БАН с три сценария за икономиката на България до 2028 година...
Българската стопанска система ще продължи да пораства през идващите години, само че пред страната остават съществени провокации. Това демонстрира новият Годишен отчет на икономистите от Българската академия на науките (БАН), които създадоха три вероятни сюжета за развиването на страната до 2028 година.
Докладът на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките проучва положението на българската стопанска система и обрисува вероятните пътища пред страната в изискванията на световна неустановеност, инфлационен напън и изменяща се интернационална среда.
Според разбора стопанската система навлиза в 2026 година с по-силно вътрешно търсене, деен кредитен пазар и по-висока капиталова интензивност. В същото време обаче външната позиция на страната отслабва, а интернационалната среда остава непредвидима.
Учените предизвестяват, че през идващите години икономическият напредък ще зависи все по-силно от способността на България да покачва продуктивността си и да притегля вложения с висока добавена стойност.
Три сюжета за развиването на икономиката
Икономистите са създали оптимистичен, базов и скептичен сюжет за интервала до 2028 година.
Базовият сценарий
Това е най-вероятният вид съгласно създателите на отчета. При него действителният БВП ще нарасне с 1,6% през 2026 година, с 2,5% през 2027 година и с 3,5% през 2028 година.
Инфлацията последователно ще се успокоява, само че ще остане над мечтаните равнища – 3,7% през 2026 година, 2,9% през 2027 година и 2,4% през 2028 година.
Според учените този сюжет допуска по-бавен напредък, комбиниран с към момента относително висока инфлация и известни опасности пред обществените финанси.
Оптимистичният сценарий
При по-благоприятна интернационална икономическа среда, повече вложения, ускорено асимилиране на европейски средства и сполучлива рационализация на стопанската система България може да реализира по-високи темпове на напредък.
В този вид инфлацията би се намалила по-бързо, вложенията биха се нараснали доста, а държавният дълг би останал под надзор. Членството в еврозоната също би могло да способства за по-голяма финансова непоклатимост и по-добра капиталова среда.
Песимистичният сценарий
При задълбочаване на интернационалните спорове, нови енергийни разтърсвания или по-сериозно закъснение на европейската стопанска система България може да се сблъска със доста по-слаб напредък. В този случай инфлацията ще остане по-висока за по-дълго време, бюджетният недостиг ще нараства, а държавният дълг ще се усилва по-бързо от предстоящото.
В отчета се показва, че приемането на еврото ще донесе значими институционални и финансови преимущества за България, само че няма автоматизирано да форсира икономическия напредък.
Според икономистите същинският резултат ще зависи от вложенията, софтуерното възобновяване, качеството на работната мощ и развиването на производства с висока добавена стойност.
Експертите са безапелационни, че не е стабилно непрекъснатите обществени и административни разноски да се финансират посредством непрестанно изтегляне на нов дълг.
Според тях главният риск не е самото ниво на държавния дълг, а потреблението на заемни средства за покриване на настоящи разноски без задоволителна възвръщаемост за стопанската система.
Затова Българска академия на науките предлага по-строг надзор върху обществените вложения, по-ефективно потребление на бюджетните средства и по-предпазлива фискална политика.
Какво би трябвало да се промени?
Според икономистите бъдещият напредък не би трябвало да бъде учреден главно на ползване и импорт.
Вместо това България би трябвало да насочи напъните си към повишение на продуктивността, вложения в нови технологии, развиване на човешкия капитал, рационализация на промишлеността и поощряване на износа с висока добавена стойност.
Само по този начин страната ще може да поддържа стабилно развиване и да избегне по-негативните сюжети през идващите години.
Като част от проучването икономистите от Българска академия на науките са създали специфичен показател на цените на факторите на произвеждане, който наблюдава въздействието на разнообразни стопански индикатори върху крайните потребителски цени.
Анализът демонстрира, че над 80% от ценовите промени се дефинират главно от четири фактора – цената на електрическата енергия, природния газ, пшеницата и работните заплати.
Според учените точно тези съставни елементи ще продължат да играят основна роля за инфлацията и през идващите години.
Докладът на Института за стопански проучвания към Българска академия на науките проучва положението на българската стопанска система и обрисува вероятните пътища пред страната в изискванията на световна неустановеност, инфлационен напън и изменяща се интернационална среда.
Според разбора стопанската система навлиза в 2026 година с по-силно вътрешно търсене, деен кредитен пазар и по-висока капиталова интензивност. В същото време обаче външната позиция на страната отслабва, а интернационалната среда остава непредвидима.
Учените предизвестяват, че през идващите години икономическият напредък ще зависи все по-силно от способността на България да покачва продуктивността си и да притегля вложения с висока добавена стойност.
Три сюжета за развиването на икономиката
Икономистите са създали оптимистичен, базов и скептичен сюжет за интервала до 2028 година.
Базовият сценарий
Това е най-вероятният вид съгласно създателите на отчета. При него действителният БВП ще нарасне с 1,6% през 2026 година, с 2,5% през 2027 година и с 3,5% през 2028 година.
Инфлацията последователно ще се успокоява, само че ще остане над мечтаните равнища – 3,7% през 2026 година, 2,9% през 2027 година и 2,4% през 2028 година.
Според учените този сюжет допуска по-бавен напредък, комбиниран с към момента относително висока инфлация и известни опасности пред обществените финанси.
Оптимистичният сценарий
При по-благоприятна интернационална икономическа среда, повече вложения, ускорено асимилиране на европейски средства и сполучлива рационализация на стопанската система България може да реализира по-високи темпове на напредък.
В този вид инфлацията би се намалила по-бързо, вложенията биха се нараснали доста, а държавният дълг би останал под надзор. Членството в еврозоната също би могло да способства за по-голяма финансова непоклатимост и по-добра капиталова среда.
Песимистичният сценарий
При задълбочаване на интернационалните спорове, нови енергийни разтърсвания или по-сериозно закъснение на европейската стопанска система България може да се сблъска със доста по-слаб напредък. В този случай инфлацията ще остане по-висока за по-дълго време, бюджетният недостиг ще нараства, а държавният дълг ще се усилва по-бързо от предстоящото.
В отчета се показва, че приемането на еврото ще донесе значими институционални и финансови преимущества за България, само че няма автоматизирано да форсира икономическия напредък.
Според икономистите същинският резултат ще зависи от вложенията, софтуерното възобновяване, качеството на работната мощ и развиването на производства с висока добавена стойност.
Експертите са безапелационни, че не е стабилно непрекъснатите обществени и административни разноски да се финансират посредством непрестанно изтегляне на нов дълг.
Според тях главният риск не е самото ниво на държавния дълг, а потреблението на заемни средства за покриване на настоящи разноски без задоволителна възвръщаемост за стопанската система.
Затова Българска академия на науките предлага по-строг надзор върху обществените вложения, по-ефективно потребление на бюджетните средства и по-предпазлива фискална политика.
Какво би трябвало да се промени?
Според икономистите бъдещият напредък не би трябвало да бъде учреден главно на ползване и импорт.
Вместо това България би трябвало да насочи напъните си към повишение на продуктивността, вложения в нови технологии, развиване на човешкия капитал, рационализация на промишлеността и поощряване на износа с висока добавена стойност.
Само по този начин страната ще може да поддържа стабилно развиване и да избегне по-негативните сюжети през идващите години.
Като част от проучването икономистите от Българска академия на науките са създали специфичен показател на цените на факторите на произвеждане, който наблюдава въздействието на разнообразни стопански индикатори върху крайните потребителски цени.
Анализът демонстрира, че над 80% от ценовите промени се дефинират главно от четири фактора – цената на електрическата енергия, природния газ, пшеницата и работните заплати.
Според учените точно тези съставни елементи ще продължат да играят основна роля за инфлацията и през идващите години.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ