От намаляване на депутати пестим 40 млн. лв., от претупаната стратегия България 2030 може да изпуснем над 10 милиарда |
Президентът Плевнелиев от няколко месеца подлага на критика президента Радев, че не предлага съответни решения за стопанската система и не е почнал съставянето на стратегическата визия „ България 2030 “, която най-малко официално ще бъде и основата за отпущането на европейските средства за България през идващия програмен интервал. Без Плевнелиев да знае, държавното управление към този момент е прокарало най-важните детайли от тактиката България 2030 – тихичко, по терлици, с чисто официални 10-дневни разисквания, на уеб страницата strategy.bg.
Президентът Радев подходящо вижда в недообсъдената и повърхностна тактика България 2030 междина да предложи с изключение на рецензия и някакви съответни решения, само че стратегическият му съвет необичайно стартира тази „ акция “ единствено и само с рецензия. После ще предложат разбор, а в това време ще събират оферти от народа.
България 2030 – зле сме, само че няма да създадем (почти) нищо по въпроса
На пръв взор България 2030 е следващата, последната и действително една от доста тактики за развиване на страната, в които народът целокупно е изгубил всякакво доверие. Все отново тук нещата са или най-малко би трябвало да бъдат малко по-различни, тъй като:
1. От България 2030 ще зависят националните годишни новаторски стратегии, които към този момент са условие на ЕК за разпределяне и ръководство на европейските фондове;
2. България 2030 не е политически документ и не се концентрира върху тематики, които са политически чувствителни, т.е. може да сложи няколко цели, които да са значително консенсусни сред огромна част от партиите и жителите (както беше заводът на Фолксваген, например);
3. В разбора на макрорамката на самата България 2030 се показва дълга редица недостатъци в нашата стопанска система от закъснение в вложенията през относително неприятна бизнес среда до изчезнали иновации***.
Или казано по-просто, в случай че в действителност държавното управление, опозицията, президентите и обществото не желаят:
- България да се проваля в състезанията за стратегически инвеститори;
- започващите компании у нас да не престават да имат съществено проблеми за привличане на рисково и дялово финансиране;
- българските бизнесмени в бранш услуги (особено IT) да им се слагат условия за пререгистрация в Лондон или Швейцария при огромни покупко-продажби, защото никой по света не има вяра на отбраната на интелектуалната благосъстоятелност у нас;
- значима част от енергетиката ни да затъва все по-дълбоко в социализъм от вида „ дайте, с цел да дадем “;
- финансовият ни пазар да е по-малък и незначителен от пазара на череши в Кюстендил (по думите на един някогашен финансов министър);
- концесиите на огромни стратегически обекти даже в Сърбия да се печелят от неведнъж по-големи вложители, в сравнение с у нас;
- цели стопански браншове с голям капацитет да изчезнат в близкото десетилетия (като рудодобива, където основни рудници са с небосвод 10-15 години, а процедурата по отваряне на нови е над 15 години);
- в топ 300 компании на Източна Европа да имаме единствено тромавите ни държавни монополи, превърнати в политически принадлежности и/или „ касички “ с годишно наливане на пари от налозите ни;
- и така нататък - други безумия и парадокси в нашата икономика;
... то България 2030 трябваше да бъде употребена (за добро) политически от държавното управление и от дейните настоящ и предходен президент за слагането на малко, само че амбициозни огромни цели за следващите десет години.
Както сътрудниците от Института за пазарна стопанска система означиха, " България 2030 " е значително чиновнически документ, подхождащ на една богато развита стопанска система, работеща по правилото „ не пипай нещо, което работи “. А България е надалеч от подобен статус - за последните 11 години Естония, Литва, Румъния, Латвия, Словакия и Полша са се доближили до средностатистическия Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз с сред 20% и 33%, до момента в който достижението на България е малко под 17% и то от най-ниското ходило. А единствено преди 10-на години бяхме настигнали най-малко румънците.
И все пак закъснение и редица верни констатации за слабостите в българската стопанска система, тактиката предлага или общи приказки, или малко и несинхронизирани с Европа и актуалните стопански трендове ограничения, или безусловно нищо.
България е в Зелената договорка единствено за стиропора
Например в частта за нисковъглеродна стопанска система в нашата тактика думата „ газ “ се загатва 23 пъти, думата „ нуклеарен “ 3 пъти, а думата „ водород “ – 1 път. За съпоставяне, в неотдавнашен отговор на Европейска комисия до български евродепутат точно по същата тематика, в границите на една страница, " водород " се загатва 5 пъти, " акумулатори " 3 пъти, " слънчева сила " 2 пъти, " вятърна сила " 1 път, " газ " нито един път, „ въглища “ нито един път и " атом " нито един път. В отговор на министъра не енергетиката Теменужка Петкова до народен представител от Българска социалистическа партия пък се декларира, че България ще продължи да употребява въглищните си централи до 2050 година. Как ще стане това? Не се знае.
Тук не обсъждаме дали Зелената договорка за нисковъглеродна стопанска система е вярна стопански и идеологически, а дали България има желание да се включи в нея.
Да, привличането на вложения в депозиране на сила, произвеждане и трансфер на водород, превръщане на въглищни централи в комбинирани на ВЕИ, природен газ и водород, новаторско потребление на амоняк, хващане и оползотворяване на отделена от промишлеността топлота сила, депозиране и оползотворяване на въглерод, детайли на умните мрежи като статичните компенсатори и други нови решения са скъпи. Но другите възможности са също толкоз, а може би и по-скъпи. Ако държавното управление бастиса ефикасните две американски централи Марица Изток 1 и 3 и концентрира цялата въглищна енергетика в неефективната държавна Марица Изток 2 и централите, свързани с Христо Ковачки, ние като данъкоплатци съвсем несъмнено в обозримо бъдеще ще плащаме по над 1,5 милиарда лв. годишно за въглеродни излъчвания, а при нарастване на цената на излъчванията – евентуално и двойно. Междувременно, Европейската капиталова банка, Европейският капиталов фонд, Фондът за обективен преход, фондовете от InvestEU и Инструментът за стратегически вложения ще подкрепят частните и обществени вложители в описаните нагоре новаторски технологии за произвеждане, ръководство и предпазване на сила. У нас най-вече да налеем още един милиард лв. за лепене на стиропор на панелни блокове.
Та, вместо приказки за това по какъв начин въглища в България щели да се употребяват за производството на ток и през 2050 година (може, в случай че напуснем ЕС), толериране на съветските хибридни офанзиви против американските Марици и към този момент 20-годишната сага с директни газопроводи и атомни централи, в документа „ България 2030 “ държавно управление и двамата президенти можеха в тактиката да обрисуват Марица Изток като най-мащабната промяна на въглищен енергиен център в Европа в нисковъглероден съвременен енергиен център.
С поддръжка от Европейската капиталова банка и Фонда за обективен преход, както и огромна, подкрепена от страната инвестиция във фотоволтаичен парк за произвеждане на зелен водород, Маришкият басейн би могъл да притегли няколко милиарда лв. частни вложения в съвсем цялостната декарбонизация на енергетиката там. Под въпрос е и дали това би нараснало цената на електрическата енергия в България, защото въглеродните излъчвания за природен газ са над 70% по-евтини от тези за въглищните централи, като производството на електрическа енергия от зелен водород евентуално ще се класифицира като изцяло въглеродонеутрално. Не е лишено от логичност да се мисли и за произвеждане на зелен водород от нови мощности в АЕЦ Козлодуй, следвайки концепциите на американското енергийно министерство.
До такива огромни мощности за зелена сила сигурно биха се настанили и енергоемки и капиталоемки производства и вложители като роботизирани фабрики за акумулатори, химически фабрики и огромни центрове за предпазване на данни.
Умна промишленост с празни приказки... и един държавен тех парк
Почти аналогично наподобява другият значим стопански раздел в България 2030 – Интелигентна промишленост. В него са насипани купчина пожелания, че с някаква неразбираема (вероятно оперативните програми) държавна поддръжка българските предприятия ще се цифровизират, цифровизират, роботизират и всичко модерно-звучащо-зират. Единствената съответна инвестиция е надграждането на София Тех Парк като „ действителна платформа за даване на профилирани услуги, подпомагащи автоматизацията и цифровата промяна “. Не е ясно по какъв начин ще се случи това, имайки поради, че след близо десет години държавно развиване на парка там работят едвам към 500 души, като забележителна част са в изцяло експортно-ориентираните Bosch и Walltopia. Всъщност, България 2030 залага на София Тех Парк за съвсем всичко – от строителство на нови споделени офиси, до ръководство на нов venturе capital фонд за рискови вложения. Иронично, тактиката приказва и за стимулиране на основаване на иновационни клъстери, хъбове, районни и цифрови иновационни центрове, и така нататък – а в действителност, съществуващите пари за това направление бяха първите пренасочени към схемата за подкрепяне на предприятия със усложнения от Covid-19.
Странното е, че до момента нито държавното управление, нито двамата дейни президенти не са показали най-очебийната и политически атрактивна цел за българската промишленост в идващото десетилетие – привличането непременно на цех на огромен авто производител. Усилията ни за Volkswagen демонстрираха, че такава цел е необятно одобрявана от множеството български жители и те не биха погледнали отрицателно на важен размер на държавна помощ, която държавното управление би заделило за такава задача. Тук, обаче, България би трябвало да покаже надалеч повече креативност, въображение, упоритост и даже храброст, с цел да се пребори с мощната конкуренция на Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Румъния и Турция. Стандартните обещания за създаване на довеждаща инфраструктура са чиста загуба на време, защото сходна оферта е обезпечена от всички съперници, а утвърденото от Европейски Съюз количество държавна помощ е самобитно ниско ходило, от което „ наддаващите “ страни потеглят. България има потребност да измисли собствен личен проект за сходни надпревари, включващ както достъпа ни до европейските схеми за финансиране като Европейска инвестиционна банка, по този начин и чисто локални благоприятни условия за прикрито подкрепяне като свързване на сходен цех с значими за него производства и услуги, които могат на собствен ред да бъдат построени или подкрепени с обществен запас или офсетни стратегии през поръчки на други артикули и услуги от групата на холдинга-майка.
Аутомотив промишлеността сега е ударена тежко както от Covid-19 рецесията, по този начин и от своя лична микро-криза и промяна, само че задаващото се въглеродно мито на европейската граница и потребността на Tesla да построи над 10 нови мегазавода в идните 20 години сигурно отваря много благоприятни условия за нашата страна.
Трима се калят, съседите печелят
И позеленяването на маришкия басейн, и привличането на огромен производител на коли са лесни за визуализиране стратегически цели, които са ясни, съответни и с капацитет да обединят по такава икономическа тематика както партиите, по този начин и множеството българи за идващите 10 години. Идеи за над 10 милиарда лева, които могат и ще бъдат изпуснати за следващ път, в случай че нямаме ясни цели и тактика.
И вместо Борисов, Плевнелиев и Радев в случай че не да се обединят, то най-малко да предложат близки визии по тези явно консенсусни за българите тематики, те не престават да се нападат постоянно с разнообразни послания. Лошото е, че до момента в който те гонят персоналната си известност, нашите съседи гонят тясно икономическите си ползи и ще привлекат както европейските пари, по този начин и стратегическите вложители. А както всичко хубаво в този живот – тези две неща не са безкрайни._________________________________________________________________
***Цитати от разбора на макрорамката към тактика България 2030:
- „ значителен запас за ускорение на растежа и конвергенцията се крие във към момента потиснатата капиталова интензивност “
- „ България продължава процеса на конвергенция с нивата на приходите в Европейски Съюз, въпреки и с релативно мудни темпове “
- „ Усилията за възстановяване на бизнес средата изостават по отношение на тези в сравнимите стопански системи и България губи позиции в световен проект “ като „ макар някои достижения във връзка с намаляването на административната тежест, тя към момента остава забележителна “
- „ иновационната система на страната работи под капацитета си, с всички произлизащи от това отрицателни последствия във връзка с устрема за създаване на стопанска система, основана на знанието “
- „ България остава с най-енергоемката стопанска система в Европейски Съюз, изразходвайки 3.6 пъти повече енергийни запаси за произвеждане на единица Брутният вътрешен продукт от междинния енергиен разход в Европейски Съюз “
- „ Основните провокации пред страната са свързани с доста ниското равнище на умения в региона на цифровите технологии у популацията, наред с дефицита на експерти по ИКТ и незадоволителните вложения в цифрова инфраструктура “
Президентът Радев подходящо вижда в недообсъдената и повърхностна тактика България 2030 междина да предложи с изключение на рецензия и някакви съответни решения, само че стратегическият му съвет необичайно стартира тази „ акция “ единствено и само с рецензия. После ще предложат разбор, а в това време ще събират оферти от народа.
България 2030 – зле сме, само че няма да създадем (почти) нищо по въпроса
На пръв взор България 2030 е следващата, последната и действително една от доста тактики за развиване на страната, в които народът целокупно е изгубил всякакво доверие. Все отново тук нещата са или най-малко би трябвало да бъдат малко по-различни, тъй като:
1. От България 2030 ще зависят националните годишни новаторски стратегии, които към този момент са условие на ЕК за разпределяне и ръководство на европейските фондове;
2. България 2030 не е политически документ и не се концентрира върху тематики, които са политически чувствителни, т.е. може да сложи няколко цели, които да са значително консенсусни сред огромна част от партиите и жителите (както беше заводът на Фолксваген, например);
3. В разбора на макрорамката на самата България 2030 се показва дълга редица недостатъци в нашата стопанска система от закъснение в вложенията през относително неприятна бизнес среда до изчезнали иновации***.
Или казано по-просто, в случай че в действителност държавното управление, опозицията, президентите и обществото не желаят:
- България да се проваля в състезанията за стратегически инвеститори;
- започващите компании у нас да не престават да имат съществено проблеми за привличане на рисково и дялово финансиране;
- българските бизнесмени в бранш услуги (особено IT) да им се слагат условия за пререгистрация в Лондон или Швейцария при огромни покупко-продажби, защото никой по света не има вяра на отбраната на интелектуалната благосъстоятелност у нас;
- значима част от енергетиката ни да затъва все по-дълбоко в социализъм от вида „ дайте, с цел да дадем “;
- финансовият ни пазар да е по-малък и незначителен от пазара на череши в Кюстендил (по думите на един някогашен финансов министър);
- концесиите на огромни стратегически обекти даже в Сърбия да се печелят от неведнъж по-големи вложители, в сравнение с у нас;
- цели стопански браншове с голям капацитет да изчезнат в близкото десетилетия (като рудодобива, където основни рудници са с небосвод 10-15 години, а процедурата по отваряне на нови е над 15 години);
- в топ 300 компании на Източна Европа да имаме единствено тромавите ни държавни монополи, превърнати в политически принадлежности и/или „ касички “ с годишно наливане на пари от налозите ни;
- и така нататък - други безумия и парадокси в нашата икономика;
... то България 2030 трябваше да бъде употребена (за добро) политически от държавното управление и от дейните настоящ и предходен президент за слагането на малко, само че амбициозни огромни цели за следващите десет години.
Както сътрудниците от Института за пазарна стопанска система означиха, " България 2030 " е значително чиновнически документ, подхождащ на една богато развита стопанска система, работеща по правилото „ не пипай нещо, което работи “. А България е надалеч от подобен статус - за последните 11 години Естония, Литва, Румъния, Латвия, Словакия и Полша са се доближили до средностатистическия Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз с сред 20% и 33%, до момента в който достижението на България е малко под 17% и то от най-ниското ходило. А единствено преди 10-на години бяхме настигнали най-малко румънците.
И все пак закъснение и редица верни констатации за слабостите в българската стопанска система, тактиката предлага или общи приказки, или малко и несинхронизирани с Европа и актуалните стопански трендове ограничения, или безусловно нищо.
България е в Зелената договорка единствено за стиропора
Например в частта за нисковъглеродна стопанска система в нашата тактика думата „ газ “ се загатва 23 пъти, думата „ нуклеарен “ 3 пъти, а думата „ водород “ – 1 път. За съпоставяне, в неотдавнашен отговор на Европейска комисия до български евродепутат точно по същата тематика, в границите на една страница, " водород " се загатва 5 пъти, " акумулатори " 3 пъти, " слънчева сила " 2 пъти, " вятърна сила " 1 път, " газ " нито един път, „ въглища “ нито един път и " атом " нито един път. В отговор на министъра не енергетиката Теменужка Петкова до народен представител от Българска социалистическа партия пък се декларира, че България ще продължи да употребява въглищните си централи до 2050 година. Как ще стане това? Не се знае.
Тук не обсъждаме дали Зелената договорка за нисковъглеродна стопанска система е вярна стопански и идеологически, а дали България има желание да се включи в нея.
Да, привличането на вложения в депозиране на сила, произвеждане и трансфер на водород, превръщане на въглищни централи в комбинирани на ВЕИ, природен газ и водород, новаторско потребление на амоняк, хващане и оползотворяване на отделена от промишлеността топлота сила, депозиране и оползотворяване на въглерод, детайли на умните мрежи като статичните компенсатори и други нови решения са скъпи. Но другите възможности са също толкоз, а може би и по-скъпи. Ако държавното управление бастиса ефикасните две американски централи Марица Изток 1 и 3 и концентрира цялата въглищна енергетика в неефективната държавна Марица Изток 2 и централите, свързани с Христо Ковачки, ние като данъкоплатци съвсем несъмнено в обозримо бъдеще ще плащаме по над 1,5 милиарда лв. годишно за въглеродни излъчвания, а при нарастване на цената на излъчванията – евентуално и двойно. Междувременно, Европейската капиталова банка, Европейският капиталов фонд, Фондът за обективен преход, фондовете от InvestEU и Инструментът за стратегически вложения ще подкрепят частните и обществени вложители в описаните нагоре новаторски технологии за произвеждане, ръководство и предпазване на сила. У нас най-вече да налеем още един милиард лв. за лепене на стиропор на панелни блокове.
Та, вместо приказки за това по какъв начин въглища в България щели да се употребяват за производството на ток и през 2050 година (може, в случай че напуснем ЕС), толериране на съветските хибридни офанзиви против американските Марици и към този момент 20-годишната сага с директни газопроводи и атомни централи, в документа „ България 2030 “ държавно управление и двамата президенти можеха в тактиката да обрисуват Марица Изток като най-мащабната промяна на въглищен енергиен център в Европа в нисковъглероден съвременен енергиен център.
С поддръжка от Европейската капиталова банка и Фонда за обективен преход, както и огромна, подкрепена от страната инвестиция във фотоволтаичен парк за произвеждане на зелен водород, Маришкият басейн би могъл да притегли няколко милиарда лв. частни вложения в съвсем цялостната декарбонизация на енергетиката там. Под въпрос е и дали това би нараснало цената на електрическата енергия в България, защото въглеродните излъчвания за природен газ са над 70% по-евтини от тези за въглищните централи, като производството на електрическа енергия от зелен водород евентуално ще се класифицира като изцяло въглеродонеутрално. Не е лишено от логичност да се мисли и за произвеждане на зелен водород от нови мощности в АЕЦ Козлодуй, следвайки концепциите на американското енергийно министерство.
До такива огромни мощности за зелена сила сигурно биха се настанили и енергоемки и капиталоемки производства и вложители като роботизирани фабрики за акумулатори, химически фабрики и огромни центрове за предпазване на данни.
Умна промишленост с празни приказки... и един държавен тех парк
Почти аналогично наподобява другият значим стопански раздел в България 2030 – Интелигентна промишленост. В него са насипани купчина пожелания, че с някаква неразбираема (вероятно оперативните програми) държавна поддръжка българските предприятия ще се цифровизират, цифровизират, роботизират и всичко модерно-звучащо-зират. Единствената съответна инвестиция е надграждането на София Тех Парк като „ действителна платформа за даване на профилирани услуги, подпомагащи автоматизацията и цифровата промяна “. Не е ясно по какъв начин ще се случи това, имайки поради, че след близо десет години държавно развиване на парка там работят едвам към 500 души, като забележителна част са в изцяло експортно-ориентираните Bosch и Walltopia. Всъщност, България 2030 залага на София Тех Парк за съвсем всичко – от строителство на нови споделени офиси, до ръководство на нов venturе capital фонд за рискови вложения. Иронично, тактиката приказва и за стимулиране на основаване на иновационни клъстери, хъбове, районни и цифрови иновационни центрове, и така нататък – а в действителност, съществуващите пари за това направление бяха първите пренасочени към схемата за подкрепяне на предприятия със усложнения от Covid-19.
Странното е, че до момента нито държавното управление, нито двамата дейни президенти не са показали най-очебийната и политически атрактивна цел за българската промишленост в идващото десетилетие – привличането непременно на цех на огромен авто производител. Усилията ни за Volkswagen демонстрираха, че такава цел е необятно одобрявана от множеството български жители и те не биха погледнали отрицателно на важен размер на държавна помощ, която държавното управление би заделило за такава задача. Тук, обаче, България би трябвало да покаже надалеч повече креативност, въображение, упоритост и даже храброст, с цел да се пребори с мощната конкуренция на Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Румъния и Турция. Стандартните обещания за създаване на довеждаща инфраструктура са чиста загуба на време, защото сходна оферта е обезпечена от всички съперници, а утвърденото от Европейски Съюз количество държавна помощ е самобитно ниско ходило, от което „ наддаващите “ страни потеглят. България има потребност да измисли собствен личен проект за сходни надпревари, включващ както достъпа ни до европейските схеми за финансиране като Европейска инвестиционна банка, по този начин и чисто локални благоприятни условия за прикрито подкрепяне като свързване на сходен цех с значими за него производства и услуги, които могат на собствен ред да бъдат построени или подкрепени с обществен запас или офсетни стратегии през поръчки на други артикули и услуги от групата на холдинга-майка.
Аутомотив промишлеността сега е ударена тежко както от Covid-19 рецесията, по този начин и от своя лична микро-криза и промяна, само че задаващото се въглеродно мито на европейската граница и потребността на Tesla да построи над 10 нови мегазавода в идните 20 години сигурно отваря много благоприятни условия за нашата страна.
Трима се калят, съседите печелят
И позеленяването на маришкия басейн, и привличането на огромен производител на коли са лесни за визуализиране стратегически цели, които са ясни, съответни и с капацитет да обединят по такава икономическа тематика както партиите, по този начин и множеството българи за идващите 10 години. Идеи за над 10 милиарда лева, които могат и ще бъдат изпуснати за следващ път, в случай че нямаме ясни цели и тактика.
И вместо Борисов, Плевнелиев и Радев в случай че не да се обединят, то най-малко да предложат близки визии по тези явно консенсусни за българите тематики, те не престават да се нападат постоянно с разнообразни послания. Лошото е, че до момента в който те гонят персоналната си известност, нашите съседи гонят тясно икономическите си ползи и ще привлекат както европейските пари, по този начин и стратегическите вложители. А както всичко хубаво в този живот – тези две неща не са безкрайни._________________________________________________________________
***Цитати от разбора на макрорамката към тактика България 2030:
- „ значителен запас за ускорение на растежа и конвергенцията се крие във към момента потиснатата капиталова интензивност “
- „ България продължава процеса на конвергенция с нивата на приходите в Европейски Съюз, въпреки и с релативно мудни темпове “
- „ Усилията за възстановяване на бизнес средата изостават по отношение на тези в сравнимите стопански системи и България губи позиции в световен проект “ като „ макар някои достижения във връзка с намаляването на административната тежест, тя към момента остава забележителна “
- „ иновационната система на страната работи под капацитета си, с всички произлизащи от това отрицателни последствия във връзка с устрема за създаване на стопанска система, основана на знанието “
- „ България остава с най-енергоемката стопанска система в Европейски Съюз, изразходвайки 3.6 пъти повече енергийни запаси за произвеждане на единица Брутният вътрешен продукт от междинния енергиен разход в Европейски Съюз “
- „ Основните провокации пред страната са свързани с доста ниското равнище на умения в региона на цифровите технологии у популацията, наред с дефицита на експерти по ИКТ и незадоволителните вложения в цифрова инфраструктура “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ