Продължаваме да разглеждаме най-популярните GUI за GNU/Linux. Вече се спряхме

...
Продължаваме да разглеждаме най-популярните GUI за GNU/Linux. Вече се спряхме
Коментари Харесай

Графичните десктоп среди в Linux: KDE

Продължаваме да преглеждаме най-популярните GUI за GNU/Linux. Вече се спряхме на Xfce и както споменахме предходния път, ще продължим с графичната десктоп среда KDE .
Историята на KDE
Самата абревиатура на KDE се разшифрова като K Desktop Environment (Десктоп средата „К“). До 2010 година под тези три букви хората разбираха целия комплект от програмен продукт, който основава една в действителност неповторима и доста гъвкава във връзка с настройките графична среда. След това семантиката на този акроним леко се промени и в този момент ще разбираем за какво.
 Konqi – талисманът на KDE
Проектът KDE физически започва през месец октомври 1996-та година. Той е учреден от Матиас Етрих, който в тези далечни времена е бил студент в Тюбингенския университет, Германия. Младият по това време Матиас е бил надълбоко отчаян от това, че в тогавашните интерфейси на UNIX сходните операционни системи всички съставни елементи на графичната среда наподобяват като че ли са съединени от напълно разнообразни детски конструктори. Към сегашен ден към този момент живеем в епохата на стандартизация на GUI за Linux, само че тогава този метод към момента не е известен.
 Матиас Етрих
Мнозина смятат, че Етрих е на процедура първият човек в историята на UNIX, който взема решение да сътвори графична среда. Не просто някакъв интерфейс, а пълноценна графична среда – един микрокосмос, в който всичко наподобява еднообразно. Оттогава вместо GUI все по-често стартира да се употребява термина „графична среда“ или „десктоп среда“ за Linux.

Това може да бъде съпоставено с нещо като дизайнерски ремонт на дома, в който всяка дреболия – от белия долап с ръчни египетски дърворезби до осветлението основават една обща цялостна атмосфера, която демонстрира облика на дома и на живеещите в него.

Днес към този момент се приема, че фън шуй правилата в действителност оказват въздействие върху мисловната активност на индивида и на неговото въодушевление, само че за 1996 година тези хрумвания са нови и непознати за операционните системи.

Вторият значим ориентир за Матиас е оптималната елементарност и и интуитивност в потреблението на бъдещата графична десктоп среда. В началото никой от екипа не мисли за хубостта, само че тя последователно кристализира с еволюцията на KDE.

Важно е да отбележим, че през първите години на битие на плана, Qt детайлите, които са в неговата основа, не се популяризират под свободен лиценз. Това е и повода общността на свободния програмен продукт да се тревожи: получава се, че свободната графична среда с целия си масив от свободни детайли, популяризирана в UNIX сходните операционни системи, е основана благодарение на несвободни принадлежности.

Това бе повода за появяването на друга графична среда – GNOME, на която ще се спрем по-нататък. Засега единствено ще кажем, че GNOME е създавана като свободна опция на KDE. Понякога пораждат разногласия, коя десктоп среда се е появила по-рано – KDE или GNOME, само че е явно, че първата е KDE.

През месец ноември 1998 година Qt излиза под свободен лиценз. В началото, това не е елементарният GNU GPL лиценз, а QPL, поради което пораждат нови разногласия, този път поради лиценза.

Целят този звук стихва чак към 2000-та година, когато Qt минава към GNU GPL лиценза. Всички се успокояват и са щастливи.
Версиите на KDE
Най-голямо раздвижване и почит в обществото провокира третата версия на KDE, която всички почитатели на Linux смятат за именита. Представете си, че привикналите потреблението на Оценка за съвместимост Windows XP консуматори, които през живота си не са виждали нищо друго с изключение на операционната система на Microsoft се сблъскват с това:



Да прибавим, че Linux с KDE може да се започва непосредствено от компактдиск, а това значи, че може да бъде взета на всички места. А фактът, че в GNU/Linux напълно елементарно става превключването към една или друга графична среда, напряко порази незапознатите.

Първоначално KDE 3 е нещо като продължение на KDE 2 – не е изключително красива, само че доста комфортна графична среда, с която потребителите бързо привикнаха. Но версията KDE 3.2 към този момент предлага хубав дизайн и излиза наяве, че планът има бъдеще.

И всичко това при в действителност смешни даже и за тези времена компютърни запаси.

Не е за удивление, че в тези времена разработчиците направиха клон точно на KDE 3 и сътвориха актуалната графична среда Trinity Desktop Environment, която е пряк правоприемник на KDE 3.5.10. Тази десктоп среда може да се конфигурира в на процедура всяка Linux дистрибуция, само че на TDE ще се спрем по-подробно в някои от идващите материали.

Като цяло, за историята на този план може да се каже, че е банална: развиваше се и се развива системно, без някакви особени катастрофи.



Само че…
Плазмата не се срутва
Причината за последвалите събития са, че в 5-тата версия на KDE, която е настоящата версия в наши дни, показана за пръв път през 2014-2015 години, разработчиците трансформираха толкоз доста неща, че първоначално тя работеше прекомерно несигурно.
 Разликата с предходните версии е огромна
Огромна част от потребителите възприе тези промени доста враждебно. Изказаха се отзиви, че в петата версия не се съблюдават традициите, че всичко е направено невнимателно и небрежно, че KDE 5 употребява прекалено много оперативна памет, че…

Всъщност не може да се каже, че съществува KDE 5. В тези дни самият план KDE се раздели на три огромни групи:
KDE Frameworks – главните съставни елементи (библиотеки, запаси, услуги), предопределени за потребление от KDE приложенията, както и за тяхната приложимост отвън KDE екосистемата. KDE Applications – потребителски приложения, основани въз основата на KDE Frameworks, които могат да се употребяват и в други десктоп среди Plasma Workspaces – всичко, което дефинира KDE – характерният работен плот, характерният потребителски интерфейс, прозоречният управител KWin
И защото работният плот е всичко, което виждаме на напред във времето – иконките, панелите, менюто и така нататък, средата е по-правилно да се назовава Plasma Desktop. Той работи в тясна връзка с двете други групи, които си имат своя специфичност. Нещата се усложниха.

По принцип, разработчиците започнаха да осъществят концепцията за единна KDE екосистема още от 4-тата версия на десктоп средата. Именно тогава се появи концепцията за плазмоидите – приложения и уиджети, които са непосредствено интегрирани в KDE и работят с графичната среда като едно цяло.

Тогава се появи и притчата за сриването на плазмата. Четвъртата версия на KDE към момента наподобява на предходните версии и хората мърмореха, само че търпяха. Но с появяването на KDE 5 с концепциите, които взеха решение да премислят каноните на потребителския интерфейс – общността стартира да недоволства. Естествено, и семантичните особености на абревиатурата се трансформираха.

Наистина, плазмата се сриваше доста постоянно, само че разработчиците доста бързо представяха съответните пачове и усъвършенствания и последователно тази графична среда стана постоянна. Случва се плазмата да се срине и през днешния ден, само че независимо се оправя, без да се постанова рестартиране на системата.

Всъщност, всичките нападки против петата версия на KDE Plasma Desktop са породени най-вече от един единствен фактор – никой не му се занимаваше да разучава един безусловно нов потребителски интерфейс, да го настройва за себе си, да се човърка в настройките… Но да не забравяме, че Plasma Desktop предлага мощен инструментариум за всевъзможни настройки и конфигурации.

Преди време се стартира тезата, че Plasma Desktop е взаимствала някои хрумвания от интерфейса на Windows 10. Споровете на тази тематика са горещи, само че се показва, че KDE 5 – т.е. Plasma Desktop е излязла много по-рано от Windows 10.
Какво имаме през днешния ден
Днес KDE е една от най-хубавите графични среди за UNIX сходните операционни системи. Тя предлага голям брой потребни и качествени функционалности. С други думи, няма друга графична среда, по този начин податлива към настройки и всевъзможни операции. Много Linux консуматори харесват точно това. Изключение от това са тайловите мениджъри на прозорци, само че това е една напълно нова идея, която също има бъдеще.



Няма по какъв начин да преглеждаме единствено Plasma Desktop, без да се спрем на някои от чудесните приложения, софтуерни принадлежности, помощни стратегии и плазмоидите, включени в комплекта. Нека погледнем за малко опциите на файловия управител Dolphin:



Да обърнем внимание и на KDE Connect, който дава опция за ръководство на преносимия компютър благодарение на смарт телефон. Показването на презентации е доста комфортно, а и потреблението на компютъра доста се улеснява.

Зад KDE е цялото дълго минало на най-старата графична среда за Linux, като бъдещето пред нея също наподобява ярко. Споделете опита и мненията си за KDE и за Plasma, с цел да умножим познанието.
Източник: kaldata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР