Пример за разликата между притежателния и битийния модус е упражняването

Пример за разликата сред притежателния и битийния модус е упражняването на власт въз основата на престижа.

Главният миг се показва в разликата сред владея престиж и съм престиж.

Почти всеки от нас упражнява власт най-малко на някакъв стадий от живота си.

Който възпитава деца, постанова властта си – без значение дали желае, или не, – с цел да ги защищава от рискове и да ги направлява в разнообразни обстановки.

В патриархалното общество за множеството мъже дамите са също обект на властническо отношение.

Мнозинството от членовете на едно бюрократично, йерархично проведено общество, каквото е нашето, упражняват власт, като се изключи хората на най-ниско публично ходило, които са единствено обекти на властта.

Нашето схващане за властта, в сходство с единия или другия метод на битие, зависи от това по какъв начин възприемаме думата „ власт “ – задоволително необятен термин, стигащ до цялостна диаметралност на смислите, като да вземем за пример „ рационална “ и „ ирационална “ власт

Рационалната власт се гради върху подготвеност и подтиква развиването на индивида.

Ирационалната власт се гради върху силата и се показва в употреба на подчинените.

В най-примитивните общества, където главните източници на битие са ловът и събирането на храна, власт упражнява лицето, което по всеобщо самопризнание е умело да се оправи със дилемите.

Върху какви качества почива компетентността, в огромна степен зависи от съответните условия.

Най-често тези качества включват виталния опит, мъдростта, великодушието, сръчността, самообладанието и смелостта.

В доста от първобитните племена не съществува непрекъсната власт. Такава се открива единствено при нужда.

Властта се упражнява от разнообразни представители в другите сфери – при воденето на война, при религиозни ритуали или споразумяване на разногласия.

Когато качествата, върху които почива даден престиж, изчезнат или отслабнат, той престава да упражнява и самата власт.

Сходна форма на власт може да се следи измежду доста общества на примати, в които компетентността постоянно се утвърждава не с физическа мощ, а с качества като опит и „ мъдрост “.

Привеждайки красноречиви резултати от един опит с маймуни, X. М. Р. Делгадо (1967) потвърждава, че в случай че преобладаващото животно изгуби даже за момент качествата, съставляващи неговата подготвеност, то на часа губи и властта.

Властта, упражнявана от субект с битийна ориентировка, се основава освен на умеенето му да извършва избрани публични функционалности, само че зависи и от същността на самата персона, от степента й на развиване и целокупност.

За такива персони се споделя, че внушават престиж и не е нужно да заповядват, да заплашват или да подкупват.

Обликът на тези високоразвити човеци – а не толкоз дейностите или думите им – издава на какво е кадърен самият човек.

Именно такива престижи са били Великите Учители на човечеството; сходни човеци, даже недостигнали чак толкоз висока степен на съвършенство, могат да съществуват на всички просветителни нива и измежду представители на разнообразни култури.

Всичко опира до възпитанието.

Ако самите родители бяха по-издигнати и по-последователни, надали щеше да съществува противопоставеност сред властническия и демократичния метод във възпитанието.

Детето се нуждае от престиж с битийна ориентировка и по тази причина драговолно го приема, само че, въпреки това, се съпротивлява против натиска или пренебрежението на хора, които с държанието си потвърждават, че самите те не са полагали напъните, които изискват от подрастващите.

С появяването на йерархически проведени общества, които са и доста по-големи, и по-сложни от обществата, в които хората се препитават с лов и събиране на храна, властта, учредена на компетентността, отстъпва място на властта, учредена на публичното състояние.

Това не значи, че упражняващият власт е безусловно незапознат, само че компетентността не е наложителен детайл на властта.

Независимо дали става въпрос за властта на монарх, чиято подготвеност се дефинира от инцидентно обусловени генетични качества, или за безсъвестен нарушител, узурпирал властта посредством ликвидиране или изменничество, или, както постоянно се случва в модерните демокрации, за хора, придобили власт с помощта на своята фотогенична осанка или на паричните суми, които са изразходили за предизборната си акция – във всички тези случаи сред компетентността и властта е допустимо да липсва каквато и да било връзка.

Сериозни проблеми пораждат и в случаите, когато властта почива частично върху подготвеност: един началник може да се окаже способен в една област и незапознат в друга – да вземем за пример един общественик може да има качества, нужни за воденето на война, а да се окаже некадърен в мирновременни условия; или шеф, който при започване на кариерата си е почтен и самоуверен, може да загуби тези качества, не устоявайки на изкушенията на властта; напредналата възраст или здравословни проблеми също могат да доведат до разнообразни типове деформации.

Накрая, би трябвало да се има поради, че за членовете на едно малочислено племе е доста по-лесно да преценяват държанието на разположение, облечено във власт, в сравнение с за милионите хора в нашето общество, които познават претендента единствено по изкуствения облик, натрапен от експертите по връзки с обществеността.

Независимо какви са аргументите за загубата на качествата, наложителни за съответния тип подготвеност, в множеството по-големи и йерархично проведени общества протича развой на отчуждаване на властта.

Реалната или приписваната първична подготвеност се трансферира към униформата или към купата на престижа, който въплъщава властта.

Или, с други думи, в случай че облеченото във власт лице носи съответната униформа или има съответната купа, то тези външни признаци на подготвеност заместват действителната подготвеност и определящите я качества.

Кралят – да използваме тази купа като знак на властта от сходен вид – може да е малоумен, циничен или злобен, т.е. във висша степен да е неспособен и незапознат да бъде държател, само че властта да му принадлежи.

Докато има купата, се допуска, че има и качествата, които го вършат способен.

Дори кралят да е гол, всички имат вяра, че е облечен в луксозни одежди.

Фактът, че хората одобряват униформите и купите за действителни признаци на подготвеност, не е неоснователен.

Онези, които имат знаците на властта и извличат полза от това, притъпяват реалистичното, т.е. сериозното мислене у поданиците си и ги принуждават да имат вяра в заблуди.

Но за всеки, който си е дал труда да се замисли над това, са транспарантни машинациите на пропагандата и методите, благодарение на които се потиска сериозното мислене, известно му е какъв брой обуздан и предразположен на внушения става разсъдъкът, промит с банални изречения, и по какъв начин замлъкват хората, изгубили независимостта си и престанали да имат вяра на очите си и на личната си преценка за нещата.

Веднъж приели заблудата, те стават слепи за действителността.

из „ Да имаш или да бъдеш “