Присъствието на и хората около него в политиката се превръща

Присъствието на и хората към него в политиката се трансформира във все по-голям абсурд. Поведението им е меко казано неуместно и вчерашното " изявление " го удостовери.

Интервю, несъмнено, е мощно казано, тъй като по-скоро бе изработен опит да се повторят опорните точки, само че бе толкоз скучно, безсмислено и празно откъм наличие, че мъчно човек можеше да го изгледа до края. А това се водеше " изявление " с най-интересния и издирван за мнение човек в страната.

От другата страна бе " интервюиращият " Тошко. В един умопомрачителен миг той попита началника си за какво имало мисирки в публицистиката. Ами погледни огледалото и се попитай, Тоше, за какво аджеба съществуваш ти. Защото във всички изявленията на Слави ти си мисирката и задаваш комфортните и готови по сюжет въпроси.

Слави, партията му и електоратът му нямат потребност от сходни " изявленията ". Те са засегнатост за всички, само че най-много за гласоподавателите му. Чак за толкоз елементарни ли ги има? 

Много по-полезно би било, в случай че Слави застане пред публицисти и отговори на същинските въпроси. Като да вземем за пример " Защо Движение за права и свободи го поддържат за всички значими решения в Народното събрание? ". Да застане и да дава отговор почтено, онлайн, без сюжет, тъкмо както желае да води сякаш договарянията за поддръжка на държавното управление му.

Докато се крие като мишка от мисирките, подозренията за обвързаността му с Движение за права и свободи ще порастват. Царят е гол, в този случай и сакат и няма мощ, която да спре същинските публицисти да го оповестяват, тъй като това е голата, болезнената и неуместна истина.

Ако здравословното му положение не разрешава да се яви на конференция, да си го признае. Няма нищо срамно в това човек да е болен.