Една легенда празнува рожден ден!
Примата на българската сцена Лили Иванова чества рожден ден! От 1961 година развива непрекъсната изпълнителска и концертна активност, записва песни и албуми, има медийни изяви, взе участие в телевизионни стратегии, снима се във видеоклипове. В знак на почитание за приноса си към българската известна музика от време на време е наричана „ Примата на българската сцена “. Лили Иванова е родена на 24 април 1939 година в гр. Кубрат. Тя е кръстена на умрялата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното удостоверение е записана като Лиляна Иванова Петрова. Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. Тетово, до Кубрат. Баща ѝ е служител в полицията и кметството в интервала преди 9 септември 1944 година, което става причина след това да бъде задържан за повече от 3 месеца. По време на Втората международна войназапочва да се занимава с отдаване на коли чартърен, а по-късно става водач. Майка ѝ по принцип не е работила, само че при финансови компликации е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са девойки, две от тях умират от скарлатина. Родът на Лили Иванова по бащина линия се назовава Чокоите. Прабаба ѝ и прародител ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които в началото живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се реалокират в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „ нисовлиите “ – название, с които са наричали по-късно както родителите, по този начин и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на механа, където младата бъдеща изпълнителка от време на време пее песни на посетителите. В тяхната къща живее по-късно и фамилията на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър. Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка доста добре. Майка ѝ обича да пее известни за времето си песни, въпреки и единствено у дома, а татко ѝ – съветски песни. Когато Лили е 7-8-годишна, родителите ѝ и още няколко родственици събират пари, с цел да ѝ купят акордеон. Тъй като обаче няма кой да я образова, тя се пробва да се научи сама. В 4-5-и клас тя демонстрира интерес да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарятЧернев, който е на напреднала възраст. Лили потегля на уроци при него, само че съумява да вземе единствено два урока, защото учителят ѝ умира. Малко по-късно тя стартира да пее в учебния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас тя счита това просто за част от образованието и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това още от първо поделение тя тренира художествена гимнастика, като даже печели златен орден на Републиканското състезание в Русе през 1952 година Световната музика, която има опция да слуша, е най-вече съветска и италианска – тази, която се пуска по радиоточките или радиото. През 1956 година Лили Иванова стартира да учи в Медицинския колеж за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се назовава Варна) за здравна сестра – влиятелна за времето си специалност, а и техникумът е близо до Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „ Шипка “, против тогавашното кино „ Република “, а не в общежитие. В това кино има концерти известната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, само че бъдещата изпълнителка не може да си разреши билет, а я вижда онлайн едвам по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред аудитория на Лили Иванова са от 1956 – 57 година, когато тя извършва известни песни на проведените в техникума „ вътрешни фестивали “, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под управлението на учителя по музика Христо Иванджиков Лили Иванова също взе участие с пеене и свирене на акордеон в дребни непрофесионални сформира, така наречен „ агитки “, които извършват съветски песни пред моряци, в други учебни заведения и при разнообразни тържества, като по този начин си печели известността на локална певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „ Ganz Paris träumt von der Liebe “ („ Цял Париж мечтае за любовта “) на Катерина Валенте и „ Arrivederci, Roma “ („ Довиждане, Рим “), които пее на учебни прояви. След довеждане докрай разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, само че с ходатайството на татко си към 1959 година младата здравна сестра стартира работа в болничното заведение в гр. Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и сътрудниците ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния шеф доктор Иван Кирчев излиза наяве, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а даже и че е запявала на възрастни пациенти. Насочване към професионалното пеене
Лили Иванова твърди, че поредност от дребни знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава съществено с пеене. Единият е инцидентно дочут диалог сред бъдещия ѝ брачен партньор и негов сътрудник, че тя има гений и би могла да добие популярност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказване на ръка от стара циганка. Трети знак е мощното усещане от осъществяването на песента „ Камино “ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ споделя, че ще го направи, когато се прибере в София, само че по този начин и не помни да го направи. Текстът бива свален от нейни другари, които са създали любителски магнетофонен запис на концерта и по този начин тя разучава песента. Изпълнителката научава, че с цел да може да се занимава съществено с музика, ѝ е нужна така наречен „ категория “ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), заради което стартира за към две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а по-късно на прослушване от комисия в Русе получава „ трета категория “ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава убеденост да потърси професионално развиване в София. Родителите ѝ са срещу заради неприятното мнение за артистите, само че тя е решена да отстоява задачата си. През 1960 година, до момента в който към момента работи като здравна сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София, с цел да опознае какви благоприятни условия за реализация би имала. За второто посещаване си взема два дни отпуск и посещава бюро „ Естрада “ (да не се бърка със бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция) с готовност за изява, само че не знае, че тази институция дава отговор единствено за назначенията в заведенията за хранене. Оттам ѝ оферират да пее в ресторант „ Сините камъни “ в Сливен, само че тя отхвърля. Така и не се свързват с нея до идващия ден и заради липса на друго предложение, тя се прибира назад в Кубрат. Впоследствие натрупа пътуващи музиканти чуват за гения ѝ и оферират да се причисли към тях. Те обикалят читалища и театри, с цел да изнасят безвъзмездни концерти пред служащи. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лева на концерт. Певицата обаче не е задоволена от равнището и напуща както групата, по този начин и работата в болничното заведение. Точно в този интервал Лили Иванова се среща и омъжва за първия си брачен партньор – Георги Павлов, който е бил разпределен в с. Завет, близо до Кубрат. Сватбата е в извънредно стеснен кръг – участват едвам четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният взаимен живот стартира в къщата на родителите му в Перник, само че бракът им не просъществува дълго заради битови компликации и неразбирателства със свекърва ѝ, която не утвърждава певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има опция да пътува до София и да изследва опциите за по-нататъшно певческо развиване. Поради неуредиците в брака си не след дълго тя взема решение повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) желае и бракоразвод. Начало на кариерата в София
През 1961 година певицата взема решение дефинитивно да се реалокира в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя стартира уроци при него, само че бързо ги приключва, защото той ѝ преподава съветски романси, в които тя не желае да се развива. През този интервал за към 4 години живее в хотел „ Родопи “, защото не разполага с квартира. За да обезпечи престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ брачен партньор, а получава поддръжка и от Лидия Станчева. От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „ Естрада за всички “, в което вземат участие фолклорни реализатори с началник на оркестъра Стефан Демирев, трио „ Устни хармоники Олимпия “ и други Обичайна процедура от този интервал е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в голям брой сборни участия, в които разнообразни артисти вземат участие с по една или няколко песни в границите на представления от вида на вариететна стратегия, в което се включват и фокусници, и танцьори. През 1962 година певицата е включена в концерт на Вили Казасяни неговия състав „ Студио В “ в концертна зала „ България “. Основните ѝ участия през този интервал са като подгряваща певица в участията на оркестър „ Мелодии “, в които одобрените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в постройката на БИАД и из страната. Първото турне на певицата отвън България е в Румъниязаедно с този състав. Тя обаче е мощно огорчена от атмосферата, защото има някои личностни напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти. Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), националните артисти Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като наследник на композитор, вижда заложбите на певицата, направлява я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис, Рита Павоне, Доменико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Беси и други По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него към 3 – 4 години. В този интервал певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със съществени здравословни проблеми, които постановат две интервенции, които не ѝ разрешават да има деца в бъдеще. През 1964 година в зала „ Универсиада “ има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „ Северните тигри ". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава огромна аудитория. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуща сцената. На втората вечер извършва песента „ Когато луната изгрява (Лунни лъчи) “ на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска ария. Публиката я приема извънредно задушевно, което способства за първи път по-сериозно да се заприказва за изпълнителката и тя да добие по-широка популярност.
Лили Иванова твърди, че поредност от дребни знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава съществено с пеене. Единият е инцидентно дочут диалог сред бъдещия ѝ брачен партньор и негов сътрудник, че тя има гений и би могла да добие популярност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказване на ръка от стара циганка. Трети знак е мощното усещане от осъществяването на песента „ Камино “ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ споделя, че ще го направи, когато се прибере в София, само че по този начин и не помни да го направи. Текстът бива свален от нейни другари, които са създали любителски магнетофонен запис на концерта и по този начин тя разучава песента. Изпълнителката научава, че с цел да може да се занимава съществено с музика, ѝ е нужна така наречен „ категория “ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), заради което стартира за към две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а по-късно на прослушване от комисия в Русе получава „ трета категория “ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава убеденост да потърси професионално развиване в София. Родителите ѝ са срещу заради неприятното мнение за артистите, само че тя е решена да отстоява задачата си. През 1960 година, до момента в който към момента работи като здравна сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София, с цел да опознае какви благоприятни условия за реализация би имала. За второто посещаване си взема два дни отпуск и посещава бюро „ Естрада “ (да не се бърка със бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция) с готовност за изява, само че не знае, че тази институция дава отговор единствено за назначенията в заведенията за хранене. Оттам ѝ оферират да пее в ресторант „ Сините камъни “ в Сливен, само че тя отхвърля. Така и не се свързват с нея до идващия ден и заради липса на друго предложение, тя се прибира назад в Кубрат. Впоследствие натрупа пътуващи музиканти чуват за гения ѝ и оферират да се причисли към тях. Те обикалят читалища и театри, с цел да изнасят безвъзмездни концерти пред служащи. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лева на концерт. Певицата обаче не е задоволена от равнището и напуща както групата, по този начин и работата в болничното заведение. Точно в този интервал Лили Иванова се среща и омъжва за първия си брачен партньор – Георги Павлов, който е бил разпределен в с. Завет, близо до Кубрат. Сватбата е в извънредно стеснен кръг – участват едвам четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният взаимен живот стартира в къщата на родителите му в Перник, само че бракът им не просъществува дълго заради битови компликации и неразбирателства със свекърва ѝ, която не утвърждава певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има опция да пътува до София и да изследва опциите за по-нататъшно певческо развиване. Поради неуредиците в брака си не след дълго тя взема решение повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) желае и бракоразвод. Начало на кариерата в София
През 1961 година певицата взема решение дефинитивно да се реалокира в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя стартира уроци при него, само че бързо ги приключва, защото той ѝ преподава съветски романси, в които тя не желае да се развива. През този интервал за към 4 години живее в хотел „ Родопи “, защото не разполага с квартира. За да обезпечи престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ брачен партньор, а получава поддръжка и от Лидия Станчева. От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „ Естрада за всички “, в което вземат участие фолклорни реализатори с началник на оркестъра Стефан Демирев, трио „ Устни хармоники Олимпия “ и други Обичайна процедура от този интервал е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в голям брой сборни участия, в които разнообразни артисти вземат участие с по една или няколко песни в границите на представления от вида на вариететна стратегия, в което се включват и фокусници, и танцьори. През 1962 година певицата е включена в концерт на Вили Казасяни неговия състав „ Студио В “ в концертна зала „ България “. Основните ѝ участия през този интервал са като подгряваща певица в участията на оркестър „ Мелодии “, в които одобрените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в постройката на БИАД и из страната. Първото турне на певицата отвън България е в Румъниязаедно с този състав. Тя обаче е мощно огорчена от атмосферата, защото има някои личностни напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти. Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), националните артисти Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като наследник на композитор, вижда заложбите на певицата, направлява я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис, Рита Павоне, Доменико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Беси и други По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него към 3 – 4 години. В този интервал певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със съществени здравословни проблеми, които постановат две интервенции, които не ѝ разрешават да има деца в бъдеще. През 1964 година в зала „ Универсиада “ има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „ Северните тигри ". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава огромна аудитория. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуща сцената. На втората вечер извършва песента „ Когато луната изгрява (Лунни лъчи) “ на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска ария. Публиката я приема извънредно задушевно, което способства за първи път по-сериозно да се заприказва за изпълнителката и тя да добие по-широка популярност.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ