Просто спрете кебапчетата!
Приближават Коледните пости. Те стартират на 15 ноември. Предлагаме ви един удивителен текст от духовник Владимир Дойчев, който сигурно ще ви даде нужната „ храна “ за размисъл какво е постът и за какво да погледнем в себе си почтено, вместо да развяваме байрака на „ духовния живот ".
Често се случва при започване на някой пост да ме обзет мрачни мисли. Уж човек би трябвало да е спокоен, да се е умиротворил, само че има неща, с които по този начин и не можах да привикна. Едно от тях е „ огромната нематериалност ”, която избликва в такива интервали от годината. И все се сещам за онази приказка, която българският народ е измислил: „ Накарай мързеливия на работа, че на разум да те научи. ” Можем да я перифразираме по този начин: „ Накарай днешните православни на пост, че на нематериалност да те научат ”…Трудно ми е да събера целия букет от „ мъдрост ”, на който се натъквам. Например несъмнено сте чували, че „ постът е наложен на миряните от монасите ”, а също и че „ не е наложителен ”, че „ яденето в действителност въобще не е значимо, значим е духовният пост, а не телесният ”, че „ основното е да обичаш, а не дали ядеш пържоли ” и така нататък Ако сложим някои от тия изказвания на местата им, те ще се окажат правилни. Въпросът е в това, каква е мотивацията да си ги говорим…
Имам едно просто предложение за поста – просто спрете кебапчетата. Спрете да ядете храни от скотски генезис. Това е началото на същинския пост. То е сложено от отците неслучайно. Те са познавали индивида доста по-добре от нас. Причината да не се яде месо и да не се върви на шумни забави в избрани интервали от годината е доста елементарна – това оказва помощ на индивида да огледа в себе си. Помага му, в случай че желае да се покае, да се промени. Всеки, който е опитал този сложен развой на смирение, е видял какъв брой съществено нещо е духовният живот. Тогава отпадат приказките за „ огромната обич ” и за това, че е „ значимо да обичаш всички хора, а не какво ядеш ”. Всеки, който в действителност е погледнал вътре в себе си, е видял опустошенията, които прегрешението нанася в и към него. Разбрал е какъв брой надалеч се намира от Бога. Колко надалеч е от всяка добродетел. И е осъзнал, че телесният пост е елементарен, само че същински сложен е духовният. Ако човек не може да се оправи с едно кебапче, по какъв начин може да твърди, че е достигнал най-високото равнище на духовно съвършенство – любовта?
Великият ценител на човешката душа св. Теофан Затворник споделя, че външни прояви на благочестие без вътрешен живот са вероятни, само че вътрешен живот без външни прояви е неосъществим. Или другояче казано – допустимо е да не ядеш месо, само че духовният ти живот да куца, само че нравствен живот без скотски ограничения е неосъществим.
Забелязали ли сте, че в днешно време никой за нищо не е отговорен и съвсем всички схващат от всичко. Освен футболът и политиката, Православието също е известна тематика. Всеки, който се е кръстил, към този момент се изрича каква би трябвало да е Църквата. А като виждам и некръстените имат мнение по тоя въпрос. Много ми е мъчително, че не виждам у хората обикновен срам. Учудвам се на лекотата, с която през днешния ден мнозина се произнасят по комплицирани духовни въпроси. Все едно възрастните в фамилията са се събрали да решат някой финансов проблем и отнякъде влиза 5-годишното им разлигавено дете и почва да им изяснява какво би трябвало да вършат. Тези хора, у които в действителност виждам нравствен живот, все си мълчат. И не се обаждат по духовни тематики, в случай че не ги насилиш.
И така, ето какво би трябвало да се направи. Църквата е постановила пост. Той, несъмнено, не е наложителен. Но по принцип в Църквата нищо не е наложително и всичко е по избор. Самото избавление може да се извърши единствено по избор, а не по обвързване. Част от това предпочитание е да се сражаваш с щенията на плътта, да се подвизаваш.
…
А откакто човек спре да подхранва плътта си, би трябвало да стартира да се моли повече. Лек и избавителен пост!
Източник
Често се случва при започване на някой пост да ме обзет мрачни мисли. Уж човек би трябвало да е спокоен, да се е умиротворил, само че има неща, с които по този начин и не можах да привикна. Едно от тях е „ огромната нематериалност ”, която избликва в такива интервали от годината. И все се сещам за онази приказка, която българският народ е измислил: „ Накарай мързеливия на работа, че на разум да те научи. ” Можем да я перифразираме по този начин: „ Накарай днешните православни на пост, че на нематериалност да те научат ”…Трудно ми е да събера целия букет от „ мъдрост ”, на който се натъквам. Например несъмнено сте чували, че „ постът е наложен на миряните от монасите ”, а също и че „ не е наложителен ”, че „ яденето в действителност въобще не е значимо, значим е духовният пост, а не телесният ”, че „ основното е да обичаш, а не дали ядеш пържоли ” и така нататък Ако сложим някои от тия изказвания на местата им, те ще се окажат правилни. Въпросът е в това, каква е мотивацията да си ги говорим…
Имам едно просто предложение за поста – просто спрете кебапчетата. Спрете да ядете храни от скотски генезис. Това е началото на същинския пост. То е сложено от отците неслучайно. Те са познавали индивида доста по-добре от нас. Причината да не се яде месо и да не се върви на шумни забави в избрани интервали от годината е доста елементарна – това оказва помощ на индивида да огледа в себе си. Помага му, в случай че желае да се покае, да се промени. Всеки, който е опитал този сложен развой на смирение, е видял какъв брой съществено нещо е духовният живот. Тогава отпадат приказките за „ огромната обич ” и за това, че е „ значимо да обичаш всички хора, а не какво ядеш ”. Всеки, който в действителност е погледнал вътре в себе си, е видял опустошенията, които прегрешението нанася в и към него. Разбрал е какъв брой надалеч се намира от Бога. Колко надалеч е от всяка добродетел. И е осъзнал, че телесният пост е елементарен, само че същински сложен е духовният. Ако човек не може да се оправи с едно кебапче, по какъв начин може да твърди, че е достигнал най-високото равнище на духовно съвършенство – любовта?
Великият ценител на човешката душа св. Теофан Затворник споделя, че външни прояви на благочестие без вътрешен живот са вероятни, само че вътрешен живот без външни прояви е неосъществим. Или другояче казано – допустимо е да не ядеш месо, само че духовният ти живот да куца, само че нравствен живот без скотски ограничения е неосъществим.
Съвременните хора желаят да измислят някакво християнство без героизъм, без смирение, без стълкновение, без ограничения. Християнство, което не е аскетично, а угаждащо на себе си, „ преяло християнство ”. Християнство, в което възкръсваш, без да си се разпънал. Православието ти е послужило за това, да подкрепиш с Евангелието тщеславното разбиране, че си супер готин и духовно извисен.Просто да спрем да ядем. Толкова ли е мъчно? Да, знам, мъчно е. Светът в никакъв случай не е ял по този начин, както в този момент. Направо се пръсва от лакомства. И това приказва за духовното му равнище. Само преди 100 години, че и по-малко, хората са имали месо на трапезата си единствено на празници. Но на тия хора не е било мъчно да им обясниш нещо за духовния живот. Сега е друго. Понякога се чудя дали месото не подхранва по някакъв чудноват метод гордостта…
Има една фамозна мисъл на св. Василий Велики, че човек би трябвало да се въздържа освен от телесна храна, само че и да не „ яде ” братята си. На мен доста пъти ми се е случвало да се възпирам от блажни ястия, само че даже и в тези моменти съм продължавал да „ хапвам хора ”. Казвам си: „ Ще спра, ще се откажа от този нездравословен табиет ”, само че след това не преставам.Едно време бях по този начин с цигарите. Решавах: „ Ще престана ”, само че след това отново пушех. Накрая се изправих пред иконата на Господа и Му споделих: „ Христе, ти виждаш, че ще умра от тия цигари, само че не мога да ги спра, в случай че не ми окажеш помощ, тъй като ми се услаждат. ” Няколко дни по-късно се разболях толкоз тежко, че нямаше по какъв начин да пуша цяла седмица. И някак си съумях с Божия помощ да ги откажа. Така би трябвало да стане и с „ яденето ” на хора. Те също са сладки. Направо не се усещаш по какъв начин си ги излапал. Обичаш ги, само че ги „ ядеш ”. Нараняваш ги, а след това казваш: „ Е, те са си такива. Те са отговорни. Аз трябваше да кажа истината. ” Много жестока е тая наша “истина ” и постоянно няма нищо общо с Христовата истина.
Забелязали ли сте, че в днешно време никой за нищо не е отговорен и съвсем всички схващат от всичко. Освен футболът и политиката, Православието също е известна тематика. Всеки, който се е кръстил, към този момент се изрича каква би трябвало да е Църквата. А като виждам и некръстените имат мнение по тоя въпрос. Много ми е мъчително, че не виждам у хората обикновен срам. Учудвам се на лекотата, с която през днешния ден мнозина се произнасят по комплицирани духовни въпроси. Все едно възрастните в фамилията са се събрали да решат някой финансов проблем и отнякъде влиза 5-годишното им разлигавено дете и почва да им изяснява какво би трябвало да вършат. Тези хора, у които в действителност виждам нравствен живот, все си мълчат. И не се обаждат по духовни тематики, в случай че не ги насилиш.
И така, ето какво би трябвало да се направи. Църквата е постановила пост. Той, несъмнено, не е наложителен. Но по принцип в Църквата нищо не е наложително и всичко е по избор. Самото избавление може да се извърши единствено по избор, а не по обвързване. Част от това предпочитание е да се сражаваш с щенията на плътта, да се подвизаваш.
Макар че, какъв героизъм е това две седмици да не ядеш блажно? Ако някой прелъстителен представител на другия пол ти каже, че си дебел/а – ще се подложиш на какви ли не ограничения поради суетата си. Ако ти обещаят покачване в работата – ще оставаш изключително за дълго време. А това са просто човешки нелепости. Всемогъщият Бог ни дава обещание Царството Небесно. Не бива ли да се потрудим малко и за Него?Има цялостен сонм от свети хора, просияли на Небето, наречени постници. Как пък един от тях не сподели, че „ не е значимо неяденето на месо, а духовният живот единствено ”, а всички съблюдаваха и едното, и другото?Разбира се, на първо време би трябвало да се вземе благословение от изповедника, който най-добре знае какви са силите на индивида, какви са немощите му и какъв брой би било потребно за него да пости. …Има и заболели хора, които желаят да постят, само че аз не им давам. Но това е едно, а напълно друго е да измисляш метафизичен пояснения за обич към близък в името на кебапчето.…Неяденето не е цел. То е първата стъпка в поста, чиято основа е в покаянието.
Неяденето без смирение се назовава диета.Наистина е по-добре да постиш два дни със примирение и обич, в сравнение с в края на втората седмица да се правиш на забавен. Но, в случай че ще са два дни, дано най-малко броят им и нашата отпадналост ни служат за примирение.
…
А откакто човек спре да подхранва плътта си, би трябвало да стартира да се моли повече. Лек и избавителен пост!
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ