Как заразата отново ме превърна в българин
Призовават ни да спасим човешката цивилизация, като си стоим у дома и си мием ръцете. Като в напредничав разказ, в който цялото деяние се разиграва в съзнанието на разказвача. В моята лична равносметка за ерата на Ковид-19 ще останат единствено тези физически обекти, които си костват да бъдат упоменати: неизползвани самолетни билети и употребявани защитни маски.
И все пак в мига, в който излезеш на улицата, незабавно забелязваш какъв брой доста неща са се трансформирали. Врати затвориха освен моите обичани кафенета във Виена и в София, само че и обичаната ми книжарница във Вашингтон. Ковид-19 унищожи нашия метод на живот сходно на неутронна бомба - без да поврежда материалния свят. През по-голямата част от 2020 година летищата бяха едно от най-тъжните места на света - празни и тихи, подслонили единствено шепа пасажери, които като призраци се лутат из терминалите.
Вкъщи е България
През последните три десетилетия свободата на напредване непрестанно се разширяваше, за хората от най-различни обществени съсловия ставаше все по-лесно да се смесват, а това се трансформира в всесилен знак на глобализацията. Днес тази независимост към този момент е в историята - или най-малко са ѝ наложени продължителни ограничавания. В същото време обществените апели към хората да си стоят у дома провокираха нещо като метафизична рефлексия: " у дома " е мястото, където искаш да бъдеш, когато си заплашен от сериозна заплаха. И в мига, когато аз и фамилията ми разбрахме, че ни следва дълъг интервал на обществено разграничаване, ние взехме едно решение, което изненада и нас самите: да се върнем в България.
Това решение несъмнено не беше рационално. В продължение на 10 години ние живеем и работим във Виена. Обичаме този град, а и австрийското опазване на здравето е доста по-благонадеждно от българското. Тоест, върнахме се в България само заради убеждението, че би трябвало да си стоим " у дома ". А за нас " у дома " е България. В това спешно време искахме да бъдем по-близо до хората и местата, които сме познавали през целия си живот.
И все пак в мига, в който излезеш на улицата, незабавно забелязваш какъв брой доста неща са се трансформирали. Врати затвориха освен моите обичани кафенета във Виена и в София, само че и обичаната ми книжарница във Вашингтон. Ковид-19 унищожи нашия метод на живот сходно на неутронна бомба - без да поврежда материалния свят. През по-голямата част от 2020 година летищата бяха едно от най-тъжните места на света - празни и тихи, подслонили единствено шепа пасажери, които като призраци се лутат из терминалите.
Вкъщи е България
През последните три десетилетия свободата на напредване непрестанно се разширяваше, за хората от най-различни обществени съсловия ставаше все по-лесно да се смесват, а това се трансформира в всесилен знак на глобализацията. Днес тази независимост към този момент е в историята - или най-малко са ѝ наложени продължителни ограничавания. В същото време обществените апели към хората да си стоят у дома провокираха нещо като метафизична рефлексия: " у дома " е мястото, където искаш да бъдеш, когато си заплашен от сериозна заплаха. И в мига, когато аз и фамилията ми разбрахме, че ни следва дълъг интервал на обществено разграничаване, ние взехме едно решение, което изненада и нас самите: да се върнем в България.
Това решение несъмнено не беше рационално. В продължение на 10 години ние живеем и работим във Виена. Обичаме този град, а и австрийското опазване на здравето е доста по-благонадеждно от българското. Тоест, върнахме се в България само заради убеждението, че би трябвало да си стоим " у дома ". А за нас " у дома " е България. В това спешно време искахме да бъдем по-близо до хората и местата, които сме познавали през целия си живот.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ