Експерти: Задава се инфлационен ураган, защо институциите мълчат?
* Проф. Димитър Иванов: Битката ще продължи до 2024 година * Любомир Каримански видя риск за ипотечните заеми * Важният въпрос в главите на всички е дали има риск от хиперинфлация, уточни Адриан Николов
Докато статистиката ни приспива с минимални и даже негативни равнища на инфлацията, надали има българин, който да не е усетил повдигането на цените по джоба си - и когато си заплаща сметките, и когато отиде в магазина.
За приближаващата се инфлационна стихия предизвестяват и специалистите.
" Страната и благосъстоянието на българите са в менгемето на политическа рецесия, наивни обещания и приближаващ инфлационен вихър. Политиката на идващото държавно управление би трябвало да бъде обвързвана с битката против инфлацията ". Това съобщи пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
" Когато удари пикът на инфлационния вихър, кой ще понесе отговорността, къде ще се изпокрият политиците тогава.... Този вихър не е кратковременен, ние ще продължим тази борба и през 2022-ра, 23-та и 24-та година. Да сте чули нещо за инфлацията от министрите на финансите и на стопанската система? Аз не съм, мълчат! ", сподели проф. Иванов. И акцентира, че не вижда политика на служебния кабинет в региона на стопанската система и финансите. " Виждам повече медийно наличие, в сравнение с наличие на работните места. Не виждам съществени решения ", уточни той. Проф. Иванов посочи и закъснението на предаването в Еврокомисията на Националния проект за възобновяване и резистентност. България е една от двете страни в Европейски Съюз, които към момента не са си предали този толкоз значим за възобновяване на стопанската система документ, по който някои страни към този момент започнаха да получават предплатени заплащания.
" Индексът на инфлацията, който се задава, ще бъде доста сериозен ", предизвести и финансистът Любомир Каримански, който е народен представител от Има Такъв Народ и ръководител на бюджетната комисия в Народното събрание.
Според него се чака стопански растеж, само че повишаването на жилищните заеми и несъществуването на мораториума по заемите основава опасност към ипотечното кредитиране.
" Час по-скоро би трябвало да имаме една ясна картина както за ипотечните заеми, по този начин и за корпоративния бранш и физическите лица. Тогава могат да се вземат ограничения ", добави Каримански. И също уточни, че нито една обществена институция сега не споделя каква инфлация се планува и по какъв начин биха дали отговор на всички необслужвани заеми както в ипотечното кредитиране, по този начин и на заемите на физическите лица. Експертът обаче увери, че няма риск за банковия бранш в страната. Той също прикани служебното държавно управление час по-скоро да внесе Националния проект за възобновяване и резистентност.
" В десетилетието сред 2010 и 2020 година свикнахме на релативно муден растеж на потребителските цени, изключително спрямо бързото повишение на заплатите и приходите като цяло. През последните няколко месеца отчетливо високият ритъм на повишаване на цените обаче върна тематиката на напред във времето. Промяната е движена от няколко фактора - цените на суровините, „ отсрочената инфлация “ и политиката на централните банки ", коментира Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система.
Той изясни, че инфлацията не е хомогенна - покачването на общия показател на потребителски цени с 3% на годишна база през юли /последните публични данни/ не е индикативно за действителното въздействие на растежа на цените върху домакинските бюджети. " Докато по отношение на юли предходната година растежът при превоза е 14,4%, то при храните покачването е с 1,8%, а при облеклата даже се следи лек спад, с 1,1%. На годишна база показателят на животинските и растителни масла е повишен с цели 25%, на газообразните горива - с 47%, на горивата и смазочните материали за персоналния превоз - с 25%, на топлоенергията - с 13%. Доста по-бързият растеж при тези основни за домакинските бюджети групи (заедно с доста високите цени на жилищата в огромните градове) изяснява и за какво този път тематиката е в центъра на обществения дискурс ", разяснява Николов. Той уточни, че от началото на годината междинните цени на суровия нефт съвсем са се удвоили до 70-75 $ за барел, сходна е динамичността и при природния газ.
" Трябва да имаме поради и въздействието на цените на енергоносителите върху на практика всички потребителски артикули - когато транспортните разноски порастват с помощта на по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко ". В средносрочен проект обаче най-важният фактор е нарасналото парично предложение. " Кризата подтикна държавните управления в Европа всеобщо да „ развържат кесиите “ - само че това означаваше неведнъж по-високи бюджетни дефицити, финансирани на процедура безкрайно с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно стартира и поддръжката за нови обществени разноски посредством проектите за възобновяване, които още веднъж ще се финансират с нов дълг на интернационалните пазари.
Това неизбежно води до растеж на потребителските цени като отсрочен, второстепенен резултат. Сходно влияние имат и ограниченията за повишение на приходите, стартирали и показани като краткотрайни и антикризисни от предходното държавно управление, в този момент, наподобява, всички партии в синхрон оферират разнообразни нараствания за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Доколкото следкризисният интервал ще е белязан от огромни обществени разноски за възобновяване на стопанските системи, този фактор най-вероятно ще тласка нагоре и потребителските цени ", изясни Николов.
И уточни отрицателните последици от ускорения растеж на цените - " те изяждат паричните спестявания, свиват покупателната дарба и препятстват способността на бизнесмените да възнамеряват дълготрайно. Важният въпрос в главите на всички е дали има риск от хиперинфлация и сюжет като от средата на 90-те години. Към 2021 година обаче този въпрос ни насочва към дейностите на Европейската централна банка, както и в по-общ проект на огромните централни банки въобще ", заключи анализаторът.
Докато статистиката ни приспива с минимални и даже негативни равнища на инфлацията, надали има българин, който да не е усетил повдигането на цените по джоба си - и когато си заплаща сметките, и когато отиде в магазина.
За приближаващата се инфлационна стихия предизвестяват и специалистите.
" Страната и благосъстоянието на българите са в менгемето на политическа рецесия, наивни обещания и приближаващ инфлационен вихър. Политиката на идващото държавно управление би трябвало да бъде обвързвана с битката против инфлацията ". Това съобщи пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
" Когато удари пикът на инфлационния вихър, кой ще понесе отговорността, къде ще се изпокрият политиците тогава.... Този вихър не е кратковременен, ние ще продължим тази борба и през 2022-ра, 23-та и 24-та година. Да сте чули нещо за инфлацията от министрите на финансите и на стопанската система? Аз не съм, мълчат! ", сподели проф. Иванов. И акцентира, че не вижда политика на служебния кабинет в региона на стопанската система и финансите. " Виждам повече медийно наличие, в сравнение с наличие на работните места. Не виждам съществени решения ", уточни той. Проф. Иванов посочи и закъснението на предаването в Еврокомисията на Националния проект за възобновяване и резистентност. България е една от двете страни в Европейски Съюз, които към момента не са си предали този толкоз значим за възобновяване на стопанската система документ, по който някои страни към този момент започнаха да получават предплатени заплащания.
" Индексът на инфлацията, който се задава, ще бъде доста сериозен ", предизвести и финансистът Любомир Каримански, който е народен представител от Има Такъв Народ и ръководител на бюджетната комисия в Народното събрание.
Според него се чака стопански растеж, само че повишаването на жилищните заеми и несъществуването на мораториума по заемите основава опасност към ипотечното кредитиране.
" Час по-скоро би трябвало да имаме една ясна картина както за ипотечните заеми, по този начин и за корпоративния бранш и физическите лица. Тогава могат да се вземат ограничения ", добави Каримански. И също уточни, че нито една обществена институция сега не споделя каква инфлация се планува и по какъв начин биха дали отговор на всички необслужвани заеми както в ипотечното кредитиране, по този начин и на заемите на физическите лица. Експертът обаче увери, че няма риск за банковия бранш в страната. Той също прикани служебното държавно управление час по-скоро да внесе Националния проект за възобновяване и резистентност.
" В десетилетието сред 2010 и 2020 година свикнахме на релативно муден растеж на потребителските цени, изключително спрямо бързото повишение на заплатите и приходите като цяло. През последните няколко месеца отчетливо високият ритъм на повишаване на цените обаче върна тематиката на напред във времето. Промяната е движена от няколко фактора - цените на суровините, „ отсрочената инфлация “ и политиката на централните банки ", коментира Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система.
Той изясни, че инфлацията не е хомогенна - покачването на общия показател на потребителски цени с 3% на годишна база през юли /последните публични данни/ не е индикативно за действителното въздействие на растежа на цените върху домакинските бюджети. " Докато по отношение на юли предходната година растежът при превоза е 14,4%, то при храните покачването е с 1,8%, а при облеклата даже се следи лек спад, с 1,1%. На годишна база показателят на животинските и растителни масла е повишен с цели 25%, на газообразните горива - с 47%, на горивата и смазочните материали за персоналния превоз - с 25%, на топлоенергията - с 13%. Доста по-бързият растеж при тези основни за домакинските бюджети групи (заедно с доста високите цени на жилищата в огромните градове) изяснява и за какво този път тематиката е в центъра на обществения дискурс ", разяснява Николов. Той уточни, че от началото на годината междинните цени на суровия нефт съвсем са се удвоили до 70-75 $ за барел, сходна е динамичността и при природния газ.
" Трябва да имаме поради и въздействието на цените на енергоносителите върху на практика всички потребителски артикули - когато транспортните разноски порастват с помощта на по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко ". В средносрочен проект обаче най-важният фактор е нарасналото парично предложение. " Кризата подтикна държавните управления в Европа всеобщо да „ развържат кесиите “ - само че това означаваше неведнъж по-високи бюджетни дефицити, финансирани на процедура безкрайно с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно стартира и поддръжката за нови обществени разноски посредством проектите за възобновяване, които още веднъж ще се финансират с нов дълг на интернационалните пазари.
Това неизбежно води до растеж на потребителските цени като отсрочен, второстепенен резултат. Сходно влияние имат и ограниченията за повишение на приходите, стартирали и показани като краткотрайни и антикризисни от предходното държавно управление, в този момент, наподобява, всички партии в синхрон оферират разнообразни нараствания за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Доколкото следкризисният интервал ще е белязан от огромни обществени разноски за възобновяване на стопанските системи, този фактор най-вероятно ще тласка нагоре и потребителските цени ", изясни Николов.
И уточни отрицателните последици от ускорения растеж на цените - " те изяждат паричните спестявания, свиват покупателната дарба и препятстват способността на бизнесмените да възнамеряват дълготрайно. Важният въпрос в главите на всички е дали има риск от хиперинфлация и сюжет като от средата на 90-те години. Към 2021 година обаче този въпрос ни насочва към дейностите на Европейската централна банка, както и в по-общ проект на огромните централни банки въобще ", заключи анализаторът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ