Евроатлантизъм или разумен баланс?
Проф. Димитър Иванов, Институт по водачество, УниБИТ:
С разпада на двуполюсния свят, съществувал в интервала 1946-1990 година, когато Западът, отпред със Съединени американски щати, противостоеше на Съветския съюз и подкрепящите го политически и военни страни, Европа за няколко месеца стана еднополюсна. Новият едноличен стопанин на света наложи доктрината си, облечена в неутралното наименование „ Вашингтонски консенсус “.
Според нея историята е достигнала своя край, в смисъл че стопира до равнището на развиване и усвоени полезности на американското общество. И сякаш за това изказване имаше официални учредения: Съединени американски щати са най-развитата стопански, най-силната военно и най-демократичната в гражданско отношение държава; нацията се радва на механически напредък и материално облекчаване, което я прави мечтан обект за имиграция - „ американската фантазия “ стана норма за триумф и реализация, за достигнати духовни и нравствени полезности.
Съвсем естествено след компрометирането с общите старания на Запада и на една кохорта ренегати от Изтока на социализма от руски вид Европа и светът одобриха за своя „ идеология “ и „ политика “ американския глобализъм. Държави от разнообразни цивилизационни модели, с разнообразни култури и религии бяха задължавани да загърбят история, обичаи и полезности, с цел да се унифицират по американския обичай. Разбира се, в този поход към световното владичество на един център върху многообразния свят американските политически водачи и стоящите зад тях транснационални корпорации похарчиха големи финансови и материални средства.
Само че „ всичко тече и нищо не остава същото “, е споделил Херодот още преди 2500 години и животът постоянно го е потвърждавал. Потвърди го и първоначално XXI век.
Несработването на еднополюсния глобализъм на Съединени американски щати стартира да разклаща увереността на политическия, научния и идеологическия хайлайф на Америка в личната им справедливост и след няколко несполучливи политически и военни интервенции, чиято цел беше да затвърди едноличното американско водачество, концепцията за еднополюсния глобализъм се трансформира в „ евроатлантизъм “.
Все по-силно се усещаше потребността Съединени американски щати да прикриват арогантността и демагогията си в политическата, икономическата и военната агресия в разнообразни точки на света зад групови форми на взимане и осъществяване на едноличните им решения.
Така се появиха тезите за само верните решения на евро-атлантическия боен блок НАТО, на доминираните от Съединени американски щати Европарламент и Еврокомисия, на втръсналите с безсмислието си „ евро-атлантически полезности “. Не общочовешките, не присъщите за другите цивилизации, не даже национални, а „ неповторимите и неповторими “ евро-атлантически полезности, които българските им адепти не могат даже да изброят. Не могат не тъй като са необразовани, а тъй като няма такива полезности. За разлика от полезностите на Ренесанса, на Френската буржоазна гражданска война, на обществения хуманизъм на Маркс, на словото на Исус или на моралната теория на Конфуций. И на още една дузина одобрени от историческото развиване и непреходни в другите елементи на света екзистенциално-ценностни системи.
Какво се получава през днешния ден. Евроатлантизмът владее единствено двете страни на едноименния океан – Съединени американски щати с 300-милионно население и Европейския съюз – с 500-милионно. Сборът им прави 800 милиона – малко повече от 10% от 7,3-милиардното население на планетата, още по-малко от територията й.
Вече е напълно явно, че като други възможности на евроатлантизма съществуват и нарастват други центрове и модели: Китай, Индия, Русия, Япония, Бразилия, Южна Африка. Оформят се политически и стопански блокове с други геополитически концепции: БРИКС, ШОС, Евроазийско, Тихоокеанско, Близкоизточно, Панафриканско пространство, в които „ евро-атлантическите полезности “ не се радват на огромна известност.
И тук поражда главният въпрос, провокирал написването на тези редове: Какво да вършим ние, българите? Да гледаме безучастно по какъв начин еврочиновниците и техните платени български лобисти си заработват високите заплати или да предприемем по-балансиран, по-разумен и в края на краищата – по-морален курс в интерес на националните ползи и националната сигурност.
Време е рационалният и честен баланс да стане верую и на нашите политици и държавници, на медиите, научните центрове и гражданските организации. Утре ще е късно, тъй като няма да ни имат вяра.
С разпада на двуполюсния свят, съществувал в интервала 1946-1990 година, когато Западът, отпред със Съединени американски щати, противостоеше на Съветския съюз и подкрепящите го политически и военни страни, Европа за няколко месеца стана еднополюсна. Новият едноличен стопанин на света наложи доктрината си, облечена в неутралното наименование „ Вашингтонски консенсус “.
Според нея историята е достигнала своя край, в смисъл че стопира до равнището на развиване и усвоени полезности на американското общество. И сякаш за това изказване имаше официални учредения: Съединени американски щати са най-развитата стопански, най-силната военно и най-демократичната в гражданско отношение държава; нацията се радва на механически напредък и материално облекчаване, което я прави мечтан обект за имиграция - „ американската фантазия “ стана норма за триумф и реализация, за достигнати духовни и нравствени полезности.
Съвсем естествено след компрометирането с общите старания на Запада и на една кохорта ренегати от Изтока на социализма от руски вид Европа и светът одобриха за своя „ идеология “ и „ политика “ американския глобализъм. Държави от разнообразни цивилизационни модели, с разнообразни култури и религии бяха задължавани да загърбят история, обичаи и полезности, с цел да се унифицират по американския обичай. Разбира се, в този поход към световното владичество на един център върху многообразния свят американските политически водачи и стоящите зад тях транснационални корпорации похарчиха големи финансови и материални средства.
Само че „ всичко тече и нищо не остава същото “, е споделил Херодот още преди 2500 години и животът постоянно го е потвърждавал. Потвърди го и първоначално XXI век.
Несработването на еднополюсния глобализъм на Съединени американски щати стартира да разклаща увереността на политическия, научния и идеологическия хайлайф на Америка в личната им справедливост и след няколко несполучливи политически и военни интервенции, чиято цел беше да затвърди едноличното американско водачество, концепцията за еднополюсния глобализъм се трансформира в „ евроатлантизъм “.
Все по-силно се усещаше потребността Съединени американски щати да прикриват арогантността и демагогията си в политическата, икономическата и военната агресия в разнообразни точки на света зад групови форми на взимане и осъществяване на едноличните им решения.
Така се появиха тезите за само верните решения на евро-атлантическия боен блок НАТО, на доминираните от Съединени американски щати Европарламент и Еврокомисия, на втръсналите с безсмислието си „ евро-атлантически полезности “. Не общочовешките, не присъщите за другите цивилизации, не даже национални, а „ неповторимите и неповторими “ евро-атлантически полезности, които българските им адепти не могат даже да изброят. Не могат не тъй като са необразовани, а тъй като няма такива полезности. За разлика от полезностите на Ренесанса, на Френската буржоазна гражданска война, на обществения хуманизъм на Маркс, на словото на Исус или на моралната теория на Конфуций. И на още една дузина одобрени от историческото развиване и непреходни в другите елементи на света екзистенциално-ценностни системи.
Какво се получава през днешния ден. Евроатлантизмът владее единствено двете страни на едноименния океан – Съединени американски щати с 300-милионно население и Европейския съюз – с 500-милионно. Сборът им прави 800 милиона – малко повече от 10% от 7,3-милиардното население на планетата, още по-малко от територията й.
Вече е напълно явно, че като други възможности на евроатлантизма съществуват и нарастват други центрове и модели: Китай, Индия, Русия, Япония, Бразилия, Южна Африка. Оформят се политически и стопански блокове с други геополитически концепции: БРИКС, ШОС, Евроазийско, Тихоокеанско, Близкоизточно, Панафриканско пространство, в които „ евро-атлантическите полезности “ не се радват на огромна известност.
И тук поражда главният въпрос, провокирал написването на тези редове: Какво да вършим ние, българите? Да гледаме безучастно по какъв начин еврочиновниците и техните платени български лобисти си заработват високите заплати или да предприемем по-балансиран, по-разумен и в края на краищата – по-морален курс в интерес на националните ползи и националната сигурност.
Време е рационалният и честен баланс да стане верую и на нашите политици и държавници, на медиите, научните центрове и гражданските организации. Утре ще е късно, тъй като няма да ни имат вяра.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ