„Приносът на тези промени, които се случиха в Наказателния кодекс,

„ Приносът на тези промени, които се случиха в Наказателния кодекс, се състои най-много в това, че нашето общество осъзнава, че лица които се намират в положение на физическо, прочувствено, икономическо и всякакво друго принуждение в границите на фамилията са уязвими лица, а закононарушения осъществени по отношение на измъчваните лица би трябвало да се третират с по-големи санкции в сравнение с с класическите случай с убийства. Затова се сложи тази подготовка – ликвидиране в положение на домашно насилие”. Това разяснява в предаването „ Тази сутрин” по bTV Боряна Мусева – юрист и учител в Софийския университет.

Парламентът одобри по-строги санкции против домашното принуждение. Във финалните промени на Наказателния кодекс психическият тормоз влиза в общото определение за домашното принуждение. Темата за домашното принуждение стана настояща и по време на разискването на Истанбулската спогодба.
Окончателно: От 15 година до пожизнен затвор за домашно принуждение, завършило с ликвидиране Психическият тормоз влиза в общото определение за домашно принуждение
„ Този закон покрива единствено към 15-20% от Истанбулската спогодба, тя беше един доста сериозен документ, с който не може да се съпоставя този закон. Липса най-важното: грижата за фамилията и децата, тъй като в семейство с принуждение има мощна взаимозависимост. Една жена мисли първо за децата си, получава се една мощна психическа зависимост”, означи Мария Чомарова - психотерапевт в асоциация „ Анимус ".

„ Конвенцията беше отдадена на предварителната защита и битката с насилието на дами и домашното насилие”, напомни и юрист Боряна Мусева. „ Този закон, който в този момент се одобри, той е въз основата на законопроекта, който беше готвен да съпровожда утвърждението на истанбулската спогодба, като от него са махнати безусловно всички детайли, които бяха свързани с принуждение учредено на пол, полова еднаквост, полова ориентировка заради последна сметка публичния потрес при споменаването на тази проблематика и аспектите, които тя доближи във връзка решението на Констуционния съд”, сподели още Боряна Мусева.
Правозащитници създадоха карта на насилието над дами в България Всяка трета убита е била обект на систематична експанзия, най-често причинителят е някогашен или сегашен сътрудник
„ Този закон дава обръщение, че насилието в дома е публичен проблем, преди единствено жена жертва можеше да подаде недоволство, в този момент страната застава зад това, казвайки че това не е персонален проблем. Не могат да се убиват и нараняват хора, това е публично важен проблем. Да няма опция да се отдръпват искове за телесни повреди, другояче това беше честа процедура – жена бива измъчвана, притискана и пребивана до гибел и тя си отдръпва желае. Сега това не може да се случи”, изясни още Мария Чомарова.