Коса вместо почва за отглеждане на зеленчуци
При хидропониката културите се отглеждат без почва и се употребява субстрат, като да вземем за пример кокосови нишки или каменна вата, който работи като опорна конструкция и контейнер за вода и хранителни субстанции.
Изследователи от Училището по материалознание и инженерство към Технологичния университет в Сингапур съумяха да разработят материал от човешка коса, който да подхранва растенията, отглеждани посредством хидропоника.
При хидропониката културите се отглеждат без почва. Вместо това се употребява субстрат, като да вземем за пример кокосови нишки или каменна вата, който работи като опорна конструкция и контейнер за вода и хранителни субстанции.
Сегашните хидропонни артикули, предлагани в комерсиалната мрежа, като да вземем за пример тези, направени от каменна вата, полиуретан и фенолна пяна, не са устойчиви и не обезпечават храна на растенията.
" Хората пробват естествени разновидности като целулоза. Но главната разлика тук е, че ние използваме протеин, който се трансформира в част от хранителната примес, когато се разгражда. Това е нещо, което другите материални платформи не обезпечават, даже и да са разградими ", споделя в изявление за Interesting Engineering (IE) професор Нг Ки Уей, доцент, който е началник на проучването. " Това е най-съществената разлика. "
Изследователите събирали изхвърлени коси от фризьорските салони, които по-късно били нарязвани механично на по-малки кичури и измити усърдно.
След почистването им стартира първата стъпка, наречена делипидизация, при която се отстраняват липидите и естественото покритие на косъма. След това се вкарват химикали за разтваряне на структурата на косъма, които могат да извлекат кератина от него. След този развой кератинът остава в разтворима форма. Това е изходният материал, който се употребява за производството на субстратите, прецизира професорът.
Кератинът обаче не е задоволително мощен самичък по себе си, с цел да сътвори субстрат. Затова учените го смесили с целулозни нишки (извлечени от целулоза от иглолистна дървесина), с цел да се укрепи структурата му и да се усъвършенства способността му да поема вода. По-късно веществото се изсушава, а материалът се втвърдява и оформя като гъба (основа). В рамките на този развой има доста неща, които могат да се трансформират, с цел да се получат гъби с разнообразни физико-механични свойства, химичен състав и наличие на хранителни субстанции.
„ Реакцията на растенията към субстрата беше непредвидена: Всяко растение реагира по друг метод, когато се култивира в тези гъби. Мислех, че общото хранене за някои от растенията е сходно, в най-ранния стадий. Но в този момент мисля, че има доста повече неща във връзка с това по какъв начин другите растителни типове реагират на това, което им се дава в гъбите ”, добавя ученият.
Според специалистите, има още доста неща, които би трябвало да се проучат. Но е явно, че създаването има добър капацитет за създаването на разнообразни типове гъби, които да дават отговор на потребностите на другите растения и другите типове култури. Това значи, че няма да съществува едно универсално решение, а евентуална многообразна продуктова линия, която може да се употребява за разнообразни типове култури.
Субстратът е резистентен, биоразградим, екологичен и при разграждането си се трансформира в източник на хранителни субстанции за растенията.
Като главен минус на технологията учените виждат неналичието на устойчиви доставки на кератин като суровина. Липсата на непрекъснати и качествени доставки на кератин евентуално е най-голямото ограничаване за по-широкото разпространяване на тази технология.
Изследователи от Училището по материалознание и инженерство към Технологичния университет в Сингапур съумяха да разработят материал от човешка коса, който да подхранва растенията, отглеждани посредством хидропоника.
При хидропониката културите се отглеждат без почва. Вместо това се употребява субстрат, като да вземем за пример кокосови нишки или каменна вата, който работи като опорна конструкция и контейнер за вода и хранителни субстанции.
Сегашните хидропонни артикули, предлагани в комерсиалната мрежа, като да вземем за пример тези, направени от каменна вата, полиуретан и фенолна пяна, не са устойчиви и не обезпечават храна на растенията.
" Хората пробват естествени разновидности като целулоза. Но главната разлика тук е, че ние използваме протеин, който се трансформира в част от хранителната примес, когато се разгражда. Това е нещо, което другите материални платформи не обезпечават, даже и да са разградими ", споделя в изявление за Interesting Engineering (IE) професор Нг Ки Уей, доцент, който е началник на проучването. " Това е най-съществената разлика. "
Изследователите събирали изхвърлени коси от фризьорските салони, които по-късно били нарязвани механично на по-малки кичури и измити усърдно.
След почистването им стартира първата стъпка, наречена делипидизация, при която се отстраняват липидите и естественото покритие на косъма. След това се вкарват химикали за разтваряне на структурата на косъма, които могат да извлекат кератина от него. След този развой кератинът остава в разтворима форма. Това е изходният материал, който се употребява за производството на субстратите, прецизира професорът.
Кератинът обаче не е задоволително мощен самичък по себе си, с цел да сътвори субстрат. Затова учените го смесили с целулозни нишки (извлечени от целулоза от иглолистна дървесина), с цел да се укрепи структурата му и да се усъвършенства способността му да поема вода. По-късно веществото се изсушава, а материалът се втвърдява и оформя като гъба (основа). В рамките на този развой има доста неща, които могат да се трансформират, с цел да се получат гъби с разнообразни физико-механични свойства, химичен състав и наличие на хранителни субстанции.
„ Реакцията на растенията към субстрата беше непредвидена: Всяко растение реагира по друг метод, когато се култивира в тези гъби. Мислех, че общото хранене за някои от растенията е сходно, в най-ранния стадий. Но в този момент мисля, че има доста повече неща във връзка с това по какъв начин другите растителни типове реагират на това, което им се дава в гъбите ”, добавя ученият.
Според специалистите, има още доста неща, които би трябвало да се проучат. Но е явно, че създаването има добър капацитет за създаването на разнообразни типове гъби, които да дават отговор на потребностите на другите растения и другите типове култури. Това значи, че няма да съществува едно универсално решение, а евентуална многообразна продуктова линия, която може да се употребява за разнообразни типове култури.
Субстратът е резистентен, биоразградим, екологичен и при разграждането си се трансформира в източник на хранителни субстанции за растенията.
Като главен минус на технологията учените виждат неналичието на устойчиви доставки на кератин като суровина. Липсата на непрекъснати и качествени доставки на кератин евентуално е най-голямото ограничаване за по-широкото разпространяване на тази технология.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ