ЕС скоро няма да се освободи от руския газ
Проф. Герхард Мангот е един от най-видните европейски специалисти по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог е в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за интернационална политика във Виена.
Вероятно по-големите и по-силни страни ще имат приоритет за синьото гориво от Азербайджан, споделя проф. Герхард Мангот
- В последните дни сякаш в енергийната политика на Европейски Съюз царува известно комплициране. След срещата във Версай ръководителят на Европейска комисия Урсула Ван дер Лайен съобщи, че Европейски Съюз би трябвало до 2027 година да се освободи от вноса на съветски газ, петрол и въглища. Малко по-късно висшият комисар по външната политика Жозеп Борел настоя, че това би трябвало да стане до 2024 година.
- Както заявката на Борел, по този начин и огласената от Ван дер Лайен самодейност са пресилени. С какво могат да бъдат сменени въпросните 155 милиарда м3 газ, които страните от Европейски Съюз внасят годишно от Русия? Всички отговори, които чухме до момента, по принцип са разумни, само че не са реалистични. Нито вносът на полутечен газ от Съединени американски щати или от където и да било другаде, нито нарастването на размерите от Норвегия, северна Африка или Азербайджан ще са задоволителни. Норвегия би могла, в най-хубавия случай, да даде в допълнение 5-7 милиарда м3, северна Африка - не повече от 1-2 милиарда м3, Азербайджан вероятно 5 милиарда м3. Съединени американски щати и в този момент продават не дребна част от своя износ на полутечен природен газ (ВПГ) на европейския пазар. Но с цел да усилят доставките, те би трябвало освен да произведат, само че и да транспортират спомагателни количества, което значи, първо, да основат нови мощности за рандеман и второ, да се построят нови терминали за втечняване, нови профилирани танкери за преместване и нови терминали за регазификация в Европа. Това значи, че скоро Европейски Съюз няма да стане самостоятелен от съветския газ.
- Прави ли се нещо в тази тенденция?
- До края на т.г. в Съединени американски щати би трябвало да влезе в деяние нов експортен терминал и с него ще станат общо 7. Половината от наличните в Европа 27 терминали за регазификация са в Испания и Португалия, от където няма построена тръбопроводна мрежа за систематизиране в останалата част на Европа. Би могло в бъдеще газът, който идва от северна Африка, да се пренасочва повече към Италия и от там да се разпределя по съществуващата към този момент тръбопроводна мрежа и в други страни от Европейски Съюз. Но количествата са незначителни и не биха трансформирали значително картината.
- При най-благоприятни условия в допълнение могат да бъдат обезпечени 25-28 милиарда м3, а останалите 130 милиарда м3?
- Би могло да бъде увеличено производството на биогаз, който да даде още 5 милиарда м3 в допълнение, да се създадат нови вложения в слънчева и вятърна сила, само че всичко това не може да стане краткосрочно.
- Цената на ВПГ е по-висока от тази на тръбопроводния газ.
- Тя е доста по-висока, само че има и още едно събитие. Ако Европейски Съюз не заплаща по-висока цена от тази, която получават през днешния ден американските експортьори в Азия, обещаните от Съединени американски щати 15 милиарда м3 няма да дойдат в Европа, а ще заминат както до момента за Китай или Япония. Никой няма да продава по-евтино в Европа, в случай че може да продаде по-скъпо в Азия. В подобен случай Европейски Съюз ще би трябвало да се помирява и да заплаща все по-високи и по-високи цени. Каквото и да дава обещание Байдън, той няма по какъв начин да задължи частните американски компании да експортират в Европа.
- Това заплашва европейската индустрия да стане нерентабилна и неконкурентноспособна на интернационалния пазар и стотици предприятия, най-много в Германия, да банкрутират?
- Разбира се, това бе и повода Германия по този начин настойчиво да желае газопроводът " Северен поток-2 " да бъде построен и пуснат в употреба, с цел да обезпечи постоянна, надеждна и ценово преференциална сила за немската индустрия. В случай, че Германия се откаже от стартирането на СП-2 и усили вноса на ВПГ, това ценово предимство ще бъде изгубено.
- Има и още един метод вносът на енергоносители от Русия да бъде понижен - да се затворят предприятия и да се върви към деиндустриализация на Европа.
- Това Западна Европа не може да си го разреши, само че в случай че не престават да се усилят издръжките, а от там и цените на немските експортни артикули, доста компании ще бъдат " изхвърлени " от интернационалните пазари и тогава ще се наложи държавното управление да предприеме специфични ограничения за тяхното дотиране, за което ще са нужни колосални бюджетни средства. Въпросът ще бъде до каква степен европейските държавни управления ще желаят и ще могат за дълъг интервал от време да дотират освен промишлеността, само че и семействата. И всичко това поради глобите против Русия, което в действителност не е пазарно, а чисто политическо решение на Европейски Съюз.
- България покрива 100% от потребностите си от газ от Русия. Правителството разгласи, че ще търси способи за импорт на газ от другаде по идния да влезе в деяние интерконектор с потенциал 3 милиарда м3 от Гърция.
- Хубаво е да го има този интерконектор, само че газът би трябвало да пристигна от някъде, най-вероятно от Азербайджан. Както загатнах, най-големите оптимисти приказват за спомагателни 5 милиарда м3. Да приемем, че е по този начин. Тогава поражда въпросът каква част би могла да получи България и влиза ли тя изобщо в тази сметка?
Най-вероятно по-големите и по-силни страни от Европейски Съюз ще имат приоритет. По тази причина не бих разчитал изключително на гръцкото направление.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Вероятно по-големите и по-силни страни ще имат приоритет за синьото гориво от Азербайджан, споделя проф. Герхард Мангот
- В последните дни сякаш в енергийната политика на Европейски Съюз царува известно комплициране. След срещата във Версай ръководителят на Европейска комисия Урсула Ван дер Лайен съобщи, че Европейски Съюз би трябвало до 2027 година да се освободи от вноса на съветски газ, петрол и въглища. Малко по-късно висшият комисар по външната политика Жозеп Борел настоя, че това би трябвало да стане до 2024 година.
- Както заявката на Борел, по този начин и огласената от Ван дер Лайен самодейност са пресилени. С какво могат да бъдат сменени въпросните 155 милиарда м3 газ, които страните от Европейски Съюз внасят годишно от Русия? Всички отговори, които чухме до момента, по принцип са разумни, само че не са реалистични. Нито вносът на полутечен газ от Съединени американски щати или от където и да било другаде, нито нарастването на размерите от Норвегия, северна Африка или Азербайджан ще са задоволителни. Норвегия би могла, в най-хубавия случай, да даде в допълнение 5-7 милиарда м3, северна Африка - не повече от 1-2 милиарда м3, Азербайджан вероятно 5 милиарда м3. Съединени американски щати и в този момент продават не дребна част от своя износ на полутечен природен газ (ВПГ) на европейския пазар. Но с цел да усилят доставките, те би трябвало освен да произведат, само че и да транспортират спомагателни количества, което значи, първо, да основат нови мощности за рандеман и второ, да се построят нови терминали за втечняване, нови профилирани танкери за преместване и нови терминали за регазификация в Европа. Това значи, че скоро Европейски Съюз няма да стане самостоятелен от съветския газ.
- Прави ли се нещо в тази тенденция?
- До края на т.г. в Съединени американски щати би трябвало да влезе в деяние нов експортен терминал и с него ще станат общо 7. Половината от наличните в Европа 27 терминали за регазификация са в Испания и Португалия, от където няма построена тръбопроводна мрежа за систематизиране в останалата част на Европа. Би могло в бъдеще газът, който идва от северна Африка, да се пренасочва повече към Италия и от там да се разпределя по съществуващата към този момент тръбопроводна мрежа и в други страни от Европейски Съюз. Но количествата са незначителни и не биха трансформирали значително картината.
- При най-благоприятни условия в допълнение могат да бъдат обезпечени 25-28 милиарда м3, а останалите 130 милиарда м3?
- Би могло да бъде увеличено производството на биогаз, който да даде още 5 милиарда м3 в допълнение, да се създадат нови вложения в слънчева и вятърна сила, само че всичко това не може да стане краткосрочно.
- Цената на ВПГ е по-висока от тази на тръбопроводния газ.
- Тя е доста по-висока, само че има и още едно събитие. Ако Европейски Съюз не заплаща по-висока цена от тази, която получават през днешния ден американските експортьори в Азия, обещаните от Съединени американски щати 15 милиарда м3 няма да дойдат в Европа, а ще заминат както до момента за Китай или Япония. Никой няма да продава по-евтино в Европа, в случай че може да продаде по-скъпо в Азия. В подобен случай Европейски Съюз ще би трябвало да се помирява и да заплаща все по-високи и по-високи цени. Каквото и да дава обещание Байдън, той няма по какъв начин да задължи частните американски компании да експортират в Европа.
- Това заплашва европейската индустрия да стане нерентабилна и неконкурентноспособна на интернационалния пазар и стотици предприятия, най-много в Германия, да банкрутират?
- Разбира се, това бе и повода Германия по този начин настойчиво да желае газопроводът " Северен поток-2 " да бъде построен и пуснат в употреба, с цел да обезпечи постоянна, надеждна и ценово преференциална сила за немската индустрия. В случай, че Германия се откаже от стартирането на СП-2 и усили вноса на ВПГ, това ценово предимство ще бъде изгубено.
- Има и още един метод вносът на енергоносители от Русия да бъде понижен - да се затворят предприятия и да се върви към деиндустриализация на Европа.
- Това Западна Европа не може да си го разреши, само че в случай че не престават да се усилят издръжките, а от там и цените на немските експортни артикули, доста компании ще бъдат " изхвърлени " от интернационалните пазари и тогава ще се наложи държавното управление да предприеме специфични ограничения за тяхното дотиране, за което ще са нужни колосални бюджетни средства. Въпросът ще бъде до каква степен европейските държавни управления ще желаят и ще могат за дълъг интервал от време да дотират освен промишлеността, само че и семействата. И всичко това поради глобите против Русия, което в действителност не е пазарно, а чисто политическо решение на Европейски Съюз.
- България покрива 100% от потребностите си от газ от Русия. Правителството разгласи, че ще търси способи за импорт на газ от другаде по идния да влезе в деяние интерконектор с потенциал 3 милиарда м3 от Гърция.
- Хубаво е да го има този интерконектор, само че газът би трябвало да пристигна от някъде, най-вероятно от Азербайджан. Както загатнах, най-големите оптимисти приказват за спомагателни 5 милиарда м3. Да приемем, че е по този начин. Тогава поражда въпросът каква част би могла да получи България и влиза ли тя изобщо в тази сметка?
Най-вероятно по-големите и по-силни страни от Европейски Съюз ще имат приоритет. По тази причина не бих разчитал изключително на гръцкото направление.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ