Да направим лъжометър - публичен регистър на политическите обещания
При състояние, че всеки ден влизаме по няколко пъти, с цел да проверим какъв брой са инфектираните от ковид по целия свят в, не би било мъчно да създадем даже по-лесен за осъществяване програмен продукт. Параметрите му ще са ясни: политическите обещания на всяка партия преди изборите и по-късно кутийки, които в действително време да наблюдават какъв брой от тях са изпълнени. Дори има и известна непосредственост с ковид - може да следим какъв брой са тези, които един път инфектирани от политическите обещания, са станали жертва на тях, откакто няколко години по-късно безапелационно лъсне каква незначителна част от самите обещания е спазена.
Подобен лъжометър ще е фактически нужен. Необходим поради късата памет, нужен поради методът, по който истините се омесват с неистини, които се окомплектоват с още по-големи неистини, с цел да настане безпорядък и " ние нямахме това поради, вие не сте разбрали ". Всяко заричане може да се съпътства от обособен линк към настрана изявление или партийна пропаганда, с цел да го има постоянно черно на бяло. Оттам нещата към този момент ще са доста лесни: вместо всякога гласоподавателят да става жертва на едни и също предизборни нелепости, той ще може да прегледа таблицата за миналото десетилетие и без съмнения да уточни най-хубавият претендент - оня, който е излъгал минимум.
Самите партии най-накрая ще бъдат избавени и от привидната им принадлежност към друг политически набор. Нека оставим това за теоретиците - и просто да забележим коя визия за бъдещето, прожектирана преди изборите, фактически е довела до резултат след изборите. Понеже партиите доста ясно ще се разделят на два съществени и простички вида - тези, които съблюдават обещанията си и тези, които не го вършат.
Лъжометърът би понижил обсега и на огромната предизборна чума - чумата на популизма. Когато на всеки е ясно, че нещата, които в захлас плямпаш преди избори, попадат в метрика, която ще стои вечно след изборите, би ли плямпал какво ли не толкоз самонадеяно? Нека си представим по какъв начин на изявление за работа претендентът ясно декларира кое е това, което може да извърши. Минават месец, два, година - оказва, че не може да извърши обещаното. Във всяка естествена обстановка този служащ би бил или уволнен, или длъжен най-накрая да съблюдава първичната спогодба, в случай че желае да остане на работа. В политическата работа обаче - тъй като тя не е чак толкоз по-различна от работата в частния бранш - претендентът може да се измъкне и по предписание се измъква. Просто тъй като един път назначен, получава четири годишен комфорт, в който никой не може да го пипне. Гражданският митинг е единственият лост за влияние, който от ден на ден губи от механизмите си, тъй като властта си остава на власт даже след 100 дни митинги. Медиите, оказа се с времето, също са не изключително мечтани - самият Борисов, че към този момент не канел медии, тъй като си хабял нервите.
Какво тогава ни остава? Как предизборните обещания изобщо да подлежат на някакъв надзор? Как обещаното да бъда следено и при неизпълнението му - глобено?
Пускайте лъжометъра. И задоволително мощен хард, който да може да обработва толкоз доста неистини.
Автор: Георги Петров
Подобен лъжометър ще е фактически нужен. Необходим поради късата памет, нужен поради методът, по който истините се омесват с неистини, които се окомплектоват с още по-големи неистини, с цел да настане безпорядък и " ние нямахме това поради, вие не сте разбрали ". Всяко заричане може да се съпътства от обособен линк към настрана изявление или партийна пропаганда, с цел да го има постоянно черно на бяло. Оттам нещата към този момент ще са доста лесни: вместо всякога гласоподавателят да става жертва на едни и също предизборни нелепости, той ще може да прегледа таблицата за миналото десетилетие и без съмнения да уточни най-хубавият претендент - оня, който е излъгал минимум.
Самите партии най-накрая ще бъдат избавени и от привидната им принадлежност към друг политически набор. Нека оставим това за теоретиците - и просто да забележим коя визия за бъдещето, прожектирана преди изборите, фактически е довела до резултат след изборите. Понеже партиите доста ясно ще се разделят на два съществени и простички вида - тези, които съблюдават обещанията си и тези, които не го вършат.
Лъжометърът би понижил обсега и на огромната предизборна чума - чумата на популизма. Когато на всеки е ясно, че нещата, които в захлас плямпаш преди избори, попадат в метрика, която ще стои вечно след изборите, би ли плямпал какво ли не толкоз самонадеяно? Нека си представим по какъв начин на изявление за работа претендентът ясно декларира кое е това, което може да извърши. Минават месец, два, година - оказва, че не може да извърши обещаното. Във всяка естествена обстановка този служащ би бил или уволнен, или длъжен най-накрая да съблюдава първичната спогодба, в случай че желае да остане на работа. В политическата работа обаче - тъй като тя не е чак толкоз по-различна от работата в частния бранш - претендентът може да се измъкне и по предписание се измъква. Просто тъй като един път назначен, получава четири годишен комфорт, в който никой не може да го пипне. Гражданският митинг е единственият лост за влияние, който от ден на ден губи от механизмите си, тъй като властта си остава на власт даже след 100 дни митинги. Медиите, оказа се с времето, също са не изключително мечтани - самият Борисов, че към този момент не канел медии, тъй като си хабял нервите.
Какво тогава ни остава? Как предизборните обещания изобщо да подлежат на някакъв надзор? Как обещаното да бъда следено и при неизпълнението му - глобено?
Пускайте лъжометъра. И задоволително мощен хард, който да може да обработва толкоз доста неистини.
Автор: Георги Петров
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ