Притеснително е, че не чух категоричния отговор от Асен Василев

Притеснително е, че не чух безапелационния отговор от Асен Василев дали той е писал текстовете от скандалния законЛипсата на явен проект докара до грозни подиуми с бежанцитеБългарската позиция за Северна Македония няма да се промениДве външни политики за Скопие значи да предаваш крепостта отвътреЕдин от дефектите на кабинета е незадоволително обществената политикаНяма дейни ограничения, които дават живот на дребния и междинен бизнесНа път сме да обезсмислим и понятието червени линии - оказаха се много променливи като форма и нюансНито аз, нито президентът имаме отношение към плана на Стефан ЯневАко Радев желае партия, ще я поведе персонално
Ако имаме Български народен културен институт, за чудесата на България ще разбере целия свят, споделя вицепрезидентът Илияна Йотова, патрон на акцията на " Стандарт " " Чудесата на България " в особено изявление за вестник СТАНДАРТ

 

- Г-жо Йотова, върнахте се от посещаване в Копенхаген, където три часа разговаряхте със сънародниците ни в Дания. Какво ги вълнува?

- В Копенхаген бях поканена да вземам участие в обичайното най-дълго хоро и да открия VII Фолклорен събор " На площада на другата България ", който събра участници от 28 танцови състава от цяла Европа - хора експерти. В този ден датската столица заживя с България.

Неизменна част от всяко мое и на президента Радев посещаване в чужбина е срещата с българската общественост. Българите зад граница не са другата България - това е нашето схващане. Те бяха и част от смяната през 2020 година, тъй като повярваха, че могат интензивно да вземат участие в публичния и политическия живот на своята татковина. Друг е въпросът дали 2 години по-късно упованията им са оправдани...

Нашите сънародници живо се интересуват от всичко, обвързвано с България - вероятностите за развиването на страната, обезпокоени са от тревожните сигнали, че ни чакат сложни времена. За тях е значимо по какъв начин България ще изплува от всички рецесии. Много желаех да им занеса положителни вести, само че не мисля, че съумях. Въпреки всичко им вдъхнах убеденост, че сме поели в вярната посока.

- Празнувахте 24 май с българите в Босилеград. С какво страната може да им помогне?

- Щастлива съм, че след двегодишна пауза поради пандемията, още веднъж можем дружно да честваме празници, паметни дати. Имаме потребност да сме дружно, част от една общественост, която разсънва посред ни невероятна сила. Дава убеденост, че дружно можем да реализираме доста - и за българите в България, и за сънародниците ни в чужбина.

Българското малцинство е записано в Конституцията на Република Сърбия, която им дава доста права. За нас най-важно е стимулирането на проучването на български език. Но към момента има нерешени въпроси като да вземем за пример контрактуваното 30% наличие на български език в образователната стратегия. Учителите и учениците в гимназията в Босилеград поставят неимоверни старания да учат и упражняват български език, един възпитаник ми показа, че вечер си превежда уроците от сръбски на български. Децата рецитират на прелестен български език. Не се не помни това пламъче в очите им, когато им заговориш на български език, те се усещат част от духовната територия на България и се гордеят със своя генезис.

На най-високо равнище срещаме схващане от сръбската страна, въпросът е то да се трансформира в действителни резултати. Вярвам, че ще ги реализираме с разговор.

- Адекватна ли е държавната политика към българите зад граница и какво още би трябвало да се направи, с цел да се усещат българските общности част от живота на Родината си?

- Структурирана държавна политика за нашите сънародници на процедура няма. Замислям се обаче дали е нужна профилирана политика. Ако имаме добра политика към българите, тя не би трябвало да прави разлика сред българите тук и на открито. Последните рецесии демонстрираха, че немалка част от българите в чужбина обмислят връщане в родината. Но желаят да се върнат в страната на разпоредбите.   Президентската институция работи за това, те да знаят, без значение в коя точка на света са, че има едно несъмнено и устойчиво място, където може да се завърнат. Работим за сигурна и постоянна страна за всички българи.

Българите в чужбина би трябвало да получат статут, належащо е институционализиране на представителството на българските общности зад граница, което ще реши редица проблеми, с които се сблъскват в страните, в които живеят. Много наши сънародници споделят за проблеми с намирането на пространства за образователни занятия или културни прояви. Не съумяват да реализират настояванията си пред локалните управляващи тъкмо тъй като нямат статут. Разбира се, на дневен ред е и въпросът с изборните права на българите в чужбина.

- Вашата огромна упоритост е основаването на Български културен институт. Президентската институция даже създаде разновидности за проектозакон. Какво е отношението на ръководещата коалиция към този въпрос и ще бъде ли осъществена концепцията?

- Само България измежду страните членки на Европейски Съюз няма подобен институт. Той е доста сполучлив инструмент на меката дипломация, ще бъде от изгода и за сънародниците ни зад граница. Ще ни разреши да си върнем изгубените позиции в културната и просветителната дипломация, ще популяризира богатото ни културно-историческо завещание, с което да преобърнем отрицателния облик в чужбина.

Имам разбирането на ръководителя на културната парламентарна комисия, както и на редица депутати. На този стадий не са задоволителни контактите ни с Министерство на културата. Не изгубвам вяра, че дружно един ден ще създадем този план, тъй като тук няма място за политически и партийни ползи. Тук става въпрос за България на международната сцена, за онази духовна територия, която надалеч надвишава физическата. Ще направя едно съпоставяне - все едно социалдемократи и християндемократи в Германия да спорят дали е нужен Гьоте институт. Не, те доста добре знаят силата на тази дипломация. Важно е да дадем път на такава институция, която безусловно би трябвало да бъде основана със закон.

- Позицията на България по отношение на Северна Македония е една от горещите тематики, по които и Вие с президента Румен Радев отправихте рецензия към премиера Кирил Петков и държавното управление. Възможно ли е да се стигне до смяна на българската позиция без да са изпълнени изискванията на страната ни за повдигане на ветото?

- Не е допустимо, макар натиска извън и двусмислената на моменти позиция на премиера. Много е рисково, когато във външната политика остава чувството за нещо премълчано. Създаваме неустойчив облик на България пред нашите сътрудници. Трябва да се придържаме към националната позиция, призната с голям консенсус от институциите, както и измежду българското общество. Не желая да съм на мястото на власт, която ще се опита да заобиколи тази единомислеща позиция.

Очевидно е, че РСМ не извършва критериите за участие, освен това в най-важния им аспект - отбраната на човешките права. Най-силната гаранция за правата на македонските българи е записването им в Конституцията като държавотворен народ.

Струва ми се, че България е принудена да даде старт на договарянията не толкоз поради бъдещето на западната ни съседка, а поради геополитически цели. Ние сме измежду най-заинтересованите Северна Македония да е член на Европейския съюз, само че няма по какъв начин България да изпада в позиция на изпълняваща страна, а не на изискваща. Загубихме скъпо време, с цел да покажем запасите си към РСМ. Едва при започване на 2021 година започнахме да приказваме за актуалните проблеми, когато президентът сложи тематиката пред Европейския съвет. Недостатъчно е времето, с цел да схванат европейските ни сътрудници нашата позиция, само че все по-често на срещи с тях виждам утвърждението им.

- А нужен ли е нов Консултативен съвет за национална сигурност по тематиката?

- Президентът преценя дали да има КСНС и по какви тематики. Да не девалвираме смисъла и на този най-висш конгрес в страната, както направихме с доста други. Взетите на КСНС решения би трябвало да се извършват, а не да остават затворени в една директория, както нееднократно се случваше по време на предходното постоянно държавно управление. На този стадий не виждаме нови причини и смяна на обстановката от последния КСНС по тематиката РСМ. Когато министър председателят предложи свикването, не съумя да уточни причини. Не считам, че би трябвало да се привиква КСНС единствено тъй като има външен напън. По-важни са вътрешните, националните причини. Отдавна чакаме идната стъпка от западните ни съседи. Но все по-често сигналите са, че в границите на френското председателство няма по какъв начин да има решение за начало на договарянията за еврочленство.

В последните дни още веднъж има тревожни сигнали. Защо е нужен нов КСНС, в случай че продължаваме да имаме две външни политики съгласно изказванията на външния министър?! Какво да направи КСНС - да бъде съдия на тези две политики, да попита кой действително води външната политика на България или да направи забележка на премиера, че макар полемиката ограничения в това отношение не са взети?!

Министър-председателят се опита да трансферира цялата отговорност на Народното събрание. Задължително е, в случай че има някаква смяна в българската позиция, декларацията на Народното събрание да бъде обновена, да бъде превърната в решение, което е по-солидният акт. С това решение да са въоръжени всички български институции и политици и да пазят българската позиция на всички равнища. До този миг няма план на нов документ. Задавам си и въпроса каква тъкмо е ролята на Министерски съвет, като че ли стои настрана от процеса.

Относно другите сигнали от външнополитическия екип на премиера - по толкоз значима за България тематика да има две политики, значи да предаваш крепостта от вътрешната страна.

- По другата горещата тематика - бежанците от Украйна, оправи ли се държавното управление?

- Още на 14 февруари - 10 дни преди началото на спора в Украйна, предизвестих, че България би трябвало да бъде подготвена да поеме възможна бежанска вълна. Призивът ми беше въз основа на опита, който имам като евродепутат при голямата мигрантска вълна от Сирия.

Да, мъчно е, само че имахме визия какво следва и трябваше да сме готови. Днес бежанците нямаше да имат искания, в случай че знаеха какво да чакат. В началото направихме доста, с цел да изведем от Украйна тези, които търсеха избавление от войната. На идващия стадий обаче неналичието на явен проект и съгласуваност докара до предстоящата обстановка - грозни подиуми. С началото на летния сезон хотелиерите не съумяха да приготвят хотелите за туристи. А още по-трудно е в този момент да се реалокират бежанците от петзвездни хотели в центрове като този в Елхово. В моята процедура няма случай бежанци да се настаняват в хотели. България има задоволителна леглова база, можеха да се основат и спомагателни центрове - прави се в този момент, само че е късно. Разбирам, че имаше интерес и за хотелиерския бизнес, само че и тук неналичието на ясни правила докара до неодобрение. Трябва съществено да помислим за българския туризъм и хората, заети в него - много пострадаха от пандемията!

Още при започване на граничните пунктове трябваше да има указател на идващите, да бъде събрана цялата нужна информация - какви са желанията им, възнамеряват ли да останат за по-дълго в България, да работят и какво. Тази информация трябваше да се осъвременява всяка седмица. Създаден беше щаб, който да провежда и съблюдава процеса, само че надалеч от публичния взор остана какво свърши той. Не стана ясно и за какво беше отхвърлен началникът му.

- Как оценявате така наречен антикризисни ограничения на кабинета? Опозицията и множеството анализатори ги дефинираха като закъснели и проинфлационни?

- Липсва средносрочната вероятност по какъв начин ще се развива България. Точната преценка дали ограниченията са съответни може да се направи, когато стане ясно по какъв начин те ще бъдат осъществени през актуализацията на бюджета, когато забележим финансовите гаранции за тях в идващия постоянен бюджет. Споделям подозренията на бизнеса, че няма дейни ограничения, които дават живот на дребния и междинен бизнес.

За да се осъществят ограниченията, се вземат заеми. В тази връзка желая да повдигна въпроса за плановете по Националния проект за възобновяване и резистентност и оперативните стратегии. Работата на държавното управление в тази част за мен е загадка. Нямаме утвърдени стратегия, заложени планове, което значи, че още една година българските общини и българският бизнес няма да получат свежи пари от европейския бюджет.

- Кабинетът одобри План за въвеждане на еврото без да има разбор и полемика в Народното събрание. Готова ли е България при голямата беднотия и галопиращата инфлация да одобри еврото?

- Редица въпроси не са показани пред българското общество - имаме ли уверенията на страните от еврозоната, че са подготвени за ново разширение, на кой стадий е промяната на еврозоната и на кой стадий ще се включи България. Не сме чули задоволително управлението на Българската национална банка по тематиката. Един от дефектите на кабинета е точно незадоволително обществената политика.

Смятам, че България би трябвало да бъде част от еврозоната. Ако влезем и в Шенген, тогава ще бъдем пълновръстен член на Европейския съюз. Отговорност е на българските институции да преведат българите през този развой, а не още веднъж да подхождаме прочувствено и популистко, вместо експертно и прагматично.

- Огромен скандал провокира квалифицираният от финансовото министерство проектозакон, който дава право на кабинета са прави наказателни описи на хора и компании, да запорира имущество единствено по доноси. Опозицията, видни адвокати и партиите в ръководещата коалиция без " Продължаваме промяната " го дефинираха като " фашистки ". Какво е Вашето мнение?

- Притеснително е, че не чух безапелационния отговор от вицепремиера Асен Василев дали той е писал тези текстове. Не знаем каква е концепцията на подобен закон, който е непознат на европейската процедура. По-скоро е неприятен превод на непознато законодателство.

Трябва съответно да въведем в нашето законодателство целия пакет от наставления, ориентиран към прането на пари и проведената престъпност. Защо не и България най-накрая да се пребори да бъде седалище на една от европейските организации - организацията за битка с прането на пари.

- Какви са връзките сред " Дондуков " 1 и " Дондуков " 2?

- Работни. Доста добре работя с някои министри от кабинета. Министри, които не се интересуват от това какъв брой време ще останат на власт, а имат цели и се стремят да изпълнят обещанията си пред хората. Министър-председателят дава отговор за държавното управление макар комплицираната коалиция. Дали е сполучливо или не, зависи от него.

- По всеки един значим въпрос някоя от партиите в ръководещата коалиция прокарва червени линии. Всяка седмица се приказва за предварителни избори. Стабилна ли е властта и очаквате ли изключителни избори?

- На път сме да обезсмислим и понятието червени линии - оказаха се много променливи като форма и колорит. Използват се конюнктурно, когато на една политическа мощ вътре в държавното управление не й е преференциално.

Ако тази коалиция желае да просъществува, партиите би трябвало да работят за това, което дадоха обещание на хората. Ако дясната партия направи правосъдната промяна, няма потребност от червени линии и хората ще прибавят този плюс върху цялата коалиция. Ако се реализира обективна и съответна обществена политика, отново няма да има потребност от червени линии. Ако се реализира нулева приемливост към корупцията и ръководството не генерира подозрения в тази посока, няма да има потребност от червени линии. Ако има ясно написана управническа стратегия, няма всеки ден по няколко пъти да се развяват червени линии.

А лозунгът " предварителни избори " - когато се подвига от ръководещите, е, с цел да се плашат един различен.

- Възможно ли е съставянето на второ държавно управление в границите на този парламент и при какви условия това би могло да се случи?

- Не мисля. Ако се случи, за следващ път политическата класа ще покаже на българските жители, че за нея е по-изгодно да стои на власт, без значение от това защо са дали своят вот хората.

- Бившият длъжностен министър председател Стефан Янев разгласи партията си " Български напредък " и първите реакции бяха, че това е президентската партия. Така ли е и какво бъдеще виждате Вие в плана?

- Стефан Янев стартира своя независим път като партиен ръководител. Сега би трябвало да убеди българските жители в своите хрумвания. Желая му триумф! Нито аз, нито президентът имаме отношение към тази партия. Работейки към този момент шест години с президента Радев, зная, че в случай че желае да прави партия, ще я поведе самият той.

- Патрон сте на акцията " Чудесата на България ", която " Стандарт " организира към този момент 12 години. Каква е оценката Ви за политиката на Министерство на културата в опазването и популяризирането на културно-историческото завещание на страната ни?

- За българската просвета сякаш се чува единствено през такива начинания на сърцати хора, които са подготвени да платят цената за това да демонстрират България и нейното културно-историческо завещание. Постигат всичко със лични средства, търсят сами сътрудници, не срещат задоволително институционална поддръжка. Върнахме се при започване на диалога - в случай че имаме Български народен културен институт, за чудесата на България ще разбере целия свят.

Обща е задачата българското културно-историческо завещание да върне своите почтени позиции в международната съкровищница. Затова президентската институция възнамерява интернационален конгрес с учени от целия свят, посветили своите търсения на старобългаристиката, на кирилицата, на българския език.