При икономически шок е по-добре да си част от по-голяма

При стопански потрес е по-добре да си част от по-голяма и мощна валута, съгласно старши икономиста в Институт " Отворено общество " Георги Ангелов. Това сподели той за Българска телеграфна агенция по време на семинар за публицисти " Икономически провокации пред Европейски Съюз и България ", който се състоя в Сандански. Ангелов изнесе лекция на тематика " България и еврозоната - изгоди и провокации ".

Валутата на еврозоната е втората най-голяма световна валута, единствената след $, която се пробва да го конкурира и да сътвори световна валута. Това е метод Европа да бъде самостоятелна във финансово, икономическо, парично отношение и да бъде световен състезател, сподели Ангелов. Той уточни, че за самата еврозона надали е значимо България да бъде вътре в нея, само че участието ни би ни помогнало да разгадаем част от проблемите си.

" Еврозоната към този момент ни оказва помощ, тъй като поради влизането ни в чакалнята България направи стрес проби на банките, те укрепиха капитала си, стабилизираха се. Това се видя по време на ковид и в този момент, в актуалната рецесия, тъй като не е имало никакви терзания от позиция на стабилността на банките. Т.е. това, че ЕЦБ направи един външен обзор на нашата финансова система, укрепи доверието към нея и я направи по-стабилна ", разяснява пред публицисти Ангелов. 

istock
Според него участието ни в еврозоната ще ни помогне от позиция на покачването на кредитния рейтинг по-лесно да привличаме вложения и туристи в страната.

" За туристите е доста по-лесно да заплащат в личната валута, без да бъдат лъгани по чейндж-бюра. Това е и една от аргументите, поради които Хърватия желае да влезе в еврозоната. За нея, както и за Гърция, е значимо на туристите да им е елементарно - да заплащат в лична валута. Хърватия упорства да влезе по-бързо даже от България, с цел да се възползва от преимуществата, които Гърция има с единната валута ", разяснява Ангелов. 

По отношение на страховете на елементарните хора по отношение на повишаването на цени и услуги, заемите и спестяванията им, поради обстановката при влизането в еврозоната на прилежаща Гърция, Ангелов уточни, че южната ни съседка е била призната изцяло неподготвена - с дефицити и задължения.

" Преди еврозоната Гърция имаше една слаба валута, която непрекъснато се девалвираше и обезценяваше. Изведнъж тя влезе в една постоянна валута и това беше потрес за гръцката стопанска система. Ние този потрес сме го претърпели преди 25 години, когато беше въведен валутният ръб и ние също имахме слаба валута, непрекъсната инфлация, обезценка, не можехме да овладеем и стабилизираме стопанската система. С валутния ръб ние към този момент сме го създали. Нашата стопанска система е привикнала на твърда, постоянна валута и няма да има подобен спомагателен потрес. За нас участието в еврозоната ще има единствено изгоди, без вредите, които сме преодолели от дълго време и сме се приспособили към тях ", уточни Ангелов. 

Икономистът добави, че последните страни, включили се от Източна Европа, нямат към този момент проблем във връзка с инфлацията.

istok

" Процедурите бяха отработени, а проблемите, които се виждаха първоначално със скока в цените, бяха решени с разнообразни модели, да вземем за пример с изписване на две цени - в остарялата валута и в евро по едно и също време, като по този метод имаше бистрота във връзка с това дали се трансформира цената при превалутирането й. По този метод потребителите последователно привикват с новите цени и не може да бъдат излъгани. Негативният опит от първите разширения на еврозоната към този момент е решен с последните и няма проблеми с покачването на цените ", сподели Ангелов. 

Според него тъкмо при стопански потрес е по-добре да си част от по-голяма и мощна валута.

" Това го видяхме през 2008 и 2009 година, когато периферията от Източна Европа - Румъния, Унгария отидоха при МВФ, с цел да вземат заеми. Когато си в еврозоната, това може да те защищити. То няма да промени обстоятелството, че има световен потрес, само че посредством тези фондове, които съществуват и доверието, което има една международна валута, е друго, в сравнение с към една дребна, периферна страна. От тази позиция участието ни в еврозоната по-скоро е позитивно, изключително при рецесии ", добави икономистът.

Според него с световната инфлация посредством местни ограничения не можем да се оправим, само че нашата цел би трябвало да бъде приходите да порастват повече от инфлацията, с цел да не се усеща толкоз този проблем.

istock
" Имаме образец с 2008 година, когато в България имаше сходна инфлация и дори малко по-висока от сегашната и все пак, тъй като приходите и пенсиите растяха по-бързо, никой не си спомня 2008 година като неприятна. От тази позиция това е потвърден работещ модел. Ако приходите порастват повече от инфлацията, семействата и бизнеса не страдат и съумяват да се приспособят към новата среда ", добави икономистът.

Той посочи, че в България доста браншове и промишлености печелят от войната поради недостига на артикули, които произвеждаме и от които продаваме огромни количества на доста високи цени. Тези средства влизат в стопанската система, влизат и в държавния бюджет и могат да се употребяват да вдигнат приходите, с цел да компенсират това, което губим от по-високата цена на газа и храните, счита Георги Ангелов. Според него въпросът е в постигането на баланс сред тези браншове, които печелят и тези, които губят.

" Ако този баланс се реализира, няма да усетим огромни проблеми, само че в противоположен случай жителите ще страдат ", разяснява Ангелов. Той уточни, че сега някои браншове имат свръх огромни облаги, давайки за образец БЕХ (за предходната година са регистрирани 4,5 милиарда лева, в случай, че през м.г. цените бяха високи единствено няколко месеца).

" Тази облага може да се употребява, защото влиза в бюджета през дивиденти. Разбира се, енергетиката упорства тази свръхпечалба да остане при нея, само че реализирането й е на гърба на жителите и ние, които сме построили тази енергетика, имаме право да си получим дивидента, и като данъкоплатци да получим нещо от тези средства ", сподели още Ангелов.

istock
Според него инфлацията идва главно от енергетиката.

" Бизнесът се пребори за обезщетения, които са 80 % от нарастването на цената за тока. По същия метод съгласно мен, има запас да не се стига до нарастване на цената на тока и парното за жителите, в този смисъл да не си сътворяваме в допълнение вътрешна инфлация, в случай, че въпреки всичко енергетиката е огромният печеливш от тази енергийна рецесия. В този смисъл няма потребност да подвигаме цените на компании, които така и така имат свръхпечалби. Необходимо е в самия енергиен бранш да се намерят механизмите, да се пренасочат запаси, с цел да не страда крайният клиент ", разяснява Ангелов.

Той счита още, че в случай че рафинерията ни продължи да внася съветски нефт, в подмяна би трябвало да предложи по-ниски цени. Ако това не се случи, българските институции да създадат нужното тези облаги, осъществени от на ниска цена съветски нефт, да бъдат върнати на потребителите в България под формата на по-ниска цена или най-малко да бъде прекратено покачването на цените. " Ако горивата поевтинеят и енергийните цени не скачат - това ще реши два от най-големите източници на инфлация ", добави Ангелов.

По отношение на държавния дълг Георги Ангелов уточни, че през идващите няколко години имаме да плащаме остарели задължения.

" Нямаме опция да ги платим едновременно, тъй като това би обезкървило нашата стопанска система, изключително в рецесия, тъй че концепцията е да се взимат нови, само че с по-ниски лихви, с цел да изплащаме старите. От позиция на влизането в еврозоната и на анти инфлационната политика е по-добре да понижаваме бюджетният недостиг. Миналата и предходната година той беше към 4 %, само че е добре да го свием до към 3 %, колкото са маастрихтските критерии, да не даваме и вътрешни тласъци за нарастване на инфлацията ", сподели още Ангелов.