Глория призна: Едва не умрях
Примата на поп-фолка Глория е част от идната книга " Гладната гражданска война на доктор Емилова “.
Тя включва 25 истории на нейни пациенти, а персоналната история на поп-фолк изпълнителката несъмнено е една от най-въздействащите.
В нея Глория приказва за тежкото си раждане, за следродилната меланхолия и по тази причина по какъв начин е съумяла да се раздели с 25 кг.
" …Бях единствено на 23, когато забременях. Двамата с бащата на щерка ми се обичахме доста, само че бяхме млади и… неподготвени. Бях неподготвена и за шеметната експедитивност, с която се развиваше кариерата ми. Валяха предложения за присъединяване отвред, постоянно имах по две изяви дневно. Не ги отказвах. Толкова съм мечтала да пея на сцена, че се активизирах, ставах и излизах, макар че при започване на бременността постоянно ми прилошаваше. По време на бременността качих 25 кг от безотговорно ястие, само че бях млада, и хората ме харесваха, залите бяха цялостни.
…Раждането беше тежко, едвам не умрях. Лекарите още веднъж ме сложиха на системи и след девет часа жестоки болки един от тях безусловно седна на корема ми, с цел да излезе бебето. Дъщеря ми се роди жива и здрава, само че от прекарванията по време на бременността и от тежкото раждане изпаднах в следродилна меланхолия. За нея допринасяха и 25-те кг, които качих и които никак не желаеха да си отиват след раждането. Плачех постоянно, изпадах в безпричинна горест и обезсърчение, гледах с часове в една точка, нямах предпочитание и сила за нищо. Започнах да сънувам кошмари и когато мъжът ми се опитваше да ме успокои, виках: " Не желая да пея, не желая сцена, не желая да виждам хора! “
Когато Симона, щерка ми, стана на годинка, се пробвах да се върна на сцената и да комбинирам майчинството с кариерата. Но не се усещах добре, виждах неодобрението в очите на част от хората към мен. А може би аз излъчвах виновност, че не съм в добра форма, че съм цялостна, че не съм онази, която са привикнали да виждат. Всичко това правеше завръщането още по-трудно.
Липсата на сила и непрекъснатият стрес се отразяваха и на майчинството. Беше тежък, ужасяващ интервал. Молех се на Бог да ми помогне, аз съм вярваща. Но не желаех да се оставям на случайността и търсех способи да изляза от рецесията. И тогава инцидентно, а в действителност напълно закономерно, ми попадна книгата на Лидия Ковачева " Гладът – другар и лекарство. “ Направи ми мощно усещане изповедта на доктор Емилова в тази книга, нейната персонална история с глада и това, което е постигнала. Тя споделя там, че с недояждане се лекува и депресията, която съпътства хората със здравословни проблеми и наднормено тегло. Звучеше ми в действителност необичайно и необикновено, само че бях подготвена да опитам всичко, с цел да се усещам добре.
За първи път отидох при доктор Емилова през 1998 година Пристигнах във Варна доста смачкана, бях болна от грип. Влязох в клиниката с моите паники за дребното дете, което оставих в София на грижите на майка ми, с моите 39 градуса температура и 25 наднормени килограми и с една торбичка медикаменти, измежду които транквиланти, които носех на всички места със себе си. Тогава клиниката се наричаше Център за лекуване с плодове. Започнах да недояждам на плодове. И на втория ден доктор Емилова ми сподели за какво се назовава по този начин Центърът, изхвърляйки торбичката в кошчето, в това число и антибиотика. " Но аз ще умра “ ѝ споделих изумена. " Спокойно, човек не умира толкоз елементарно “, засмя се тя. И добави: " Послушай ме, следвай препоръките ми и повярвай в този способ, всеки ден ще се чувстваш все по-добре. “ Така и стана. Бях добра ученичка, попивах думите ѝ и упътванията на лекарите и още на втория ден се усещах по-добре. Но и силата на хората там, които лекуват много тежки болести, общият дух на оптимизъм и любезност, силата на морето, което боготворя, дългите разходки на чист въздух и слънце си споделиха думата. Ходех на всички лекции и на всички спортни занимания – йога, каланетика, пилатес, утринна гимнастика. На десетия ден ми идваше да полетя, усещах се прелестно, бях свалила повече от 10 кг! Тялото ми единствено е чакало да му " подам ръка “ – да му предложа метод, който ще го освободи от токсините и насъбраните мазнини.
Останах цялостен месец – 20 дни на плодове и 10 дни зареждане. Чувствах се преродена. Когато се върнах, записах албум с 12 песни, които нарекох " 12 диаманта “, със размах и лекост. Този изстрадан албум се оказа златен по продажби! Върху всяка от песните работих доста, по този начин както се шлифоват необработени диаманти, с самообладание и визия за това, което желаех да реализира. Това първо съдбовно недояждане като че ли ми даде криле. Имам 150 авторски песни, доста от тях се радват на известност и през днешния ден.
Още при първото недояждане почувствах със сърцето и с душата си, че плодовият режим е моят способ. Гледах и слушах хората там, някои разясниха, че откакто се върнат у дома, не могат да съблюдават никакъв режим и килограмите им се връщат, а с тях и недоволствата. Дадох си дума, че при мен няма да е по този начин. Аз съм доста дисциплинирана, дебелоглав същински, когато желая нещо, го реализирам. Исках да съм здрава, да наподобявам и да се усещам добре. И по тази причина към този момент повече от 20 години, върша у дома и къси гладувания – всеки понеделник до вторник на обед съм единствено на чай и плодове. Веднъж или два пъти годишно върша дълго недояждане – 10 или 15 дни, колкото ми подсказва тялото. Не се насилям. Два пъти годишно вървя в клиниката, един път върша цялостни проучвания. Храня се най-вече със зеленчуци, само че един път седмично хапвам риба или пиле, телешко от време на време. Сутрин съм единствено на плодове, смутита, кафе и чай. Първото ми хранене е след 14 часа. Не мога да кажа, че съм вегетарианка или веган. Но ето, към този момент толкоз години съм съхранила формата си – 55 кг при растеж 171.
Изписаха се какви ли не нелепости за мен в жълтата преса – че съм се оперирала, с цел да ми извадят ребро и да наподобява талията ми по-тънка, че са ми удължавали краката и така нататък Не им обръщам внимание. Режимът и дисциплината, която съблюдавам, са моите пластични хирурзи. Всъщност гладуването е най-хубавият еластичен хирург! “
Тя включва 25 истории на нейни пациенти, а персоналната история на поп-фолк изпълнителката несъмнено е една от най-въздействащите.
В нея Глория приказва за тежкото си раждане, за следродилната меланхолия и по тази причина по какъв начин е съумяла да се раздели с 25 кг.
" …Бях единствено на 23, когато забременях. Двамата с бащата на щерка ми се обичахме доста, само че бяхме млади и… неподготвени. Бях неподготвена и за шеметната експедитивност, с която се развиваше кариерата ми. Валяха предложения за присъединяване отвред, постоянно имах по две изяви дневно. Не ги отказвах. Толкова съм мечтала да пея на сцена, че се активизирах, ставах и излизах, макар че при започване на бременността постоянно ми прилошаваше. По време на бременността качих 25 кг от безотговорно ястие, само че бях млада, и хората ме харесваха, залите бяха цялостни.
…Раждането беше тежко, едвам не умрях. Лекарите още веднъж ме сложиха на системи и след девет часа жестоки болки един от тях безусловно седна на корема ми, с цел да излезе бебето. Дъщеря ми се роди жива и здрава, само че от прекарванията по време на бременността и от тежкото раждане изпаднах в следродилна меланхолия. За нея допринасяха и 25-те кг, които качих и които никак не желаеха да си отиват след раждането. Плачех постоянно, изпадах в безпричинна горест и обезсърчение, гледах с часове в една точка, нямах предпочитание и сила за нищо. Започнах да сънувам кошмари и когато мъжът ми се опитваше да ме успокои, виках: " Не желая да пея, не желая сцена, не желая да виждам хора! “
Когато Симона, щерка ми, стана на годинка, се пробвах да се върна на сцената и да комбинирам майчинството с кариерата. Но не се усещах добре, виждах неодобрението в очите на част от хората към мен. А може би аз излъчвах виновност, че не съм в добра форма, че съм цялостна, че не съм онази, която са привикнали да виждат. Всичко това правеше завръщането още по-трудно.
Липсата на сила и непрекъснатият стрес се отразяваха и на майчинството. Беше тежък, ужасяващ интервал. Молех се на Бог да ми помогне, аз съм вярваща. Но не желаех да се оставям на случайността и търсех способи да изляза от рецесията. И тогава инцидентно, а в действителност напълно закономерно, ми попадна книгата на Лидия Ковачева " Гладът – другар и лекарство. “ Направи ми мощно усещане изповедта на доктор Емилова в тази книга, нейната персонална история с глада и това, което е постигнала. Тя споделя там, че с недояждане се лекува и депресията, която съпътства хората със здравословни проблеми и наднормено тегло. Звучеше ми в действителност необичайно и необикновено, само че бях подготвена да опитам всичко, с цел да се усещам добре.
За първи път отидох при доктор Емилова през 1998 година Пристигнах във Варна доста смачкана, бях болна от грип. Влязох в клиниката с моите паники за дребното дете, което оставих в София на грижите на майка ми, с моите 39 градуса температура и 25 наднормени килограми и с една торбичка медикаменти, измежду които транквиланти, които носех на всички места със себе си. Тогава клиниката се наричаше Център за лекуване с плодове. Започнах да недояждам на плодове. И на втория ден доктор Емилова ми сподели за какво се назовава по този начин Центърът, изхвърляйки торбичката в кошчето, в това число и антибиотика. " Но аз ще умра “ ѝ споделих изумена. " Спокойно, човек не умира толкоз елементарно “, засмя се тя. И добави: " Послушай ме, следвай препоръките ми и повярвай в този способ, всеки ден ще се чувстваш все по-добре. “ Така и стана. Бях добра ученичка, попивах думите ѝ и упътванията на лекарите и още на втория ден се усещах по-добре. Но и силата на хората там, които лекуват много тежки болести, общият дух на оптимизъм и любезност, силата на морето, което боготворя, дългите разходки на чист въздух и слънце си споделиха думата. Ходех на всички лекции и на всички спортни занимания – йога, каланетика, пилатес, утринна гимнастика. На десетия ден ми идваше да полетя, усещах се прелестно, бях свалила повече от 10 кг! Тялото ми единствено е чакало да му " подам ръка “ – да му предложа метод, който ще го освободи от токсините и насъбраните мазнини.
Останах цялостен месец – 20 дни на плодове и 10 дни зареждане. Чувствах се преродена. Когато се върнах, записах албум с 12 песни, които нарекох " 12 диаманта “, със размах и лекост. Този изстрадан албум се оказа златен по продажби! Върху всяка от песните работих доста, по този начин както се шлифоват необработени диаманти, с самообладание и визия за това, което желаех да реализира. Това първо съдбовно недояждане като че ли ми даде криле. Имам 150 авторски песни, доста от тях се радват на известност и през днешния ден.
Още при първото недояждане почувствах със сърцето и с душата си, че плодовият режим е моят способ. Гледах и слушах хората там, някои разясниха, че откакто се върнат у дома, не могат да съблюдават никакъв режим и килограмите им се връщат, а с тях и недоволствата. Дадох си дума, че при мен няма да е по този начин. Аз съм доста дисциплинирана, дебелоглав същински, когато желая нещо, го реализирам. Исках да съм здрава, да наподобявам и да се усещам добре. И по тази причина към този момент повече от 20 години, върша у дома и къси гладувания – всеки понеделник до вторник на обед съм единствено на чай и плодове. Веднъж или два пъти годишно върша дълго недояждане – 10 или 15 дни, колкото ми подсказва тялото. Не се насилям. Два пъти годишно вървя в клиниката, един път върша цялостни проучвания. Храня се най-вече със зеленчуци, само че един път седмично хапвам риба или пиле, телешко от време на време. Сутрин съм единствено на плодове, смутита, кафе и чай. Първото ми хранене е след 14 часа. Не мога да кажа, че съм вегетарианка или веган. Но ето, към този момент толкоз години съм съхранила формата си – 55 кг при растеж 171.
Изписаха се какви ли не нелепости за мен в жълтата преса – че съм се оперирала, с цел да ми извадят ребро и да наподобява талията ми по-тънка, че са ми удължавали краката и така нататък Не им обръщам внимание. Режимът и дисциплината, която съблюдавам, са моите пластични хирурзи. Всъщност гладуването е най-хубавият еластичен хирург! “
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ