Асла Айдънташбаш: Ердоган внимава да не ядоса Путин с ходове по Украйна
При визитата си в Киев турският президент Реджеп Ердоган се опитваше да балансира, като най-много не искаше да ядоса Владимир Путин, сподели пред БНР Асла Айдънташбаш от Европейския съвет за външна политика.
„ Затова Ердоган се пробва да обясни, че тя не е част от напъните на Запада във връзка с Украйна. Това наподобява е доста значимо за него, тъй като стигна до такава степен да подлага на критика съдружниците си, че единствено утежняват обстановката. Дори упрекна персонално Байдън “, добави тя в предаването „ Събота 150 “ на стратегия „ Хоризонт “
Заради специфичните си връзки с съветския президент Владимир Путин Ердоган е в неповторима позиция да повлияе за отбягване на война в Украйна и изобщо за понижаване на напрежението сред НАТО и Русия. Той несъмненото желае да ги резервира, въпреки да е в негов интерес да е да стопи ледовете със Съединените щати и с останалите си съдружници в алианса.
Но откакто за следващ път се цани за медиатор сред Путин и Украйна - този път в Киев на среща с Володимир Зеленски - Ердоган направи изказване, от което може и да се направи извод, че счита самодейността си за различна на тази на НАТО.
„ Западът единствено утежнява още повече обстановката “, а Джо Байдън не може да откри „ верния метод “, съобщи Ердоган през вчерашния ден, откакто към този момент се беше върнал в Анкара.
Асла Айдънташбаш от Европейския съвет за външна политика разяснява в изявление за Деян Йотов в предаването ходовете на турския президент по рецесията към Украйна и връзките със съдружниците в НАТО.
Не е ли прекомерно рисковано за него да застава под прожекторите по този метод и да се пробва да получи основната роля в тази геополитическа игра , попитах
Ердоган ще употребява тази рецесия хем да поддържа Украйна, хем да се нарежда като медиатор сред нея и Русия, надявайки се, че по този начин ще усъвършенства връзките си с администрацията на Байдън в Съединените щати и с НАТО като цяло.
Затова визитата в Киев беше значимо. Както знаете, Турция доставя Украйна с бойни безпилотни апарати. Тези дронове са перлата в короната на амбициозните оръжейни планове на Турция. И тя освен ще достави още от тях, само че се възнамерява и взаимното им произвеждане в Украйна.
Как би могъл турският президент да усъвършенства връзките със западните си съдружници, откакто ги упрекна в прав текст, че са спънка за гарантирането на мира в Украйна? Освен това очевидно си мисли, че Джо Байдън не би реагирал на популистки рецензии.
Това демонстрира образно, че Ердоган се пробва да балансира. Той не желае тази му аудиенция да ядоса Путин. И по тази причина се пробва да обясни, че тя не е част от напъните на Запада във връзка с Украйна. Това е толкоз значимо за него, че стигна до такава степен да подлага на критика съдружниците си, че единствено утежняват обстановката. Дори упрекна персонално Байдън, че не може да откри решение на рецесията.
Защото през последните години Ердоган сигурно научи единствено един урок - да не ядосва Путин…
Смятам, че също така Ердоган в действителност доста се надява, че ще успее да убеди Путин да пристигна в Анкара и да се срещне със Зеленски. Руснаците нямат особена нужда да вършат такова нещо, тъй като към този момент имат отворени канали за връзка с НАТО, и най-важното - със Съединените щати - което явно е значимо за тях. Но Путин въпреки всичко може да реши да се съгласи в името на положителните си връзки с Ердоган, тъй като и Русия, и Турция имат изгода от тези връзки и в Либия, и в Сирия, и в Кавказ.
Посредничеството за решение на тази рецесия наподобява в действителност най-важният приоритет на Ердоган. Това би подобрило интернационалния му имидж в миг, в който Турция е изолирана в района и в по-широк мащаб. Ердоган желае да промени това, надявайки се също да убеди онази част от неговия електорат, която му обръща тил, да не го прави.
„ Байрактарите “ на Киев - купените от Турция бойни дронове, се оказаха толкоз огромен проблем при потреблението им предходната година против сепаратистите в Донбас, че персонално съветският президент ги загатна обществено. Какво се чака да отвърне в този момент Москва, откакто това тъкмо съдействие сред Анкара и Киев дори се задълбочава?
Едва ли Москва ще се зарадва. Те обаче възприемат Турция като голям собствен актив, посредством който могат да вбият чеп в единството на НАТО - да вземем за пример с продажбата на комплексите С-400. Затова безспорно взаимното турско-украинско произвеждане на бойни дронове ще ядоса руснаците. Но Путин също има интерес да реши плюсовете и минусите за себе си - дали да отблъсне изцяло Турция и Ердоган да се отдаде още веднъж напълно на НАТО или да го задържи като другар за всеки случай.
Виж, в случай че се стигне до съветско навлизане в Украйна и турските дронове бъдат употребявани от украинската войска, към този момент ще има сериозен проблем сред Турция и Русия.
Т.нар. „ конкурентно съдействие “, както може би най-сполучливо се разказват връзките на Ердоган и Путин, процъфтява тук-там като Сирия, Либия и към Нагорни Карабах. Двамата в прочут смисъл си наподобяват и една от приликите е, че са склонни да си поделят сфери на въздействие. Но по какъв начин да стане това с Украйна?
Украйна в действителност е нещо друго от позиция на това, че съветско навлизане там би трансформирало доста салдото на силите в Черноморския район. Това е стратегически въпрос, който има дълбоки корени в историята. В края на краищата Османската империя е водила голям брой войни с Руската през последните 300 години от съществуването си, в това число за надзор върху територии, които в този момент са в Южна Украйна.
Извън историческия подтекст, в случай че Русия откри надзор над Украйна, това освен ще е огромна тягост за НАТО, а и Турция ще бъде като обкръжена от Русия. Лостовете на Москва тогава да влияе на Анкара ще се усилят фрапантно. Затова Ердоган доста желае тази рецесия да изчезне, и то бързо.
Турция евентуално, също както през 2014-а, няма да се причисли към западните наказания против Русия. Ще би трябвало ли следователно да жертва нещо като отплата?
Според мен Турция няма да се причисли към наказания на Запада против Русия поради Украйна. Анкара може да компенсира обаче с доставката на дронове или аварийни елементи за тях, което би било значим принос към украинската опозиция. Но това са хипотетични сюжети. Защото не знаем какво възнамеряват да подхващат руснаците - огромна атака или отчасти навлизане.
Турция сигурно се приготвя за това, че ще би трябвало да поддържа положителни връзки със съдружниците си от НАТО, подкрепяйки украинските сили, само че без да ядосва Русия до там, че тя да желае да си отмъсти на Турция в Сирия или в Либия.
Какво ще стане в случай че НАТО изиска от Анкара по-активно присъединяване в опълчването с Русия, в случай че се стигне до ескалация на военните дейности в Украйна?
Във Вашингтон в тази връзка се приказва единствено за поддръжка за украинската защита против Русия - така наречен тактика „ Таралеж “, целяща руснаците да се задавят с Украйна нагледно казано. Турция ще избира дали да взе участие в такова нещо. Засега няма подготвен отговор.
Пресилено ли би било да се твърди, че при всички случаи война в Украйна би означавала политически завършек на Ердоган - поради множеството предстоящи странични резултати от нея?
Трудно е да се каже. Защото може да е извънредно за Турция, само че добре пристигнало за Ердоган от позиция на интернационалния му авторитет. Защото той ще е към този момент мирният медиатор, а не властническият водач, който е в сговор с Путин.
Без подозрение обаче Турция би потърпевша много от война в Украйна по доста параграфи, в това число стопански загуби от неизбежен спад на броя на туристите и от Русия, и от Украйна. От вероятно понижаване на размера на доставките на газ от Русия в Европа и в Турция. От проблеми с веригата за доставки на артикули и земетресения на финансовите пазари, и то в миг, когато турската лира се обезценява стремително, а инфлацията наближава 50 %.
Тази седмица водачът на „ Ислямска страна “ беше премахнат в Сирия на хвърлей разстояние от турската граница. Преди към две години и половина отново надали не на крачка от Турция беше погубен първият предводител на терористите. Турското разузнаване и армията имат сериозна известност в района и освен. Анкара управлява зона за сигурност по границата си. И отново - не един път, а два пъти излиза, че най-опасните джихадисти оцеляват под носа ѝ. Какво би трябвало да приказва това на света?
Не знам какво демонстрира това на света. Но сигурно ние би трябвало да си създадем извода, че Съединените щати не координират антитерористичните си интервенции с Турция. Вместо това кюрдите са взели участие в тази съответна интервенция и Байдън благодари особено на Отрядите за национална самозащита - силите им в Сирия, което безспорно е неприятно за Ердоган.
Очевидно все още към момента има проблеми с американското доверие към Турция на институционално равнище.
Интервюто може да чуете от звуковия файл
„ Затова Ердоган се пробва да обясни, че тя не е част от напъните на Запада във връзка с Украйна. Това наподобява е доста значимо за него, тъй като стигна до такава степен да подлага на критика съдружниците си, че единствено утежняват обстановката. Дори упрекна персонално Байдън “, добави тя в предаването „ Събота 150 “ на стратегия „ Хоризонт “
Заради специфичните си връзки с съветския президент Владимир Путин Ердоган е в неповторима позиция да повлияе за отбягване на война в Украйна и изобщо за понижаване на напрежението сред НАТО и Русия. Той несъмненото желае да ги резервира, въпреки да е в негов интерес да е да стопи ледовете със Съединените щати и с останалите си съдружници в алианса.
Но откакто за следващ път се цани за медиатор сред Путин и Украйна - този път в Киев на среща с Володимир Зеленски - Ердоган направи изказване, от което може и да се направи извод, че счита самодейността си за различна на тази на НАТО.
„ Западът единствено утежнява още повече обстановката “, а Джо Байдън не може да откри „ верния метод “, съобщи Ердоган през вчерашния ден, откакто към този момент се беше върнал в Анкара.
Асла Айдънташбаш от Европейския съвет за външна политика разяснява в изявление за Деян Йотов в предаването ходовете на турския президент по рецесията към Украйна и връзките със съдружниците в НАТО.
Не е ли прекомерно рисковано за него да застава под прожекторите по този метод и да се пробва да получи основната роля в тази геополитическа игра , попитах
Ердоган ще употребява тази рецесия хем да поддържа Украйна, хем да се нарежда като медиатор сред нея и Русия, надявайки се, че по този начин ще усъвършенства връзките си с администрацията на Байдън в Съединените щати и с НАТО като цяло.
Затова визитата в Киев беше значимо. Както знаете, Турция доставя Украйна с бойни безпилотни апарати. Тези дронове са перлата в короната на амбициозните оръжейни планове на Турция. И тя освен ще достави още от тях, само че се възнамерява и взаимното им произвеждане в Украйна.
Как би могъл турският президент да усъвършенства връзките със западните си съдружници, откакто ги упрекна в прав текст, че са спънка за гарантирането на мира в Украйна? Освен това очевидно си мисли, че Джо Байдън не би реагирал на популистки рецензии.
Това демонстрира образно, че Ердоган се пробва да балансира. Той не желае тази му аудиенция да ядоса Путин. И по тази причина се пробва да обясни, че тя не е част от напъните на Запада във връзка с Украйна. Това е толкоз значимо за него, че стигна до такава степен да подлага на критика съдружниците си, че единствено утежняват обстановката. Дори упрекна персонално Байдън, че не може да откри решение на рецесията.
Защото през последните години Ердоган сигурно научи единствено един урок - да не ядосва Путин…
Смятам, че също така Ердоган в действителност доста се надява, че ще успее да убеди Путин да пристигна в Анкара и да се срещне със Зеленски. Руснаците нямат особена нужда да вършат такова нещо, тъй като към този момент имат отворени канали за връзка с НАТО, и най-важното - със Съединените щати - което явно е значимо за тях. Но Путин въпреки всичко може да реши да се съгласи в името на положителните си връзки с Ердоган, тъй като и Русия, и Турция имат изгода от тези връзки и в Либия, и в Сирия, и в Кавказ.
Посредничеството за решение на тази рецесия наподобява в действителност най-важният приоритет на Ердоган. Това би подобрило интернационалния му имидж в миг, в който Турция е изолирана в района и в по-широк мащаб. Ердоган желае да промени това, надявайки се също да убеди онази част от неговия електорат, която му обръща тил, да не го прави.
„ Байрактарите “ на Киев - купените от Турция бойни дронове, се оказаха толкоз огромен проблем при потреблението им предходната година против сепаратистите в Донбас, че персонално съветският президент ги загатна обществено. Какво се чака да отвърне в този момент Москва, откакто това тъкмо съдействие сред Анкара и Киев дори се задълбочава?
Едва ли Москва ще се зарадва. Те обаче възприемат Турция като голям собствен актив, посредством който могат да вбият чеп в единството на НАТО - да вземем за пример с продажбата на комплексите С-400. Затова безспорно взаимното турско-украинско произвеждане на бойни дронове ще ядоса руснаците. Но Путин също има интерес да реши плюсовете и минусите за себе си - дали да отблъсне изцяло Турция и Ердоган да се отдаде още веднъж напълно на НАТО или да го задържи като другар за всеки случай.
Виж, в случай че се стигне до съветско навлизане в Украйна и турските дронове бъдат употребявани от украинската войска, към този момент ще има сериозен проблем сред Турция и Русия.
Т.нар. „ конкурентно съдействие “, както може би най-сполучливо се разказват връзките на Ердоган и Путин, процъфтява тук-там като Сирия, Либия и към Нагорни Карабах. Двамата в прочут смисъл си наподобяват и една от приликите е, че са склонни да си поделят сфери на въздействие. Но по какъв начин да стане това с Украйна?
Украйна в действителност е нещо друго от позиция на това, че съветско навлизане там би трансформирало доста салдото на силите в Черноморския район. Това е стратегически въпрос, който има дълбоки корени в историята. В края на краищата Османската империя е водила голям брой войни с Руската през последните 300 години от съществуването си, в това число за надзор върху територии, които в този момент са в Южна Украйна.
Извън историческия подтекст, в случай че Русия откри надзор над Украйна, това освен ще е огромна тягост за НАТО, а и Турция ще бъде като обкръжена от Русия. Лостовете на Москва тогава да влияе на Анкара ще се усилят фрапантно. Затова Ердоган доста желае тази рецесия да изчезне, и то бързо.
Турция евентуално, също както през 2014-а, няма да се причисли към западните наказания против Русия. Ще би трябвало ли следователно да жертва нещо като отплата?
Според мен Турция няма да се причисли към наказания на Запада против Русия поради Украйна. Анкара може да компенсира обаче с доставката на дронове или аварийни елементи за тях, което би било значим принос към украинската опозиция. Но това са хипотетични сюжети. Защото не знаем какво възнамеряват да подхващат руснаците - огромна атака или отчасти навлизане.
Турция сигурно се приготвя за това, че ще би трябвало да поддържа положителни връзки със съдружниците си от НАТО, подкрепяйки украинските сили, само че без да ядосва Русия до там, че тя да желае да си отмъсти на Турция в Сирия или в Либия.
Какво ще стане в случай че НАТО изиска от Анкара по-активно присъединяване в опълчването с Русия, в случай че се стигне до ескалация на военните дейности в Украйна?
Във Вашингтон в тази връзка се приказва единствено за поддръжка за украинската защита против Русия - така наречен тактика „ Таралеж “, целяща руснаците да се задавят с Украйна нагледно казано. Турция ще избира дали да взе участие в такова нещо. Засега няма подготвен отговор.
Пресилено ли би било да се твърди, че при всички случаи война в Украйна би означавала политически завършек на Ердоган - поради множеството предстоящи странични резултати от нея?
Трудно е да се каже. Защото може да е извънредно за Турция, само че добре пристигнало за Ердоган от позиция на интернационалния му авторитет. Защото той ще е към този момент мирният медиатор, а не властническият водач, който е в сговор с Путин.
Без подозрение обаче Турция би потърпевша много от война в Украйна по доста параграфи, в това число стопански загуби от неизбежен спад на броя на туристите и от Русия, и от Украйна. От вероятно понижаване на размера на доставките на газ от Русия в Европа и в Турция. От проблеми с веригата за доставки на артикули и земетресения на финансовите пазари, и то в миг, когато турската лира се обезценява стремително, а инфлацията наближава 50 %.
Тази седмица водачът на „ Ислямска страна “ беше премахнат в Сирия на хвърлей разстояние от турската граница. Преди към две години и половина отново надали не на крачка от Турция беше погубен първият предводител на терористите. Турското разузнаване и армията имат сериозна известност в района и освен. Анкара управлява зона за сигурност по границата си. И отново - не един път, а два пъти излиза, че най-опасните джихадисти оцеляват под носа ѝ. Какво би трябвало да приказва това на света?
Не знам какво демонстрира това на света. Но сигурно ние би трябвало да си създадем извода, че Съединените щати не координират антитерористичните си интервенции с Турция. Вместо това кюрдите са взели участие в тази съответна интервенция и Байдън благодари особено на Отрядите за национална самозащита - силите им в Сирия, което безспорно е неприятно за Ердоган.
Очевидно все още към момента има проблеми с американското доверие към Турция на институционално равнище.
Интервюто може да чуете от звуковия файл
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ