Джинджифил - при кои състояния е вредна употребата му?
Прилага се при простудни болести, кашлица, хрема, възпаления на гърлото, като апетитовъзбуждащо средство, при нарушено храносмилане и като диуретично средство
Джинджифилът е коренище, което се добива от тропическото растение. Корените му са плоски, белезникави, със мощен и прелестен мирис и пикантен усет.
Още старите гърци и римляни са ползвали джинджифила като фалшификация и лекарство.
Съдържат смоли, полизахариди, флавоноиди, етерично масло зингиберон и други На зингиберона се дължи парливият (лют) усет на джинджифила.
Коренището на джинджифила и етеричното масло подтикват стомашните жлези, работят противомикробно и служат като тонизиращо средство.
Използва се като фалшификация, за възстановяване на храносмилането, изключително в ястия, съдържащи повече целулоза. За лечебни цели джинджифиловото коренище се слага в билкови чайове.
Прилага се при простудни болести, кашлица, хрема, възпаления на гърлото, като апетитовъзбуждащо средство, при нарушено храносмилане и като диуретично средство. Доказано е и лечебното му влияние при ставни възпалителни процеси, като понижава болката и подуването на ставите при артрит.
Облекчава болката при мигрена, като блокира субстанции, причиняващи възпаления, наречени простагландини. Тези му качества го вършат мощно средство при попречване на рака и закъснение растежа на раковите кафези.
Въпреки необятното му лечебно приложение обаче, джинджифилът като коренище, прахуляк, дестилат или масло би трябвало да се приема деликатно и в определении дози. При предозиране или дълготрайно приемане е допустимо да се проявят отрицателни резултати.
Коренището на джинджифила и етеричното му масло не бива да се употребяват
при възпалителни болести на бъбреците, стомаха и червата, както и при болести на жлъчката и черния дроб.
При някои от тези болести може да се появят тежки странични резултати. Възможна е появяването и на стомашно неразположение след използването на чай от нарязани парченца свеж джинджифил.
Джинджифилът е коренище, което се добива от тропическото растение. Корените му са плоски, белезникави, със мощен и прелестен мирис и пикантен усет.
Още старите гърци и римляни са ползвали джинджифила като фалшификация и лекарство.
Съдържат смоли, полизахариди, флавоноиди, етерично масло зингиберон и други На зингиберона се дължи парливият (лют) усет на джинджифила.
Коренището на джинджифила и етеричното масло подтикват стомашните жлези, работят противомикробно и служат като тонизиращо средство.
Използва се като фалшификация, за възстановяване на храносмилането, изключително в ястия, съдържащи повече целулоза. За лечебни цели джинджифиловото коренище се слага в билкови чайове.
Прилага се при простудни болести, кашлица, хрема, възпаления на гърлото, като апетитовъзбуждащо средство, при нарушено храносмилане и като диуретично средство. Доказано е и лечебното му влияние при ставни възпалителни процеси, като понижава болката и подуването на ставите при артрит.
Облекчава болката при мигрена, като блокира субстанции, причиняващи възпаления, наречени простагландини. Тези му качества го вършат мощно средство при попречване на рака и закъснение растежа на раковите кафези.
Въпреки необятното му лечебно приложение обаче, джинджифилът като коренище, прахуляк, дестилат или масло би трябвало да се приема деликатно и в определении дози. При предозиране или дълготрайно приемане е допустимо да се проявят отрицателни резултати.
Коренището на джинджифила и етеричното му масло не бива да се употребяват
при възпалителни болести на бъбреците, стомаха и червата, както и при болести на жлъчката и черния дроб.
При някои от тези болести може да се появят тежки странични резултати. Възможна е появяването и на стомашно неразположение след използването на чай от нарязани парченца свеж джинджифил.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ