Графичните десктоп среди в Linux: GNOME
Продължаваме серията от материали за разнообразните графични среди за UNIX сходните операционни системи и надлежно, също и за Linux. Досега се спряхме на Xfce и KDE – първата графична среда, почнала развиването си още през далечната 1996-та година. Днес ще обърнем внимание на GNOME, която се появи като безусловно свободна опция на KDE в тези далечни времена, когато в KDE се използваха несвободни детайли.
Историята на GNOME
Основите на графичната среда GNOME можем да открием в плана GNU и не е мъчно да се досетим, че GNOME е 100% свободен програмен продукт. Тази идея, зародила през втората половина на 1990-те години е неизменима и до през днешния ден.
Абревиатурата GNOME значи GNU Network Object Model Environment (GNU мрежова обектно насочена среда). Тук не става дума за целия GNU план, а единствено за Linux дистрибуциите, за които GNOME може да бъде графична десктоп среда.
GNOME се появява през 1997-ма година. Нейните основатели са Мигел де Икаса и Федерико Мена, които още през цялото време си слагат за цел да основат изцяло свободна опция на KDE, която се базира на несвободни съставни елементи от Qt, което е в прорез с правилата на свободния програмен продукт. Основното състояние в свободния програмен продукт е, че целият сорс код наложително би трябвало да е отворен и не се разрешава потреблението на затворен код – нещо, което нарушава цялата идея.
Още в самото начало основателите на GNOME вземат решение да употребяват GTK+ инструментариума, с цел да не се допусне каквото и да било нарушение свободата на потребителите и разработчиците, както става в KDE. Този метод притегля вниманието на радетелите за свободен код и те разпореждат огромни очаквания на новия план. Оттогава тази графична среда стартира да става известна.
През 2000-та година обстановката с лицензите в KDE се взема решение: тази десктоп среда също става свободна, тъй като Qt 2.2 платформата стартира да излиза под свободния GNU GPL лиценз. От този миг нататък, GNOME се трансформира просто в различен вид на графичния интерфейс, като това не оказва никакво въздействие върху качеството на софтуера. Дори в противен случай, GNOME стартира да се разраства.
Неизменни остават главните цели на плана, които разработчиците последователно доближават:Създаването на изцяло свободна графична средаЛекота на потреблението на потребителския интерфейс, без значение от техническите знания и умения на потребителитеИнтернационализация и локализацияОсигуряване на лесни и комфортни благоприятни условия за създаването на приложения, работещи взаимно с GNOME, при потреблението на разнообразни програмни езициНепрекъснат цикъл на създаване и предлагането на нови версии
Необходимо е да конкретизираме, че простотата и удобството идват най-много с появяването на версия GNOME 2, на която огромно въздействие оказва публикацията на Робърт Санфорд Хавок Пенингтън, в която се разказва, по какъв начин би трябвало да действа идеалният съгласно него графичен потребителски интерфейс.
След това развиването на GNOME продължава равно и безпрепятствено. Докато през месец април 2011 година не се появява 3-тата версия на GNOME, която незабавно става мотив за разгорещени разногласия и даже води до понижаване броя на потребителите, употребяващи GNOME, които не са съгласни с новия вектор на развиване на графичната среда.
Версиите на GNOME
Първата постоянна версия на GNOME се появява през месец март 1999-та година. Скрийншотът нагоре демонстрира по какъв начин наподобява. Да подчертаем, че главните детайли на интерфейса остават неизменими чак до излизането на 3-тата версия на GNOME и точно това е главната причина за нейното враждебно посрещане.
През месец юни 2002 година светът вижда GNOME 2.0. Тя наподобява на предходната, само че таи съществено рационализиране – преходът към пакета GTK+ 2.0.
Именно втората версия на тази графична среда е признато да се смята за класическа. Тя е нещо като самобитно огледално отражение на 3-тата версия на KDE, която е един от значимите ориентири в света на GNU и Linux и на която през днешния ден с носталгия гледат потребителите, съумели да видят изгрева на GNOME.
Точно както и при третата версия на KDE, от която сътвориха Trinity Desktop Environment, и на третата версия на GNOME направиха клон, който през днешния ден познаваме като графичната среда MATE . Но за това ще стане дума различен път.
От особеностите на всички втори 2.хх версии на GNOME, вероятно най-важната е съществуването на два панела в горната идолната част на екрана. Горният панел включва менюто, региона за уведомления дружно с всички останали принадлежности, като часовник, прогнозата за времето и така нататък Долният панел се употребява на първо място за бързо пускане, за бързо прекосяване от един виртуален работен плот в различен и за проявление на отворените програмни прозорци.
Именно този облик на Linux се смята за пример измежду по-опитните консуматори и последователи на другите дистрибуции.
И по този начин, версиите GNOME 2.хх доста се харесаха на цялата общественост. Работата в тази среда е същинско наслаждение, а отвореният метод по собствен метод изключва опцията в системата да попадне вредоносен код.
Но в един миг всичко се промени…
Многострадалният GNOME 3
Когато на 6-ти април привикналите с GNOME консуматори обновиха системата си, видяха нещо напълно ново.
На прекалено много хора това не се хареса.
Дори и Линус Торвалдс преди време се изрече много внезапно за GNOME 3. Какво да кажем за елементарните консуматори.
Историята с третата версия на GNOME много припомня на перипетиите с KDE 4.XX – 5.ХХ: същите неприятности, същата ненавист във форумите, същите гневни постове в обществените мрежи и най-после, търсене на други възможности. А през последните години другите възможности напълно не са малко, само че за това ще поговорим различен път.
Хората не харесаха новите правила на взаимоотношение с компютъра. В новата версия разработчиците очевидно са трансформирали всичко, което са могли, а като спомен за GNOME 2.хх са оставили GNOME Classic – една от вариациите на GNOME 3. Тя трябваше да удовлетвори всички консуматори, които не са съгласни с новите промени, само че този вид не се оказа изключително сполучлив.
С времето GNOME 3 продължи да се развива. Точно както и при KDE Plasma, видяните бъгове бързо бяха оправени и сривовете изчезнаха. Постепенно хората привикнаха с мисълта, че GNOME 3.XX в към този момент настоящата версия, още повече, че тази версия на десктоп средата бе включена в Linux дистрибуциите Debian, Ubuntu, Fedora и още доста други. Потребителите, които за пръв път пробват тази графична среда настояват, че тя е доста комфортна за потребление. И по този начин GNOME 3.XX остана.
Какво имаме през днешния ден
Днес GNOME, както и KDE са едни от най-хубавите графични среди за Linux. Тя не е толкоз гъвкава в настройките, само че в случай че за някой това е проблем, може да употребява специфичния софтуерен инструмент GNOME Tweak Tool (или GNOME Tweaks), който дава опция да се прибавят, включват и отстраняват разнородни разширения (extensions).
Има специфичен уебсайт за работа с разширенията за GNOME Shell, един от най-важните съставни елементи на GNOME 3.
GNOME употребява малко повече систематични запаси спрямо другите графични среди, само че след излизането на версия GNOME 3.30, кодът бе мощно усъвършенстван и в този момент всичко е по-спретнато и доста по-бързо.
Тук няма да се стопираме на голямото количество програмен продукт, с което GNOME е добре прочут. Всеки може независимо да изследва тази забавна област. Няма да се стопираме и върху проблемите със съвместимостта на новите разширения със старите версии на Shell. Както и за съвсем безуспешните опити за прекосяване от мениджъра на прозорци X-Window System към новия Wayland…
Но всичко това не е нужно на елементарния консуматор. Всичката нужна информация е свободно оповестена в формалния уеб уебсайт на GNOME. Всъщност, може би най-добре е тази графична среда да се изследва на процедура.
Както GNOME Shell, по този начин и KDE Plasma изискват от по-неопитните консуматори известно самообладание. Но когато свикнете, надали съжалявате за избора на тази отлична и изцяло свободна графична десктоп среда, която може да бъде доста благонадежден асистент в всекидневието.
Историята на GNOME
Основите на графичната среда GNOME можем да открием в плана GNU и не е мъчно да се досетим, че GNOME е 100% свободен програмен продукт. Тази идея, зародила през втората половина на 1990-те години е неизменима и до през днешния ден.
Абревиатурата GNOME значи GNU Network Object Model Environment (GNU мрежова обектно насочена среда). Тук не става дума за целия GNU план, а единствено за Linux дистрибуциите, за които GNOME може да бъде графична десктоп среда.
GNOME се появява през 1997-ма година. Нейните основатели са Мигел де Икаса и Федерико Мена, които още през цялото време си слагат за цел да основат изцяло свободна опция на KDE, която се базира на несвободни съставни елементи от Qt, което е в прорез с правилата на свободния програмен продукт. Основното състояние в свободния програмен продукт е, че целият сорс код наложително би трябвало да е отворен и не се разрешава потреблението на затворен код – нещо, което нарушава цялата идея.
Още в самото начало основателите на GNOME вземат решение да употребяват GTK+ инструментариума, с цел да не се допусне каквото и да било нарушение свободата на потребителите и разработчиците, както става в KDE. Този метод притегля вниманието на радетелите за свободен код и те разпореждат огромни очаквания на новия план. Оттогава тази графична среда стартира да става известна.
През 2000-та година обстановката с лицензите в KDE се взема решение: тази десктоп среда също става свободна, тъй като Qt 2.2 платформата стартира да излиза под свободния GNU GPL лиценз. От този миг нататък, GNOME се трансформира просто в различен вид на графичния интерфейс, като това не оказва никакво въздействие върху качеството на софтуера. Дори в противен случай, GNOME стартира да се разраства.
Неизменни остават главните цели на плана, които разработчиците последователно доближават:Създаването на изцяло свободна графична средаЛекота на потреблението на потребителския интерфейс, без значение от техническите знания и умения на потребителитеИнтернационализация и локализацияОсигуряване на лесни и комфортни благоприятни условия за създаването на приложения, работещи взаимно с GNOME, при потреблението на разнообразни програмни езициНепрекъснат цикъл на създаване и предлагането на нови версии
Необходимо е да конкретизираме, че простотата и удобството идват най-много с появяването на версия GNOME 2, на която огромно въздействие оказва публикацията на Робърт Санфорд Хавок Пенингтън, в която се разказва, по какъв начин би трябвало да действа идеалният съгласно него графичен потребителски интерфейс.
След това развиването на GNOME продължава равно и безпрепятствено. Докато през месец април 2011 година не се появява 3-тата версия на GNOME, която незабавно става мотив за разгорещени разногласия и даже води до понижаване броя на потребителите, употребяващи GNOME, които не са съгласни с новия вектор на развиване на графичната среда.
Версиите на GNOME
Първата постоянна версия на GNOME се появява през месец март 1999-та година. Скрийншотът нагоре демонстрира по какъв начин наподобява. Да подчертаем, че главните детайли на интерфейса остават неизменими чак до излизането на 3-тата версия на GNOME и точно това е главната причина за нейното враждебно посрещане.
През месец юни 2002 година светът вижда GNOME 2.0. Тя наподобява на предходната, само че таи съществено рационализиране – преходът към пакета GTK+ 2.0.
Именно втората версия на тази графична среда е признато да се смята за класическа. Тя е нещо като самобитно огледално отражение на 3-тата версия на KDE, която е един от значимите ориентири в света на GNU и Linux и на която през днешния ден с носталгия гледат потребителите, съумели да видят изгрева на GNOME.
Точно както и при третата версия на KDE, от която сътвориха Trinity Desktop Environment, и на третата версия на GNOME направиха клон, който през днешния ден познаваме като графичната среда MATE . Но за това ще стане дума различен път.
От особеностите на всички втори 2.хх версии на GNOME, вероятно най-важната е съществуването на два панела в горната идолната част на екрана. Горният панел включва менюто, региона за уведомления дружно с всички останали принадлежности, като часовник, прогнозата за времето и така нататък Долният панел се употребява на първо място за бързо пускане, за бързо прекосяване от един виртуален работен плот в различен и за проявление на отворените програмни прозорци.
Именно този облик на Linux се смята за пример измежду по-опитните консуматори и последователи на другите дистрибуции.
И по този начин, версиите GNOME 2.хх доста се харесаха на цялата общественост. Работата в тази среда е същинско наслаждение, а отвореният метод по собствен метод изключва опцията в системата да попадне вредоносен код.
Но в един миг всичко се промени…
Многострадалният GNOME 3
Когато на 6-ти април привикналите с GNOME консуматори обновиха системата си, видяха нещо напълно ново.
На прекалено много хора това не се хареса.
Дори и Линус Торвалдс преди време се изрече много внезапно за GNOME 3. Какво да кажем за елементарните консуматори.
Историята с третата версия на GNOME много припомня на перипетиите с KDE 4.XX – 5.ХХ: същите неприятности, същата ненавист във форумите, същите гневни постове в обществените мрежи и най-после, търсене на други възможности. А през последните години другите възможности напълно не са малко, само че за това ще поговорим различен път.
Хората не харесаха новите правила на взаимоотношение с компютъра. В новата версия разработчиците очевидно са трансформирали всичко, което са могли, а като спомен за GNOME 2.хх са оставили GNOME Classic – една от вариациите на GNOME 3. Тя трябваше да удовлетвори всички консуматори, които не са съгласни с новите промени, само че този вид не се оказа изключително сполучлив.
С времето GNOME 3 продължи да се развива. Точно както и при KDE Plasma, видяните бъгове бързо бяха оправени и сривовете изчезнаха. Постепенно хората привикнаха с мисълта, че GNOME 3.XX в към този момент настоящата версия, още повече, че тази версия на десктоп средата бе включена в Linux дистрибуциите Debian, Ubuntu, Fedora и още доста други. Потребителите, които за пръв път пробват тази графична среда настояват, че тя е доста комфортна за потребление. И по този начин GNOME 3.XX остана.
Какво имаме през днешния ден
Днес GNOME, както и KDE са едни от най-хубавите графични среди за Linux. Тя не е толкоз гъвкава в настройките, само че в случай че за някой това е проблем, може да употребява специфичния софтуерен инструмент GNOME Tweak Tool (или GNOME Tweaks), който дава опция да се прибавят, включват и отстраняват разнородни разширения (extensions).
Има специфичен уебсайт за работа с разширенията за GNOME Shell, един от най-важните съставни елементи на GNOME 3.
GNOME употребява малко повече систематични запаси спрямо другите графични среди, само че след излизането на версия GNOME 3.30, кодът бе мощно усъвършенстван и в този момент всичко е по-спретнато и доста по-бързо.
Тук няма да се стопираме на голямото количество програмен продукт, с което GNOME е добре прочут. Всеки може независимо да изследва тази забавна област. Няма да се стопираме и върху проблемите със съвместимостта на новите разширения със старите версии на Shell. Както и за съвсем безуспешните опити за прекосяване от мениджъра на прозорци X-Window System към новия Wayland…
Но всичко това не е нужно на елементарния консуматор. Всичката нужна информация е свободно оповестена в формалния уеб уебсайт на GNOME. Всъщност, може би най-добре е тази графична среда да се изследва на процедура.
Както GNOME Shell, по този начин и KDE Plasma изискват от по-неопитните консуматори известно самообладание. Но когато свикнете, надали съжалявате за избора на тази отлична и изцяло свободна графична десктоп среда, която може да бъде доста благонадежден асистент в всекидневието.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ