Клюката се измъкна от лошото си реноме
При Ренесанса става синоним на изменничество, през днешния ден е израз на угриженост по отношение на неетично държание
Клюката има неприятно добро име. Интригите, които се забъркват в жълтите медии са много предизвикателни по отношение на известните хора, чиито живот постоянно бива вгорчен до прекаленост от настоятелните публицисти. Клюкарстването е и главно оръжие още на младежите, когато би трябвало да оцеляват в избухливата среда на хормони и смяна на манталитета (справка - сериалът " Клюкарката " (Gossip Girl). Колкото и да не ги харесваме, съгласно психолозите те са основни за обществения живот и любовните случки.
История и логика на психиката на клюката
Специализираният уебсайт The Conversation цитира неофициално изследване, което подухва на мисълта, че дамите са въплъщение на клюката. Бърз обзор на 100 фотографии при търсене с думата " клевета " (на англ. gossip) в Гугъл разкрива, че 62% от визиите, които излиза са единствено на дами, 7% - единствено на мъже, а 31% демонстрират мъже и дами, разменящи си злословия. Това несъмнено затвърждава известния и трайно наложил се мит, че мъжете не клюкарстват. Но сериозните проучвания с представителни извадки демонстрират, че разлика няма - мъжете и дамите вземат участие в еднообразно сериозен продан на злословия.
Одумките могат да бъдат проследени обратно в историята на индивида чак до произхода на езика. Еволюционният психолог Робин Дънбар даже твърди, че езикът се е развил, с цел да разреши на хората да обменят " чувствителни " сведения. От най-ранната си форма до през днешния ден клюките са били метод на предаване на обществено потребна информация за това на кого можем или не можем да се доверим, кой е прям и правилен, кой приказва нелепости.
Този вид говорене основава обществено доближаване и смекчава междуличностните спорове. В българския разяснителен речник думата " клевета " е разказана като " забавна, пикантна вест за някого, не всеки път истина, нормално компрометираща го, която се препредава от човек на човек ". Уточнява се още, че " с клюките нормално се основават интриги и са проява на неприязън и лукавство във връзка с една персона ". Доста сурово определение поради мнението на психолозите за благотворното въздействие на клюкарстването.
До Средновековието шерването на информация " на ухо " не е имало такава отрицателна известност. Странното е, че с развиването на Ренесанса клюката става синоним на изменничество, а също и на нещо доста по-опасно. В Европа да вземем за пример ловът на вещици през ХVI-ХVIII в. демонстрира, че сплетните могат да бъдат рискови за живота. Те стават главен мотив в обвиняванията в магьосничество и лукавство, и доста хора са подлагани на същински мъчения по обвиняване, че сплетничат. На дамите поставяли така наречен " маска на позора ", с цел да им пречи да приказват. От тогава потеглят неприятната популярност на клюките и стандартът, че те са присъщи на дамите.
Мъжете били привилегировани. В първите кафенета в Англия през ХVII-ХVIII в. клюките били нещо всекидневно и напълно задоволително. Там образовани мъже (жени в кафенетата към момента не е имало, с изключение на като прислуга) и техните възпитаници се събирали, с цел да показват своето духовитост и интелектуални качества. Така се ражда митът, че дамите клюкарстват, а мъжете водят съществени диалози.
Психоложката и академични учител от Англия Катрин Уодингтън открива в своите проучвания, че е безспорна заблуда, че клюките са тривиални или рискови женски приказки. Когато интервюира мъже за техния опит в клюкарстването на работното място, обектите постоянно стартират с думите: " Не съм човек, който клюкарства, само че... " След това обстойно и нашироко описват по какъв начин употребяват клюките - като тактика и тактичност.
" Срещала съм доста евфемизми за клюкарстването като " разговаряхме в магазина ", " правихме анализ след среща " и " поговорихме си в коридора ". Мъжете наподобява се усещат по-комфортно с тези условия. Вместо да питат " какви са клюките " е по-вероятно да питат " какво става ". Намерението зад въпроса е същото, само че последното може да смекчи срама, обвързван с това, че един мъж е клеветник ", споделя Уодингтън. По същия метод думите, които е чувала да се употребяват за изложение на хората, които клюкарстват, са " той е добър слушател " или даже " има добър метод към хората ".
Клюкарстването на работното място
Има обилие от изследвания и книги за самоусъвършенстване, които зоват хората да не клюкарстват в офиса или край него, има и създатели, които издигат духовни аргументи за опозиция против клюките.
Популярните стандарти за одумките преувеличават обаче смисъла на негативните оценки, които хората дават до момента в който сплетничат. Но клюките могат да имат позитивни страни, свързани със съчувствие, емпатия и даже угриженост към сътрудника. Клюките са метод за изложение на страсти, както позитивни, по този начин и негативни, метод за " изпускане на парата " и прочувствена реакция на възприеманата обществена неправда.
Има и моменти, когато клюките са израз на угриженост по отношение на неетично или непрофесионално държание. Може да вземем за пример да оказват помощ за достигането до " верните " уши на информация, обвързвана със полово принуждение на работното място, за което никой намерено не би проговорил. Когато тематиката на клюките пък разкрива неприятни практики на работното място и в организацията на активността на компанията, това може да подейства като ранно предизвестие за мениджърите, че нещо не е наред.
Казаното дотук не е метод да се оправдае клюкарстването като такова, тъй като не всички злословия са положителни. Има случаи, в които сплетните могат да навредят на репутацията на хора и организации. Има го и тормозът, който нахални медии упражняват върху известни персони или хора, влезнали в новините по един или различен противен мотив. Лошата клевета е форма на малтретиране, което вреди на душeвността на одумваните и на тяхното благосъстоянието. Решението да се клюкарства или не постоянно е обвързвано с етиката, без значение дали е на работното място или отвън него.
Нов взор върху смисъла на клюката
Клюкарстването постепенно, само че славно, се отърсва от своя отрицателен имидж. Катрин Уодингтън изследва феномена към този момент четвърт век и в своя труд " Клюки, организация и работа " разкрива, че клюките се одобряват съществено като тематика на проучване в връзката и бизнеса.
За образец на одобряване на значимостта на неофициалните хорски приказки тя показва по какъв начин в международен мащаб придвижването #MeToo е трансформирало усещанията за клюките. Друга илюстрация са възходът на " културите на шерването " и основаването на психически безвредни среди, където истината може да се каже без боязън от взаимни обвинявания. Подаването на сигнали, въпреки и посредством одумване, е жизненоважно за разкриването на безпричинно и даже нелегално държание или на скрити закани. То поддържа схващането за отворено общество. Фокусът в този момент се измества от клюките като проблем самичък по себе си към клюките като метод за показване на " проблем зад казуса " - откриване на страдания и премеждия, които са били замитани под килима.
Пандемичните ограничавания също хвърлиха светлина върху изгодите от клюките. Затварянето на хората по домовете небрежно блокира опциите за инцидентни диалози, в които пораждат злословия (като приказването при пушене и пиянство на кафе в почивката, както и преди или след срещи). Сега хората се връщат на работните си места и може да осъзнаят какъв брой значими за обществените връзки и взаимопомощта са тези дребни моменти на скрито шерване на информация.
Клюката има неприятно добро име. Интригите, които се забъркват в жълтите медии са много предизвикателни по отношение на известните хора, чиито живот постоянно бива вгорчен до прекаленост от настоятелните публицисти. Клюкарстването е и главно оръжие още на младежите, когато би трябвало да оцеляват в избухливата среда на хормони и смяна на манталитета (справка - сериалът " Клюкарката " (Gossip Girl). Колкото и да не ги харесваме, съгласно психолозите те са основни за обществения живот и любовните случки.
История и логика на психиката на клюката
Специализираният уебсайт The Conversation цитира неофициално изследване, което подухва на мисълта, че дамите са въплъщение на клюката. Бърз обзор на 100 фотографии при търсене с думата " клевета " (на англ. gossip) в Гугъл разкрива, че 62% от визиите, които излиза са единствено на дами, 7% - единствено на мъже, а 31% демонстрират мъже и дами, разменящи си злословия. Това несъмнено затвърждава известния и трайно наложил се мит, че мъжете не клюкарстват. Но сериозните проучвания с представителни извадки демонстрират, че разлика няма - мъжете и дамите вземат участие в еднообразно сериозен продан на злословия.
Одумките могат да бъдат проследени обратно в историята на индивида чак до произхода на езика. Еволюционният психолог Робин Дънбар даже твърди, че езикът се е развил, с цел да разреши на хората да обменят " чувствителни " сведения. От най-ранната си форма до през днешния ден клюките са били метод на предаване на обществено потребна информация за това на кого можем или не можем да се доверим, кой е прям и правилен, кой приказва нелепости.
Този вид говорене основава обществено доближаване и смекчава междуличностните спорове. В българския разяснителен речник думата " клевета " е разказана като " забавна, пикантна вест за някого, не всеки път истина, нормално компрометираща го, която се препредава от човек на човек ". Уточнява се още, че " с клюките нормално се основават интриги и са проява на неприязън и лукавство във връзка с една персона ". Доста сурово определение поради мнението на психолозите за благотворното въздействие на клюкарстването.
До Средновековието шерването на информация " на ухо " не е имало такава отрицателна известност. Странното е, че с развиването на Ренесанса клюката става синоним на изменничество, а също и на нещо доста по-опасно. В Европа да вземем за пример ловът на вещици през ХVI-ХVIII в. демонстрира, че сплетните могат да бъдат рискови за живота. Те стават главен мотив в обвиняванията в магьосничество и лукавство, и доста хора са подлагани на същински мъчения по обвиняване, че сплетничат. На дамите поставяли така наречен " маска на позора ", с цел да им пречи да приказват. От тогава потеглят неприятната популярност на клюките и стандартът, че те са присъщи на дамите.
Мъжете били привилегировани. В първите кафенета в Англия през ХVII-ХVIII в. клюките били нещо всекидневно и напълно задоволително. Там образовани мъже (жени в кафенетата към момента не е имало, с изключение на като прислуга) и техните възпитаници се събирали, с цел да показват своето духовитост и интелектуални качества. Така се ражда митът, че дамите клюкарстват, а мъжете водят съществени диалози. Психоложката и академични учител от Англия Катрин Уодингтън открива в своите проучвания, че е безспорна заблуда, че клюките са тривиални или рискови женски приказки. Когато интервюира мъже за техния опит в клюкарстването на работното място, обектите постоянно стартират с думите: " Не съм човек, който клюкарства, само че... " След това обстойно и нашироко описват по какъв начин употребяват клюките - като тактика и тактичност.
" Срещала съм доста евфемизми за клюкарстването като " разговаряхме в магазина ", " правихме анализ след среща " и " поговорихме си в коридора ". Мъжете наподобява се усещат по-комфортно с тези условия. Вместо да питат " какви са клюките " е по-вероятно да питат " какво става ". Намерението зад въпроса е същото, само че последното може да смекчи срама, обвързван с това, че един мъж е клеветник ", споделя Уодингтън. По същия метод думите, които е чувала да се употребяват за изложение на хората, които клюкарстват, са " той е добър слушател " или даже " има добър метод към хората ".
Клюкарстването на работното място
Има обилие от изследвания и книги за самоусъвършенстване, които зоват хората да не клюкарстват в офиса или край него, има и създатели, които издигат духовни аргументи за опозиция против клюките.
Популярните стандарти за одумките преувеличават обаче смисъла на негативните оценки, които хората дават до момента в който сплетничат. Но клюките могат да имат позитивни страни, свързани със съчувствие, емпатия и даже угриженост към сътрудника. Клюките са метод за изложение на страсти, както позитивни, по този начин и негативни, метод за " изпускане на парата " и прочувствена реакция на възприеманата обществена неправда.
Има и моменти, когато клюките са израз на угриженост по отношение на неетично или непрофесионално държание. Може да вземем за пример да оказват помощ за достигането до " верните " уши на информация, обвързвана със полово принуждение на работното място, за което никой намерено не би проговорил. Когато тематиката на клюките пък разкрива неприятни практики на работното място и в организацията на активността на компанията, това може да подейства като ранно предизвестие за мениджърите, че нещо не е наред.
Казаното дотук не е метод да се оправдае клюкарстването като такова, тъй като не всички злословия са положителни. Има случаи, в които сплетните могат да навредят на репутацията на хора и организации. Има го и тормозът, който нахални медии упражняват върху известни персони или хора, влезнали в новините по един или различен противен мотив. Лошата клевета е форма на малтретиране, което вреди на душeвността на одумваните и на тяхното благосъстоянието. Решението да се клюкарства или не постоянно е обвързвано с етиката, без значение дали е на работното място или отвън него.
Нов взор върху смисъла на клюката
Клюкарстването постепенно, само че славно, се отърсва от своя отрицателен имидж. Катрин Уодингтън изследва феномена към този момент четвърт век и в своя труд " Клюки, организация и работа " разкрива, че клюките се одобряват съществено като тематика на проучване в връзката и бизнеса.
За образец на одобряване на значимостта на неофициалните хорски приказки тя показва по какъв начин в международен мащаб придвижването #MeToo е трансформирало усещанията за клюките. Друга илюстрация са възходът на " културите на шерването " и основаването на психически безвредни среди, където истината може да се каже без боязън от взаимни обвинявания. Подаването на сигнали, въпреки и посредством одумване, е жизненоважно за разкриването на безпричинно и даже нелегално държание или на скрити закани. То поддържа схващането за отворено общество. Фокусът в този момент се измества от клюките като проблем самичък по себе си към клюките като метод за показване на " проблем зад казуса " - откриване на страдания и премеждия, които са били замитани под килима.
Пандемичните ограничавания също хвърлиха светлина върху изгодите от клюките. Затварянето на хората по домовете небрежно блокира опциите за инцидентни диалози, в които пораждат злословия (като приказването при пушене и пиянство на кафе в почивката, както и преди или след срещи). Сега хората се връщат на работните си места и може да осъзнаят какъв брой значими за обществените връзки и взаимопомощта са тези дребни моменти на скрито шерване на информация.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ