Удар от Меглена Кунева! Обясни ни колко далеч е Шенген
"
Присъединяването ни към Шенген е част от контракта ни за присъединение към Европейски Съюз, утвърден от нашия парламент и от останалите страни. Шенген ще бъде реалност, само че влизането ни се забави извънредно доста, както и влизането в еврозоната.
-->
За да разберем какъв брой доста, задоволително е да забележим по какъв начин се движат тези процеси в Хърватия, която влезе в Европейски Съюз през 2013 година За този интервал тя в никакъв случай не е показвала никакво съмнение накъде желае да върви и какво е подготвена да направи за реализиране на своите цели. "
Това сподели пред Клуб Z Меглена Кунева, първият български еврокомисар.
" Не е подобен казусът с България. В началото – през 2007 година, когато влязохме в Европейски Съюз, Шенген беше цел, за която никой не спореше. След това нещата се трансформираха. Направихме нужните механически промени, с цел да покажем подготвеност. Получихме доста пари, с цел да изградим надеждна граница. Става въпрос за стотици милиони евро. Техническата част е прекомерно сериозна и по тази причина една страна не влиза в Шенген автоматизирано с влизането си в Европейски Съюз.
Една от грешките съгласно мен е, че имаше интервал, в който, виждайки че Шенген се изплъзва, започнаха да се тиражират в общественото пространство изказвания като „ на нас Шенген в този момент не ни би трябвало, тъй като ще влязат мигранти “.
Това е извънредно недалновидно, също така е и погрешно. То демонстрира, че българските политици схващат Шенген като едностранна изгода за страната, която даже не си вършат труда да обяснят както би трябвало. Дори престанахме да обсъждаме политическото му значение. Дори бих споделила, че в никакъв случай не е обяснявано – какви са изгодите от присъединението.
Шенген стартира да ни се изплъзва, сега, в който бе приета техническата ни подготвеност (през 2011 година - б.р.), а не се удостовери политическата поддръжка с влизането.
Защото е неприятно да видиш къде стоиш във връзка с механизма за върховенството на закона, на Шенген или при сравняване на индикаторите в еврозоната. И политиците носят отговорност за това.
Трябва да проучваме какво направи Румъния? Освен извънредно мощните ѝ причини за битка с корупцията и успеваемостта ѝ, тя има Лаура Кьовеши – основен прокурор на Европейски Съюз. Което е огромна победа, огромен триумф за страната. Румъния убеди Екологичен потенциал и Съвета, че това е индивидът, който може да пази ползите на целия Европейски съюз.
Погледнете НАТО – заместител общоприет секретар е Мирча Джоана, някогашният външен министър. Всичко това основава образа на една страна. Имаше и среща на НАТО в Букурещ.
По същия метод е и с еврото. Не било време да влизаме, защото имало усложнения в еврозоната. Пак не е правилно - страните от тази зона се стабилизираха. И е нов мотив, че не ни интересува да се поддържаме един различен, а единствено да получим едни пари по еврофондовете, които сме договорили.
Влизането ни няма по какъв начин да се случи без публично мнение, способно да желае поредно и цялостно консолидиране на България в Европейски Съюз. Според последното изследване на „ Алфа рисърч “, за което прочетох, една трета от българите не желаят да влизаме в Шенген.
Уверявам ви, че всяко едно посолство, всеки един дипломат чете доста деликатно сходни проучвания и постоянно обръща внимание на публичното мнение. Ако това е публичното мнение – че не желаеме да влизаме в Шенген, политиците няма от какво да се тормозят. Няма да има напън, който да ги накара да се държат професионално и да реализират национални цели.
Абсурдно е, че на Шенген се гледа като на „ триумф, който някой ще си закачи на ревера “, а не като общонационална цел, като мотив да се подлага на критика политическият съперник, а не да се предложи да създадем нещо дружно.
Че България може в този мометт да поеме задължения, под които ще се подпишат всички политически сили. Че въпросът ще бъде отправен до Европейския съвет – срещата на ръководителите на страните членки. И че най-малко би трябвало да получим дата, на която този въпрос още веднъж ще се преглежда!
Това би могло да стане през март, при шведското председателство. ", сподели още Меглена Кунева.
Присъединяването ни към Шенген е част от контракта ни за присъединение към Европейски Съюз, утвърден от нашия парламент и от останалите страни. Шенген ще бъде реалност, само че влизането ни се забави извънредно доста, както и влизането в еврозоната.
-->
За да разберем какъв брой доста, задоволително е да забележим по какъв начин се движат тези процеси в Хърватия, която влезе в Европейски Съюз през 2013 година За този интервал тя в никакъв случай не е показвала никакво съмнение накъде желае да върви и какво е подготвена да направи за реализиране на своите цели. "
Това сподели пред Клуб Z Меглена Кунева, първият български еврокомисар.
" Не е подобен казусът с България. В началото – през 2007 година, когато влязохме в Европейски Съюз, Шенген беше цел, за която никой не спореше. След това нещата се трансформираха. Направихме нужните механически промени, с цел да покажем подготвеност. Получихме доста пари, с цел да изградим надеждна граница. Става въпрос за стотици милиони евро. Техническата част е прекомерно сериозна и по тази причина една страна не влиза в Шенген автоматизирано с влизането си в Европейски Съюз.
Една от грешките съгласно мен е, че имаше интервал, в който, виждайки че Шенген се изплъзва, започнаха да се тиражират в общественото пространство изказвания като „ на нас Шенген в този момент не ни би трябвало, тъй като ще влязат мигранти “.
Това е извънредно недалновидно, също така е и погрешно. То демонстрира, че българските политици схващат Шенген като едностранна изгода за страната, която даже не си вършат труда да обяснят както би трябвало. Дори престанахме да обсъждаме политическото му значение. Дори бих споделила, че в никакъв случай не е обяснявано – какви са изгодите от присъединението.
Шенген стартира да ни се изплъзва, сега, в който бе приета техническата ни подготвеност (през 2011 година - б.р.), а не се удостовери политическата поддръжка с влизането.
Защото е неприятно да видиш къде стоиш във връзка с механизма за върховенството на закона, на Шенген или при сравняване на индикаторите в еврозоната. И политиците носят отговорност за това.
Трябва да проучваме какво направи Румъния? Освен извънредно мощните ѝ причини за битка с корупцията и успеваемостта ѝ, тя има Лаура Кьовеши – основен прокурор на Европейски Съюз. Което е огромна победа, огромен триумф за страната. Румъния убеди Екологичен потенциал и Съвета, че това е индивидът, който може да пази ползите на целия Европейски съюз.
Погледнете НАТО – заместител общоприет секретар е Мирча Джоана, някогашният външен министър. Всичко това основава образа на една страна. Имаше и среща на НАТО в Букурещ.
По същия метод е и с еврото. Не било време да влизаме, защото имало усложнения в еврозоната. Пак не е правилно - страните от тази зона се стабилизираха. И е нов мотив, че не ни интересува да се поддържаме един различен, а единствено да получим едни пари по еврофондовете, които сме договорили.
Влизането ни няма по какъв начин да се случи без публично мнение, способно да желае поредно и цялостно консолидиране на България в Европейски Съюз. Според последното изследване на „ Алфа рисърч “, за което прочетох, една трета от българите не желаят да влизаме в Шенген.
Уверявам ви, че всяко едно посолство, всеки един дипломат чете доста деликатно сходни проучвания и постоянно обръща внимание на публичното мнение. Ако това е публичното мнение – че не желаеме да влизаме в Шенген, политиците няма от какво да се тормозят. Няма да има напън, който да ги накара да се държат професионално и да реализират национални цели.
Абсурдно е, че на Шенген се гледа като на „ триумф, който някой ще си закачи на ревера “, а не като общонационална цел, като мотив да се подлага на критика политическият съперник, а не да се предложи да създадем нещо дружно.
Че България може в този мометт да поеме задължения, под които ще се подпишат всички политически сили. Че въпросът ще бъде отправен до Европейския съвет – срещата на ръководителите на страните членки. И че най-малко би трябвало да получим дата, на която този въпрос още веднъж ще се преглежда!
Това би могло да стане през март, при шведското председателство. ", сподели още Меглена Кунева.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ