Анастасия Тошева – призвание учителка
Проектът на Момичетата от града и Столична стратегия „ Култура “ възражда загатна за българките, изиграли голяма роля за осъзнаването на българското общество сред 1878 и 1944 година Създавайки обща памет за тяхната роля в построяването освен на тяхната ера, само че и на актуалното българско общество, ние подбуждаме към прям диалог за мястото на дамата в историята и съвремието.
***
24 май 2022 | От Пловдив президентът Румен Радев поздрави българите с 24 май и зяви, че " Пловдив е предопределен да бъде постоянно измежду...
Учителската специалност е предопределение. И в българската история Анастасия Тошева е първата жена, която го потвърждава с целия си живот.
Анастасия се ражда на 18 януари 1837 година в Ески Заара. В родния си град и в Калоферския манастир получава нормалните за това време напълно базови познания. Късметът обаче се усмихва и на Анастасия е отредена ориста и отговорността да стане една от първите български учителки.
Захарий Княжески е индивидът, който Анастасия показва като собствен покровител . Сам възпитаник на Неофит Рилски, Захарий приключва семинария в Русия и урежда стипендии за няколко български младежи, които да се изучат в Русия за учители. Захарий Княжески е човек с прогресивни възгледи, който прави оценка публичната роля на образованата жена . Затова през 1850 година той завежда на образование в Русия три момчета и две девойки – племенницата си и Анастасия. До Гюргево девойките стигат преоблечени в мъжки облекла и с мъжки имена. Седем години трае образованието на Анастасия в пансиона на госпожа Васильова, като към края двете българки към този момент приказват по-добре съветски и френски, в сравнение с български. Захари Княжевски има грижата да им помогне да си напомнят родния си език и през 1857 година двете млади учителки се завръщат в. В записките си Анастасия разказва с каква респект са посрещнати от популацията – околните им ги чакат отвън града с печени агнета, а ученичките от метоха са строени и до една им целуват ръка. Училището е цялостно с дами от града, пристигнали да видят младите учителки.
Първото учебно заведение в Стара Загора отваря порти през 1857 година и в него се учат 24 ученички, на които Анастасия Тошева преподава четене, писане, закон божий, броене и ръкоделие . Сред тези първи ученички е да вземем за пример майката на художника Антон Митов. На идната година обаче в града избухва зараза и учебното заведение е затворено.
През 1859 година Анастасия се омъжва за Тоше Тошев и става стопанка. Мисълта, че към този момент не е потребна на девойките в родния си град я изтезава, само че такава е действителността на това време. Причината Анастасия Тошева да стартира да преподава още веднъж идва извън. В града идва свещеник протестант и открива девическо учебно заведение и интернат към него. Притеснените старозагорски жители би трябвало да се опълчват и вземат решение да отворят още веднъж православното учебно заведение, като канят Анастасия Тошева да преподава в него. Разбира се, из града се носят клюки, че Тоше Тошев е дал жена си за учителка за пари.
В новооткритото през 1863 година девическо учебно заведение се учи по стратегия идентична с тази на мъжкото учебно заведение и това поражда много недоволства. Това обаче стимулира още повече Анастасия. Тя изнася сказки пред майките в неделя след службата в църквата, насърчавайки ги да изпращат децата си на учебно заведение , основава сдружение „ Майчина грижа “ за подкрепяне на небогати ученички и за саморазвитие, като в сдружението вземат участие дами на най-различна възраст.
След назначението на нови учителки в учебното заведение, в него стартират да се учат и физика, химия, педагогика и нравственос. Завършващите ученички стават учителки из градовете в околията, като търсенето е доста огромно. Осем години по-късно Анастасия е освободена от учебното заведение в Стара Загора, само че незабавно е извикана в Габрово, с цел да направи и там женското учебно заведение еднообразно положително с. Тя се заема с това с присъщия й възторг, като основава и там сдружение „ Майчина обич “. Към учебното заведение се открива интернат и ученичките са толкоз доста, че се постанова да се привлекат учители от мъжката гимназия.
През 1877 година Анастасия Тошева провежда посрещането на съветските войски в Стара Загора . Ученичките й ушиват знаме от една фуста, научават съветския химн, а тя поздравява военачалник Гурко на чист съветски език. Генерал Столетов даже се разплаква от трогване.
По-късно същата година умира брачният партньор на Анастасия и дребният й наследник. Тя остава сама с двете си други деца, без средства за битие. Това я кара да се върне към учителската работа – изначало в Габрово, а по-късно като директорка на новооткритата Старозагорска девическа гимназия. След пенсионирането си тази неуморна жена превежда книги от френски и съветски, оказва помощ на сестрите си, взе участие във всички благотворителни сдружения в града .
Стара Загора и през днешния ден помни своята съгражданка. На името на Анастасия Тошева е учредена премия за високи достижения в региона на образованието, която се връчва всяка година на актуалните сътрудници на учителката Тошева, посветили се на призванието преподавател.
С поддръжката на БХК.
***
24 май 2022 | От Пловдив президентът Румен Радев поздрави българите с 24 май и зяви, че " Пловдив е предопределен да бъде постоянно измежду... Учителската специалност е предопределение. И в българската история Анастасия Тошева е първата жена, която го потвърждава с целия си живот.
Анастасия се ражда на 18 януари 1837 година в Ески Заара. В родния си град и в Калоферския манастир получава нормалните за това време напълно базови познания. Късметът обаче се усмихва и на Анастасия е отредена ориста и отговорността да стане една от първите български учителки.
Захарий Княжески е индивидът, който Анастасия показва като собствен покровител . Сам възпитаник на Неофит Рилски, Захарий приключва семинария в Русия и урежда стипендии за няколко български младежи, които да се изучат в Русия за учители. Захарий Княжески е човек с прогресивни възгледи, който прави оценка публичната роля на образованата жена . Затова през 1850 година той завежда на образование в Русия три момчета и две девойки – племенницата си и Анастасия. До Гюргево девойките стигат преоблечени в мъжки облекла и с мъжки имена. Седем години трае образованието на Анастасия в пансиона на госпожа Васильова, като към края двете българки към този момент приказват по-добре съветски и френски, в сравнение с български. Захари Княжевски има грижата да им помогне да си напомнят родния си език и през 1857 година двете млади учителки се завръщат в. В записките си Анастасия разказва с каква респект са посрещнати от популацията – околните им ги чакат отвън града с печени агнета, а ученичките от метоха са строени и до една им целуват ръка. Училището е цялостно с дами от града, пристигнали да видят младите учителки.
Първото учебно заведение в Стара Загора отваря порти през 1857 година и в него се учат 24 ученички, на които Анастасия Тошева преподава четене, писане, закон божий, броене и ръкоделие . Сред тези първи ученички е да вземем за пример майката на художника Антон Митов. На идната година обаче в града избухва зараза и учебното заведение е затворено.
През 1859 година Анастасия се омъжва за Тоше Тошев и става стопанка. Мисълта, че към този момент не е потребна на девойките в родния си град я изтезава, само че такава е действителността на това време. Причината Анастасия Тошева да стартира да преподава още веднъж идва извън. В града идва свещеник протестант и открива девическо учебно заведение и интернат към него. Притеснените старозагорски жители би трябвало да се опълчват и вземат решение да отворят още веднъж православното учебно заведение, като канят Анастасия Тошева да преподава в него. Разбира се, из града се носят клюки, че Тоше Тошев е дал жена си за учителка за пари.
В новооткритото през 1863 година девическо учебно заведение се учи по стратегия идентична с тази на мъжкото учебно заведение и това поражда много недоволства. Това обаче стимулира още повече Анастасия. Тя изнася сказки пред майките в неделя след службата в църквата, насърчавайки ги да изпращат децата си на учебно заведение , основава сдружение „ Майчина грижа “ за подкрепяне на небогати ученички и за саморазвитие, като в сдружението вземат участие дами на най-различна възраст.
След назначението на нови учителки в учебното заведение, в него стартират да се учат и физика, химия, педагогика и нравственос. Завършващите ученички стават учителки из градовете в околията, като търсенето е доста огромно. Осем години по-късно Анастасия е освободена от учебното заведение в Стара Загора, само че незабавно е извикана в Габрово, с цел да направи и там женското учебно заведение еднообразно положително с. Тя се заема с това с присъщия й възторг, като основава и там сдружение „ Майчина обич “. Към учебното заведение се открива интернат и ученичките са толкоз доста, че се постанова да се привлекат учители от мъжката гимназия.
През 1877 година Анастасия Тошева провежда посрещането на съветските войски в Стара Загора . Ученичките й ушиват знаме от една фуста, научават съветския химн, а тя поздравява военачалник Гурко на чист съветски език. Генерал Столетов даже се разплаква от трогване.
По-късно същата година умира брачният партньор на Анастасия и дребният й наследник. Тя остава сама с двете си други деца, без средства за битие. Това я кара да се върне към учителската работа – изначало в Габрово, а по-късно като директорка на новооткритата Старозагорска девическа гимназия. След пенсионирането си тази неуморна жена превежда книги от френски и съветски, оказва помощ на сестрите си, взе участие във всички благотворителни сдружения в града .
Стара Загора и през днешния ден помни своята съгражданка. На името на Анастасия Тошева е учредена премия за високи достижения в региона на образованието, която се връчва всяка година на актуалните сътрудници на учителката Тошева, посветили се на призванието преподавател.
С поддръжката на БХК.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ