България е изправена пред сериозен недостиг на специалисти по Спешна

България е изправена пред сериозен дефицит на експерти по Спешна медицина. Лекарите с такава компетентност в страната са едвам 129, демонстрират данни на Министерството на здравеопазването.

В центровете за „ Бърза помощ “ работните места за лекари са близо 1390. От тях 378 са свободни, което демонстрира забележителен кадрови недостиг в системата. Най-много лекари не доближават в незабавната помощ в София, Варна и Плевен. Проблеми с фрагментите имат и незабавните отделения на лечебните заведения.
Тежки условия и ниско възнаграждение гонят лекарите
Д-р Венцислава Маркова работи в интензивното поделение на пернишката болница, само че оказва помощ и в незабавното поделение, защото е специализирала Спешна медицина.

По думите ѝ работата в незабавната помощ изисква бърза реакция, огромна централизация и подготвеност за деяние във всеки миг, тъй като пациентите постоянно са в тежко положение.

Тя е работила в кола за спешна помощ шест години, само че се е отказала поради ниското възнаграждение и тежките условия на труд.

Един от сериозните проблеми съгласно медици е отношението към екипите на „ Бърза помощ “. Д-р Маркова показва, че постоянно хората възприемат колите за спешна помощ като превоз или употребяват незабавните медици като носачи.

Това обезсмисля работата на екипите и в допълнение демотивира лекарите, които всекидневно се сблъскват напрегнато, експанзия и висока отговорност.
Малко лекари в колите за спешна помощ са със компетентност Спешна медицина
В колите за спешна помощ и незабавните отделения могат да работят и медици, които не са специализирали Спешна медицина, прецизират от Министерството на здравеопазването. Въпреки това дребният брой експерти демонстрира какъв брой мъчно е да се привлекат и задържат лекари в тази област. Работата е натоварена, виновна и постоянно непредвидима.

От здравното министерство показват, че приключилите парамедици и лекарски асистенти в страната могат да оказват помощ за покриване на дефицита в незабавните центрове.

Проблемът обаче не е единствено в броя на фрагментите, а и в огромното текучество. И в центровете за „ Бърза помощ “, и в незабавните отделения на лечебните заведения доста медици напущат поради тежките условия, напрежението и незадоволителното възнаграждение.

Недостигът на лекари в незабавната помощ слага системата под непрекъснат напън. При по-малко екипи и повече свободни места рискът е пациентите да чакат по-дълго, а работещите медици да бъдат още по-натоварени.

Темата още веднъж слага въпроса за заплащането, изискванията на труд, отбраната на незабавните екипи и дълготрайната политика за привличане на млади лекари към специалността.