински народ.
От американска страна е замислено чудесно: да водят война против
Русия до последния украинец, знаейки че с такава война не може да се реализира нищо потребно. Но за какво украинските цивилен и военни ръководители не схванаха, че това е безмислена, безперспективна, непотребна братоубийствена война, която не може да реши нищо, с изключение на да издълбае дълбока бездна сред двата приятелски народа! Защото в украинското управление несъмнено има доста почтени хора. Доказателство за това е известието от екипа на Зеленски още при започване на преговорния развой, че украинските секретни служби са простреляли един от членовете на украинската група, която водеше договарянията с съветската група в Беларус. Съобщиха даже името и специалността – финансист, на убития без съд и присъда.
Зачестяват и известията за присъединяване в украинските батальони от фанатици на наемници от разнообразни страни, платени обилно с парични средства от западни източници. В интернет все по-често се разгласяват и фотоси на такива групи в бойно облекло и съвременно западно оръжие. Само наивни украинци могат да повярват, че тези хора оказват помощ на Украйна. Напротив, те могат единствено да удължат нейната покруса и да усилят нейните жертви.
В интереса на точността желая да подчертая доста мощно: в Украйна в този момент се води война на обединявания Запад, отпред със Съединени американски щати, за ликвидацията на Русия. Ни повече, ни по-малко! Ако в този момент от съветска страна началник е Владимир Путин, на следващия ден може да бъде различен, само че битката за оцеляването на Русия ще продължи. Ръководствата на Съединени американски щати, Англия и НАТО не могат да се примирят от десетилетия и даже от епохи със съществуването на независима Русия с нейната голяма територия и благосъстояния. Още по-малко в случай че Русия и Китай се съюзят. Защото тогава те ще бъдат непобедими. Ако не се обединят Съединени американски щати с НАТО ще ги победи поотделно. Надявам се, управленията на Русия и Китай ще схванат тази очевадна истина, макар комплицираната вековна история на връзките сред двете страни.
Казват ни, че „ полуделият Путин “ натрапил на Украйна и на Запада една нежелана война. Заяви го преди няколко дни и американският президент. Това е една гигантска неистина! Тази война в действителност е нежелана от милионите украинци и техните братя – руснаци, и от жителите на Западна и Източна Европа. Аз също не я искам! Но тя е доста мечтана от извънредно десните и фанатични русомразци, от ръководителите на Съединени американски щати и някои западноевропейски страни и още повече - от западните оръжейни компании. Освен това, Путин не е вманиачен и не може своеволно и случайно да афишира международна война, тъй като такива фундаментални решения в Русия (както и в Америка) се вземат с присъединяване на огромна група военни и невоенни експерти, след надълбоко обсъждане и разбор на всички вероятни последици.
А можеше ли да се избегне оповестяването на тази война? Можеше, само че се оказа невероятно. И щеше да бъде неправилно, тъй като: Първо, научих за разкритите секретни документи на украинската по този начин наречена Национална армия (в същина най-фанатичните военни батальони, ситуирани от запад против Донецк и Луганск, а и в други райони на Украйна, които даже не вин
Член-кор. на Българска академия на науките
Войните сред Запада и Изтока се водят от 1000 години. Те датират от десети век и минават през редица премеждия – от доста остри национални спорове до близки семейно-битови другарства сред управлващите върхушки. И под доста форми – военни, политически, стопански, обществени, религиозни и така нататък Преобладават обаче враждебните връзки на Запада против Изтока.
Имало е многочислени Шведско – Руски войни сред 1142 и 1809 година, множеството започвани от шведска страна. Много спорове е имало също сред Полша и Русия. В по-нови времена е известна огромната война на Наполеон в 1812 година, стигнала до Москва и нейното опожаряване. През 1918-1920 година, с изключение на присъединяване на Русия в Първата международна война, върху изнемощялата страна се стовари интервенцията на многохилядни армии на Англия, Франция, Германия, Япония, Испания и други страни, дружно с натиска на огромни войскови групи на вътрешните съперници на революцията, водни от царски генерали. Но Русия устоя по знамение.
В още по-ново време, след вероломното нахлуване на Хитлеристка Германия на 22 юни 1941 година, с директното или индиректно присъединяване на съвсем цяла Европа, Съветският съюз оцеля, с цената на 27 млн. жертви, като даде основния принос за тоталното проваляне на Германия през май 1945 година Благодарение на невижданото геройство и героизма на своя народ - страдалец и макар не постоянно най-умелото управление на нейните управници, Русия оцеля като велика страна, а през последните десетилетия – и като незаобиколим поръчител на международния мир, макар деструктивната, мощно враждебна политика на Запада. Всичко това се помни в наши дни от съветските политици и съветския народ и не може да не се отразява при образуването на актуалната съветска вътрешна и външна политика.
Западът сътвори НАТО на 17 Март 1948 година като инструмент против тогавашния Съветски съюз, забравяйки за обезверените молби на Чърчил към Сталин единствено няколко години преди този момент - през зимата на 1945 година, да избавя с ускорена атака на Червената войска от изток, притиснатите и застрашени с заличаване американски и английски армии от немската контра-офанзива в Ардените в Белгия. Седем години по-късно на 14 Май 1955 година Изтокът сътвори Варшавския контракт, с цел да се отбрани от НАТО. През юни 1991 година Варшавският контракт се разпадна, само че НАТО остана, даже форсира разширението си на изток, сякаш с цел да се „ отбранява “.
Сега се радваме на 77 години световен мир, с помощта на относителния паритет в могъщия нуклеарен боеприпас на Америка и Русия – общо към 90-95% от целия международен нуклеарен капацитет. За огромно страдание, този мир беше преустановен със почналата на 24 февруари 2022 година открита гореща война сред Русия и Украйна. Руските военни назовават този спор специфична интервенция и това наверно е тъкмо, само че аз не съм боен и ще я посочвам по-популярно като война, без да недооценявам нейната същина.
Ако би трябвало да съм прецизен, тя наподобява като война сред Русия и Украйна единствено на повърхността, само че Първо, в реалност, тази война не е единствено сред двете страни (Русия и Украйна), а сред Русия и Украйна, дружно с съвсем целия англосаксонски свят и обвързваните с него страни, които я доставят с оръжие, образоват армията й, доставят я с информация, поддържат я политически. Второ, в многовековната история на връзките сред Запада и Изтока, тази война съвсем не е прекъсвала от доста години. И Трето, в реалност това е война сред Русия и Америка, дружно с нейните съдружници. Тази война беше подготвяна в продължение на десетилетия от държавните управления на Съединени американски щати и на някои западноевропейски държавни управления. Четвърто, най-сетне откриха подобаващата страна – реализатор на мократа поръчка, в лицето на Украйна и подобаващото време – въоръжения прелом на Майдана през втората половина на февруари 2014 година
През предходните етапи на многовековните войни сред Запада и Русия имаше интервали, когато Русия (Съветският съюз) изпадаше в доста тежко състояние, само че устоя до в този момент. През последните десетилетия Америка и другите страни от НАТО започнаха нов напън против Съветския съюз. Наред с изпълнената с неточности вътрешна политика на руските държавни управления по времето на Сталин и неговите наследници, и изключително при Горбачов и Елцин, се стигна до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в края на 1991 година, без пушка да пукне!
Главната остатъчна мощ след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е Руската федерация, която беше доведена до тъпо положение по времето на Горбачов и изключително на Елцин. Тогава тя беше де факто ръководена от държавното управление на Съединени американски щати, а нейната стопанска система – от МВФ и Световната банка. Руската управническа система, изключително в стопанската система, беше наситена със западни „ съветници “, основно американци. Най-известен сред тях по това време беше проф. Джефри Сакс. Впоследствие той наподобява малко изтрезня и в този момент е критик на американската политика в Русия и по света.
В Русия се правеше това, което нареждаха американските съветници. А послушниците Горбачов и Елцин бяха обичаните съветски демократи- реформатори за западните управници. В дребна форма ние познаваме всичко това до болежка от реставрацията в България към див балкански капитализъм през последните 32 години.
Това тотално предимство почиваше на солидни стопански, военни, интитуционални, финансови и други действителности. Не зная на какъв брой хора е известно, само че в годините след Втората Световна война, Америка притежаваше и се разпореждаше под една или друга форма с към 50% от международното благосъстояние, при население едвам към 6% от международното. Това беше основата за тоталната американска политическа, военна и финансова доминация над света. През годините и десетилетията след войната настъпваха постепенни промени и изключително – муден спад на американския дял в международната стопанска система.
Американските държавни управления обаче не желаеха да примирят с никакво намаляване на своята тотална доминация.
Това се отразяваше и в техните връзки в началото със Съюз на съветските социалистически републики, а след това с Русия. С натрупването на все по-голям боен капацитет както в нуклеарната област, по този начин и в най-новите съветски военни достижения, където изревариха Съединени американски щати в някои значими области, растеше капацитетът на Русия за по-самостоятелна национална политика, изключително по отношение на Америка и НАТО. Това беше оповестено намерено в шокиращата Запада тирада на Президента Путин в Нюрнберг през 2007 година След тази година капацитетът растеше още по-бързо и военно-политическото самочувствие на Русия се усилваше.
От мемоари на високопоставени персони в съветското управление зная за
следния диалог в Америка по това време: При първото си посещаване във Вашингтон тогавашният нов министър на външните работи на Русия Андрей Козирев (сега живее в Америка), е бил запитан на срещата му с тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати: Каква външна политика ще организира новото управление на Русия? Отговорът на Козирев бил: „ Каквато кажете вие “. Със сервилността си това изненадало даже домакина - американския държавен секретар.
През 1990 година Америка и Съветският съюз водеха доста дейни договаряния за обединяването на Германия. В диалози на тогавашния държавен секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър и други ръководители на западни страни с Михаил Горбачов е реализирано единодушие за обединяването и за евакуиране на 350-400 хилядната руска войска от Германска демократична република, против заричане от американска страна, че НАТО няма да се реалокира на изток „ нито на инч “ (по думите на Бейкър), без обаче да е скрепено с формален писмен контракт. Това е необикновен пропуск, с цел да не кажа –непростима нелепост от руска страна – да се доверят на устно американско заричане по подобен супер значим международен проблем със големи стратегически последици. Някои добре осведомени хора сочат и други аргументи за това „ недовиждане “. Досетете се какви.
Западът извършва своето заричане. НАТО не се реалокира на изток с „ един инч “, а с 1000-1500 км. – компактно до самата граница на Русия. Руски политици, участници в тези събития пишат, че „ Владимир Путин бил гневен “ след срещата на НАТО на най-високо ниво през 2008 година в Букурещ, където било решено Украйна и Грузия да бъдат поканени за участие в тази организация. Русия тогава е протестирала изрично, само че Западът не й обръща внимание, тъй като е била доста отслабена от ръководството на Елцин.
През тези години руснаците са протестирали неведнъж устно на тази пълзяща експанзия на НАТО, само че тъй като бяха доста отслабнали като страна, не можеха да създадат нищо друго. Оставаше да подарят на Америка символичните ключове на Москва и да ги посрещнат с поклони на Червения площад. И макар тази бездейност и наложително безучастие, в последно време Русия беше жигосана още веднъж като агресор. А действителните агресори - американците и другите страни от НАТО, се самообявиха за „ жертви на съветската експанзия “. На това могат да повярват единствено неосведомените и кръглите наивници.
Аз съм човек с естествен мозък. Мозъкът ми обаче не възприема такива жестоко изкривени лъжовни понятия за „ агресор “ и „ жертва на експанзията “. Трудно ми е да си показва по-голяма политическа надменност от страна на западните политици. Сигурен съм, че и те самите, като естествени хора, знаят, че това не е правилно! Но го повтарят под път и над път. Нима имат вяра, че ще убедят за своята, меко казано, нелогична позиция, стотиците милиони обикновено мислещи хора по света, даже благодарение на сервилните медии, които владеят, в случай че познават най-малко част от обстоятелствата!
Това ускори апетитите на Америка и на обединявания Запад, че в този момент им се отдава шанса най-сетне да унищожават Русия и да лишават големите й територии с несметните й естествени и други благосъстояния. И да я унищожават като военно-политически конкурент на международната сцена. Държавните секретари на Съединени американски щати Хилари Клинтън, Кондолиза Райс и Мадлин Олбрайт даже заявяваха обществено преди години, че „ е незаслужено такива големи територии с техните благосъстояния, да се имат от една районна страна “. Още по-малко от презираната от тях Русия.
Американските секретни служби започнаха да приготвят разнообразни разновидности за последователно отделяне на някогашни руски републики от въздействието на Русия, под формата на по този начин наречените „ цветни революции “.
Украйна, със забележителната си територия от 604 хиляди квадратни километра, 40-милионно релативно квалифицирано население, една от най-развитите някогашни руски републики, производител на доста комплицирани механически артикули (например най-големия товарен аероплан в света „ Антонов “), разнородния етнически, езиков и набожен състав, стратегическо климатично и географско разположение, плодородни земи, огромен производител и експортьор на зърнени храни, получила самостоятелност на 24 август 1991 година, се оказа най-привлекателният вид.
Този голям капацитет обаче не беше употребен. Поради доста неприятно държавно ръководство и огромна корупция, по най-важни стопански индикатори, тя е сред най-бедните страни в света. По данни на Глобалния годишен отчет на Световния стопански конгрес в Женева (Швейцария) за 2019-2020 година Украйна е на 128-мо място сред страните в света по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и на 85-то място по конкурентоспособност. Огромното болшинство от популацията на тази страна живее в беднотия, а едно тъпо малцинство – в неописуемо благоденствие.
Преди 45-50 години още Бжежински (виден международно прочут американски политически анализатор и президентски консултант по сигурността) призоваваше към дейности за отделяне на Украйна от Съветския съюз. Мисля, че в далечното минало неговият наследник беше даже дипломат (или чиновник в посолството) на Съединени американски щати в Украйна и е познавал добре тази страна.
Интересни за нас са изявления на Хенри Кисинжер за Украйна. Ето извадки от негово изказване на 5 Март 2014 година:
„ Решаващ детайл в създалата се спешна обстановка в Украйна са самите украинци. Те живеят в страна със комплицирана история и многоезично население. Западната част на Украйна е била присъединена към Съветския съюз в 1939 година, когато Сталин и Хитлер са делели плячката. Крим в който 60% от популацията е съветско е влезнал в състава на Украйна едвам през 1954 година, когато Никита Хрушчов – украинец по генезис, наградил тази съюзна република в чест на 300-та годишнина от контракта, подписан сред Русия и казаците. В западната част на страната живеят основно католици, в източната преобладаващото болшинство е с съветско православно изповедание. Западът приказва на украински, изтокът – основно на съветски “. И по-нататък:
„ Западът би трябвало да разбере значимостта на Украйна за Русия. За да се развива и оживява тя би трябвало да е сред двете страни (между Запада и Русия – бележката моя). Вместо да се причислява към НАТО, Украйна би трябвало да вземе образец от Финландия, като си сътрудничи със Запада в разнообразни области, само че и да не се конфронтира с Русия “.
„ Западът би трябвало да разбере, че за Русия Украйна в никакъв случай няма да бъде една елементарна непозната страна. Руската история стартира от Киевска Рус. От там потегля и съветското православие. Украйна е била част от Русия епохи наред, само че и преди този момент историята им е била тясно обвързвана. Най-важните сражения за свободата на Русия, като се стартира от Полтавската борба през 1709 година са били водени на Украинска земя “.
„ Черноморският флот, благодарение на който Русия проектира силата си в Средиземноморието, е основан в Кримския град Севастопол въз основа на дълготрайно съглашение. Дори такива популярни дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски упорстваха, че Украйна е неделима част от съветската история, а и от самата Русия “.
„ Съединени американски щати не би трябвало да се отнасят към Русия, като към страна, кривнала от правия път, която би трябвало да бъде снизходително научена на разпоредбите на държание, открити от Вашингтон. Путин е сериозен пълководец в подтекста на съветската история. Разбирането на американските полезности и логика на психиката обаче не е измежду мощните му страни. А разбирането на съветската история и логика на психиката пък в никакъв случай не е било измежду мощните черти на американските политически водачи “.
„ За Запада демонизирането на Владимир Путин не е политика. То е опрощение за неналичието на такава... Лидерите на всички страни би трябвало да преценяват какви са вероятните изходи от спора, а не да се състезават кой може да се наежи най-вече “.
„ Украйна е самостоятелна едвам от 23 години; преди този момент от XIV век насам постоянно е била под нечие непознато ръководство. Затова не е изненадващо, че водачите на страната към момента не са усвоили изкуството на компромиса “.
„ Кризата към Украйна ще приключи едвам когато бъдат уравновесени ползите на всички забъркани страни “.
Какви умни препоръки е дал Кисинжер преди 8 години! И какъв брой жестоко са били подценени от сегашните управници на Америка!
Дродж Кенан, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Москва споделя през Май 2008 година, след решението на Американския Сенат за ратификация на решението за разширението на НАТО: „ Аз мисля, че това е начало на нова студена война. Русия ще реагира остро и това решение ще повлияе на външната им политика. Русия е нападана през 17. век от шведите, през 19. век от французите два пъти от германците през 20. век. Това решение е стратегическа неточност с евентуални епични последствия “.
Американският дипломат Уйлям Бърнс декларира в свое изявление през 2008 година: „ Членството на Украйна в НАТО е прочувствен и невралгичен проблем за Русия. Същото важи и за самата Украйна, където е допустимо да се стигне до вътрешна революция, заради нежеланието на съветското население там за присъединение към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси “.
Американският мъдрец и политически коментатор Ноам Чомски споделя „ Тази рецесия зрееше 25 години, до момента в който Съединени американски щати с пренебрежение отхвърляха съветските паники и двете червени линии на Москва – Грузия и най-много Украйна “.
Такър Карлсон от консервативния американски TV канал Фокс Нюз е задоволително справедлив в оценката си за политическата конюнктура в Украйна. Той сподели: „ Зеленски е деспот. Украинското държавно управление вкарва в пандиза политическите си съперници и реализира цензура “. Това се удостоверява от доста обстоятелства.
В Украйна принудиха рускоезичните новинарски издания да употребяват единствено украински език. Включиха артиста Филип Киркоров в листата на лицата, които заплашват националната сигурност на Украйна и стратегии с негово присъединяване няма да се демонстрират по украинската телевизия.
През януари 2021 година Зелински лиши лиценза и блокира активите на три TV канала, с обвинявания, че популяризират проруска агитация. Международната и Европейската федерция на публицистите осъдиха този ход на украинските управляващи, настоявайки за незабавната й анулация. Това, несъмнено, не стана.
Националният съюз на публицистите в Украйна излезе с позиция, съгласно която „ лишаването на украински жители от достъп до медии и отнемането на правото на труд на стотици публицисти и медии е офанзива против свободата на словото “.
На 19 Март 2022 г.президентът Зелински разгласи строги ограничавания върху активността на 11 политически партии в страната.
А ето и едно изказване на украински народен представител. „ Аз съм национален народен представител от партията на районите, която е в съпротива на днешната украинска власт. Искам да разглася, че властта стигна до там да насочва директни закани за физическо елиминиране на опозиционни политици в Украйна, за отнемане на опозицията от правото на независимост на словото в прламента и отвън него, както и съучастничество в закононарушения освен против опозиционни политици, само че и над техните деца. Тормозът е напълно целеустремен – непрекъснати закани и негласна възбрана на достъп до ефир на опозиционни депутати в множеството украински TV и радио канали. Методите на украинската хунта в битката за власт, в същина в битката за създаване на тирания в Украйна, няма нищо общо с понятието „ народна власт “. Бездействието на интернационалната общественост към въпиюващите обстоятелства припомня повече на съучастничество и безмълвно утвърждение на всички тези закононарушения, осъществявани през днешния ден в Украйна “.
Като чета това изказване на депутатката си задавам въпроса: това за коя страна е написано – за Украйна или за България? И откривам тотално разминаване сред украинската реалност и напудреното й показване от украинските и европейските медии.
Чел съм изявления и на други изтъкнати американски политически анализатори по войната в Украйна, които впечатляват със своята дълбочина. Ето една най-нова обява в списанието „ The Economist” на изтъкнатия проф. Джон Дж. Миършаймър от Чикагския университет, притежател на доста награди за сериозните му политически разбори.
Заглавието на коментара е „ Защо Западът носи главната отговорност за Украинската рецесия “. Предлагам извадки и от тази публикация:
„ Войната в Украйна е най-опасният интернационален спор след Карибската рецесия през 1962 година Разбирането на неговите аргументи е от значително значение, в случай че желаеме да предотвратим утежняването му и да намерим способи да го приключим...
Проблемите към Украйна започнаха на срещата на върха на НАТО в Букурещ през Април 2008 година, когато администрацията на Джордж У. Буш накара Алианса да разгласи, че Украйна и Грузия „ ще станат членове “. Руските водачи реагираха неотложно с отвращение и дефинираха това като екзестенциална опасност за Русия, и дадоха обещание да го осуетят... Според почитан съветски публицист, господин Путин „ е избухнал в гняв “ тогава... Америка обаче подцени алената линия на Москва и продължи напред... Тези старания доведоха в последна сметка до военни дейности (въоръжения прелом – бележката моя) през февруари 2014 година Това принуди застрашения от ликвидиране проруския президент на Украйна Виктор Янукович да избяга от страната... Следващата огромна борба се случи през декември 2021 година и докара до актуалната война. Основната причина беше, че Украйна де факто ставаше член на НАТО...
През декември 2017 година администрацията на Тръмп продаде на Киев „ отбранителни оръжия “, само че действителния им темперамент (отбранителни или нападателни) мъчно можеше да се откри... Други страни от НАТО също започнаха да доставят оръжия на Украйна и да образоват нейните въоръжени сили... Връзките сред Украйна и Америка продължиха да се ускоряват и при администрацията на Байдън...
Не е изненада, че Москва дефинира обстановката като непоносима и през предходната пролет стартира да активизира, като взе и редица други ограничения, само че това нямаше резултат. То накара Русия да провокира цялостно дипломатическо опълчване през декември 2021 година Както сподели съветският външен министър Сергей Лавров: „ достигнахме точката на шупване “...
„ Русия изиска писмена гаранция, че Украйна в никакъв случай няма да стане член на НАТО, а също и още няколко претенции. Последващите договаряния се провалиха, като Блинкен (държавният секретар на Съединени американски щати – бележката моя) съобщи: „ Няма смяна! Няма да има смяна “. Месец по-късно Путин влезе в Украйна, с цел да отстрани опасността, която виждаше в НАТО...
Тази интерпретация на събитията опонира на преобладаващата мантра на Запад, която представяше, че разширението на НАТО няма нищо общо с рецесията в Украйна и вместо това упрекна експанзионистките цели на Русия “.
Според мен, веднаж излъгани през януари 1990 година, че „ НАТО няма да се реалокира на изток даже с един инч “, руснаците не можеха да одобряват още веднъж същата неистина с ново заричане.
„ Руските политици, в това число и Путин, не са говорили в никакъв случай за завземане на нови територии, с цел да пресъздадат Съветския съюз. Господин Лавров означи през януари 2022 година „ ключът към всичко е гаранцията, че НАТО няма да се разшири на изток “.
„ След като рецесията стартира американските и европейските политици не можаха да преценяват, че са я предизвикали, като се стремят да интегрират Украйна в Запада. Те оповестиха, че същинският източник на казуса е реваншизмът на Русия и желанието й да господства, даже да завладее Украйна...
„ Моят прочит на аргументите за спора не би трябвало да е противоречив, (продължава авторът) като се има поради, че доста видни американски специалисти по външна политика предупреждаваха против разширението на НАТО още от края на 90-те години на предишния век “.
Авторът изброява Роберт Гейтс (бивш министър на защитата на САЩ), Ангела Меркел, Никола Саркози и доста други, които се противопоставяха на участието на Украйна в НАТО, тъй като се притесняваха, че това ще вбеси Русия.
„ За съветските водачи това което се случва с Украйна няма нищо общо с осуетявянето на техните имперски упоритости. Тук става дума за оправянето с това, което те считат за директна опасност за бъдещето на Русия. Америка и нейните съдружници ускоряват дейностите си, надявайки се да нанесат унизително проваляне на Путин и може би да провокират отстраняването му... Америка и нейните съдружници може да съумеят да предотвратят съветската победа в Украйна, само че страната ще бъде съществено наранена, в случай че не и разчленена. Освен това има сериозна опасност от ескалация оттатък Украйна, да не гворим за заплахата от нуклеарна война.
Ако Западът освен пречи на Москва по бойните полета на Украйна, като я въоръжава, само че нанася съществени трайни вреди на съветската стопанска система, той на процедура тласка една велика мощ към ръба на пропастта. Тогава Путин може да посегне и към нуклеарните оръжия...
В този миг не е допустимо да се знаят изискванията при които ще бъде позволен спора в Украйна, само че в случай че не разберем дълбоките му аргументи, няма да можем да го приключим преди Украйна да бъде разрушена или НАТО да влезе във война с Русия “.
С това завършвам позоваването на извадки от публикацията на професора от Чикагския университет в списанието The Economist.
От страна на Запада беше осъществена огромна подготвителна работа, апропо и със специфичното образование на няколко хиляди души през 2011-2014 година в Полша, Румъния, Литва, Латвия и Естония, за бъдещи подривни дейности в Украйна. Руското политическо управление и специфичните им служби не може да не са знаели за тази разгърната подготовка с присъединяване на няколко хиляди души, щом кабинетни учени като мен са научили за нея от хиляди километри. Навярно са знаели, само че са бездействали. И са позволили доста груба неточност с тежки стратегически последици.
Те, дружно с управлението на Украйна, ръководено в последните години от президента Янукович, позволиха въоръжения прелом в края на февруари 2014 година единствено няколко часа след подписването на съглашението сред бунтарите на Киевския Майдан и Президента Янукович в неговата резиденция. И това е направено в наличието като гаранти, на тогавашните министри на външните работи на Германия, Франция и Полша. Следователно, най-вероятно с тяхното познание за квалифицирания към този момент прелом, под общото управление на разследващите служби на Съединени американски щати. Тези някогашни западни министри, част от тях към момента живи, в този момент пазят надълбоко безмълвие за посочените събития, на които са били директни очевидци.
Аз не зная дали сегашният президент на Украйна Зеленски и неговият екип са взели участие в преврата, само че те са безспорни политически и идеологически наследници, а може би и персонални другари на превратаджиите. Особено в омразата им против Русия и верността им към Америка и НАТО.
Успехът на този прелом, чийто неоспорим идеолог и уредник съгласно Виктория Нюланд, са американските секретни служби, може да се смята за начало на актуалната най-нова фаза на Третата международна война на Америка против Русия. Русия можеше и трябваше да вземе ограничения още тогава против укрепването на превратаджиите в Киев с доста по-малко старания и по-малко жертви, само че не го направи. Америка и другите страни от НАТО използваха това време за подготовка на бъдещите си дейности по окончателното заличаване на Русия, посредством въоръжаване на украинската войска и промиването на мозъците на украинското население. Повтарям, не за нормално усложняване на връзките и на някаква местна война сред Русия и Украйна, както може да наподобява в този момент на повърхността, а за окончателното очистване на Русия, въпреки че тя се отхвърли от комунистическата си идеология.
Америка прави това в този момент не тъй като Русия е комунистическа страна, а тъй като не може да понася самото битие на все по-могъща Русия като собствен конкурент на международната военно-политическа сцена. Всички сегашни заявления за горещото предпочитание на американските управляващи за преустановяване на войната и за другарство с Русия и съветския народ, са предопределени за наивниците по света и в самата Русия. А те не са малко. Има ги на всеки ъгъл и у нас.
Подготвяха се и военно-политически ограничения за недалечното бъдеще. Може би най-важната от тях беше приемането на Украйна в НАТО като първа решаваща стъпка за унищожителна бъдеща офанзива против Русия. Това трябваше да стане посредством плътното доближаване на територията на НАТО, преситена до прекаленост с неговия боен капацитет, до Москва – единствено на 500-600 км. от региона на Харков в северо-източна Украйна. По оценка на съветските военни експерти това е на 4-5 минути за актуалните ракети, изстреляни от региона на Харков, до съветската столица, което я лишава от нужния най-малко от време, с цел да се приготви за отбрана. Големи съветски градове като Санкт Петербург и Ростов на Дон даже и в този момент са още по-уязвими. На север на границата на Естония с Русия по река Нарва е към 100 км. до Санкт Петербург, а на юг – Ростов на Дон е на към 80 км. от Донбас, а Сталинград - на 150-200 км.
Пак съгласно съветските военни специалисти даже елементарните модерни ракети на НАТО ще доближават съветската територия до Урал и даже Новосибирск и басейна на река Об. Това би означавало завършек на Русия като що годе защитима от набези страна. Защото в този район на Русия се намира по-голямата част от популацията и преобладаващата част от икономическия и военния й капацитет.
Изнемощялата Русия от 10-годишното ръководство на Елцин и повсеместното засищане на управническата система с негови последователи, не можеше да противодейства до скоро на нашествието на НАТО на изток. Тя се провали даже в първата война против дребната Чечения в Северен Кавказ. Както към този момент показах нагоре, Русия тогава на процедура се управляваше от Вашингтон.
Слушал съм запис от тирада на тогавашния съветски президент Елцин пред обща сесия на двете камари на американския конгрес при първото му посещаване във Вашингтон. По-остра антируска и антисъветска тирада от тази не съм чувал и от най-заклетите врагове на Русия. Като я слушах не имах вяра на ушите си! Такава тирада срещу личната си страна надали е произнасял в тази конгресна зала различен гостуващ на Америка задграничен президент! Не имах вяра на ушите си, че съветски президент може да бъде толкоз угодничав пред Америка и да иронизира по този начин язвително своята татковина пред света! Невероятно! Макар и чужденец за Русия, бях сломен тотално!
Президентът Путин сложи обществено завършек на това обидно смирение в известната си тирада пред следващата конференция по сигурността в Мюнхен през 2007 година С това слово Путин сподели, че от в този момент нататък съветското държавно управление ще работи единствено за личните си национални ползи и за никакви други. Словото му шокира Запада и окуражи приятелите на Русия. Затова западните политици толкоз доста ненавиждат президента Путин, а приятелите на Русия и огромното болшинство от руснаците го почитат и обичат. Най-новите социологически изследвания в Русия преди 2-3 дни демонстрират поддръжка за него към 79,4%.
Независимо, че съперниците му на Запад го вършат на вманиачен, той ще остане вечно с приноса си в съветската история.
За да показват на неосведомения всеобщ жител на света борбата на Русия с Украйна по най-убедителен метод, са избрали най-примитивния. Противниците на Русия подминават напълно аргументите за спора, посочени нагоре от мен, а също и в извадките от изявленията на способени американски анализатори. И свеждат всичко до „ приумиците на демонизирания смахнат Путин “. И нито дума за аргументите и следствията от спора. Истината за спора с Украйна е надалеч по-сложна и доста неуместна за Америка и НАТО. Затова я заобикалят и премълчават.
Руското управление, отпред с Президента Путин извърши голяма работа от началото на 2000-та година по политическото, военното, икономическото, общественото и моралното стабилизиране на Русия при демонски комплицирани условия. От слаба държавица в насипно положение с районно значение (както я назоваха тогава американският президент Барак Обама и неговият държавен секретар Кондолиза Райс), Русия се трансформира в незаобиколима международна политическа и военна мощ. Предстои това да бъде направено и в стопанската система през околните 20-30 години. Жалко че и в тази област изгубиха доста време, заради провежданата неправилна неолиберална икономическа политика. Както съм писал неколкократно в предишното – ръководство на стопанската система без Гайдар, само че по Гайдаровски.
На повърхността в този момент е войната сред два приятелски народа – на Русия и на Украйна. За страдание, Америка и НАТО, благодарение на маниакални локални украински прислужници и заради серия от недоглеждания от съветска страна, съумяха да сблъскат в братоубийствена война два приятелски народа. А може да се каже и още по-точно – две елементи на един народ. Тези нации, и изключително украинският народ ще съжалява в не доста далечното бъдеще за вредата, която си нанася и услугата, която прави на най-големите си врагове на Запад. Да пролива личната си кръв за користните американски ползи.
Ръководителите на Съединени американски щати и НАТО и техните висши военни знаят, че изключително след понесените до в този момент огромни военни загуби, Украйна няма шансове за военна победа и даже за продължителна опозиция против Русия на военното занятие. Техните ползи са да следят от страни по какъв начин се самоизбиват два приятелски народа с американски и други натовски оръжия и за най-цинични американски ползи! Лъжливи западни „ другари “, стремящи да вършат тези наблюдения и да ги доставят с оръжия, колкото е допустимо по-дълго, вместо да прекратят по-скоро тази покруса. Нали не умират американските младежи, а младежите на Русия и Украйна!
Настоящите американски и други обещания на страни от НАТО за доставка на самолети и друго тежко и леко въоръжение за Украйна или „ закрито небе “ за съветски военни полети над Украйна, не могат да трансформират съотношението на военните сили на двете страни или да допринесат за украинска победа. Те могат да допринесат единствено за спомагателни безмислени украински и съветски жертви. Но не жертви от Америка и от други страни на НАТО, тъй като се опасяват да се намесят директно във война против Русия и избират да следят от страни „ сеира на наивна Украйна “ и маниакалността на един артист, който беше определен за Президент с обещанието да реализира мир с Русия. А направи противоположното.
Новите доставки на оръжия на Украйна, не могат да трансформират хода на войната. Това би трябвало да разбере и украинският президент Зеленски в случай че в действителност милее за своя народ, а не се управлява от театрални страсти и внушения от задокеанските си господари. Важните решения в този момент взема не той, а американските му „ другари “, които се управляват от свои американски ползи, а не от ползите на страдащия украински народ.
От американска страна е замислено чудесно: да водят война против
Русия до последния украинец, знаейки че с такава война не може да се реализира нищо потребно. Но за какво украинските цивилен и военни ръководители не схванаха, че това е безмислена, безперспективна, непотребна братоубийствена война, която не може да реши нищо, с изключение на да издълбае дълбока бездна сред двата приятелски народа! Защото в украинското управление несъмнено има доста почтени хора. Доказателство за това е известието от екипа на Зеленски още при започване на преговорния развой, че украинските секретни служби са простреляли един от членовете на украинската група, която водеше договарянията с съветската група в Беларус. Съобщиха даже името и специалността – финансист, на убития без съд и присъда.
Зачестяват и известията за присъединяване в украинските батальони от фанатици на наемници от разнообразни страни, платени обилно с парични средства от западни източници. В интернет все по-често се разгласяват и фотоси на такива групи в бойно облекло и съвременно западно оръжие. Само наивни украинци могат да повярват, че тези хора оказват помощ на Украйна. Напротив, те могат единствено да удължат нейната покруса и да усилят нейните жертви.
В интереса на точността желая да подчертая доста мощно: в Украйна в този момент се води война на обединявания Запад, отпред със Съединени американски щати, за ликвидацията на Русия. Ни повече, ни по-малко! Ако в този момент от съветска страна началник е Владимир Путин, на следващия ден може да бъде различен, само че битката за оцеляването на Русия ще продължи. Ръководствата на Съединени американски щати, Англия и НАТО не могат да се примирят от десетилетия и даже от епохи със съществуването на независима Русия с нейната голяма територия и благосъстояния. Още по-малко в случай че Русия и Китай се съюзят. Защото тогава те ще бъдат непобедими. Ако не се обединят Съединени американски щати с НАТО ще ги победи поотделно. Надявам се, управленията на Русия и Китай ще схванат тази очевадна истина, макар комплицираната вековна история на връзките сред двете страни.
Казват ни, че „ полуделият Путин “ натрапил на Украйна и на Запада една нежелана война. Заяви го преди няколко дни и американският президент. Това е една гигантска неистина! Тази война в действителност е нежелана от милионите украинци и техните братя – руснаци, и от жителите на Западна и Източна Европа. Аз също не я искам! Но тя е доста мечтана от извънредно десните и фанатични русомразци, от ръководителите на Съединени американски щати и някои западноевропейски страни и още повече - от западните оръжейни компании. Освен това, Путин не е вманиачен и не може своеволно и случайно да афишира международна война, тъй като такива фундаментални решения в Русия (както и в Америка) се вземат с присъединяване на огромна група военни и невоенни експерти, след надълбоко обсъждане и разбор на всички вероятни последици.
А можеше ли да се избегне оповестяването на тази война? Можеше, само че се оказа невероятно. И щеше да бъде неправилно, тъй като: Първо, научих за разкритите секретни документи на украинската по този начин наречена Национална армия (в същина най-фанатичните военни батальони, ситуирани от запад против Донецк и Луганск, а и в други райони на Украйна, които даже не вин
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ