Президентът направи две стъпки, които никой не очаквашеВече близо година

Президентът направи две стъпки, които никой не очакваше

Вече близо година и половина, от времето, когато Русия стартира война в Украйна, турският президент Реджеп Тайип Ердоган продължава да поддържа близки връзки с съветския си сътрудник Владимир Путин. Това постоянно е причина да бъде подложен на критика, че поддържа страната завоевател. В същото време Ердоган не стопира да поддържа очакванията на Украйна, че спорът ще се обърне в нейна изгода. Но в този момент се случва нещо ново - Ердоган като че ли се отдръпва от Путин и това няма по какъв начин да бъде прикрито.
--> Делата са показателни
Миналата седмица Ердоган направи две стъпки, които никой не очакваше: отхвърли се от позицията си на опълчване на присъединението на Швеция към НАТО (ход, който сигурно ще ядоса Путин), и разгласи интереса си към възкръсване на кандидатурата на Турция за присъединение към Европейския съюз.

Освен това той посрещна задушевно в Истанбул украинския президент Володимир Зеленски и оказа помощ за връщането в Украйна на украински бойци от Азов, пленени от Русия, отхвърляйки съглашението сред Анкара и Москва за задържането на мъжете до края на войната.

Поредицата от не изключително другарски жестове към Путин пристигна единствено дни откакто Евгений Пригожин и неговите наемници от частната военна формация " Вагнер " направиха несполучлив протест против Кремъл. Метежът се провали, само че разклати властта на Путин и евентуално е принудил Ердоган да сложи под въпрос партньорството си с съветския президент, разясняват анализатори. Сега турският държавен глава наподобява счита да разчита на партньорството си със Запада като един от най-големите членове на НАТО.

Дори с всичките стъпки, които Ердоган правеше в последната повече от година, с цел да балансира сред Путин и Запада, неговите старания очевидно към този момент се оказват напразни. Сега той евентуално търси метод да промени своята ангажираност с дела след несполучливия протест в Русия, счита Селим Кунералп, някогашен турски дипломат в Швеция, представен от американското издание " Дейли Бийст ".

Според него макар че Путин се наложи над Пригожин, Ердоган евентуално не вижда това като знак за мощ на съветския президент. Точно противоположното. " Той счита, че към този момент е измъкнал всичко, което може, от Путин. Последният е в доста по-слаба позиция в сравнение с беше, тъй че може би към този момент не е в положение да дава ресурсна помощ за турската стопанска система. Това евентуално кара Ердоган да търси интереса си другаде ", споделя Кунералп.

Но до момента в който турските медии популяризираха дипломатическия триумф предходната седмица като огромна победа за Турция, по-внимателен взор на случилото се и оказаната поддръжка за присъединението на Швеция към НАТО евентуално приказват за нещо друго. Решението на Ердоган да се обърне още веднъж към Запада може да се дължи по-скоро на предпочитание да се дистанцира от Путин, в сравнение с да си обезпечи съответни и незабавни политически резултати.
Каква е изгодата?
Въпреки че Ердоган обвърза кандидатурата на Турция за Европейски Съюз с даването на единодушие за приемане на Швеция в НАТО и обезпечи някои гаранции от Стокхолм във връзка с антитерористичната турска политика, възможностите остават неразбираеми. Обещаната шведска поддръжка няма да ускори доста процеса на асоцииране на Турция с Европейски Съюз.

Плановете на Анкара за Европейски Съюз се провалиха през последните години. След опита за прелом против него през 2016 година Реджеп Тайип Ердоган предприе сурови ограничения, в това число и посредством конституционни промени, а това провокира паника по отношение на човешките права и върховенството на закона в Турция. Бе занимателен и процесът по договаряния за присъединение към Европейски Съюз. А някои страни даже към този момент намерено приканват Брюксел да се откаже от договаряния с Анкара.

Германия и Франция от дълго време гледат на интереса на Турция да се причисли към Европейски Съюз с паника и има редица рецензии - от въпроси за независимостта на правосъдната система до чистката, която Ердоган извърши, обвинявайки десетки хиляди, че са измежду заговорниците в преврата.

Съгласието на Швеция да се застъпва за кандидатурата на Турция за присъединение към Европейски Съюз няма да докара Анкара до финиша по-бързо, разяснява Марк Пиерини, някогашен дипломат на Евросъюза в Турция.  Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заключи настоящото положение на кандидатурата на Турция за участие в Европейски Съюз като означи, че поддържа напъните за " възобновяване на нашите връзки " и извеждането им " на напред във времето ".

Но решението на Ердоган да " помогне " на Швеция за процеса на присъединение към НАТО в подмяна на отстъпки за Евросъюза евентуално ще бъде по-скоро пиар трик, повтарящ остарели обещания за продобиване на утвърждението на електората вътре в страната, в сравнение с тактика за добиване на огромни изгоди или унищожаване на пречките пред участието в Европейски Съюз.

Изявленията на Швеция, че ще поддържа кандидатурата на Турция, значат доста малко, да не кажем нищо, твърди Синан Улген, някогашен турски посланик, който преди този момент е служил в непрекъснатото посланичество на Турция в Европейския съюз.
Брюксел и Стокхолм
Европейските бюрократи също не са склонни да свързват процеса на присъединение на Турция към Европейски Съюз с участието на Швеция в НАТО. " Не можете да обвързвате двата процеса ", съобщи представителят на Европейската комисия Дана Спинант.

Освен това Швеция от дълго време поддържа напъните на Турция да се причисли към Европейски Съюз, тъй че изказването е всичко друго, само че не и банално, съгласно Кунералп, който има своя опит в Брюксел.

Впрочем декларациите на Швеция може и да се окажат без значение, изключително в случай, че Турция не наподобява подготвена да направи промени, които западните демократични демократи желаят. " Няма никакви индикации, че президентът Ердоган възнамерява да извърши някое от изискванията, които Европейският съюз слага ", споделя Кунералп.

Имаше и други обещания, които Ердоган получи от Швеция през последните дни, само че те също може да не доведат до радикални промени. Едно от главните трудности пред Турция за кандидатурата на Швеция за присъединение към НАТО беше изказванието, че Стокхолм разрешава на членовете на оповестената от Анкара за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК) да се движат свободно и провеждат на нейна територия. И макар че Ердоган получи уверения, че Швеция ще работи за разширение на " своето съдействие за битка с тероризма ", това не е ново заричане от страна на скандинавската страна. А и не е единствена по рода си стъпкаЕ

Преди това Швеция извърши промени в конституцията си и промени някои от антитерористичните си закони в отговор на настояванията на Турция да помогне за оправянето с ПКК. Но все пак Швеция може да не отговори на щенията за битка с тероризма по метод, които е приемлив за Турция. Остават доста въпроси по отношение на това дали съдействието на Швеция с Турция в битката против тероризма ще угоди на всички претенции Анкара, която е доста съсредоточена върху казуса с тероризма. А желанията са доста съществени, освен това освен от страна на Ердоган, само че и на неговите политически съдружници. Швеция " несъмнено няма да направи всичко, което Турция желае във връзка с " битката с тероризма ", безапелационен е Улген. " Каквото и да направи Швеция, ще бъде в сходство с европейските правила ", разяснява той.
Къде стои Москва?
Кремъл отвърна на маневрите на Турция в западна посока и това можеше да се чака. Говорителят на Путин Дмитрий Песков незабавно предизвести управляващите в Анкара, че Турция не трябва да се надява на участие в Европейски Съюз. " Никой не желае да види Турция в Европа, имам поради европейците. И тук нашите турски сътрудници не би трябвало да носят розови очила ", съобщи Песков.

Но Европейски Съюз не е единственият късмет за Ердоган, нито благоволението на Швеция. Той печели и по други линии. Четейки сред редовете излиза наяве, че Путин ще продължи да се пробва да разчита на Ердоган, който в този момент получи спомагателен подтик на въздействието си върху съветския президент, споделя Улген.

Везните така и така бяха наклонени към Ердоган, а в този момент Путин се нуждае от турския държавен глава доста повече, в сравнение с в предишното, тъй като Турция е единствената страна от НАТО, която е запазила някаква степен на политически разговор на високо равнище с Русия, счита Улген. Турция е единствената страна от НАТО, която не постанова наказания на Русия запазила е въздушното си пространство отворено за Русия. Запазването на този достъп до западния свят - посредством Турция - е жизненоважно за съветското управление и това е, което разрешава на Ердоган да работи по метод, по който не можеше преди.