Президентът на САЩ Байдън произнесе реч от Белия дом, в

Президентът на Съединени американски щати Байдън произнесе тирада от Белия дом, в която прикани Конгреса да утвърди помощта за Украйна. Той употребява всички вероятни трикове: посочи вътрешноикономическите изгоди от военните разноски, акцентира смисъла на помощта за националната сигурност и даже упрекна републиканците в Конгреса, че са дали на " Путин най-големия подарък, на който може да се надява ".

Часове по-късно всички републикански сенатори гласоподаваха срещу законопроекта, който предвиждаше по-голяма помощ за Украйна. Това е единствено последният крах за Украйна, защото нещо, което единствено допреди месеци се считаше за съвсем неизбежно - продължение на финансирането на войната от страна на Съединени американски щати - стана извънредно нестабилно. Това е сигнал за степента, до която помощта за Украйна се е трансформирала в политическа игра в Съединени американски щати, и знак, че тя евентуално ще бъде предмет на разногласия в президентската акция през идната година.

Спорът не би могъл да пристигна в по-неподходящ миг за Украйна. Дългоочакваната контраатака на страната през 2023 година не донесе особени триумфи, поддръжката на Запада като цяло понижава, а през зимата евентуално ще се организира нова огромна съветска бомбардировъчна акция. Войната в Газа лишава вниманието и ресурсите на Украйна, а обвиняванията за провалената зимна атака - наред със знаците за различия сред украинските водачи - започнаха да се появяват в стратегически новинарски течове.

В същото време доста от тези проблеми са били предвидими, даже преди месеци. Американската общност, изтощена от две десетилетия войни в Ирак и Афганистан, в никакъв случай нямаше да поддържа продължителна, безизходна война в Украйна, изключително когато спорът към този момент коства на американските данъкоплатци повече от 75 милиарда $. Трудно е също по този начин да си представим, че съдружниците на Киев ще дадат приоритет на вложенията в защитата и ще посрещнат забележителните потребности от муниции и съоръжение на размирната страна в интервал на стопански спад.

Всъщност даже една сполучлива контраатака на Украйна не би решила всички тези проблеми. Но както се акцентира в неотдавнашно разобличаване на Washington post, украинските сили не са покрили даже минималната летва за триумф в тази акция. Войските бяха възпрепятствани от несъответствието сред американските и украинските визии за тактиката, някои неприятни тактически решения от страна на украинското управление и съветските отбранителни укрепления, които се оказаха доста по-солидни и ефикасни от предстоящото. В началото на ноември висшият украински военачалник Валерий Залужний призна, че войната е в патова обстановка.

След 18 месеца триумфална изразителност действителността стартира да се демонстрира. Сега политиците в Киев и техните западни сътрудници би трябвало да отговорят на някои предизвикателни въпроси: какъв брой територии Украйна може действително да възвърне с военни средства? Докога западното публично мнение ще продължава да поддържа финансирането на войната? Кога неуспехът да се влага в западната отбранителна индустриална база значи, че запасите са незадоволителни за обезпечаване на ресурсите на Украйна?

Може би най-важният въпрос в кратковременен проект е този за финансирането от страна на Съединени американски щати. Страната е предоставила лъвския къс от военната помощ за Украйна след нахлуването на Русия и макар че Конгресът в последна сметка може да утвърди повече разноски за Украйна, удивително е, че даже републикански ястреби като Линдзи Греъм не престават да упорстват всяка по-нататъшна помощ да бъде обвързана с имиграционна промяна - тематика, която е пословично сложна при всевъзможни условия.

Ако Конгресът не утвърди спомагателни разноски за Украйна, тежестта ще се трансферира върху европейските страни, някои от които също са все по-загрижени за разноските за поддръжка на борещата се за независимостта си страна. Това ще сложи Украйна в мъчно - въпреки и не безусловно пагубно - състояние. Страната към този момент е почнала да се ориентира към защита, като се подготвя за зимата и се стреми да укрепи сегашните си линии против бъдещи съветски атаки; дефицитът на помощ единствено ще направи тази смяна още по-наложителна.

Големият дълготраен въпрос за администрацията на Байдън е по какъв начин ще наподобява политиката на Съединени американски щати във връзка с войната отсега нататък. Досега администрацията необичайно не желаеше да обмисли бъдещия курс на войната и дали той е резистентен. Публично президентът в множеството случаи удвоява твърдата си изразителност, като споделя на Конгреса, че би трябвало да гласоподава за помощ или да остави Путин да завоюва.

Но поради актуалните условия администрацията би трябвало да формулира достоверен проект Б за това по какъв начин да продължи - без значение дали Конгресът утвърждава или не в допълнение финансиране. Има относително дребен смисъл да се упорства за преустановяване на огъня: до момента в който Москва възприема опцията за преизбиране на Доналд Тръмп през ноември идната година, съветските водачи надали ще се съгласят на договорка. Но основите могат да бъдат положени в този момент, като се отворят линиите за връзка с Москва и се стартира прям и открит диалог с Киев и други европейски съдружници за крайния излаз от войната.

Те се нуждаят и от по-добър роман. През по-голямата част от предходната година Белият дом твърдеше, че поддръжката на Съединени американски щати би трябвало да бъде ориентирана към подкрепяне на Украйна да си върне териториите. Това обаче лимитира американските политици и трансформира неуспеха на Украйна в съветска победа съвсем по дифолт. Вместо това Белият дом би трябвало да се стреми да построи нов роман: че това е отбранителна война за Украйна и стратегическо проваляне за Русия и че Съединени американски щати могат да поддържат Украйна, като в същото време признават, че има други цели в региона на националната сигурност, които може да се наложи да вземат превес. Този роман не е толкоз упорит, а по-прагматичен.

Опитът за прекосяване на войната в Украйна към защитителен спор с по-ниски залози през идната година няма безусловно да бъде известен нито в Киев, нито измежду съдружниците на Съединени американски щати в Европа. Това не е и проект, който би спечелил войната или би предложил обилни териториални придобивки. Но това е проект, който може да предотврати украинските загуби. И най-важното, в случай че администрацията на Байдън бъде избрана отново през ноември, този метод ще я сложи в доста по-силна позиция да продължи договарянията за помирение в края на 2024 г./БГНЕС