Царски депутат в зловеща битка с бялата смърт в Родопите: Не съм нормален да го направя
При опит да тества новите си снегоходки с преход до дребна хижа над местността Баш мандра някогашният царски народен представител от Пловдив Владимир Дончев едвам не бе застигнат от бялата гибел в Родопите. За трагичното си прекарване тогавашният ръководител на вътрешната комисия в Народното събрание самичък описа, с цел да предизвести други да не вършат неговата неточност.
В събота следобяд тръгнал към Баш мандра. Стигнал до последния разклон за местността и решил да продължи към хижата, макар че към този момент мръквало, светел си с челника.
„Мислех си, че ще е елементарен още четвъртчасов преход в тъмната, само че красива гора. Това беше първата ми неточност – потеглих в планината, без да се обадя и без никой да знае къде отивам. Преходът обаче се оказа тежко тестване и продължи повече от два часа и половина с много инциденти. Малко преди отбивката за Ситово заваля мощно и мина във вихрушка. Тук позволих втората си неточност – не сложих снегоходките, до момента в който бях на завет. Едва следвах пътя като се придържах към едва забелязващата се канавка до пътя. За няколкостотин метра, затъвайки в дълбокия сняг се изтощих извънредно, мръзнещият вятър блокираше мисленето ми и изобщо не съобразих, че се боря със снега без снегоходки, което е лудост“, връща кошмарната лента Дончев.
Объркал пътя, само че траял, търсейки ориентир. Пропаднал обаче в дълбока пряспа. „Щеките ми се забиха до ръкохватките в снега. Раницата не ми даваше да мръдна. Очите ми бяха цялостни със сняг. Разбрах на секундата, че би трябвало бързо да работя, в случай че желая да стигна жив. Разкопах към себе си малко, смъкнах раницата и разширих ямата. Оформих нещо като седалка в снега и седнах ниско в ямата на завет от виелицата. Това ми оказа помощ да се опомня и да оценя обстановката. Бях я закъсал крепко на 350 метра от хижичката по мои сметки“, разказва случилото се Дончев. Бил прогнил от битката със снега.
„Вариантът да остана на място във виелицата беше привлекателен, тъй като бях доста отпаднал, евентуално се бях отклонил от пътя и не се знаеше в случай че продължа дали ще стигна изобщо. Имах в раницата съоръжение, което можеше да ми помогне да изкарам нощта на открито – алуминиево термоодеало, спален чувал, газов минипримус и канче за топлене на вода. Имах и малко храна и брадвичка, само че в тази буря да се възпламени огън, беше невероятно. Трябваше бързо да взема решение“, добавя описа си някогашният народен представител. Все отново решил да тръгне, въпреки да не виждал във виелицата. В последна сметка попаднал на ориентир и съумял да се добере до хижата със сетни сили.
„Термометърът на дървото извън показваше минус 12, а вътре минус 8. На мен обаче към този момент ми беше супер на завет. Чак откакто възпламених печката, стопих сняг за чай, стоплих мобилния и се обадих в Пловдив и си писах със сина ми, изпих една водна чаша ром и един чайник с чай забелязах, че се е стоплило за два часа до два градуса над нулата. На мен обаче ми беше топло, бях жив, усещах се благополучен!“, приключва Владо Дончев.
И се надява неговият роман да помогне на хората, които нямат опит, само че имат огромно предпочитание да поддържат връзка с планината.
В събота следобяд тръгнал към Баш мандра. Стигнал до последния разклон за местността и решил да продължи към хижата, макар че към този момент мръквало, светел си с челника.
„Мислех си, че ще е елементарен още четвъртчасов преход в тъмната, само че красива гора. Това беше първата ми неточност – потеглих в планината, без да се обадя и без никой да знае къде отивам. Преходът обаче се оказа тежко тестване и продължи повече от два часа и половина с много инциденти. Малко преди отбивката за Ситово заваля мощно и мина във вихрушка. Тук позволих втората си неточност – не сложих снегоходките, до момента в който бях на завет. Едва следвах пътя като се придържах към едва забелязващата се канавка до пътя. За няколкостотин метра, затъвайки в дълбокия сняг се изтощих извънредно, мръзнещият вятър блокираше мисленето ми и изобщо не съобразих, че се боря със снега без снегоходки, което е лудост“, връща кошмарната лента Дончев.
Объркал пътя, само че траял, търсейки ориентир. Пропаднал обаче в дълбока пряспа. „Щеките ми се забиха до ръкохватките в снега. Раницата не ми даваше да мръдна. Очите ми бяха цялостни със сняг. Разбрах на секундата, че би трябвало бързо да работя, в случай че желая да стигна жив. Разкопах към себе си малко, смъкнах раницата и разширих ямата. Оформих нещо като седалка в снега и седнах ниско в ямата на завет от виелицата. Това ми оказа помощ да се опомня и да оценя обстановката. Бях я закъсал крепко на 350 метра от хижичката по мои сметки“, разказва случилото се Дончев. Бил прогнил от битката със снега.
„Вариантът да остана на място във виелицата беше привлекателен, тъй като бях доста отпаднал, евентуално се бях отклонил от пътя и не се знаеше в случай че продължа дали ще стигна изобщо. Имах в раницата съоръжение, което можеше да ми помогне да изкарам нощта на открито – алуминиево термоодеало, спален чувал, газов минипримус и канче за топлене на вода. Имах и малко храна и брадвичка, само че в тази буря да се възпламени огън, беше невероятно. Трябваше бързо да взема решение“, добавя описа си някогашният народен представител. Все отново решил да тръгне, въпреки да не виждал във виелицата. В последна сметка попаднал на ориентир и съумял да се добере до хижата със сетни сили.
„Термометърът на дървото извън показваше минус 12, а вътре минус 8. На мен обаче към този момент ми беше супер на завет. Чак откакто възпламених печката, стопих сняг за чай, стоплих мобилния и се обадих в Пловдив и си писах със сина ми, изпих една водна чаша ром и един чайник с чай забелязах, че се е стоплило за два часа до два градуса над нулата. На мен обаче ми беше топло, бях жив, усещах се благополучен!“, приключва Владо Дончев.
И се надява неговият роман да помогне на хората, които нямат опит, само че имат огромно предпочитание да поддържат връзка с планината.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ