Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност ще създаде хаос в сектора
Проектът на нов Закон за частната охранителна активност (ЗЧОД) е импортиран в Народното събрание, в несъгласие със Закона за нормативните актове, защото не е подложен на оценка на въздействието, както и на наложителното публично разискване. Приложените към законопроекта мнения на браншови организации не се отнасят до него, а до различен законопроект за промени в ЗЧОД.
Това сподели на конференция през днешния ден, 5 септември 2017 година, изпълнителният шеф на Индустриален клъстер „ Сигурност “ (ИКС, член на БСК) Татяна Иванова. В конференцията участваха още Александър Иванов – ръководител на Съвета на учредителите на ИКС, Николета Атанасова – ръководител на УС на Българска камара за защита и сигурност (БКОС, член на БСК), и Ангел Тянков – ръководител на УС на Съюза на компаниите за защита и сигурност (СФОС, член на ССИ).
Според Татяна Иванова, планът на нов ЗЧОД на процедура не трансформира настоящия закон, само че основава спомагателна административна тежест за бизнеса, защото се вкарват нови лицензионни режими. Освен това, като изискване за лицензиране се вкарва условие за наложително участие в съдружие, а това е в нарушаване на Конституцията на Република България и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които категорично постановяват, че участието в организации следва да е непринудено.
По време на конференцията беше коментиран и импортираният в Народното събрание план за промени и допълнения в Закона за Министерство на вътрешните работи, които косвено засягат активността и на частните охранителни компании, защото се вкарва опция за осъществяване на действия по защита и на лица, работещи по трудово правно отношение. Нещо повече, с член 140а от ЗМВР се уголемяват пълномощията на тези лица, като по този метод Министерство на вътрешните работи се явява директен пазарен съперник на частните компании за защита. Тази конкуренция е нелоялна, защото Министерство на вътрешните работи е институцията, която лицензира и управлява активността на компаниите за защита и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше основано Държавно дружество „ Център за даване на услуги “, което би трябвало да започва активност от 1 януари 2018 година, само че към момента съществуват неясноти по отношение на това какви тъкмо действия ще прави то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия по отношение на „ държавната помощ “, с която ще бъде финансирано.
Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е плануванаъа опция за осъществяване на действия по пожарогасене и избавителни действия на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни контракти. Това, съгласно участниците в конференцията, е неприемливо, защото не може вменени със закон на Министерство на вътрешните работи функционалности за запазване на публичния ред и сигурност, изключително на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат реализирани против възмездни контракти.
Като цяло, представителите на компаниите за защита и сигурност дефинираха импортираните нормативни оферти като противоречащи на европейските условия и процедура, което основава заплаха от наказателна процедура против България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат признати в този им тип, ще се сътвори административен безпорядък измежду бизнеса, ще се вкара спомагателна административна тежест, а това ще е причина за неустойчивост в охранителния бранш, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възвръщат се порочните практики Министерство на вътрешните работи да се трансформира в некоректен съперник на частния бизнес.
В допълнение, беше очебийно, че Законът за частната охранителна активност в интервала 2010-2015 година е променян 8 пъти, от които 5 пъти посредством преходни и заключителни разпореждания (ПЗР) на други закони, а Законът за Министерство на вътрешните работи за същия интервал е променян 21 пъти, от които 15 пъти с Преходни и заключителни разпоредби. Само за 2017 година това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до неустойчивост и до влияние върху над 120 000 заети в областта на частните услуги за сигурност.
Това сподели на конференция през днешния ден, 5 септември 2017 година, изпълнителният шеф на Индустриален клъстер „ Сигурност “ (ИКС, член на БСК) Татяна Иванова. В конференцията участваха още Александър Иванов – ръководител на Съвета на учредителите на ИКС, Николета Атанасова – ръководител на УС на Българска камара за защита и сигурност (БКОС, член на БСК), и Ангел Тянков – ръководител на УС на Съюза на компаниите за защита и сигурност (СФОС, член на ССИ).
Според Татяна Иванова, планът на нов ЗЧОД на процедура не трансформира настоящия закон, само че основава спомагателна административна тежест за бизнеса, защото се вкарват нови лицензионни режими. Освен това, като изискване за лицензиране се вкарва условие за наложително участие в съдружие, а това е в нарушаване на Конституцията на Република България и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които категорично постановяват, че участието в организации следва да е непринудено.
По време на конференцията беше коментиран и импортираният в Народното събрание план за промени и допълнения в Закона за Министерство на вътрешните работи, които косвено засягат активността и на частните охранителни компании, защото се вкарва опция за осъществяване на действия по защита и на лица, работещи по трудово правно отношение. Нещо повече, с член 140а от ЗМВР се уголемяват пълномощията на тези лица, като по този метод Министерство на вътрешните работи се явява директен пазарен съперник на частните компании за защита. Тази конкуренция е нелоялна, защото Министерство на вътрешните работи е институцията, която лицензира и управлява активността на компаниите за защита и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше основано Държавно дружество „ Център за даване на услуги “, което би трябвало да започва активност от 1 януари 2018 година, само че към момента съществуват неясноти по отношение на това какви тъкмо действия ще прави то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия по отношение на „ държавната помощ “, с която ще бъде финансирано.
Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е плануванаъа опция за осъществяване на действия по пожарогасене и избавителни действия на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни контракти. Това, съгласно участниците в конференцията, е неприемливо, защото не може вменени със закон на Министерство на вътрешните работи функционалности за запазване на публичния ред и сигурност, изключително на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат реализирани против възмездни контракти.
Като цяло, представителите на компаниите за защита и сигурност дефинираха импортираните нормативни оферти като противоречащи на европейските условия и процедура, което основава заплаха от наказателна процедура против България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат признати в този им тип, ще се сътвори административен безпорядък измежду бизнеса, ще се вкара спомагателна административна тежест, а това ще е причина за неустойчивост в охранителния бранш, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възвръщат се порочните практики Министерство на вътрешните работи да се трансформира в некоректен съперник на частния бизнес.
В допълнение, беше очебийно, че Законът за частната охранителна активност в интервала 2010-2015 година е променян 8 пъти, от които 5 пъти посредством преходни и заключителни разпореждания (ПЗР) на други закони, а Законът за Министерство на вътрешните работи за същия интервал е променян 21 пъти, от които 15 пъти с Преходни и заключителни разпоредби. Само за 2017 година това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до неустойчивост и до влияние върху над 120 000 заети в областта на частните услуги за сигурност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ