Проектът на Националната карта на висшето образование е публикуван за

Проектът на Националната карта на висшето обучение е оповестен за публично разискване На един учител по математика се падат двама учащи
Около 50% признатите студенти в 1-ви курс по този начин и не изкласяват да сложат роба. Те напущат следването си още във втори или трети курс без да завършат. Това са данни на екипа, изготвил плана на Националната карта на висшето обучение. Тя е изключително значима за ориста на университетите ни, защото преди време бе оповестено, че до нейното приемане в страната няма да се разкриват нови висши учебни заведения или даже филиали. Тя трябваше да направи разбор в кои специалности има свръхрием и в кои - дефицит на студенти. Както и кои области у нас са пренаситени с университети и къде може да се намерения за откриване най-малко на филиали, тъй че младежите да не изтичат от родния град към столицата, след което да не помнят да се върнат. Занапред картата ще се употребява като инструмент за взимане на решения за откриване на филиали, за установяване на приема, дружно с рейтинговата система на университетите. В момента тя към момента е план, оповестен за публично разискване. Анализът в нея обаче

демонстрира една много печална панорама

- че общоизвестната максима: " Само който не е влезнал в университет, той не е приключил ", е на светлинни години от истината. " Картата сочи, че необятно отворената врата при започване на висшето обучение не значи, че всеки може да приключи ", съобщи просветният министър Николай Денков. Намаленият брой завършващи е присъщ за всички висши учебни заведения като се изключи тези, които са със мощно стимулирани студенти - медицина, фармация, стоматология. Денков обаче съобщи, че това е по-добрият модел за университетите - да има необятен достъп, след което приключват единствено тези, които имат качества и мотивация.Картата, направена в МОН, демонстрира, че висшето обучение у нас страда от разнообразни по темперамент и дълбочина несъответствия. Един от най-фрапиращите образци е с предлаганите места за компетентност математика, към която от години министерството пробва да насочи студентите - 80 на 100 от тези места остават незаети. Преподаватели в математически факултети го изясняват с обстоятелството, че най-хубавите млади математици избират следване в чужбина, а от оставащите тук малко на брой устоят селекцията. Картата демонстрира шокиращите данни - на един учител в компетентност математика приблизително се падат... двама студенти.

Най-голяма натоварване имат преподавателите по педагогика

като на един преподавател се падат 33-ма студенти. Но защото част от финансирането на университетите се образува въз основата на броя обучавани студенти, съществува риск в някои университети това финансиране мощно да се свие. Тогава то би трябвало или да бъде обезщетено по други линии или преподавателите да бъдат съкратени и да се попадне в обаян кръг - потенциалът да намалее още повече.  За сметка на това пък половината кандидат-висшисти у нас са " струпани " в 8 от общо 52 посоки, измежду които стопанска система, педагогика, медицина, информатика, право. Висшите ни учебни заведения имат потенциал, който съумяват да запълнят едвам на половина. Националната организация за оценяване и акредитация сочи, че сега вузовете у нас могат да образоват 407 616 младежи, а броят на студентите, посредством и на демографската рецесия, и на конкуренцията от чужбина, е на половина.Но в случай че

университетите у нас са запълнени на 50%

а половината от признатите не съумяват да завършат, това оформя една много печална картина. С под 30 % от оповестените места са и специалности като физика и химия, към които сега страната дава благо и драго да насочи зрелостниците. Но в случай че учебното заведение не ти е дало добра основа, какъв е шансът да завършиш? Картата показва и съществени несъответствия на висшите учебни заведения по райони - най-вече вузове са групирани в Югозападния регион, което е разумно, тъй като той включва София и Благоевград. Близо 50 на 100 от всички студенти в страната учат тук. Само два университета обаче са в Северозападния регион на обмисляне - Медицинският университет в Плевен и Военното учебно заведение в Долна Митрополия, като в тях учат едвам 10 на 100 от студентите в България. Много от гимназистите, приключили учебно заведение в този регион, се насочват към компетентност стопанска система, само че на неговата територия няма университет, който да я предлага. Ако имат опция, отиват да учат другаде, само че по-късно шансът да се завърнат в родните градове понижава. Авторите на разбора демонстрират, че няма различен регион в страната, който да се отличава с такова фрапантно разминаване сред търсене и предложение на висше обучение. Част от специалностите пък изобщо не се учат на никое място, с изключение на в столицата.Демографските разбори сочат, че повишаване на броя на студентите от България може да се чака едвам след 7 години. Дотогава ще би трябвало да търсим разновидности за

привличане на студенти от чужбина

само че те така и така са съсредоточени в компетентност медицина, към която ползата е голям. В по-дългосрочен проект пониженият брой на ражданията демонстрира, че след към 13 години броят на студентите ще е още по-малък, в сравнение с в този момент и ще продължава да се свива. В момента 63 на 100 от студентите се образоват в професионални посоки, където има ниска степен на реализация.Анализът демонстрира и друго - в случай че проучването се прави по професионални посоки излиза, че направление стопанска система е в доста неизгодна позиция. Това е по този начин, тъй като специалността се предлага раздробено в доста университети - над 20 в цялата страна. Ако се оферираше единствено в четирите най-големи, картинката би изглеждала по напълно друг метод. Картата предлага знаци, по които да се проучва обстановката - един от основните е тежест на дипломата, приложение на добитото висше обучение - т.е. дали приключилият фактически работи по него, както и данни за приноса към осигурителната система.След приемането на документа към този момент ще се позволява разкриване на нови висши учебни заведения в някои райони след обосновано мнение на МОН или отрасловите министерства, че там има търсене на фрагменти или че сходна компетентност се търси, само че не се предлага. След откриването на съответния филиал или висше учебно заведение за период от пет години други сходни структури в същото направление няма да могат да бъдат откривани. Вузовете са разграничени в четири групи съгласно качествата и реализацията на студентите си и тъкмо е посочено в кои посоки могат да се откриват филиали, в кои не трябва и къде може да има единствено оптимизация и консолидация сред обособените университети. Дали вследствие на това ситуацията с висшето обучение у нас ще се усъвършенства - не е ясно. Препоръки за връзка с пазара на труда е имало и преди, демографски срив - също. Така от години стратегиите се пишат, керванът си върви, а митовете и вицовете за висшето обучение ни пречат да забележим действителните му проблеми.