Джордж Фрийдман: Руската мистерия
При разглеждането на съветската тактика в Украйна и непряко към Съединените щати има една тайнственост, която наподобява има явен отговор, който обаче е сложен за приемане.
Москва стартира с релативно постепенно разполагане на сили по украинската граница. Изглежда, че е в положение да нахлуе в Украйна с минимална съпротива. Вместо да нападна обаче, Русия влезе в дипломатическа борба със Съединените щати, настоявайки Украйна в никакъв случай да не бъде одобрявана в НАТО и алиансът да ограничи разполагането на оръжия в Източна Европа.
Руските договарящи знаеха доста добре, че Съединени американски щати в никакъв случай няма да се съгласят с тези условия. От една страна, това е решение за НАТО, а не за Вашингтон. От друга страна, членовете на НАТО в района са на най-източната граница на алианса. Те са най-изложени на евентуални съветски дейности, изключително в случай че Русия поеме контрола над Украйна.
Накратко, капитулирането пред съветските претенции би оставило Източна Европа отворена за съветски офанзиви. Най-важното за Вашингтон обаче е, че доверието към него ще бъде смъртоносно засегнато, освен в Европа, само че и по целия свят.
Да се разреши на руснаците да принудят Съединените щати да се спогодят за бъдещи връзки със суверенна страна е просто несполучливо. Последиците биха били световни и не на вятъра, това ще сътвори политическа рецесия в Съединените щати, която администрацията не би могла да ръководи.
Няма смисъл Русия да отсрочва военните интервенции, до момента в който насочва претенции, за които е знаела, че ще бъдат отхвърлени, изключително откакто нейните военни към този момент са ситуирани. Защо Русия, в случай че е изцяло ангажирана с навлизането и окупацията на Украйна, ще даде време на Запада да приготви военни контрамерки?
Москва схваща, че дейностите й ще бъдат обсъждани като опасност, тъй като по този начин е трябвало да се преглеждат. Това схваща, че ще има отговор, само че също по този начин Москва схваща, че не може да бъде несъмнено какъв би бил той. Въздушните и военноморските сили и противотанковото въоръжение, да вземем за пример, биха могли фрапантно да усложнят нашествието.
Нахлуването в Украйна е мъчно при най-хубавите условия. Страната е почти с размерите на Афганистан и координирането на комплицирана бронирана интервенция дава неописуеми благоприятни условия за неуспех.
Руската войска не е правила бронирана интервенция от Втората международна война, тъй че войските са неопитни. Минимизирането на опцията за струпване на антируски сили би нараснало риска за интервенцията. При интервенция от подобен мащаб офанзивата би трябвало да се извърши допустимо най-рано. Изчаквайки, Русия усили риска от неуспех.
Възможно е тогава Москва да е желала да предложи невероятно предложение с пропагандни цели. Но цената на международното публично мнение спрямо сполучлива военна интервенция е минимална.
След навлизане, публичното мнение би било срещу съветската експанзия, без значение от дипломатическите тънкости. С други думи, цената на публичното мнение ви води единствено дотук.
Единственият извод, който би трябвало да се направи, е, че Русия няма желание да нахлува в Украйна, както неведнъж е казвал заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков. Като се има поради, че Русия не е подхванала дейности, когато е можела и евентуално е трябвало, ми се коства, че той може да споделя истината.
От друга страна, видяхме руснаците да са дейни, въпреки и по-фино, в Беларус, Кавказ и Централна Азия. Логиката диктува, че Русия би трябвало да възвърне своята историческа буферна зона и че Украйна е от значително значение в това отношение. Москва направи всичко по силите си, с цел да сътвори атмосфера на рецесия.
Може би е имало разследваща информация, че Съединени американски щати и НАТО ще хвърлят картите. Но Съединени американски щати не могат да си разрешат да не вършат нищо. Заплахата на президента Джо Байдън за съветската банкова система е или доста по-опустошителна, в сравнение с мога да схвана, или просто е прикритие за военни дейности. Така че в този смисъл Съединени американски щати също са скрити, само че не толкоз объркващо, колкото руснаците.
Най-доброто ми съмнение е, че руснаците са почнали договаряния с най-крайните условия като естествена тактика при договаряния. Но остава фактът, че съветските сили са ситуирани и съпротивата се ускорява.
Може да се окаже, че руснаците просто са уверени, че тяхната мощ към момента е в положение да победи. Но правилото на войната е, че удряте с оптимално преимущество и не давате такова (на противника). Правилото на дипломацията е да отправяте доста закани, преди да сключите договорка. В момента е едното или другото.
Превод: СМ
Москва стартира с релативно постепенно разполагане на сили по украинската граница. Изглежда, че е в положение да нахлуе в Украйна с минимална съпротива. Вместо да нападна обаче, Русия влезе в дипломатическа борба със Съединените щати, настоявайки Украйна в никакъв случай да не бъде одобрявана в НАТО и алиансът да ограничи разполагането на оръжия в Източна Европа.
Руските договарящи знаеха доста добре, че Съединени американски щати в никакъв случай няма да се съгласят с тези условия. От една страна, това е решение за НАТО, а не за Вашингтон. От друга страна, членовете на НАТО в района са на най-източната граница на алианса. Те са най-изложени на евентуални съветски дейности, изключително в случай че Русия поеме контрола над Украйна.
Накратко, капитулирането пред съветските претенции би оставило Източна Европа отворена за съветски офанзиви. Най-важното за Вашингтон обаче е, че доверието към него ще бъде смъртоносно засегнато, освен в Европа, само че и по целия свят.
Да се разреши на руснаците да принудят Съединените щати да се спогодят за бъдещи връзки със суверенна страна е просто несполучливо. Последиците биха били световни и не на вятъра, това ще сътвори политическа рецесия в Съединените щати, която администрацията не би могла да ръководи.
Няма смисъл Русия да отсрочва военните интервенции, до момента в който насочва претенции, за които е знаела, че ще бъдат отхвърлени, изключително откакто нейните военни към този момент са ситуирани. Защо Русия, в случай че е изцяло ангажирана с навлизането и окупацията на Украйна, ще даде време на Запада да приготви военни контрамерки?
Москва схваща, че дейностите й ще бъдат обсъждани като опасност, тъй като по този начин е трябвало да се преглеждат. Това схваща, че ще има отговор, само че също по този начин Москва схваща, че не може да бъде несъмнено какъв би бил той. Въздушните и военноморските сили и противотанковото въоръжение, да вземем за пример, биха могли фрапантно да усложнят нашествието.
Нахлуването в Украйна е мъчно при най-хубавите условия. Страната е почти с размерите на Афганистан и координирането на комплицирана бронирана интервенция дава неописуеми благоприятни условия за неуспех.
Руската войска не е правила бронирана интервенция от Втората международна война, тъй че войските са неопитни. Минимизирането на опцията за струпване на антируски сили би нараснало риска за интервенцията. При интервенция от подобен мащаб офанзивата би трябвало да се извърши допустимо най-рано. Изчаквайки, Русия усили риска от неуспех.
Възможно е тогава Москва да е желала да предложи невероятно предложение с пропагандни цели. Но цената на международното публично мнение спрямо сполучлива военна интервенция е минимална.
След навлизане, публичното мнение би било срещу съветската експанзия, без значение от дипломатическите тънкости. С други думи, цената на публичното мнение ви води единствено дотук.
Единственият извод, който би трябвало да се направи, е, че Русия няма желание да нахлува в Украйна, както неведнъж е казвал заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков. Като се има поради, че Русия не е подхванала дейности, когато е можела и евентуално е трябвало, ми се коства, че той може да споделя истината.
От друга страна, видяхме руснаците да са дейни, въпреки и по-фино, в Беларус, Кавказ и Централна Азия. Логиката диктува, че Русия би трябвало да възвърне своята историческа буферна зона и че Украйна е от значително значение в това отношение. Москва направи всичко по силите си, с цел да сътвори атмосфера на рецесия.
Може би е имало разследваща информация, че Съединени американски щати и НАТО ще хвърлят картите. Но Съединени американски щати не могат да си разрешат да не вършат нищо. Заплахата на президента Джо Байдън за съветската банкова система е или доста по-опустошителна, в сравнение с мога да схвана, или просто е прикритие за военни дейности. Така че в този смисъл Съединени американски щати също са скрити, само че не толкоз объркващо, колкото руснаците.
Най-доброто ми съмнение е, че руснаците са почнали договаряния с най-крайните условия като естествена тактика при договаряния. Но остава фактът, че съветските сили са ситуирани и съпротивата се ускорява.
Може да се окаже, че руснаците просто са уверени, че тяхната мощ към момента е в положение да победи. Но правилото на войната е, че удряте с оптимално преимущество и не давате такова (на противника). Правилото на дипломацията е да отправяте доста закани, преди да сключите договорка. В момента е едното или другото.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ