Спомени от соца: Как се решаваше проблемът с ромите?
Приобщаването на ромите, издигането на културата им до тази на българите е значима задача при ръководството на Тодор Живков. След Априлския пленум специфичен отдел в Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение проблемите на малцинствата. Съветник на някогашния Първи е известният Господин Колев - единственият ром, член на Централен комитет.
Със закон е неразрешено скитничеството на ромите, както стартират да ги назовават едвам след измененията през 1989 година. Предприемат се ограничения за приобщаването им в българското общество, включващи основаването на смесени учебни заведения, наложително приблизително обучение, квотен принцип за приема в университет.
Специално разпореждане на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1978 година разпорежда да се разбият ромските махали. Започва строителството и на нови жилища в градските махали в по-големите градове - София, Пловдив и Сливен. Предвидено е Българската капиталова банка да отпуска заеми на националните препоръки за строителство на жилища в ромските махали, а ромите, които са настанени в тях, да погасяват заемите в период до 20 години.
По времето на соца Министерски съвет влага в построяването на нови жилища на стойност 4 млн. лева за жилищни заеми, хигиенизация, преустрояване и саниране на ромските квартали.
Наред с това обаче стартира и политиката на страната за десегрегация, или разреждане на ромите. До 1964 година близо 75 000 души, които са 1/3 от ромското население, се заселват в 14 000 нови жилища.
За ромите се строят многоетажни блокове в огромните градове, които обаче се оказват неуместни - жилищата не побират многочислените семейства, привикнали с чергарски живот и шумни купони. От съществуващите 547 цигански махали са закрити едвам 36, на след няколко години те още веднъж са възобновени.
Пловдивски роми са настанени в блокове в " Тракия " и " Южен ". Появяват се даже вицови обстановки - настанените в жилища горят паркет и мебели, с цел да се топлят през зимата. Експериментът търпи крушение - след идването на демокрацията изселените роми небрежно продават жилищата и се реалокират при своите в " Столипиново " и Шекера.
На ромите се обезпечават работа - основно в селското и горското стопанство, индустрията, строителството, както и жилища. На скитащите катунари се дава голямата за това време сума от 5000 лв., в случай че се заселят. На родителите на учениците се отпускат по 20-30 лв. помощи, с цел да ги пращат постоянно на учебно заведение дружно с българчетата.
През 1966 година управата в Пловдив организира опит в популации най-вече с роми квартал " Столипиново " - основано е първото приблизително учебно заведение със засилено трудово образование. ОУЗТО е с отдели дървообработване, стругарство, шлосерство, шивачество. След като опитът в Пловдив се оказва сполучлив, моделът, кратко наименуван ОУЗТО, се възприема в цялата страна.
По персонално предписание на Живков са разкрити над 140 профилирани интернати, в които са настанени над 10 000 ромски деца. Също по негова заповед, за основаване на циганска интелигенция във ВУЗ, се одобряват всички претенденти роми с оценка над 3 на изпитите.
Според секретно проучване на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1980 година 40% от ромите в България към този момент са интегрирани. По данни от 1981 година неработещите в държавни предприятия ромите са едвам 10 %, само че те в действителност не са безработни, а се препитават като хамали, ваксаджии.
За реда в ромските махали по времето на соца значима роля играят и прословутите Доброволни отряди на трудещите се, подчинени на Отечествен фронт и на Народната милиция. Патрулите с ленти " отрядник " на десния лакът всяват почит измежду ромите - наблюдават по лист по-буйните, водят ги персонално в огромните предприятия за настаняване на работа, наблюдават дали не кръшкат от работното място.
Източник: " Марица "
Със закон е неразрешено скитничеството на ромите, както стартират да ги назовават едвам след измененията през 1989 година. Предприемат се ограничения за приобщаването им в българското общество, включващи основаването на смесени учебни заведения, наложително приблизително обучение, квотен принцип за приема в университет.
Специално разпореждане на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1978 година разпорежда да се разбият ромските махали. Започва строителството и на нови жилища в градските махали в по-големите градове - София, Пловдив и Сливен. Предвидено е Българската капиталова банка да отпуска заеми на националните препоръки за строителство на жилища в ромските махали, а ромите, които са настанени в тях, да погасяват заемите в период до 20 години.
По времето на соца Министерски съвет влага в построяването на нови жилища на стойност 4 млн. лева за жилищни заеми, хигиенизация, преустрояване и саниране на ромските квартали.
Наред с това обаче стартира и политиката на страната за десегрегация, или разреждане на ромите. До 1964 година близо 75 000 души, които са 1/3 от ромското население, се заселват в 14 000 нови жилища.
За ромите се строят многоетажни блокове в огромните градове, които обаче се оказват неуместни - жилищата не побират многочислените семейства, привикнали с чергарски живот и шумни купони. От съществуващите 547 цигански махали са закрити едвам 36, на след няколко години те още веднъж са възобновени.
Пловдивски роми са настанени в блокове в " Тракия " и " Южен ". Появяват се даже вицови обстановки - настанените в жилища горят паркет и мебели, с цел да се топлят през зимата. Експериментът търпи крушение - след идването на демокрацията изселените роми небрежно продават жилищата и се реалокират при своите в " Столипиново " и Шекера.
На ромите се обезпечават работа - основно в селското и горското стопанство, индустрията, строителството, както и жилища. На скитащите катунари се дава голямата за това време сума от 5000 лв., в случай че се заселят. На родителите на учениците се отпускат по 20-30 лв. помощи, с цел да ги пращат постоянно на учебно заведение дружно с българчетата.
През 1966 година управата в Пловдив организира опит в популации най-вече с роми квартал " Столипиново " - основано е първото приблизително учебно заведение със засилено трудово образование. ОУЗТО е с отдели дървообработване, стругарство, шлосерство, шивачество. След като опитът в Пловдив се оказва сполучлив, моделът, кратко наименуван ОУЗТО, се възприема в цялата страна.
По персонално предписание на Живков са разкрити над 140 профилирани интернати, в които са настанени над 10 000 ромски деца. Също по негова заповед, за основаване на циганска интелигенция във ВУЗ, се одобряват всички претенденти роми с оценка над 3 на изпитите.
Според секретно проучване на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1980 година 40% от ромите в България към този момент са интегрирани. По данни от 1981 година неработещите в държавни предприятия ромите са едвам 10 %, само че те в действителност не са безработни, а се препитават като хамали, ваксаджии.
За реда в ромските махали по времето на соца значима роля играят и прословутите Доброволни отряди на трудещите се, подчинени на Отечествен фронт и на Народната милиция. Патрулите с ленти " отрядник " на десния лакът всяват почит измежду ромите - наблюдават по лист по-буйните, водят ги персонално в огромните предприятия за настаняване на работа, наблюдават дали не кръшкат от работното място.
Източник: " Марица "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ