Радев пред българските посланици: Премиерът и кабинетът водят активна политика за Западните Балкани
Приключи вторият ден от конференцията на посланиците на България, на която се разискват дилемите пред българската дипломатическа работа в световен и районен аспект. Денят приключи с изявление на Президента на Република България Румен Радев.
„ Председателството на Европейски Съюз не е, с цел да извлечем изгоди, те ще дойдат на по-късен стадий. Трябва да покажем, че България може да бъде водач и може да ръководи процесите в Европейски Съюз, тогава ще дойдат изгодите, когато отношението към България бъде друго “, това сподели Радев пред българските посланици. Президентът посочи, че целите на държавното управление за Председателството са амбициозни, само че ясно заложени и добре структурирани.
„ Мястото на България е в Шенген. Крайно незаслужено и нерационално е ние да пазиме европейските граници, да се грижим за сигурността на европейските жители, а да нямаме достъп до единната осведомителна система. В това би трябвало да убеждаваме всеки ден “, продължи Радев, като по тематиката за Еврозоната акцентира, че би трябвало деликатно да бъде определен моментът по кое време и при какви условия ще се реализира. Президентът поддържа напъните на държавното управление за енергийна диверсификация.
А за политиката във връзка с Западните Балкани съобщи: „ Мисля, че кабинетът води по тази тематика доста дейна политика и това се вижда от визитите на премиера.” Държавният глава добави, че неговото наличие би трябвало да бъде разбирано от участващите в срещата дипломати като знак, че президентската институция е ангажирана извънредно съществено с тях, с тяхната виновна и извънредно комплицирана активност.
Първият панел за деня беше с фокус върху тематиката за енергийната сигурност и българската енергийна дипломация. „ Енергетиката е бранш, в който геополитиката заема главно място и по тази причина би трябвало да се балансира доста добре със прилежащите страни, в случай че желаеме да реализираме задачите си. Изключителен приоритет за България е да успее да построи междусистемните газови връзки с Гърция, Турция и Сърбия, тъй като те ще оказват помощ в забележителна степен за диверсификацията на доставките. Работим поредно, с цел да запазим стратегическото си място като страна транзитьор на природен газ в Европа. Удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на „ АЕЦ Козлодуй” имат жизненоважно значение освен за енергетиката, само че и за цялата стопанска система на страната. “ Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред ръководителите на българските дипломатически задачи. Министър Петкова акцентира пред българските посланици, че съответните стъпки, които държавното управление е подхванало ще доведат до построяването на междусистемната връзка с Гърция.
По отношение на интерконектора със Сърбия тя увери, че от наша страна всичко, което би трябвало да се направи е подхванато. Теменужка Петкова разясни, че България е изпратила и предпроектно изследване за осъществяване на междусистемна връзка с Република Турция и изрази вяра, че има вероятност този план да бъде осъществен.
Министър Петкова напомни, че продължава създаването на концепцията за създаване на газоразпределителен център "Балкан " на територията на страната, взаимно с Европейска комисия. В рамките на изявлението си, министърът на енергетиката подчертава и върху това, че нуклеарната енергетика на страната има доста огромен дял от създаваната електрическа енергия и е належащо да се работи интензивно за удължаването на живота на настоящите реактори, както и да се откри най-хубавото решение за закупеното съоръжение за плана „ Белене”. „ Има опция да се построи седми блок на атомната централа в Козлодуй със заплатеното съоръжение. Ще вземем най-хубавото решение, с цел да не изгубим вложените средства”, сподели още министър Петкова.
По време на присъединяване си в идващия панел на конференцията, заместник-министърът на труда и обществената политика Зорница Русинова подчертава върху целите в подтекста на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
„ Основните цели, които ще бъдат застъпени в Председателството са вложенията в ранното детско развиване, ромската интеграция, тематиката за бъдещето на пазара на труда и спазването на правата за хората с увреждания”, съобщи тя. Зорница Русинова насочи молба към ръководителите на дипломатическите ни представителства за тясна съгласуваност и подпомагане, с цел да могат оптимално да се придвижат досиетата по директивата за командироването на служащи и това за обществената сигурност.
Тя акцентира, че договарянията за тях ще бъдат доста тежки и, че не се чака прогрес по време на Естонското председателство. Заместник-министър Русинова напомни за рекордния спад на безработицата, който през последните месеци доближи към 6% при приблизително европейско равнище от 8,2%. „ Това е добър сигнал за икономическото възкръсване на предприятията в България”, посочи тя.
Зорница Русинова открои и три съществени провокации пред пазара на труда – неналичието на квалифицирани фрагменти, изключително за механически и инженерни специалности, продължително безработните, които са с ниска степен на обучение и подготовка, и младежите, които са отвън пазара на труда, само че са изпаднали и от просветителния развой. „ Те нямат мотивация да се интегрират в системата или да стартират работа”, добави заместник-министърът. По време на полемиките до обяд присъединяване взе и ръководителят на Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев, който заключи по-важните тематики, свързани с българските общности отвън страната. Той срещна българските посланици с главните стратегически цели на Агенцията – запазването и развиването на националната, културната и духовната еднаквост на всички българи отвън рамките на България, възстановяване на демографското положение на българската нация, както и разпространяването на позитивния облик на България, българските просвета, история, обичаи и нематериалност по света. Харалампиев отдели особено внимание в изявлението си за въпросите, свързани с висшето обучение.
От една страна се следи засилен интерес на младежи с български генезис, които желаят да продължат образованието си в България, а от друга – увеличение на броя на българските студенти, учещи във висши образователни заведения в Европа, посочи ръководителят на ДАБЧ.
Той добави, че се планува увеличение на броя на стипендиите, както и квотите за задгранични студенти от български генезис в университети в страната. „ Над 30 хиляди са българските студенти единствено в Европейски Съюз. Ние би трябвало да водим по-активен разговор с тях. Те са значим за България актив и не би трябвало да разрешаваме връзката да се прекъсва “, сподели още Харалампиев и уточни, че в тази връзка ДАБЧ поддържа начинания на гражданското общество, ориентирани към тази група младежи. „ Наблюдава се растеж на заявките за придобиване на българско поданство с над 260%, съпоставено с 2014 година Трябва да бъдем съответни за новите условия, пред които сме изправени “, добави той, като изрази безапелационна позиция, че са нужни законодателни промени за облекчение на този развой.
До края на втория ден срещи с посланиците организираха заместник-министърът на външните работи Емилия Кралева и шефовете на дирекции в Министерството на външните работи. Темите, които бяха разисквани, са свързани с националните въпроси и целите на българската външна политика в Югоизточна Европа, Европейски Съюз и НАТО, както и излизането на Англия от Европейския съюз.
„ Председателството на Европейски Съюз не е, с цел да извлечем изгоди, те ще дойдат на по-късен стадий. Трябва да покажем, че България може да бъде водач и може да ръководи процесите в Европейски Съюз, тогава ще дойдат изгодите, когато отношението към България бъде друго “, това сподели Радев пред българските посланици. Президентът посочи, че целите на държавното управление за Председателството са амбициозни, само че ясно заложени и добре структурирани.
„ Мястото на България е в Шенген. Крайно незаслужено и нерационално е ние да пазиме европейските граници, да се грижим за сигурността на европейските жители, а да нямаме достъп до единната осведомителна система. В това би трябвало да убеждаваме всеки ден “, продължи Радев, като по тематиката за Еврозоната акцентира, че би трябвало деликатно да бъде определен моментът по кое време и при какви условия ще се реализира. Президентът поддържа напъните на държавното управление за енергийна диверсификация.
А за политиката във връзка с Западните Балкани съобщи: „ Мисля, че кабинетът води по тази тематика доста дейна политика и това се вижда от визитите на премиера.” Държавният глава добави, че неговото наличие би трябвало да бъде разбирано от участващите в срещата дипломати като знак, че президентската институция е ангажирана извънредно съществено с тях, с тяхната виновна и извънредно комплицирана активност.
Първият панел за деня беше с фокус върху тематиката за енергийната сигурност и българската енергийна дипломация. „ Енергетиката е бранш, в който геополитиката заема главно място и по тази причина би трябвало да се балансира доста добре със прилежащите страни, в случай че желаеме да реализираме задачите си. Изключителен приоритет за България е да успее да построи междусистемните газови връзки с Гърция, Турция и Сърбия, тъй като те ще оказват помощ в забележителна степен за диверсификацията на доставките. Работим поредно, с цел да запазим стратегическото си място като страна транзитьор на природен газ в Европа. Удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на „ АЕЦ Козлодуй” имат жизненоважно значение освен за енергетиката, само че и за цялата стопанска система на страната. “ Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред ръководителите на българските дипломатически задачи. Министър Петкова акцентира пред българските посланици, че съответните стъпки, които държавното управление е подхванало ще доведат до построяването на междусистемната връзка с Гърция.
По отношение на интерконектора със Сърбия тя увери, че от наша страна всичко, което би трябвало да се направи е подхванато. Теменужка Петкова разясни, че България е изпратила и предпроектно изследване за осъществяване на междусистемна връзка с Република Турция и изрази вяра, че има вероятност този план да бъде осъществен.
Министър Петкова напомни, че продължава създаването на концепцията за създаване на газоразпределителен център "Балкан " на територията на страната, взаимно с Европейска комисия. В рамките на изявлението си, министърът на енергетиката подчертава и върху това, че нуклеарната енергетика на страната има доста огромен дял от създаваната електрическа енергия и е належащо да се работи интензивно за удължаването на живота на настоящите реактори, както и да се откри най-хубавото решение за закупеното съоръжение за плана „ Белене”. „ Има опция да се построи седми блок на атомната централа в Козлодуй със заплатеното съоръжение. Ще вземем най-хубавото решение, с цел да не изгубим вложените средства”, сподели още министър Петкова.
По време на присъединяване си в идващия панел на конференцията, заместник-министърът на труда и обществената политика Зорница Русинова подчертава върху целите в подтекста на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
„ Основните цели, които ще бъдат застъпени в Председателството са вложенията в ранното детско развиване, ромската интеграция, тематиката за бъдещето на пазара на труда и спазването на правата за хората с увреждания”, съобщи тя. Зорница Русинова насочи молба към ръководителите на дипломатическите ни представителства за тясна съгласуваност и подпомагане, с цел да могат оптимално да се придвижат досиетата по директивата за командироването на служащи и това за обществената сигурност.
Тя акцентира, че договарянията за тях ще бъдат доста тежки и, че не се чака прогрес по време на Естонското председателство. Заместник-министър Русинова напомни за рекордния спад на безработицата, който през последните месеци доближи към 6% при приблизително европейско равнище от 8,2%. „ Това е добър сигнал за икономическото възкръсване на предприятията в България”, посочи тя.
Зорница Русинова открои и три съществени провокации пред пазара на труда – неналичието на квалифицирани фрагменти, изключително за механически и инженерни специалности, продължително безработните, които са с ниска степен на обучение и подготовка, и младежите, които са отвън пазара на труда, само че са изпаднали и от просветителния развой. „ Те нямат мотивация да се интегрират в системата или да стартират работа”, добави заместник-министърът. По време на полемиките до обяд присъединяване взе и ръководителят на Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев, който заключи по-важните тематики, свързани с българските общности отвън страната. Той срещна българските посланици с главните стратегически цели на Агенцията – запазването и развиването на националната, културната и духовната еднаквост на всички българи отвън рамките на България, възстановяване на демографското положение на българската нация, както и разпространяването на позитивния облик на България, българските просвета, история, обичаи и нематериалност по света. Харалампиев отдели особено внимание в изявлението си за въпросите, свързани с висшето обучение.
От една страна се следи засилен интерес на младежи с български генезис, които желаят да продължат образованието си в България, а от друга – увеличение на броя на българските студенти, учещи във висши образователни заведения в Европа, посочи ръководителят на ДАБЧ.
Той добави, че се планува увеличение на броя на стипендиите, както и квотите за задгранични студенти от български генезис в университети в страната. „ Над 30 хиляди са българските студенти единствено в Европейски Съюз. Ние би трябвало да водим по-активен разговор с тях. Те са значим за България актив и не би трябвало да разрешаваме връзката да се прекъсва “, сподели още Харалампиев и уточни, че в тази връзка ДАБЧ поддържа начинания на гражданското общество, ориентирани към тази група младежи. „ Наблюдава се растеж на заявките за придобиване на българско поданство с над 260%, съпоставено с 2014 година Трябва да бъдем съответни за новите условия, пред които сме изправени “, добави той, като изрази безапелационна позиция, че са нужни законодателни промени за облекчение на този развой.
До края на втория ден срещи с посланиците организираха заместник-министърът на външните работи Емилия Кралева и шефовете на дирекции в Министерството на външните работи. Темите, които бяха разисквани, са свързани с националните въпроси и целите на българската външна политика в Югоизточна Европа, Европейски Съюз и НАТО, както и излизането на Англия от Европейския съюз.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ