Президентът Радев де юре бе на крачка от деяние за

Президентът Радев де юре бе на крачка от действие за импийчмънт с държанието си при връчването на втория мандат за държавно управление – оставаше му единствено да покаже досието на акад. Денков, без да му я даде. Де факто обаче той погази Конституцията с посланието – не е оправдано да ви връчвам мандата, който към този момент е дискредитиран и ви поучавам да не го реализирате. И невиждано изгони делегацията на мандатоносителите, вместо да седне даже единствено на фиктивен диалог с тях, както бе постоянно при връчване на мандатите до момента.

Президентът се възползва от аматьорското държание на „ Продължаваме Промяната “, уличена с несъответстващи политически изявления по време на националния си съвет и позволила в редиците си амбулантен търговец, който им извъртя ченгеджийски номер да огласи запис от онлайн срещата. Резултатът от удара, от който се възползваха всички съперници на „ Промяната “, се оказа още по-болезнен, когато акад. Денков даже не понечи да отговори на унизителния президентски пестник.

Президентът с от ден на ден безконтролна власт

Президентът концентрира в последните 2 години голяма и безконтролна власт. Значителна част от нея идва и по линия на спецслужбите, шефовете на които на процедура той си самоназначи, по оферти на послушните нему служебни държавни управления. Такава власт не е имал никой президент до момента, тъй като шефовете на спецслужбите по Конституция са резултат от властови баланс, а не проводник на еднолична власт. Със своите държавни управления и спецслужби обаче в изискванията на продължителна политическа рецесия Румен Радев де факто е отпред на една полупрезидентска република.

Сериозен е и казусът със суверенитета, който обаче не следва от другояче безобразните думи на Асен Василев, че за шефове на службите са подбрани „ наши хора, утвърдени от посолството “, които след това се дообясняваха с позволява до класифицирана информация на партньорските служби. А с това, че в условия на война, в която България е вражеска за Русия страна, за шефове на спецслужбите под патронажа на един проруски президент може да са назначени другари на едно вражеско посолство. Особено като прибавим и следващата кремълска интервенция по дестабилизацията на Западните Балкани, която е в ход тези дни.

Със самочувствието на висш пазител над държавните секрети и ползи, Радев си разреши и да дефинира кого ще позволява на Консултативен съвет за национална сигурност, макар че Законът за КСНС доста ясно дефинира кой по право членува в него. Така че в този момент повече от всеки път е належащо шефовете на спецслужбите да бъдат избирани от Народното събрание и да бъдат подложени на парламентарен надзор, както прилича на една демократична страна. А президентът да бъде върнат в границите на лимитираните си конституционни пълномощия, от които излезе с помощта на политическата рецесия и които към този момент са му отвратително тесни.

Радев може да помогне като Гешев

Поведението на президента обаче в същото време е късмет за реализацията на втория мандат – по този начин както еманципацията на основния прокурор се оказа причина за сделката за ротационно ръководство сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Радев слага под сериозна опасност евроатлантическата ориентировка на страната, която изповядват и двете обединения. Той е опасност и за самата партийна система, която в случай че в този момент се срине, ще трасира дефинитивно и пътя към още по-голяма президентска власт - подозрително дали в полза на българския суверенитет.

В изнесения запис от Националния съвет на „ Продължаваме Промяната “ са осветени и президентски попълзновения, които е прекомерно допустимо в действителност да са в основата на изнервянето на Радев: че той ще взе участие в локалните избори наесен със свои кметове, създавайки кметска президентска партия или ешелон. И то за сметка основно на кметове на ГЕРБ. Това е основна причина ГЕРБ да намерят общ интерес с ПП-ДБ против Радев и да поддържат държавно управление с втория мандат, с цел да лимитират опциите на президента да уголемява въздействието си и в посока локална власт. Защото кабинет с третия мандат, в случай че въобще е вероятен, би имал легитимност под санитарния най-малко, а нови избори

пращат цялата власт още веднъж в ръцете на президента, като електоралните загуби за първите две политически сили са повече от сигурни.

Напълно експертен кабинет

След всичко случило се обаче кабинет с втория мандат към този момент е вероятен единствено като изцяло експертен, запазвайки ротационната формула „ Денков-Габриел “. Още от предходния парламент поддръжката за държавно управление с втория мандат значително бе пленник на желанието на съпредседателя на Политическа партия Асен Василев да взе участие в него като финансов министър. Но откакто той е основният воин от записа с утвърждението на шефовете на службите от „ посолството “ и чистката по върховете на държавната администрация, поради което ГЕРБ замразиха договарянията, към този момент е напълно невероятно да има държавно управление с негово присъединяване.

Жалкото е, че откакто Политическа партия изядоха и торбата със сол, и стоте тояги, в този момент ще платят и жълтиците – с цел да стигнем до това, на което сътрудниците им от Демократична България упорстваха още от втория мандат в предходния парламент – за експертно държавно управление без политически лица. Но когато смяташ, че историята стартира от теб, по сложния метод откриваш, че и други към този момент са минали по този път и знаят, че има засади зад всеки шубрак.

Ако обаче и този път пропуснем шанса за постоянно държавно управление с втория мандат, не остава друго, с изключение на гласоподавателите на ПП-ДБ да изискат конституционна смяна, с която България да се трансформира в протекторат на Европейския съюз. Щом партиите ни сами не могат да градят държавност, а въпреки всичко желаеме да сме европейци, не ни остава друго, с изключение на да минем на ръчно ръководство от Брюксел.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.